Решение по дело №986/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Н. М. П. от гр.София, *************, против Решение от 02.10.2024г. на комисията по чл.210 от ЗУТ в община Долна Митрополия, обективирано в констативен протокол от същата дата, в частта по отношение на определеното пазарно сервитутно обезщетение за поземлен имот с идентификатор 73359.24.24, местност „Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр. Тръстеник, площ с ограничение в ползването-сервитут – 5214 кв.м., площ на стъпката на стълб– 42 кв.м. – 1260,70 лв.

В жалбата се твърди, че от съдържанието на писмото, с което е била уведомена за учредяване на сервитута, не става ясно какво точно оценява въпросната Комисия- право на преминаване на далекопровод, право на строеж /поставяне на стълб/, как и от кого са учредени тези права върху собствения й поземлен имот, представляващ земеделска плодородна земя и как посочената в писмото сума от 1260,70 лв. е формирана като цена на това „нещо“ , след като не е ясно какво е то. В този смисъл счита, че Констативният протокол на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в Община Долна Митрополия от 02.10.2024г е нищожен, тъй като, макар и съставен от компетентен орган, няма ясно формирана воля на този орган- каква е процедурата, заради която се прави тази оценка, кой и как я е инициирал, как жалбоподателката е уведомена за нея, как е проведена и с какъв акт е финализирана, изобщо приключена ли е, за да се прави оценка и да произвежда действие-упражняване на сервитутни права от титуляра „Зенон Солар“ ООД. В протокола не се съдържат данни за нито едно от изброените обстоятелства.

Алтернативно моли съда да приеме, че този акт е незаконосъобразен и да го отмени по следните съображения: Правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че не е учредявала на никого право на преминаване през собствения си недвижим имот с идентификатор № 73359.24.24, находящ се в местността „Сиджим дол“ по ККР на град Тръстеник, в т.ч. на „Зенон Солар“ ООД. Позовава се на разпоредбата на ал. 2 на чл. 192 от ЗУТ, според която, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти да се учредява със заповед на кмета на общината. Твърди, че не е ясно дали има такава заповед, не й е връчвана такава. Твърди, че нивата, върху която е учреден сервитутът, е земеделска, обработваема, плодородна земя. По никакъв начин не е изразявала съгласие през този имот да минава подобен далекопровод, по средата на имота да се поставя стълб, тъй като това е унищожаване на имота и лишаване от правото й да го ползва, стопанисва и обработва завинаги-срещу сумата от 1260,70лв, платима еднократно. Сочи, че по смисъла на разпоредбата на чл. 192, ал. 6 във връзка с чл. 210 от ЗУТ, Протоколът с решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ от 02.10.2024г представлява индивидуален административен акт и като такъв, той не отговаря на изискванията за законосъобразност, прогласени в АПК.

Жалбоподателката счита, че са нарушени съществено административно процесуалните правила, изискващи спазване процедурата по чл. 26 от АПК. Твърди, че едва от изпратеното й писмо с изх. № АГ-04-7343/381/14.11.2024г, е разбрала, че имотът й е бил засегнат от ПУП- парцеларен план за изграждане на въздушна линия за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ . Имало ли е преди това някакво производство, какво е било то, кога е започнало - в изпратеното й от Община Долна Митрополия писмо, няма данни. Счита, че е нарушено и изискването на ч. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като във въпросното писмо не се съдържат нито фактически, нито правни основания за издаване на „оценката“, обективирана в Протокола на Комисията по чл. 210 от ЗУТ от 02.10.2024г. Счита, че не са изследвани нито технически, нито икономически възможности за определянето на правото на преминаване на въпросната въздушна линия през нейния поземлен имот. По никакъв начин не е изследвано и съответно установено, че този сервитут би накърнил правото й на собственост, би увредил имота й с поставяне по средата му на огромен стълб, вкл. и би увредил качеството на плодородие и добив на почвата. Преди да се пристъпи към определяне на цена на ограниченото вещно право на преминаване, което е предпоставка за издаване на индивидуалния административен акт за учредяване на самото такова право, не е констатирано и че всъщност няма основание за учредяване на такова право, тъй като то е допустимо само когато няма друг подходящ начин за това. Счита още, че определената от Комисията на община Долна Митрополия оценка не отговаря на изискванията за “пазарна оценка”, уредени в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания Констативен протокол на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в Община Долна Митрополия от 02.10.2024г, като нищожен, алтернативно като незаконосъобразен, издаден при съществени процесуални нарушения, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.П. с надлежно пълномощно на л.102 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да я уважи, претендира разноски. Излага подробни съображения в писмен вид.

От ответника Община Долна Митрополия е представен писмен отговор по жалбата, в който са изложени подробни доводи за нейната неоснователност. Ответникът претендира жалбата да бъде отхвърлена, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

От заинтересованата страна „Зенон Солар“ ООД гр.Бургас, чрез адв.К., е представен писмен отговор по жалбата, който счита същата за неоснователна. В съдебно заседание тази з.стр. не се представлява.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С приложената на л.116 от делото Заповед №РД-09-71/07.04.2021г. на Кмета на Община Долна Митрополия, на основание чл.44 ал.1 от ЗМСМА, чл.18 ал.1, чл.124а ал.2 и чл.129 ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП за ПИ №06210.127.1, попадащ в землището на с.Брегаре, м.“Край село“ с начин на трайно ползване „За текстилна промишленост“, като: 1. С проектоплана се урегулира територията на ПИ №06210.127.1 с конкретно предназначение „За предимно производствени и складови функции“ и допустима дейност „За фотоволтаична централа“; 2. Начин и характер на основното застрояване – „свободно“ и „средно“, съгласно ограничителна линия в червено и матрица в син цвят, отразени в графичната съставка към ПУП.

Със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.210 от ЗУТ вр. чл.41 ал.2 от ЗОбС, е определен състава на комисия по чл.210 от ЗУТ, на която е възложено да изготвя оценка и определи размера на обезщетението за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по пазарни цени, както следва:1. За имоти в регулационните граници на населените места на територията на Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти; 2.За имоти извън строителните граници на селищата от Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти.

С т.1 от Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.21 ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.8 ал.1 от ЗОбС и чл.25 ал.5 от ЗСПЗЗ, е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 кV в ПИ с идент.06210-127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20кV в ПИ с идент.73359.103.35 в землището на град Тръстеник, област Плевен, съгласно приложена графична част и имотни регистри на засегнатите имоти, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта и от настоящето решение. С т.2 от същото решение е дадено съгласие на „Зенон Солар“ ООД, като възложител на обект „Изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110кV в ПИ с идентификатор 06210.127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20 кV в ПИ с идентификатор 73359.103.35 в землището на град Тръстеник“, за прокарване на въздушна линия /ВЛ/ 110 кV и учредяване на сервитутни права през имоти- публична общинска собственост в землището на с.Брегаре, с.Ореховица и гр.Тръстеник, описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение. С т.3 от решението е дадено предварително съгласие на „Зенон Солар“ ООД за учредяване ограничени вещни права и сурвитути върху ПИ- публична общинска собственост с НТП „Пасище“ описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение, а в т.4 е възложено на Кмета на Община Долна Митрополия да предприеме необходимите действия по реда на чл.129, ал.1 от ЗУТ – за обнародване в Държавен вестник. Решението на Общински съвет Долна Митрополия е влязло в законна сила на 20.08.2024г.

На л.32 и сл. от делото е приложен Доклад от м.октомври 2023г. за определяне на размера на обезщетенията за засегнати имоти от сервитут на енергиен обект: „ВЛ 110кV от ПП 20/110кV „ФЕЦ Брегаре“ до п/ст „Тръстеник“ 110/20 кV на територията на Община Долна Митрополия, обл.Плевен – за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към преносната електрическа мрежа 110кV“, съгласно чл.64 от Закона за енергетиката, изготвен от независим оценител Н. Г. – притежаващ Сертификат с рег.№********* от 17.11.2014г. към КНОБ за оценка на земеделски земи и трайни насаждения. Според този доклад за землището на гр.Тръстеник е изведена пазарна цена за единица площ в размер на 1,614лв. кв/м. на база 13бр. продадени имота с 10 нотариални акта. Посочено е в доклада, че размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ е определен при прилагане на следните критерии – площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването /въздушна линия на електропровод и стълбове в някои от имотите/; срок на ограничението /не е указан срок, приет е максималния по закон/; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. За процесния имот с идентификатор 73359.24.24, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, с обща площ 56006 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 5214 кв.м., е определено равностойно парично обезщетение от 1260,70 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.53/.

С Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., е определен размер на равностойно парично обезщетение от 1260,70 лева за ПИ с идентификатор 73359.24.24, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сервитут – 5214 кв.м. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Установява се от приобщените по делото доказателства, че процесната нива в м.“Сиджим дол“, съставляваща имот 73359.24.24, върху част от територията на която е учреден сервитут и е определено парично обезщетение, е собственост на Н. М. П. съгласно приложения на л.8-9 от делото [нотариален акт]/20.12.2012 год.

Видно от данните по делото, собственик на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, е „Зенон Солар“ ООД гр.Пловдив, който е и възложител на инвестиционното намерение.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решението е съобщено на жалбоподателката в настоящото производство и на заинтересованите страни с приложеното на л.75 от делото писмо, като видно от приложената на л.75, гръб от делото обратна разписка, жалбоподателката е получила същото на 18.11.2024 год.

Жалбата против решението е постъпила в Община Долна Митрополия и заведена с вх.№ПНО-10-8550/193/ 28.11.2024 г. Ето защо, като подадена от активно легитимирано лице, на което се засягат правата по неблагоприятен начин, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване по чл.215 от ЗУТ, пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

Според чл.64 ал.6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган-Комисия, поименно назначена със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.64, ал.1 от ЗЕ, в обема на неговите правомощия и в нужната форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването, включително чрез препращане към оценителния доклад. Не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото процесното решение е издадено въз основа на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на линейния енергиен обект и засегнатите от сервитута имоти, и проведено заседание на нарочно формираната комисия по чл.210 от ЗУТ, обективирано в констативния протокол, която е взела своето решение, въз основа на изготвен от независим експерт-оценител доклад за определяне размера на обезщетенията за засегнатите имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл.64 от ЗЕ. Действително, жалбоподателката не е уведомена за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не представлява съществено нарушение и не е ограничило правото й на защита, доколкото в съдебното производство е участвала надлежно, чрез упълномощен адвокат, предоставена й е възможност да изрази становище и да представя и да иска събирането на доказателства в защита на своите права.

По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти /ал.2/.

От даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение е видно, че "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.

При упражняване на сервитутите, титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители е допустимо да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове /чл.64, ал.3, т.1 от ЗЕ/.

В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Първата предпоставка е налице- има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, поради което възражения във връзка с наличие или липса на предпоставки за учредяване на процесния сервитут, местоположението/трасето, разположението и т.н., не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото производство. В тази връзка и позоваването от страна на жалбоподателката на решение №3/23.04.2025 год. по к.д. №18/2023 год., е неотносимо, с оглед действието на решенията на КС, с които се установява противоконституционността на закон, друг акт на Народното събрание или президента. Според практиката му в тези случаи, които съставляват ядрото на неговата компетентност, КС не осъществява правораздаване. В случая става въпрос за правен спор в един по-широк смисъл на думата, който не се свежда до оспорване или нарушаване на права и затова този правен спор не е свързан с прилагането на закона към конкретен случай. Характерът на дейността не може да не се отрази и на действието на неговите решения. Правната уредба в тази насока обаче е твърде лаконична и предвижда с разпоредбата на чл.151, ал.2 от Конституцията, че актът, който е обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Т.е. с решението е недопустимо да се преуредят вече възникнали и осъществени правоотношения, такива, по отношение на които е постановен влязъл в сила акт-в случая влязъл в сила и действащ ПУП.

В настоящия случай става въпрос за сервитут, уреден в специален закон-Закон за енергетиката, предпоставките за възникването на който са разписани в специалния закон и който се прилага с предимство пред общия закон-ЗУТ, като последният е приложим доколкото липсват правила в ЗЕ и в случаите на препращане към неговите правила. В съдебната практика - Определение № 53 от 05.02.2010 г. по ч. гр. д. № 589/2009 г., I г. о., ВКС е прието, че уреденото в нормата на чл. 64 ЗЕ сервитутно право е пример за т. нар. "квазиличен" сервитут. Такива сервитути се учредяват в полза на определено лице с оглед извършваната от него специфична дейност. С прекратяването на тази дейност или с поемането й от друго лице сервитутът се прекратява или респективно се прехвърля върху другото лице. Така "квазиличният" сервитут се учредява в полза на определена дейност (а не лице, респ. имот) и "следва" тази дейност, независимо от това кой правен субект я упражнява. Тези сервитути са изрично уредени в специалния закон, като уредбата им е специална на уредбата по чл. чл. 192 - 193 ЗУТ, която урежда класически поземлен сервитут. По тази причина за възникването на посочените сервитутни права е необходимо да се спази реда на чл. 64 ЗЕ: влязъл в сила ПУП и еднократно изплатено обезщетение. В чл. 64 и сл. ЗЕ, за разлика от чл. 192 - 193 ЗУТ, за тези квазилични сервитути не е предвиден алтернативен на този административен ред за учредяване на сервитутите, а именно по взаимно съгласие на засегнатите страни чрез сключване на договор. Касае се за празнота, която не може да бъде запълвана по тълкувателен път. Поради това и разпоредбата на чл.192 от ЗУТ, на която се позовава пълномощникът на жалбоподателката, като релевира оплакване, че не е учредявала в полза на з.стр. право на преминаване през собствения й недвижим земеделски имот, е неприложима, т.е. не е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните за учредяване на сервитута.

По отношение на втората предпоставка: Необходимо е титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

 

Алинея 6 от чл.64 от ЗЕ, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени нормативни забрани, органичаващи ползването на имота. Съгласно чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т.3-6 на същата разпоредба е предвидено, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1; сервитутите са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

С текста на чл.13 и чл.14 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти са детайлизирани правата на титуляра на сервитута – извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения, и ограниченията за служещия имот, като са изброени редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция, стрелба с ловно и бойно оръжие.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна оценка" по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.

С оглед на горното, по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице, независим експерт С. П..

Според заключението, при оценка на сервитут, в случая право на прокарване, се съблюдават изискванията на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и по-конкретно определяне „Равностойно парично обезщетение“ и определението за „пазарни цени“, а именно §1а, т.2 от ДР на ЗДС и ЗОС, чл.22, ал.5 и ал.11 от ЗОС, както и Български стандарти за оценяване. Посочено е още, че при определяне стойността на обезщетението за ограничените вещни права – сервитут за енергиен обект се съблюдават и разпоредбите на чл.64 и чл.65 от Закона за енергетиката и чл.14 от Наредба №16 от 09.06.20004г. за сервитутите на енергийните обекти. Според вещото лице приложимата формула за определяне размера на равностойното парично обезщетение е: ПСсерв = ПСзем. * Кс * Ксп, където ПСсерв е пазарна стойност на сервитута; ПС зем. е пазарна стойност на земята; Кс е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право с точност до три знака след десетичната запетая, който Кс = 1-1,05; и Ксп е експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута, като при положителен се определя в зависимост от ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята за ползването и е в границите 0,5 – 0,9, а при отрицателен сервитут е равен на 1,00. От вещото лице е посочено, че тъй като срокът за учредяване на сервитута е неограничен, следователно стойността на Кс е максималната 0,9. Посочено е също, че при определяне на Ксп се съблюдава засегнатата площ на сервитута, спрямо площта на имота и вида на ограниченията, съответстващи на вида на сервитутната ивица – енергиен обект за пренос и разпределение – въздушна линия на електрическа мрежа. Направен е извод, че при определяне на окончателната пазарна стойност на обезщетението за сервитут за изграждане и прокарване на ВЛ 110 кV се възприема, че стойността на еднократното обезщетение следва да бъде в границите от 20% до 25% //коеф. 0,20-0,25/ от стойността на имота /в лв/дка/, в зависимост от срока – максимален/безсрочен и площта на сервитута спрямо цялата площ на засегнатия имот /9,31%/. В заключение, при използване метода на пазарните сравнения /като са използвани за пазарни аналози само реални сделки от същото землище на оценявания имот/, пазарната стойност на обезщетението за ПИ с идентификатор 73359.25.21 в землището на гр.Тръстеник е даден в два варианта, според поставената задача, а именно: вариант 1 /период 06.02.2023г.-06.02.2024г./ е 2405,00 лв., и вариант 2 /период 30.09.2023г.-30.09.2024г./ е 2407,00 лв.

В заключението на ВЛ е направена оценка и по втори подход, по който ВЛ е изчислило пазарната оценка на учреденото сервитутно право за процесния ПИ при стойности на Ксп в границите 0,5-0,9, при минимум от 0,5 и при отчитане на ограниченията по ЗЕ и Наредба №16/2004г. Вещото лице посочва, че Ксп /експертен/ се определя от сумата на корекциите - за % от засегнатата площ и местоположението на инфраструктурните елементи в геометрията на парцела, като този Ксп е в границите от 0,55 до 0,75, а за стъпката на стълб се прилага Ксп=1,00. За конкретния ПИ, при засегната площ 9,31%, вещото лице определя Ксп=0,65, като пазарната стойност на сервитутното право е даден в два варианта, според поставената задача, а именно: вариант 1 /период 06.02.2023г.-06.02.2024г./ е 6686,00 лв. и вариант 2 /период 30.09.2023г.-30.09.2024г./ е 6692,00 лв.

По искане от пълномощника на жалбоподателя ВЛ е определило и трети вариант, при който пазарната стойност на имота възлиза на 8290,00 лева, като е приложило най-високата стойност на имота и регистрираната една реална сделка за 2698,00 лв/дка, като е съобразило разположението на предвидения сервитут спрямо геометрията на имота /извадка от графична част на ПУП на стр.3 от основната експертиза/, от която е видно, че сервитутът на ВЛ преминава над средата почти диагонално през имота и заема 9,31% от площта му, като е взел предвид Ксп -0,65.

За да извърши преценка относно справедливата пазарна оценка на частта от имота, в който попада сервитута, съдът съобрази, че процесният имот е с начин на трайно ползване „Нива“, а сервитутът се учредява за прокарване на въздушна линия на електропровод и еднократно влизане на хора и техника във връзка с прокарването на енергийното съоръжение. Единствено в частта от имота, засегната от сервитута, в която има стъпка на стълб, земята остава абсолютно неизползваема, в останалата част, засегната от сервитута, няма пречка земеделската земя да бъде използвана по предназначение. В земеделските земи, които са с НТП нива, обичайно се отглеждат зърнени култури, които са с по-плитка коренова система и са едногодишни, т.е. един въздушен сервитут, какъвто е процесният /с изключение стъпката на стълба/, няма как да попречи на агротехническите мероприятия, които се провеждат на такива имоти. А ограниченията на сервитута, отразени в Наредба №16, са дейности, които не се извършват в имоти с начин на трайно ползване „Ниви“. Например случаите, посочени в Наредбата, касаят забрана за застрояване, засаждане на трайни насаждения и т.н. А понастоящем НТП на имота, засегнат от сервитута е нива, и дали изобщо и кога, при какви условия НТП може да бъде променен, е въпрос на бъдещо несигурно събитие. А според съобщеното от ВЛ при разпита му в съдебно заседание, нивите се засяват със зърнени култури и не могат да имат различно предназначение. Забраната за засаждане е по трасето на сервитута, под въздушно изградените кабели, но когато се касае за засаждане на трайни насаждения, а не на зърнени култури. А зърнени култури могат според ВЛ да се засаждат и в частта от имота, засегнат от сервитута, с изключение стъпката на стълба, защото там е положен бетон и на практика няма как да се засява върху стъпката. Т.е. чл.14 въвежда ограничения да не се засажда сервитутната зона с трайни насаждения, не и със зърнени култури. Така че по отношение на имот с НТП нива не важат ограниченията по чл.14 от Наредбата по отношение на ползването му по предназначение. От последното за съда се налага извод, че, с изключение на територията, върху която е положена стъпката на стълба, в останалата част от сервитутната зона в имота, на практика няма никакви ограничения върху извършваните агротехнически мероприятия в имотите с НТП нива с учредени въздушни сервитути. В този смисъл е и съобщеното от ВЛ при разпита му в съдебно заседание. От друга страна учреденият сервитут не оказва влияние в зависимост от това дали земеделската земя се ползва в реални граници по силата на договори за аренда, или се ползва по споразумение по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, т.е. е комасирана. ВЛ е посочило при разпита си в съдебно заседание, че всички ограничения за ползването на имота с учреден сервитут, са съобразени при определяне на пазарната му цена, вкл. обстоятелството, че е учреден безсрочно, за вечни времена, поради което е даден коефициент за срок от 0,9. При разпита си в съдебно заседание ВЛ съобщава още, че при поискания от жалбоподателката вариант на заключение, е взела предвид единствено най-високата стойност на сделка от 2698 лв/дка, за да получи пазарна стойност на сервитута 8290 лева. Пояснила е обаче, че когато се определя пазарна стойност, трябва да има поне две сделки, за да може да се определи някакъв Ксп. Това се изисква от самия ползва метод на пазарни сравнения - трябва да има сравнения, а такова не може да има , когато се взема предвид само един имот. А в случая има повече реално извършени сделки. Относно данните, събрани по делото от разпита на свидетеля Д., относно наемната цена на декар при ползване на собствените на жалбоподателката имоти, съдът съобрази следното: за собствените на жалбоподателката общо 176,094 дка земеделска земя, между която и процесната нива, за стопанската 1.10.2023 год.-30.09.2024 год. наемната вноска е определена на 100 лева на декар, за стопанската 1.10.2024 год.-30.09.2025 год. наемната вноска е определена на 90 лева на декар, за стопанската 1.10.2025 год.-30.09.2026 год. наемната вноска е определена на 72 лева на декар. Свидетелката твърди, че намаляването на наемната вноска се дължи единствено на учредения сервитут. Съдът съобрази например, че Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, с което е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия, е влязло в законна сила на 20.08.2024 год. А договорът за наем на собствените на жалбоподателката земеделски земи е сключен на 25.06.2024 год., т.е както преди влизане в сила на решението на ОЗ за приемане на ПУП, така и още преди неговото постановяване. А с този договор вече е била договорена по-ниска наемна вноска за ползване на декар-90 лева, спрямо предходната година, което е индиция, че в този конкретен случай, за стопанската 1.10.2024 год.-30.09.2025 год. предвиждането за изграждане на въздушния далекопровод, няма как да е оказало влияние върху размера на наемната вноска. Видно е, че за стопанската 1.10.2025 год.-30.09.2026 год. наемната вноска е определена на 72 лева на декар, но за всички притежавани от жалбоподателката имоти- общо седем на брой, а не само за процесната нива, върху която се учредява сервитута, което за настоящия състав на съда налага извод, че жалбоподателката не е доказала, че промяната на наемната вноска за ползваните от арендатора нейни земеделски земи не е доказано да се дължи единствено или преимуществено на учредения върху само една нейна нива сервитут. Няма доказателства например в насока, как се е променила конюнктурата на пазара в тази област-какви са добивите на декар, изкупните цени на зърното, наличието или липсата на получавани субсидии и т.н. и дали само един или няколко фактора и кои от тях влияят върху определянето размера на наемната вноска на декар за ползването на имотите на жалбоподателката. Не е представен дори като база за сравнение договор за наем/аренда на земеделски земи със същите или сходни характеристики, сключен с друг собственик за процесната година, от който да се установи дали заплащаната наемна вноска е различна от тази, плащана на жалбоподателката. Всичко това налага извод у съда, че не е доказано по-ниският размер на рентното плащане за ползваната нива, собственост на П., за последната стопанска година, да се дължи единствено на учредения върху една от общо седем притежавани от нея ниви, останалите шест от които са с площ общо 120 дка.

Ето защо и в контекста на горното от фактическа и правна страна съдът счита, че вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението и дадената тежест на метода на пазарните сравнения, поради което следва да бъде възприето изготвеното от него заключение и допълнението към заключението. В тази връзка обаче, е необходимо да се посочи от една страна, че съдът не приема за обективни и справедливи дадените в хода на административното производство и в представеното по делото заключение по първи подход, по-ниски коригиращи коефициенти /Ксп/, които са в размер под 0,5, тъй като с тях реално не се отчита принудителният характер на сервитута, съответно всички ограничения и тежести, които произтичат от него за имоти с характеристики и индивидуални белези като процесния. Съдът не възприема като обективно и релевантно и заключението в частта по т.4 от входираното такова с вх.№3949/18.06.2025 год., тъй като не е използвало пазарни аналози-поне две сделки, за да може да се определи някакъв Ксп, което е изискване на самия ползван метод на пазарни сравнения - трябва да има сравнения, а такова не може да има, когато се взема предвид само един имот. Всички възможни ограничения, касаещи ползването на конкретния имот, отчитайки и индивидуалните му характеристики като големина и разположение, и срокът, за който е учреден-неограничен, и принципните ограничения, които постаавя нормативната уредба при следваща промяна на НТП на имота, и дължимото рентно плащане за ползването му и т.н. следва да бъдат взети предвид при определяне цената на сервитутното право. Собственикът на земята следва да бъде справедливо компенсиран за намаляване стойността на имуществото заради принудително възникналия сервитут. Поради което съдът възприема за релевантна, справедлива и обоснована определената от ВЛ пазарна стойност на сервитута по втория подход от основното заключение, а именно даденият от вещото лице размер на Ксп от 0,65. От двата изчислени варианта на пазарната стойност на обезщетението за частта от процесния ПИ, която попада в границите на сервитута, следва да се възприеме първият вариант в размер на 6686,00 лв., който е за периода 06.02.2023г.-06.02.2024г. Последното е в съответствие на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според която разпоредба „Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като датата за възлагане на оценката е извършено със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия. Ето защо, в случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на посочената съответна стойност, комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за прогласяване нищожността и за отмяна на оспореното решение, но са налице основания за изменение на решението на Комисията по чл.210, ал.3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде увеличено от 1260,70 лева на 6686,00 лева .

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски от процесуален представител на жалбоподателката, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на Н. М. П. да се присъдят разноски в размер общо на 1860лева, от които 10 лв. внесена държавна такса-л.82, 550лв. депозит за вещо лице-л.103 и л.209, и 1300 лева възнаграждение за един адвокат, своевременно поискано, доказано чрез вписване в договора за правна помощ на л.102, в който е посочено, че е изплатено изцяло в брой. Възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът преценява като неоснователно, предвид по-голямата фактическа и правна сложност на делото, извършеният обем процесуални действия-назначени две оценителни експертизи, в различни варианти и за различни периоди, преценка за относимата правна уредба и релевантните методи за оценка и използвани критерии, приложените по преписката множество писмени документи, броят проведени съдебни заседания и т.н.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. предпоследно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., в частта, в която в полза на Н. М. П. от гр.София е определен размер на пазарно сервитутно обезщетение за ПИ с идент. 53655.24.24, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на с.Ореховица, площ с ограничение в ползването сурвитут – 5214 кв.м., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1260,70 /хиляда двеста и шестдесет и седемдесет лева/ лв. на 6686,00 лв. /шест хиляди шестстотин осемдесет и шест лева/.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати в полза на Н. М. П. от гр.София , с [ЕГН], направените разноски в размер на 1860,00 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.