№ 229
гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201790 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН ********** от гр.Хасково
против Електронен фиш серия Г, № 0022006 на ОДМВР-Пазарджик, с който
на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1
и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250лв.
/двеста и петдесет лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на жалбоподателя,
с което се излагат съображения за отмяна на обжалвания ЕФ, като се претендира
и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
1
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената глоба на Н.С., в качеството му
на собственик на МПС – ла. „Сеат Толедо“ с рег. № ***, защото на 01.11.2019г., в
08:31 часа, на АМ „Тракия”, км 59-ти, в посока за гр.София, било заснето
горепосоченото МПС по време на движение. Заснемането станало с АТСС –
ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за
застраховането, доколкото жалбоподателя, като физическото лице и собственик
на горепосоченото МПС, което било регистрирано в България, респ. не било
спряно от движение, не бил сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите /ЗЗГО/.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че обжалваният ЕФ не е
процесуално неизправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и
санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по
извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение на
МПС, чиято посока и място на движение са отразени, т.е. несъмнено е дори при
липсата на отразено „управление“, с който термин борави нормата на чл.638 ал.4
от КЗ, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на
посоченото физическо лице, който е без сключен договор за ЗЗГО, което пък е
нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове.
Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС, за което
няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. Не
2
могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че както
управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и
същ момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство.
Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за ЗЗГО …“, т.е. съвсем ясно е предвидено, че
установяването с техническо средство или система е по отношение на
управлението, а проверката относно наличието или не на сключен договор може
и да не бъде извършена с такова АТСС, както и да не е извършена в момента на
заснемането, а в един по-късен момент.
Както става ясно от приложената по делото извадка от паметта на
процесното АТСС /л.10 от делото/ – „Справка по критерии mOffice“ с данните за
заснетите МПС без сключена ЗЗГО /виж т.2.1.5 и т.2.2 от методическите
указания за работа с процсеното АТСС на л.3-37/, същото съдържа информация
за локация, снимка и номер на процесното МПС. Системата е работила по
заложен приоритет – „застраховка“, за която е маркиран удивителен знак. Тоест
тази проверка е била към момента. Дали обаче тя е извършвана само тогава или
само след това или и в двата случая е напълно без значение, тъй като изискването
за издаването на процесния фиш на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само
управлението да е установено с АТСС.
Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово
основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва
по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания“ (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647,
ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, като и двете норми в своето изр.
първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е
3
въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл.
638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач), като препратката в
ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието, което е
различно за физически и юридически лица. Законодателното решение е
разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638, ал.4 КЗ, доколкото в двата случая се
понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на
сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно
предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от
КЗ е предвиден общия ред за търсене на административнонаказателна
отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638,
ал.1 и ал.3 от КЗ. За нарушението обаче по ал.4 на чл. 638 редът е различен. Той е
регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на ЕФ на основание въведеното с
нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е
достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален
начин – с АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО.
Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване
НП за собственика. Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна
(без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по
отношение на лице, което е водач несобственик. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ
предвижда ясно и категорично отговорност само за собственика, но при
установено по посочения специален начин - чрез АТСС управление на МПС.
Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение. Съставите
по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи
различни качества: по ал. 1 - собственика (чл. 438, ал.1 т.1), а по ал. 3 - водачът –
несобственик , имат и различни изпълнители деяния: по ал. 1– несключване на
договор за ЗЗГО на притежаван автомобил, а по ал.3- управление на МПС от
несобственик, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В единия случай се
санкционира неправомерно действие, а в другия - неправомерно бездействие.
Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен задължителния
застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3
от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1– за неизпълнение на задължението си
сключване на договора, а ако собственикът управлява МПС – по ал.1, защото
субект на нарушението по ал.3 на чл. 638 е водач-несобственик. Казано с други
думи, отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във
всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава
4
правото на собственост върху него и да не е сключил застрахователния договор.
Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.
Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице
собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл.
647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.
Тези норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен състав на
нарушение (спрямо коментираните по-горе два други), като отговорността е за
собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за
което е установено управление на посочената дата.
Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление
на МПС, отговорност следва да носи само водачът и нормата н ачл.638 ал.4 от КЗ
е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към
ал.1 е само досежно размера на предвиденото в двете точки на ал.1 наказание
(глоба или имуществена санкция), т.е. досежно наказанието, но не и досежно
основанието за реализиране на отговорността. Съвсем ясно и недвусмислено е
било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който
той е препратил само към реда и условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към
основанията за издаване на ЕФ. Мотив, че волята е именно такава, са изричните
решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято
отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал.5 на чл.189 ЗДвП -
деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то
отговорността за нарушението.
Доколкото чл.647, ал.3 от КЗ препраща само и единствено към реда и
условията на ЗДвП, но не и основанията за издаване на ЕФ, а в случая ползваната
АТСС е мобилна (виж и на л. 9 и 31 от делото), поради което следва неизменна
проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.
В процесния случай движението е заснето от мобилна система за контрол
на скоростта на МПС с дефиниция по §6 от ДР на ЗДвП - т. 65. Същата е
функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл.4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(в сила от 16.01.2018 г.) - за осъществяване на контрол на участниците в
5
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с
такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да
се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ
19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила
и са действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство
за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в
документът от БИМ на л.9 от делото за „съответствие с одобрения тип…“.
Действително в приложеният протокол от проверка за техническа изправност
наименованието на АТСС е ,,m*SpeeDet 2D“, докато в ЕФ то е наименовано
„TWIN*CAM“, но не може да не направи впечатление, че фабричният му номер е
един и същ - № SD2D0027, което гарантира идентичността на процесното АТСС.
Отделно от това се установява, че въпросното АТСС може да се използва, както
за контрол на скорост, така и като „Система за автоматично
разпознаване/идентификация на регистрационни номера“ на МПС /САИРН/, като
в този случай системата е наименована АИС „Трафик“ /виж отново методически
указания за експлоатация на процесното МПС, както и отговор на началник СПП
при ОДМВР-Пазарджик на л.31 от делото/.
Фактът, че според протокола от БИМ, системата е сертифицирана да
заснема движение на автомобили при осъществяване и на контрол за скорост, на
още по-голямо основание показва, че е сертифицирана и само да заснема
движение на автомобили, с цел проверка за наличие на ЗЗГО.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като
данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство (виж чл.189, ал.15 ЗДвП) - фотос ведно с отразени
конкретни параметри /виж отново на л. 10 извадка от паметта на процесното
АТСС – „Справка по критерии mOffice“ с приоритет „застраховка“. Самото
изображение илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало заснемането,
обективира дори разпознат рег. номер на автомобила в достатъчно близък за
6
възприемането му план.
В самия ЕФ е посочено конкретно мястото на извършване, респ. заснемане
на нарушението – АМ „Тракия“, км.59-ти, с посока на движение на автомобила
към гр.София. Това обаче не е обективирано на горекоментираната извадка от
паметта на АТСС. В същото време обаче следва да се каже, че е абсолютно без
значение е къде е пътят, по който се е движел автомобила при заснемане на
нарушението, като се има предвид застрахователният предмет по договора за
ЗЗГО - чл. 477, ал.1 КЗ (гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства).
Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към
момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията на хартиен носител ( виж отново писмото на л.31)
Несъмнено е, че заснемането е станало със автоматизирано техническо
средство. Налице е попълнен от служителя на сектор „ПП“ при ОДМВР
Пазарджик /оператор със системата/ протокол по чл. 0 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л. 8 от делото) . Протоколът е от датата на нарушението, чиито час
попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
(АТСС) е било в работен режим (виж в протокола).
Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с
неговия регистрационен номер и местонахождение. Посочено е мястото на
контрол – АМ „Тракия“ и път ІІ-37, както и началото и краят на контролираният
участък – сектор „ПП“-Пазарджик. Все от писмото на л.31 от делото става ясно,
че АТСС се активира при стартиране на двигателя на МПС, в което е монтирано
– патрулен автомобил с peг. № ***, като се деактивира 20 минути след неговото
изключване, като всяко едно превозно средство, което е навлязло в обхвата на
камерата на техническото средство, бива заснето автоматично, посредством
регистрационния номер на автомобила. На екрана на компютърната
конфигурация, оборудвана в купето на автомобила, се показва информация по
различни критерии в това число и ЗЗГО. Цялата тази информация се прехвърля
автоматично в модул "Справка по критерии" в АИС "Трафик" файлове
7
съдържащи данни за заснети нарушения от тип "застраховка" (без сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"), съгласно
методическите указания за работа с автоматизирано техническо средство и
система Twin*CAM с № SD2D0027 - АИС Трафик. След което информацията,
касаеща заснетите МПС без ЗЗГО, се проверява допълнително от служител, в
информационната система на МВР и Гаранционния фонд и ако се потвърди, че в
действителност има налице управление на МПС без ЗЗГО, чак тогава се
пристъпва към издаване на електрон фиш по КЗ.
Не е спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да
онагледява начина на разположение на система за контрол, но това не е било
необходимо, т.к. въпросната система е мобилна, но не и преносима, т.е. не може
да се разполага извън полицейския автомобил, съответно за неговата
експлоатация не се изисква направата на снимка, каквото е изискването към
преносимите АТСС за контрол на скоростта, при временното им разполагане на
пътен участък, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Предвид нормата на чл.1 от Наредба 8121 з-532/2015 г., тя урежда изцяло
реда и условията за ползване на мобилни АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата, а не само за контрол за скоростта. Спазването на този
ред и условия е гаранция за възможността по този облекчен ред да се издаде този
вид санкционен документ – ЕФ и това изискване е в посоченото ТР 1/ 2014на
ВАС: „ Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и
с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). … Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Нито ЗДвП обаче, нито който и
да е друг закон регламентира процедура, регулираща действията на контролните
органи при използването на мобилни технически средства …“ . В резултат на
този безусловен упрек на ВАС беше приета и цитираната горе Наредбата 8121 з-
532 на 12 май 2015г. – за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Ако е спазен реда и условията по нея – законосъобразността на ЕФ от
гледна точка на процедурата по установяване на нарушението чрез заснемане с
8
АТСС е гарантирана. И обратното – нарушението в условията и реда по
Наредбата водят до незаконосъобразност на издадения при опорочена процедура
ЕФ.
Тук следва изключително важното уточнение. Цитираното горе ТР е от
2014г., Наредбата е приета на 12.05.2015г., а КЗ е в сила от 01.01.2016г., т.е.
както се посочи вече - Наредбата е приета предвид критиките в ТР, прието по
повод противоречива съдебна практика по обжалвани ЕФ за превишена скорост.
Затова и част от процедурата по Наредбата касае основно контрола на скоростта,
а поради това и реквизитите в протокола за ползване на АТСС по чл. 10 от
Наредбата детайлно отразяват обстоятелства, които имат за цел да гарантират
точното й установяване. Според чл.10 от Наредбата следва да се попълни
протокола по утвърден в приложения към нея образец и такъв е бил попълнен за
процесната проверка – виж на л. 8. Протоколът отразява всички важни
обстоятелства, които са от решаващо значение за нормативната възможност да се
издаде фиша. От чл.11 на Наредбата, а и от писмото на л. 31 става ясно, че
мобилната АТСС се ползва със служебен автомобил, който очевидно може да е
позициониран стационарно и системата ще е „работеща на място на контрол“
или автомобилът да се движи, при което системата ще заснема автомобили в
процес на движение Точно такова е нормативното предвиждане на чл.11 от
Наредбата.
Според ал.2 на чл.11 „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно
АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време
на движение, електронни фишове не се издават“. Нормата на ал.2 следва да се
тълкува в систематиката на ал.1, която определя двата вида мобилно АТСС –
(стационарно и в движещ се служебен автомобил) и изрично посочва, че те се
ползват за „измерване скоростта на пътя“ . Затова и напълно логично е
предписаното с ал.2 – че когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време
на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия по
реализиране на административно-наказателна отговорност, като фишове не се
съставят. Това обаче няма никакво отношение към нарушението, установено по
реда на чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като, за да е осъществено е достатъчно да има
управление на МПС без застраховка, което да е заснето с АТСС.
9
В протокола по чл. 10 това обстоятелство (дали мобилната АТСС е в
стационарен режим или е във движение) следва да се отрази задължително при
контрол на скоростта и то е предвидено по образеца: „режим на измерване“ (виж
образеца по приложението) и следва да се отрази какъв вид е : „С - стационарен„
или „Д – в движение“. Това е така, защото фактът дали заснемането се прави с
мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от значение, но само при
ползване на АТСС за контрол на скоростта. Това обстоятелство не е релевантно
за контрола на изпълнението на задължение по КЗ за сключване на ЗЗГО, тъй
като при него е от значение само дали е заснето управление на МПС (така
изисква съставът на чл.683, ал.4/чл.647,ал.3) , по отношение на което се
проверява наличие на договор за такъв вид застраховка. В същия смисъл следва
да се дискутират и възприемат липсите на други реквизити по протокола – място
на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта, отстояние до АТСС в
метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др., които са
изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на
скоростта на конкретно място.
Поради това и процесния протокол следва да се приеме, че съдържа всички
необходими реквизити, предвид целта, за която е ползвана АТСС в случая. В
него е посочено достатъчно ясно, че мястото на контрол е АМ „Тракия“ и път ІІ-
37 /разбирай за тези им участъци, попадащи на територията на сектор „ПП“-
Пазарджик/, посочен е времевия диапазон на работа с АТСС, номерът на първото
изображение, броят на установените нарушения, поставен е и подпис срещу
имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е бил
предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол в
деловодството на сектора и е надлежно регистриран – виж горе дясно.
Несъстоятелно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че не било
възможно процесното АТСС да е работило на инкриминираната дата от 07:30ч.
до 19:00ч., както е отразено в протокола. Тук отново следва да се припомни
поясненото в писмото на л.31 от делото, че техническото средство
разположенов патрулен автомобил, като се активира при стартиране на двигателя
на МПС и се деактивира 20 минути след неговото изключване. Това не значи, че
АТСС работи непрекъснато 12 часа, т.к. е възможно патрулният автомобил да
бъде спрян на място от полицейския служител-оператор с АТСС, като например
в продължение на няколко часа той извършва друга дейност – например
10
физически проверки на водачи, чрез подаване на стоп-палка, след което отново
да поднови дейността на АТСС чрез стартиране на двигателя, респ. заснемането
на МПС с цел проверка за наличие на ЗЗГО. Ето защо в протокола е посочено
почасово началото и края на работата с АТСС, а не че с него е работено
непрекъснато в записания интервал от време.
При всичко това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които
е ползвано АТСС – заснемане управление на МПС (за да се провери дали към
този момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с
необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в
него обстоятелства по ползване на АТСС.
С оглед казаното е несъмнено, че използването на заснемащото техническо
средство, регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по
нормативно определена процедура, при спазване на поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателятС. (виж справка на л.12), както и че той не е изпълнил
задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за сключване на договор за ЗЗГО за
този автомобил (който факт не е спорен, а установим и чрез елементарна онлайн
справка в Гаранционен фонд на Р България по рег. № на МПС.
Съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика на автомобила,
който в случая е посоченото ясно и достатъчно индивидуализирано физическо
лице .
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал.4, вр.
ал.1, т.1, вр с чл. 461, т.1, вр. чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, доколкото първата чл.638,
ал.4 препраща към ал. 1, т.1, който препраща към чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, а чл.
461, т.1 въвежда задължителния характер на процесния вид застраховка.
Наложената глоба е в твърд размер и не подлежи на изменение.
Генералният извод на съда е, че обжалваният ЕФ следва да се потвърди.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, се
явява неоснователна претенцията за присъждане в негова полза на сторените
11
разноски за процесуално представителство.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче
искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът, направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5
вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32,
т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от
представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение,
когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са
доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е
от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е частично
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от
12
ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес
разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни
документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не
са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че
горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но
не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен
орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен
орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на
възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното
производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0022006 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на Н. С. С., ЕГН ********** от гр.Хасково, на основание
чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250лв.
/двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14