№ 6304
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110147490 по описа за 2021 година
КР. Г. КР. в качеството му ЕТ „Кристин 2010 - К.К.” е предявил срещу „Л. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми:
-сумата от 1000 евро, предявен като частичен иск от 8874,71 евро - платена без
основание неустойка за забава /наказателна лихва/ по договор за заем, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -16.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 1000 евро като, предявен като частичен иск от 2982,35 евро - платена без
основание договорна /редовна/ лихва по договор за заем, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 16.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 27.09.2017г. в качеството си на едноличен търговец и поради
затруднения на фирмата му, сключил с ответника „Л. /с предишно наименование „Т. и „Л./
договор за заем с клиентски номер № . за сумата от 25 000 евро. К.К. подписал договора като
солидарен длъжник в качеството му на физическо лице и като ипотекарен длъжник, като
обезпечил заема чрез ипотека на собствения ми имот - апартамент 45, находящ се в гр. С..
Плащал редовно погасителните вноски до месец февруари 2018г., след което, считано от
месец март 2018г. преустановил плащанията. За да погаси заема си, на 11.07.2018г.
подписал предварителен договор за продажба на апартамента си, а впоследствие и
окончателен такъв, при което купувачът на имота, съгласно уговорките, превел по сметка на
дружеството сумата от 53 377 лева или 27 291,22 евро.
Ищецът твърди, че по така сключения договор е заплатил договорна /редовна/ лихва
в размер на 8148,35 евро, от които 2982,35 евро без основание, поради нищожност на
1
клаузата за лихва в размер на 33 % годишно, както и сумата от 8874,71 евро - заплатена
наказателна лихва без основание поради нищожност на клаузата за наказателна лихва. Като
основание за нищожност на клаузата за уговорена договорна лихва в чл. 2.3 от договора за
заем, ищецът сочи противоречие е добрите нрави и морала по смисъла на чл. 26 ЗЗД, поради
прекомерност на уговорения размер от 33 %, който надхвърлял двукратния размера на
законната лихва. Този размер значително надхвърлял нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, като не било отчетено наличието на обезпечение. В
допълнение, ищецът счита за нищожна и уговорката относно начина на заплащане на
лихвата поради нарушение на добрите нрави.
Нищожността на уговорената в чл. 2.3 от неустойка за забава /наказателна лихва/
ищецът сочи също накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, доколкото
същата била извън присъщите й обезпечителна и санкционна функция, а имала за цел
предоставянето на допълнително възнаграждение на кредитора, което противоречало на
принципите на справедливост и чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит. Този доводи
ищецът мотивира с приложението на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Твърди, че договорът за заем е целеви за посрещане на търговски нужди,
същият е сключен с едноличния търговец, поради което и по отношение на него не намират
приложение нормите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит. Излага доводи за приложимост на Търговския закон, алтернативно на нормите на
ЗЗД в частта, касаеща уговорената възнаградителна лихва. Обръща внимание, че чл. 2.3 от
договора предвижда при предсрочно погасяване на заема връщане на заплатената лихва по
чл. 2.3, б. „а” и б. „б”, с което извежда добросъвестност от страна на заемодателя. Излага, че
уговорената неустойка при неплащане по чл. 2.3 от договора, не излиза извън присъщите й
превантивни функции, поради което и не се явява противоречаща на добрите нрави.
Позовава се на съдебна практика в тази насока. Моли исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й
хипотези е да докаже пълно и главно факта на плащането, а в тежест на ответника да
установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В този
смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се
2
установява, че на 21.07.2017г. между „Т. в качеството му на „заемодател” /сегашно
наименование „Л./ и Е.” в качеството му на „заемател” бил сключен договор за заем с
клиентски № ., по силата на който на заемателя била предоставена сумата от 25 000 евро.
Страна по договора в качеството му на „солидарен длъжник” и „ипотекарен длъжник” бил и
КР. Г. КР., който съгласно чл. 4.1 от договора, като обезпечение на заема ипотекирал
собствения си недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №
45, с идентификатор ., находящ се в гр. С..
Посочените по-горе обстоятелства се установяват от приобщения по делото договор
за заем, който не се оспорва от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
От извършена служебна справка по партидата на „Л. с ЕИК *********, се
установява, че дружеството е имало предишни наименования „Л. и „Т..
Условията на сключване на договора, също се установяват от неговото съдържание,
като съдът ще изведе релевантните от тях и относими към релевантните спорни въпроси,
които на практика са правни такива, а не по фактите.
Така, видно от съдържанието на договора, в същия изрично е посочено, че Е.” е
страна по договора като заемополучател в качеството си на търговец.
Видно от т. 2.1, б. „б” от договор – в него са описани следните поетапни и
последователни цели, за които ще служи отпуснатия заем:
-първи етап – сумата от 1063,96 лева, която е предназначена по следния начин: 120
лева се превеждат по сметка „Я. за извършване на експертна оценка на имуществото на
кредополучателя; сумата от 209,40 лева се предоставят на Нотариус М. за изплащане на
разноските по нотариалното удостоверяване на подписите на страните по договора; 895,54
евро се предоставят на заемополучателя по негова сметка.
-втори етап – сумата от 640,19 лева служи за погасяване на задължения на КР. Г. КР.
по изпълнително дело № 20117830400296 и се изплащат по сметка на ЧСИ И.;
-трети етап – сумата от 7 460,59 лева служи за погасяване на задължения на КР. Г.
КР. по изпълнително дело № 20108530400797/2010г. и се изплащат по сметка на ЧСИ А., с
цел заличаване на вписаната възбрана върху имота, който е предоставен за обезпечение;
-четвърти етап – сумата от 3833,64 лева служи за погасяване на задълженията на КР.
Г. КР. по изпълнително дело № 2013844040129 и се изплаща по сметка на ЧСИ С. с цел
заличаване на вписаната възбрана върху имота, който е предоставен за обезпечение;
-пети етап – сумата от 42,68 евро се изплаща по сметка на застрахователна компания
„У., която застраховка касае имуществото, служещо като обезпечение на заема, и която
застраховка се сключва за една година.
Съгласно следващите уговорки – след погасяване на задълженията, описани по-горе,
и учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя, и след като е удостоверено, че
върху имота, предоставен като обезпечение, няма други вещни тежести с приоритет преди
същата ипотека, остатъкът от опусната сума се превежда по сметка на Заемополучателя за
оборотни средства.
3
Съгласно чл. 2.3, б. „а” и б. „б” от договора – заемополучателят дължи на
заемодателя фиксирана лихва в размер на 33 % на година върху усвоената и непогасена част
от главницата на предоставения заем. Лихвата: се начислява ежемесечно върху
неизплатената главница по заема за периода от деня, следващ датата на получаване на заема,
до датата на пълното изплащане на главницата по заема; се изчислява на месечна база 1/12
част от годишния размер на месец и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в
който падежира; се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4 и Погасителния план
/Приложение 1/ към договора. Страните се разбират, че в случай на неизпълнение се
начисляват допълнителни неустойки, такси и разноски. Страните се разбират, че лихвата се
начислява на реално дължимата и неизплатена главница и при липса на погасително
плащане по главницата на заема, лихвата не намалява за следващите периоди, както е по
Погасителен план.
Съгласно чл. 2.3, б. „с” от договора – в случай, че заемополучателят не изпълни което
и да е задължение по този Договор на съответната дата на падеж, както и при предсрочна
изискуемост, на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сбора
от цялата непогасена част на предоставения заем и натрупалата се до момента договорна
лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми.
Съгласно чл. 2.3, б. „d” – неустойката за забава се начислява от деня, следващ падежа
на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално
изминали дни.
Съгласно чл. 2.3, б. „h” – в случай, че до пълно погасяване на цялото задължение по
договора заемополучателят коректно е изпълнявал всичките се задължения до съответната
дата на падеж, без да е просрочил имуществени или неимуществени задължения и заемът е
бил винаги Редовен, заемодателят дължи връщане на 30 % от цялата сума на изплатената по
договора лихва по смисъла на чл. 2.3, б. „а” и б. „б”.
Съгласно чл. 2.3, б. „i” – при пълно предсрочно погасяване от страна на
заемополучателя, извършено в срок 90 дни от датата на подписване на договора, и в случай,
че до пълното погасяване заемополучателят коректно е изпълнявал всичките се задължения
до съответната дата на падеж, без да е просрочил имуществени или неимуществени
задължения и заемът е бил винаги Редовен, заемодателят възстановява цялата платена до
момента лихва по смисъла на чл. 2.3, б. „а” и б. „б”.
Съгласно чл. 2.4 от договора – срокът за погасяване на заема бил до 72 месеца,
считано от датата на сключване на договора в съответствие с погасителния план към него
/Приложение 1/.
Най-сетне, видно от представените от ищеца предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот и нотариален акт № ., том II, рег. № .г., през месец юли 2018г.
КР. Г. КР. е продал собствения си недвижим имот – апартамент № 45, с идентификатор .,
находящ се в гр. С., на трето лице Г. за сумата от 52 000 евро, като съгласно отразеното в т.
4
VIII от нотариалния акт – страните по него са се уговорили продавачът да погаси изцяло
задължението си към „Л. /с предходно наименование „Н. и сегашно наименование „Л./,
обезпечено с договорна ипотека том 23, акт 149/2017г. в полза на „Л. и да предприеме
действие по заличаване на описаната ипотека по отношение на недвижимия имот.
На следващо място, видно от представеното от ищеца удостоверение изх. №
423/16.07.2018г., изходящо от ответника, последният е удостоверил, че към дата 27.07.2018г.
непогасените задължения по процесния договор за заем, са били както следва: 23 563,48
евро – главница; 545,63 евро – редовна лихва; 250,00 евро – заличаване на ипотека; 2932,06
евро – такса съгласно т. 2.4, б. „е”, т. ii, или общо дължима сума 27291,17 евро.
По делото не се спори, че процесният заем е бил погасен от част от продажната цена
на имотекирания имот.
Разглежданите до тук доказателства, както и фактите, които се установяват от тях не
се спорни между страните.
Всъщност спорните въпроси касаят правото, а не фактите, като тези спорни въпроси
съдът ще разгледа по-долу в изложението си.
На първо място, съдът не споделя виждането на ищеца, че приложими по отношение
на процесния договор за заем, се явяват Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Това е така, тъй като конкретният договор за заем не е
потребителски такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1, вр. ал. 3 ЗПК. Това е така, тъй като
договорът за заем не е сключен с физическо лице, което при сключването на договора да е
действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Напротив, видно
от съдържанието на договора, същият е сключен между „Т. /със сегашно наименование „Л./
в качеството му на заемодател и Е.” в качеството му на търговец. Обстоятелството, че
страна по договора се явява самото физическо лице К.К., но в качеството му на солидарен и
ипотекарен длъжник, по никакъв начин не води до извод, че се касае за потребителски
договор.
Отделно от това, видно от клаузите на договора, визирани по-горе – т. 2.3 – всички
суми, които са били преведени от първи до пети етап, са суми, които касаят плащания,
свързани обезпечаване сключването на самия договор – нотариални такси, застраховки,
погасяване на задължения на К.К. по изпълнителни дела, но с единствена цел – заличаване
на вписаната възбрана върху процесния имот, който е следвало да послужи като
обезпечение във връзка именно с така отпуснатия заем. Нещо повече, видно от уговорките
между страните, цялата останала сума, която представлява същинската част от отпуснатия
кредит, е предоставена именно на ЕТ „Кристи 2010 – К.К.” с цел осигуряване на оборотни
средства, т.е. във връзка с търговската му дейност.
Всичко това сочи, че договорът за заем с клиентски номер ., не е потребителски
такъв, поради което и по отношение на него приложение намира Търговския закон, а не ЗПК
или ЗЗП.
След това уточнение, съдът ще посочи, че не намира за основателни и доводите на
5
ищеца за нищожност на клаузата за неустойка предвидена в чл. 2.3, б. „с” от договора. Това
е така, тъй като неустойката е уговорена в рамките на допустимата между търговци – 0,23 %
върху сбора от цялата непогасена част, като същата се начислява единствено в случай, че
заемополучателят не изпълни някое от задълженията си по договора на съответната дата на
падежа. Т.е., посочената клауза е неустоечна такава, и за действителността на тази
неустойка от гледна точка на съответствието с добрите нрави, съдът следи служебно, а
преценката е с оглед обстоятелствата и условията, при които е сключен конкретния договор.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушават принципите на справедливост и на добросъвестност на гражданските и
търговските правоотношения. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато в
следствие на заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В конкретния случай размерът на предвидената неустойка по начина, по който е
предвидено начисляването й, е поставен в зависимост от периода на забавата, респективно
от поведението на самия длъжник. Следователно, в случая не става въпрос за задължение,
което възниква единствено на база уговореното в договора, а е в зависимост изцяло от
поведението на длъжника. Обратното, би означавало, длъжникът да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. С оглед на това, съдът не споделя виждането на
ищеца за противоречие с добрите нрави.
Още повече, че нищожността на клаузите по договора следва да се преценяват към
момента на сключването им, включително и съответствието им с добрите нрави. В този
смисъл, уговорената неустойка от 0,23 % е десетки пъти по-малко от отпусната заемна сума
и съответно неиздължената такава. Още повече, както беше посочено по-горе -
продължителността на начисляването на тази неустойка зависи изцяло от поведението на
длъжника и цели да мотивира своевременното погасяване на дълга.
Най-сетне, доколкото се касае за заем, който служи за осигуряване на оборотни
средства, което предполага търговска дейност, приложение би могла да намери и
разпоредбата на чл. 309 ТЗ, съгласно която - не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Ето защо, и
обстоятелството, че неустойката не е лимитирана, каквото възражение прави ищеца, е без
значение и не я прави нищожна.
С оглед на горното искът за присъждане на сумата от 1000 евро, предявен като
частичен иск от 8874,71 евро - платена без основание неустойка за забава /наказателна
лихва/ по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
6
Неоснователна се явява и втората претенция на ищеца за присъждане на сумата от
1000 евро, предявен като частичен иск от 2982,35 евро - платена без основание договорна
/редовна/ лихва по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът не споделя доводите на ищеца за нищожност на уговорената договорна лихва,
която съгласно чл. 2.3, б. „а” от договора е в размер на 33 % на година върху усвоената и
непогасена част от главницата по заема.
В законодателството липсва предвиден максимален размер на възнаградителна
лихва, като единствено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че ГПР /годишен
процент на разходите/ не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
В случая, договорът за кредит е сключен на 21.07.2017г., с оглед на което и спрямо
този момент нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е приложима. Основният лихвен процент за 2017г.
е 0,00 %, а заедно с 10 пункта надбавка, възлиза на 10 %. В случая, по договора ГПР или
договорната лихва е 33 %, което не надвишава предвидения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В случая се касае за търговец, който е страна по договора за заем с оглед търговската
си дейност, и като такъв следва да положи най-голямата дължима грижа – тази на добрия
търговец. Поради това и не би могъл да се ползва с по-голяма защита от тази на
потребителя. С оглед на това не могат да бъдат споделени доводите на ищеца за нищожност
на каузата за договорена лихва в размер на 33 % поради противоречие с добрите нрави,
доколкото законът позволява тази договорка с императивни правни норми.
Както правилно сочи и ответника, при преценка действителността на уговорената
договорна лихва, не може да бъде отмината и предвидената в договора уговорка на връщане
на част от заплатената договорна лихва в размер на 30 % при коректно изпълнение на
задълженията по изплащане на дължимите суми по договора от страна на заемополучателя,
или дори на цялата заплатена договорна лихва при връщане на заема в рамките на 90 дни от
подписване на договора. Тези клаузи имат за цел стимулиране на доброволното изпълнение
на задълженията от страна на заемополучателя и сочат за добросъвестност от страна на
заемодателя при подписването на договора.
С оглед на горното, и доколкото уговорката за договорна лихва в размер на 33 % е
валидна и действителна, искът за присъждане на присъждане на сумата от 1000 евро,
предявен като частичен иск от 2982,35 евро - платена без основание договорна /редовна/
лихва по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ответникът. С оглед факта, че
ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с оглед липсата на
7
фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.” с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ап. 45 срещу „Л. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 96, ет. 7 искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сумата от 1000 евро, предявен като частичен иск от 8874,71 евро - платена
без основание неустойка за забава /наказателна лихва/ по договор за заем с Клиентски номер
. от дата 21.07.2017г., сключен между „Т. и Е.”, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 16.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1000 евро, предявен като частичен иск от 2982,35 евро — платена без
основание договорна /редовна/ лихва по договор за заем с Клиентски номер . от дата
21.07.2017г., сключен между „Т. и Е.”, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 16.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е.” с ЕИК . да плати на „Л. с ЕИК
********* сумата от 100 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8