ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1107
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502054 по описа за 2021 година
Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р.И., срещу разпореждане №5625 от 25.06.2021г. постановено по ч.гр.д. №
10432/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19 гр.с-в, в частта, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. П. Д. с ЕГН ********** от
*** за сумата от 1224,99 лева- договорно възнаграждение, дължимо за
периода 12.04.2020 – 03.04.2021 г. по сключен на 13.11.2018 г. договор за
потребителски кредит № **********. В жалбата са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска
отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на
исканата заповед.Претендира за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
1
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Р. П. Д. с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит, които са уважени в частта за главницата от 2514,64
лева и законната лихва за забава върху главницата считано от 24.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в
размер на сумата от 50,29 лева ДТ и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, и е отхвърлено заявлението в частта досежно сумата от
1224,99 лв.-договорна илихва,сумата 2798,68 лева лв.- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 99,31 лв.- мораторна лихва.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното вземане - договорно възнаграждение за 1224,99 лв.,
районният съд е приел, че искането се основава на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП
или е налице обоснована вероятност за това.;
Заповедният съд е приел, че в случая, клаузити на договора, уговарящи
договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, са неравноправни, което сочило дължимост само на
гланицата.
Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява
неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото
уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не
задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на
кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е
неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава съда да извърши проверка
дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на
2
договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С частната жалба се прави довод, че с промените в чл.411, ал.2, т.3 ГПК
/ обн., ДВ, бр.100/2019г./ законодателят е предоставил правомощия на
заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на
заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради
нарушение на закона или добрите нрави. За това се счита, че заповедният съд
е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.
Възражението е неоснователно. В съответствие с изрично предвиденото
правомощие в съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения за
допуснатата обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребителя, въз основа на която се основава искането.
Налице е обоснована вероятност за договорена неравноправна клауза с
потребителя, поради това, че уговореното заплащане на допълнително
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това
споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските
разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора
услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,90 %. Налице е
обосновава вероятност за наличието на неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 ЗЗП в сключения с потребителя ДПК, която съставлява „ уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва
при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на
предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към
ДПК и цената на отделните допълнителни услуги в клаузата им на тяхното
описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП.
С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на
заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
3
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а,
ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и
по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще
се завиши посоченият ГПР от 49,90% . Горното води до нарушаване на
чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да
бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР
води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения
процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита
/чл.23 отЗПК/.
Ето защо по отношение на посоченото вземане заявлението за
издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5625 от 25.06.2021г. постановено
по ч.гр.д. № 10432/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19 гр.с-в, в
частта, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.Вза издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника Р. П. Д. с ЕГН ********** от *** за сумата от
1224,99 лева- договорно възнаграждение, дължимо за периода 12.04.2020 –
03.04.2021 г. по сключен на 13.11.2018 г. договор за потребителски кредит №
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5