Определение по адм. дело №56/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на А. Ц. Н. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.И. К. от АК-Силистра, против Решение №1040-18-4/24.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”б” КСО,Разпореждане №181-00-819-3/12.12.24г., издадено от длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра, отказващо отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, на основание чл.54ж ал.1 КСО във връзка с чл.11 §3 б. “а“ и чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04. 04г. за координация на системите за социална сигурност. Осигурителният орган е приел, че последният осигурителен период на жалбоподателя е завършен в Германия, където е бил адресно регистриран и пребивавал със семейството си. С оглед на това, съобразно правилата от чл.65 §2 от Регламент №883/04г. и чл.11 §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент №883/2004, е формирал извод, че държавата по последната му заетост се явява и държавата по пребиваване по време на същата заетост поради което производството за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица, е подчинено на законодателството на Германия и, следователно не НОИ на Република България е компетентната институция да го предостави.

Оспорващият счита, че неправилно му е отказано поисканото обезщетение за безработица от българската осигурителна администрация Поддържа, че държавата, в която обичайно пребивава е България, в чиято Агенция по заетостта („Бюро по труда“-Силистра) именно се е регистрирал като безработен (л.44), след приключване на трудовата си дейност в Германия и окончателното си връщане в страната. Твърди, че центърът на жизнените му интереси,вкл. икономически, е в България, а адресната му регистрация в Германия била прекратена с преустановяване на трудовата му заетост там. Доминиращото оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон и за несъответствие на атакувания акт с неговата цел.

Съгласно чл.65 §2 от Регламент №883/04 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в нея, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка по пребиваване.Според §5 б.“а“ на същия чл.65,безработно лице в горната хипотеза (по изр.първо на чл.65 §2) получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл.65 §5 б.“а“, с чл.62 ал.3 от Регламент №883/2004 е нормирано, че институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето лице, в съответствие с регламента по прилагането (Регламент №987/2009).

Обхватът на чл.65 §2 от Регламент №883/2004 е обсъден с Решение №U2 от 12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, с правомощия от чл.72 б.“а“ от същия регламент, да разглежда въпросите свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на Регламент №883/2004, като в т.8 е коментиран чл.65 §5 с.р. С друго Решение №U3 от 12.06.2009г., същата Административна комисия е тълкувала понятието „частична безработица“,като в т.3 е извела извод:“Ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например …), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл.65 §2 от посочения регламент, а обезщетението се предоставя от институцията по местопребиваване.“ Административната комисия е създадена с Дял IV на Регламент №883/ 2004, което сочи на висока значимост на извършеното от нея тълкуване на относимия към спора чл.65. Същият е в непосредствена корелация с разпоредбите на чл.61 и чл.62 от Регламент №883/2004, доколкото компетентната институция се произнася не само по съществуването на правото на обезщетение за безработица, но и по неговия размер и срок на изплащане, на които текстове обаче, не е извършвано тълкуване.

Съгласно чл.54ж ал.1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица …, а според ал.2 на с.чл., то може да измени или отмени разпореждане по ал.1, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица (т.1).

Преценени в своята логическа връзка и правна корелация горните разпоредби (национални и общностни) сочат на извод, че акт от вида на оспорения по настоящото дело, е с комплексно съдържание,т.е. той винаги съдържа изявление на осигурителния орган както относно правото на ПОБ, вкл. правомощието на органа, който може да го издаде, така и относно неговия размер, период на изплащане и т.н. В тази връзка, неоснователно оспорващият счита, че тълкуването на чл.62 от Регламент №883/2004 няма релевантност към разглеждания спор, който бил сведен единствено до отговор на въпроса - коя е компетентната институция да му отпусне претендираното обезщетение за безработица, в контекста на установяване на държавата на пребиваване.

В открито съдебно заседание по адм.д.№56/2025г. на АС-Силистра, проведено на 23.04.2025г., процесуалният представител на ответния орган, е представил Определение №500/03.02.2025г., постановено по адм.дело №1559/2024г. на Административен съд гр.Благоевград, с което е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл.62 §1 и §2 от Регламент №883/2004, които, както стана ясно по-горе, се намират в непосредствена връзка с обсъждания в настоящото производство чл.65 от с.р., изрично тълкуван в цитираните по-горе решения на Административната комисия. Във връзка с това е заявено искане за спиране на делото до произнасянето на СЕС, поради преюдициалност на въпросите, с които същият е сезиран. След направена служебна справка се установява, че по въпросното запитване е образувано дело С-116/2025г. без редакция на отправените въпроси от българската юрисдикция.

Както в съдебно заседание, така и с допълнителна молба вх.№749/ 24.04.2025г., упълномощеният от жалбоподателя адвокат възразява категорично срещу горното искане, като счита, че съдът следва да се произнесе единствено по въпроса за „страната на пребиваване“ и от там, за компетентната държава и съответната ѝ институция по подаденото Заявление вх.№1355/20.11.2023г. чрез Агенцията по заетостта (Бюро по труда гр.Силистра) до директора на ТП на НОИ гр.Силистра (л.58-л.60) за отпускане на ПОБ. Не се спори, че разпореждане от вида на процесното по делото, иманентно съдържа и компонентите от чл.54б, вкл. ал.8; чл.54в и всички останали относими обстоятелства за индивидуализиране на ПОБ. Ето защо, дори и съдът да уважи жалбата, в периметъра, в която е заявена, то реално положителни ефекти за оспорващия не могат да настъпят без даване на задължителните указания по чл.173 ал.2 АПК по тълкуването и прилагането на закона.

Поставен предметът на делото в горния ракурс сочи, че отправеното преюдициално запитване до СЕС от АС гр.Благоевград има обуславящо значение за настоящия спор, доколкото за разлика от разпоредбите на чл.65 от Регламент №883/2004 (тълкувани от Административната комисия), правилата от чл.62 на с.р., не са, а имат релевантност към настоящия спор. В такъв смисъл е Определение №3878/10.04.2025г., по адм.д.№3083/ 2025г. на VIО на ВАС, като полезно може да бъде и Решение №2859/19.03.25г. по адм.д.№9396/24г. на VIО на ВАС, от най-новата съдебна практика

Съобразявайки изложеното дотук, както и становищата на страните, настоящият състав намира, че няма нормативно изискване двете дела, намиращи се в условията на обусловеност помежду си, да се водят между едни и същи страни и да имат еднакъв предмет (последното би довело до прекратяване на по-късно образуваното, а не до спиране на което и да е от тях). Единствените обстоятелства, които имат значение за настоящото произнасяне са: в същия или друг съд (в случая Съда на ЕС) да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, каквито са несъмнено установени.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/09.07.2019г. по т.д.№1/2017г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото, се разглежда в правната доктрина като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск, в по-широк смисъл - на активна легитимация за водене на съдебен процес. Тази разпоредба от ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора".Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело, какъвто именно е настоящият случай. Още повече, че съгласно чл.633 ГПК, приложим от препращането на чл.144 АПК, решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Въпросите с държавата по последната заетост на жалбоподателя, както и по пребиваването му и съответната компетентна институция; наличието на предпоставките от чл.54а КСО, обуславящи процесното право на парично обезщетение за безработица; установяването на обстоятелствата от чл. 54б, вкл. ал.8 КСО, за определяне на размера на ПОБ, както и на тези от чл.54в КСО относно периода на неговото изплащане, са базови и засягат основата на настоящия процес, което налага съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, производство да бъде спряно, защото решението по образуваното пред СЕС дело С-116/25, е от значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административен спор, воден от което, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по административно дело №56/2025г. по описа на Административен съд гр.Силистра, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение №500/03.02.2025г. по административно дело №1559/2024г. по описа на АС гр.Благоевград, по което е образувано дело С-116/2025г. на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.