Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 41/30.01.2019г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и осми януари  ,  през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                                                   

 

                                                     Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№571/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.2,б.“н“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

 Делото е образувано по жалба ,вх.№2130/13.11.2018г. и допълнение към нея,вх.№2306/04.12.2018г. на U***А.S.,представлявано от S*** K***,чрез адв.В.Стефанова "Н***“№11,ет.* против Заповед за ПАМ №18-0370-000085/08.10.2018г. на началника на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на пътно превозно средство“:на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца,считано от 08.10.2018г. В жалбата си и допълнението към нея иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон ,позовава се и на липсата на преводач,което възпрепятства правото на защита на лицето. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана,не се явява и не изпраща представител,не взема становище.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице.Няма данни  кога е връчена заповедта на жалбоподателя/л.13/ ,а жалбата срещу заповедта е депозирана до съда на 13.11.2018г./л.3/,при което при липса на данни за датата на връчване ,съдът приема ,с оглед установената практика ,че същата е подадена в срок и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на S*** K*** от гр.И*** ,т*** гражданин е съставен акт за установяване на административно нарушение №004526 от 08.10.2018г./л.12/за това,че на 08.10.2018г.около 16,10ч.в община Вършец  на път ІІІ 162 км.32+400 с посока на движение гр.Монтана управлява влекач „В*** “ с рег.№***–собственост на фирма U*** А.S.с максимално допустима маса 18000кг.,кат.N3 и прикачено полуремарке „SCHIMTZ CARGOULL“ с рег.№***, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10тона ,въведена с пътен знак В-18 ,в изпълнение на заповед№РД-11-594/27.06.2018г.на АПИ.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№ 18-0370-000085/08.10.2018г. на началника на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на пътно превозно средство“:на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца,считано от 08.10.2018г .и тази заповед се обжалва от дружеството-жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.

Като доказателства са представени и приети от съда: свидетелство за регистрация на МПС /л.14/, заповед№РД-11-594/27.06.2018г. на АПИ/л.29/, заповед№301з-2193/08.08.2018г.на директора на ОД на МВР-Монтана.Със заповедта за ПАМ е иззето и СРМПС№221758-турски образец.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№18-0370-000085/08.10.2018г. на началника на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП,  и нейната законосъобразност.

             При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника на РУ-Вършец  към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г./л.15/ ,издадена „за министъра“на вътрешните работи Р*** Бъчварова  от зам.-министъра Ф*** Гунев,и подписана от него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на министъра на вътрешните работи/л.40/ и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г./л.16/.Представена е и заповед№812174-4484/ 03.05.2017г. за преназначение на Д*** Мишонов от началник група „Криминална полиция“ в началник на РУ-Върщец към ОД на МВР-Монтана,от което следва ,че заповедта е издадена от компетентен орган при наличие на законови правомощия за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 3 месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2 ,б“н“ от ЗДвП,в приложимата редакция,за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: „временно спиране от движение на пътно превозно средство :на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца“.

 В конкретния случай собственик на МПС е юридическо лице-фирма U***А.S.,представлявано от S*** K***, съгласно свидетелство за регистрация/л.14-турски обр./,като мярката е наложена на фирмата ,а не на представляващия я- S*** K*** ,както повелява разпоредбата на чл. 188,ал.2 ЗДП ,съгласно която „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“.Така наложена мярката е в противоречие с цитираната разпоредба на чл.188,ал.2 ЗДвП ,като неправилно е определен адресатът на  нарушението,което винаги е съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта за ПАМ.Липсва и конкретика кой е S*** K*** ,който се сочи като извършител на деянието,а също в какво се състои изпълнителното деяние –кой е извършил или допуснал извършването на деянието.Заповедта на административния орган  не може да се основава на предположения ,а следва да е мотивирана-с фактически и правни основания за издаване на акта ,което в случая не е направено.Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение,доколкото възпрепятства проверката от страна на съда доколко наложената ПАМ е законосъобразна.От друга страна-необосноваността на акта е пречка и за жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и как да се защити ,което нарушава правото му на защита.Съгласно чл.188,ал.2 от ЗДП „ Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“.Нарушена е посочената разпоредба ,като органът вместо да наложи ПАМ на представляващия дружеството е наложил ПАМ на самото дружество.Не са изискани и доказателства за представителна власт на представителя на дружеството ,не е уведомено дружеството за поставяне началото на административно производство по налагане на мярката ,съгласно чл.26 от АПК,за да може да представи доказателства ,да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата по спора ,като в този смисъл е нарушен и чл.35 от АПК. Неспазването на изискванията на чл.26 от АПК и чл.35 от АПК е винаги съществено процесуално нарушение ,доколкото нарушава правото на защита на нарушителя, който не знае какво нарушение е извършил ,съответно как да се защити, което нарушава правото му на защита.Особено съществено  в случая е ,че нарушителя е турски гражданин , който не знае български език  и следва да му се назначи преводач още при съставяне на акта за нарушение ,което не е направено ,а е задължение на административния орган съгласно чл.14,ал.2 от АПК с оглед защита правата на лицето.Както правилно се твърди в жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя ,адв С.  ,заповедта за ПАМ е неясна ,немотивирана,не е ясно кое е изпълнителното деяние –кой е извършил или допуснал извършването му.Непосочването на фактически основания за издаване на ПАМ по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП е особено съществено процесуално нарушение ,доколкото липсата на мотиви в заповедта  води до необоснованост и възпрепятства защитата на лицето –основание за отмяна на заповедта за ПАМ –чл.146,т.2 от АПК/в т.см .ТР №4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.Неспазването на изискванията на чл.26 АПК и чл.35 АПК води до неизяснена фактическа обстановка ,което представлява съществено нарушение на процесуалните правила при нейното издаване-основание за отмяна по чл.146,т.3 АПК.

 За да наложи административния орган мярката по чл.171,т.2,б.“н“ от ЗДП  , законът изисква да са налице две материално-правни предпоставки:1. собственик, който управлява или 2.допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.В конкретния случай обаче не е ясно коя от двете хипотези е налице.Наложената със заповедта за ПАМ мярка не съответства и на целта на закона- контролните органи да налагат предвидените в закона ПАМ ,при наличие на законовите материално-правни предпоставки с цел постигане на целите по чл.22 от ЗАНН ,което с наложената мярка не е постигнато.В този смисъл мярката не отговаря и на целта на закона-основание за отмяна по чл.146,т.5 АПК. Предвид изтичането на срока на наложената ПАМ-3 месеца от датата на налагането й-08.10.2018г. до 08.01.2019г.,към настоящия момент ,за претърпените вреди ,предвид отмяната й заинтересованите лица биха могли да реализират правата си в отделно исково производство.

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,макари постановена от компетентен орган  ,е постановена  при неспазване на установената форма на акта, съществено нарушение на  административно-производствените правила и материалния закон и  целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба ,вх.№2130/13.11.2018г. и допълнение към нея,вх. №2306/04.12.2018г. на U*** А.S.,представлявано от S*** K***,чрез адв.В.Стефанова-РАК , Заповед за ПАМ №18-0370-000085/08.10.2018г. на началника на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на пътно превозно средство“:на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца,считано от 08.10.2018г.,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

 Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                 

  

                                                  Административен съдия: