Решение по дело №638/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 208
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20234430200638
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Плевен, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20234430200638 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № *** от *** година на н. Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР гр.П. на И. Д. И. с ЕГН: ********** от с.М., ул.“А.А. –
М.“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и
По чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд П., с която моли съда да отмени по реда на чл.
63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата н. Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
1
гр.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На ***г. в *** часа в община П., на път п.к. *** с посока на движение
към гр.С., като водач и управляващ земеделска техника – к.т. марка „Д.Д.“
*** с рег.№ *** (КТИ) с прикачен към него инвентар – ***, като при
допустима обща ширина от 2.55 метра съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „А“ от
Наредба *** / 30.07.2001г. за движение на извън габаритни или тежки пътни
превозни средства, издадена от МРРБ, същият е с широчина от 4.00 метра,
измерена с техническо средство – ролетка, като не притежава разрешение от
администрацията, управляваща пътя, което да е съгласувано със съответната
служба за контрол на МВР, съгласно чл.8, ал.2 от горепосочената Наредба, с
което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и не носи контролен
талон към СУМПС или заместващ го АУАН, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. А. Х. и
свидетел Ц. В. В., от които се установява, времето и мястото на извършеното
и личността на извършителя, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не
бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие
от тази, описана в АУАН. Същата не се оспорва и в съдебно заседание.
Проверката е извършена в присъствието на св.В., връчен е препис от акта за
установяване на административно нарушение, подписан е без възражения от
нарушителя по обективността на констатациите.
Възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в
2
законния срок.
Наказателното постановление е издадено на И. И. за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, чиято разпоредба гласи, че движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Измерената широчина е 4.00 м. при допустима
максимална широчина на ППС 2.55м.,съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от
Наредба *** от 0***г. на МРРБ. Съгласно чл.2 от Наредбата, при
надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно. Съгласно чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване
на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
Видно от приложеното ведно с жалбата до Районен съд гр.П.
разрешително РИ – 311 от ***г. за движение на извънгабаритно или тежко
пътно превозно средство, издадено от АПИ“, ППС-то е имало издадено
разрешително. От внимателен анализ на същото, находящо се на л.5 от
делото, се установи, че същото е издадено на ***г. и е валидно до ***г. На
следващо място, в разрешителното е изписан регистрационния номер на
ППС-то за което е валидно, а именно ***, което съвпада с регистрационния
номер на процесното ППС. На следващо място, съгласно разрешителното
широчината на ППС-то може да бъде до 4.50м., а тя е била 4.00 метра. Видно
от разрешителното, същото важи освен за област В.Т., така и за областите
граничещи с областта. Известен факт е, че област П. безспорно граничи с
област В.Т., но изрично в разрешително е отбелязано удебелено и подчертано,
че процесното разрешително не важи за автомагистрали, скоростни пътища,
пътища от I, II и III-ти клас, включени в приложение *** към чл.8, ал.3 и 4 от
Наредба № 11. Видно, както от АУАН, така и от наказателното
постановление, нарушението за което е санкциониран жалбоподателят И. е
извършено именно на Първокласен път *** (Б. – Б.) при км.*** с посока на
движение към гр.С.. Това обстоятелство се потвърди и от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Д. Х. и свидетеля Ц. В.. Първокласен път ***
(***) Б. – Б. попада в списъка на пътищата в Приложение *** към чл.8, ал.3
от Наредба ***, за които едногодишното разрешително за колесни трактори,
3
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника, представено по делото, не важи.
Според съда, безспорно към момента на извършване на проверката
процесното ППС е имало разрешително за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство, но същото не е било валидно за движение по този
път, по който е констатирано нарушението, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
*** от 0***г. на МРРБ.
Затова съдът приема, че И. Д. И. виновно е осъществил с деянието си
признаците на състава на административните нарушения по смисъла на
чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е
наложил наказания за тях. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП
съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. За нарушението по чл.177,
ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил
минималното предвидено наказание, а наложеното наказание за нарушение по
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е с фиксиран размер, поради което НП следва
да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** година на
н. Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.П., с което на И. Д. И. с ЕГН:
********** от с.М., ул.“А.А. – М.“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и
По чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5