РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
административно наказателно дело № 20255300601416 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.375 и сл.от НПК. Образувано е по
протест на РП-Пловдив срещу решение № 333/24.03.2025г. постановено по
АНД № 6737/2024г. по описа на ПРС, VI н. с.
С решение постановено по АНД № 6737/2024г. по описа на ПРС, VI н. с.,
обвиняемият Р. И. Р. с ЕГН: ********** е признат за невинен в извършване на
престъпление по престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.
Срещу постановеното решение е постъпил протест от РП-Пловдив , с
който се иска да се отмени решението като неправилно , необосновано и
незаконосъобразно. Счита се , че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – свидетелски показания, заключения на вещи лица, се
установява по категоричен начин, че обв.Р. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Касаело се за пътен инцидент, като се установило, че
и спрямо другия участник има образувано производство. Прокурорът приема,
че обв.Р. е напръскал два пъти със спрей в лицето и очите пострадалия, без да
1
бъде нападнат, като с тези си действия
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението,
за което е обвинен. Навежда твърдения, че обв.Р. е бил притеснен за
семейството си, което отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и
предлага на съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лв.
В хода на съдебното производство обаче, представителят на ОП
Пловдив намира протестирания акт на РС за правилен и законосъобразен.
Приема, че РС изключително задълбочено е обсъдил доказателствата, събрани
по делото, изложил е мотиви коя част от тях кредитира и коя не и въз основа
на проверените от него показания е възприел една задълбочена, подробна и
логична фактическа обстановка, която се съдържа и в прокурорския акт, с
който делото е внесено за разглеждане. Заключава, че първостепенният съд е
направил правилен извод, че в случая действително на свид.К. е причинена
лека телесна повреда, но липсват хулигански подбуди в действията на
извършителя на това деяние, касае се за извършено престъпление по чл.130
ал.1 от НК, което е от частен характер, а не такова, в което е обвинен за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК. Въз основа на
изложеното държавният обвинител счита, че първият акт е прецизиран,
правилен и законосъобразен и като такъв моли да се потвърди, респ. да се
остави без уважение протеста на РПловдив.
Защитата на обвиняемия е на становище, че протестът е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение, тъй като счита, че от събраните по
делото доказателства не се доказват хулиганските мотиви, които са основният
елемент на обвинението. Излага съображения, че случилото се между обв.Р.
св.К. се е развило доста преди инцидента, като по време на движение по
магистралата автомобилът на обвиняемия и семейството му бил настигнат и
притискан от автомобила на св.К.. Последният не само ги изпреварил, но
отправял множество закани, включително прекарал пръст през шията си,
имитирайки прерязване на гърло, хвърлял предмети по автомобила на Р., като
всичко това продължило повече от 30 км. След като бил притиснат и принуден
да спре, обв.Р. излязъл от автомобила си, като взел със себе си спрей за
защита. Същият бил нападнат от св.К. и действал в условията на самозащита.
Защитникът оспорва заключението на вещото лице, посочило телесните
2
увреждания, като се позовава на другото вещо лице, което сочи, че посочените
увреждания са теоретични. Навежда твърдения, че никъде в разпита си св.К.
не сочи, че имал изгаряния по гърдите си, каквото е посочило като установено
вещото лице. Наред с това се събрали доказателства, че св.К. не е посещавал
болница „Медлайнклиник“, което опровергавало издаденото медицинско
свидетелство. Прави искане предвид всичко изложено въззивната инстанция
да възприеме доводите на Районен съд Пловдив и да потвърди решението .
Подсъдимият Р. И. Р. не се признава за виновен, тъй като твърди, че е
действал изцяло в защита на семейството си и в последната си дума моли да
бъде оправдан .
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след проверка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
доводите на страните в съдебното заседание и съобразно изискванията на
НПК намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество – за
неоснователен .
За да се постанови атакуваният съдебен акт, първоинстанционният съд,
след обстоен анализ на изложеното от страните, както в хода на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие - както на писмени, така и на
гласни доказателства, а също и при спазване на изискванията на чл.14 и чл.107
ал.5 НПК е приел за установена следната фактическа обстановка, която се
споделя в цялост от настоящата инстанция:
На 25.05.2024 г., в следобедните часове, обвиняемият Р. И. Р. пътувал
със семейството си – **** си В. Р. и ** си А. Р., от гр. **** **** с лек
автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ****. При движение по автомагистрала
„Тракия“ автомобилът на Р. се движел в лявата лента за изпреварване, като
изпреварвал колона от тежкотоварни автомобили. По същото време зад него
се движел лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****, управляван от К. К. К.. След
като настигнал автомобила на обвиняемия, К. започнал да подава светлинни
сигнали с фаровете, с цел Р. да освободи лявата лента. След като обвиняемият
приключил изпреварването, се престроил в дясна лента, но свидетелят К. не го
изпреварил, а продължил да се движи успоредно с него, като махал с ръце и
отправял жестове, включително преминаване с пръст по шията, имитиращо
прерязване на гърлото. От този момент започнало агресивно поведение между
двамата водачи. Свидетелят К. хвърлил бутилка с вода през прозореца, която
3
ударила автомобила на обвиняемия. Това уплашило **** и **та на Р., които
възприели поведението на другия водач като заплашително.
Двата автомобила продължили да се движат един до друг повече от 30
километра, като според свидетелите К. се опитвал да притиска и засича
автомобила на Р., а според К. – Р. не му отстъпвал път и демонстрирал
неадекватно шофиране. След като двата автомобила достигнали до отбивката
за с. Радиново, обл. Пловдив, обвиняемият отбил, следван непосредствено от
К.. Последният препречил пътя на автомобила на Р., принуждавайки го да
спре. Двамата водачи слезли от автомобилите си, като между тях възникнал
словесен конфликт с повишен тон. Обвиняемият взел от вратата на
автомобила си лютив спрей, който по негови обяснения използвал като
средство за самозащита, и се насочил към приближаващия се К.. Когато
последният се приближил на близко разстояние, Р. го напръскал в областта на
лицето и очите. Пострадалият реагирал с вик и се отдръпнал, но след кратък
момент отново тръгнал към обвиняемия, при което последният го напръскал
повторно. В този момент **та на Р. – А., излязла от автомобила и застанала
между двамата, като се опитала да ги раздели.
В резултат на напръскването, К. получил зачервяване на лицето,
сълзотечение и дразнене на лигавиците, съпроводени със затруднение в
зрението и дишането, като тези увреждания били определени от
съдебномедицинската експертиза като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК. След кратък разговор между двамата участници в инцидента те
решили да уведомят органите на полицията. К. се качил в автомобила си и
потеглил към медицинско заведение, а обвиняемият останал на мястото и
също подал сигнал на тел. 112.От заключенията на назначените експертизи се
установява, че спреят, използван от обвиняемия, съдържал вещество
капсаицин, предизвикващо временно раздразнение, сълзене и болка, като
ефектът му обикновено продължава няколко часа.
Св.К. потеглил с автомобила си, като до управлявал нормално, не
криволичел, движел се с нормална скорост и се отдалечил от мястото на
инцидента. Р. останали в автомобила си и чакали, но тъй като никой не идвал,
решили да се обадят на спешен тел.112 за да проверят дали е подаден сигнал
за инцидента и кога ще дойде полиция. Св.В. Р. позвънила на спешен тел.112,
не била уведомена дали има подаден сигнал, нейния бил приет и била
4
насочена от оператор да се отправи към полицейско управление, където да
подадат жалба. След това обв.Р. потеглил с автомобила си, отишли да се
настанят в хотел, когато получили позвъняване от полицията и бил насочен
към Трето РУ – Пловдив. След това св.В. Р. и А. Р. отишли на планирано
мероприятие, а обв.Р. посетил полицейското управление за да подаде жалба.
От своя страна св.К. посетил лекар, като очите му били промити и бил
третиран с медицински препарати. По данни на св.К. същият бил посетил
многопрофилна болница „Медлайн клиник“, където му била оказана
медицинска помощ, като му било издаден и документ за извършените
действия, като било констатирано, че от офталмологичния преглед било
прието, че св.К. имал двустранна епифора, изгаряне на епитела на клепачи с
хемоза на конюнктИ..
Правилно е посочено, че изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на обв.Р. И. Р. и от показанията на свидетелите К.
К. К., В. Б. Р. и А. Р. Р., дадени в хода на съдебното следствие.
Точно е заключението на първата инстанция, че те следва да се
кредитират изцяло като обективни, хронологично изложени и съответни
помежду си.
Точно е посочено какво се извлича от обясненията на обвиняемия – а
именно начина на пътуване, застигането от непознат автомобил,
присвяткването с фарове, последващото пътно поведение на двете превозни
средства, жестове с ръка от страна на св. К. - имитирайки, че не е добре, както
и прекарал пръст през шията си, показвайки жест за прерязването й. Уточнено
е как са продължили да се движат двата автомобила, отварянето от страна на
свидетеля на предното дясно стъкло и хвърлянето по колата на обвиняемия на
бутилка с минерална вода, която се ударила в купето и предизвикала шум,
който стреснал возещите се с него съпруга и дете. Става ясно и къде е отбил
обв.Р., защо – т.к. е бил притискан от автомобила на св. К., в това число и до
банкета, тръгването заплашително на свидетеля и взимането от автомобила от
страна на обвиняемия на лютивия спрей. Става ясно и как обв. Р. е напръскал
свидетеля със спрея, къде и колко пъти – два пъти, викането на полиция.
Много аргументирано районен съд е кредитирал обясненията на обв.Р.
Р. като обективни, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите
гласни и писмени доказателства.
5
Обърнато е внимание и законосъобразно е дадена вяра на показанията
на св.К. К., които са взети предвид относно обстоятелството кога и как е
пътувал към гр. Пловдив, самият К. не отрича за присветването с фаровете, но
според него той възприел поведението на другия шофьор като неадекватно,
изпреварвал го няколко пъти и си разменяли знаци, той му махал, а другия
шофьор му показвал среден пръст. Не отрича и за хвърлянето на бутилка с
вода през един от прозорците, че се е опитвал да го спре, препречването пътя
на другия автомобил и спирането. Същото било с цел да обясни на шофьора,
че поведението му не е адекватно. Изяснява и как е бил напръскан със спрей в
областта на очите, два пъти, обяснява и състоянието си и търсенето на
медицинска помощ в някаква болница в Пловдив.
Обсъдени са подробно показанията на св.В. Р., като въззивната
инстанция е солидарна с направения извод, че те следва да се кредитират
изцяло като много пълни и хронологично изложени. В тази насока е и
разказът на св.А. Р..
Аналитично е разискана от Районен съд съдебномедицинска експертиза.
От бланковото заключение, изготвено от вещото лице **** З. Н., прието в
съдебното следствие се установява, че на св.К. К. е било причинено
повърхностно увреждане на кожа и лигавици на лицето и кожата на гърдите в
резултат на дразнещ спрей с неизвестен химичен състав, при което получил
оток и зачервяване на повърхностни кожа и лигавици на лицето и гърдите със
сълзотечение, затруднение в зрението и дишането, чувство на дразнене, което
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и чл.129 НК. От
разпита на вещото лице се установява, че по-скоро лигавицата на очите са
били увредени, а не торса, където може да има само сърбеж. Вещото лице
сочи, че св.К. се е плискал с вода и това е отмило дразнещият ефект. Не би
следвало да управлява автомобил поне 2-3 часа, но след като го е правил,
значи не му е пречело да управлява автомобила. По отношение на
представения документ, озаглавен медицинско становище, вещото лице сочи,
че обикновено се издава амбулаторен лист, като е подчертало, че е изготвило
експертизата единствено по този документ, без да е извършвало преглед. Въз
основа на обстоятелството, че вещото лице е ползвало единствено само
писмени доказателства, без преглед, въззивната инстанция изцяло се съгласява
със становището в проверяваното решение, че по отношение на
констатираното в експертизата увреждане – повърхностно увреждане на
6
кожата на гърдите не са налице каквито и да било доказателства за неговото
причиняване, като в случая посочването на това увреждане е единствено с
оглед теоретичните увреждания от подобен тип газ и са отново доказателство
за бланковото и повърхностно заключение на вещото лице.
В хода на проведеното съдебното следствие пред първата инстанция е
била назначена съдебно-химична експертиза, която е следвало да установи
какъв е газът във флакона и въздействието му върху човек. От заключението
на вещото лице, прието в съдебно заседание, се установява, че съдържанието
на флакона спрей е многокомпонентна смес от органични вещества, като едно
от тях е веществото 8-метил-Nванилил-6-ноненамид, известно като
капсаицин, което отговаряло на обявеното съдържание. Капсаицинът има
дразнещ, лютив ефект, като на него се дължи вкуса на лютите чушки.
Настоящата инстанция също кредитира изцяло заключението на вещото лице
като пълно, обективно и компетентно изготвено.
За установяване на въздействието на капсаицина върху човека в хода на
съдебното следствие е назначена съдебно-медицинска токсикологична
експертиза. От заключението на вещото лице *** Я. И. се установява, че
въздействието на капсаицина върху човека е типично въздействие на токсин –
раздразнение, придружен с болка, зачервяване на контактната зона, отток на
меки тъкани на контактната зона. Ако се касае за очи – добавя се сълзотечение
и светобоязън, психологично – страх, притеснение до паника. Търсенето на
помощ е инстинктивно, като измИ.нето на очите и лицето намалява
усещането и обективните белези продължават с намалена интензивност от 1
до 4 часа. Ако се касае за кожа – раздразнение, болка, зачервяване. Ако се
касае за вдишване съвпадащо с напръскване – кащлица, болка, временен
задух, парене зад гръдната кост, кихане, четна водниста секреция от носа. Ако
се касае за прием през уста – парене и слюмоотделяне, може да предизвика
спазъм, задух, гадене и т.н. Въздействието е в рамките на 2-3 часа при леко, 4-
6 часа при средно/тежко и 10-12ч. при обилно напръскване. При разпита на
вещото лице се установило, че степента на засягане на пострадалото лице е в
значителна степен по-лека от теоретично описаната експозиция в
медицинската експертиза, която се основавала, според вещото лице *** Я. И.,
на документ без изходящ номер, без да е регистриран, без подпис и печат, но
описващ така добре теоретично картината на експозицията. Според вещото
7
лице е било причинено единствено болка, дразнене в очите и известна
невъзможност да се шофира.
Правилно е прието обсъденото заключение за компетентно изготвено,
отговарящо на поставените въпроси, съобразени със специалните знания на
вещото лице, респективно му е дадена вяра.
Точно са и кредитирани представените по делото писмени
доказателства като изцяло кореспондиращи с приетите и кредитирани гласни
доказателства. Законосъобразен е и изводът, че представеното медицинско
свидетелство за уврежданията на пострадалия не е било регистрирано по
съответния ред и е било издадено от лекар, който не е специалист по очни
болести, което поражда съмнения относно пълната достоверност на
съдържанието му.
Въз основа на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност,
проверяващата инстанция установи следното:
Първостепенният съд е формирал правилни и обосновани изводи
относно фактическата обстановка и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
Безспорно е установено, че на 25 май 2024 година по автомагистрала
„Тракия" в направление София-Пловдив е възникнал пътен конфликт между
подсъдимия Р. Р. и свидетеля К. К.. Първопричината за противопоставянето е
маневра на изпреварване, извършена от Р. при спазване на скоростния режим,
но затруднила движещия се с по-висока скорост К.. Принуденият да редуцира
скоростта си, К. е реагирал негативно, като е решил да демонстрира пред
другия участник в движението неодобрението си към неговото поведение.
Подсъдимият Р. е възприел изявленията и сигналите на К., но не е
отговорил на изискването му да спрат и да изяснят инцидента. Това
обстоятелство е ескалирало напрежението, като активната роля е изигравана
именно от К. чрез демонстративни жестове, паралелно движение до
превозното средство на Р., опити за пресичане на траекторията му и спиране,
както и хвърляне на бутилка. Тази агресивна форма на взаимодействие е
продължила приблизително 30 километра, като е трансформирала
първоначалния пътен инцидент в персонален конфликт между двама дотогава
непознаващи се лица. При достигане до околовръстното шосе на Пловдив, в
района на село Радиново, К. е използвал автомобила си да притисне
8
превозното средство на Р. и принудително да го спре. След това е напредвал
заплашително към автомобила, в който освен Р. са се намирали **** и ****
му. При тези обстоятелства Р. е напуснал превозното средство с цел и
намерение да предотврати опасността за себе си и семейството си. С
намерение да неутрализира нападателя в своите очи, е използвал спрей с
лютиво вещество. При първото приближаване на К., Р. го е напръскал в
областта на очите. При повторен опит за приближаване, е последвало второ
напръскване, след което К. е прекратил нападателните си действия.
От обективна страна : Въззвната инстанция е солидарна с изложеното от
районния съдия, че съгласно заключението на съдебно-медицинската
токсикологична експертиза, употребата на спрей със съдържание на
капсаицин предизвика раздразнение на очите, лакримация, болка, затруднено
дишане и други симптоми, потвърдени чрез гласните доказателствени
средства. Правилно е прието, че категорично е установено попадане на
лютивия състав единствено в очната област на К.. Относно действителната
степен на увреждане, обаче, съществува основателно съмнение.
Представената документация носи логото на „Медлайн клиник" и твърди
офталмологичен преглед с констатации за двустранна епифора и изгаряне на
епитела на клепачите с хемоза на конюнктИ.та. Документът е издаден от ****
И. А., която според печата й е специалист по ендокринология и болести на
обмяната, а не офталмолог. Следователно тя не притежава специализираната
компетентност да постави посочената диагноза. Още по-съществено е
писмото от МБАЛ „Медлайн клиник", установяващо, че К. К. не е посещавал
лечебното заведение и липсват записи за предоставени му медицински услуги.
Възниква легитимният въпрос за произхода на представения документ, за
неговата автентичност и за това дали отразява обективното здравословно
състояние, особено предвид издаването му от специалист извън съответната
област и липсата на регистрация по надлежния ред. Много правилно е
възприето становището, че при така установената доказателствена съвкупност
са налице данни за причиняване на телесно увреждане, но то е прието
единствено въз основа на съмнителен документ, издаден от некомпетентно
лице, без обективни медицински прегледи и констатации, което поражда
сериозно съмнение относно характера и тежестта на претърпените
увреждания. Констатираната доказателствена празнота не може да бъде
попълнена в последствие.
9
От субективна страна : Законосъобразна е констатацията на първата
инстанция, че не са събрани никакви доказателства за наличие на хулигански
подбуди у подсъдимия Р.. Между него и К. са възникнали отношения с личен
характер, макар и двамата да са били непознати. Това е резултат на
поведението и на двамата участници, като именно К. е насочил агресията си
към Р. с намерение да го укори. К. активно е търсел спиране за разправа,
търсел е физически контакт чрез блокиране с автомобила си, хвърляне на
предмети и заплашителни жестове. От друга страна, Р. не е инициирал,
провокирал или поддържал това противопоставяне, а е имал за цел неговото
прекратяване. След принудителното спиране, действията му не са били
мотивирани от желание да демонстрира неуважение към обществото или
пренебрежение към правния ред. Той е възприемал поведението на К. като
реална заплаха за личната му безопасност и за безопасността на
придружаващите го близки. Единствената му цел е била защита на себе си и
семейството си. Поведението му ясно подкрепя този извод – употребил е
спрея двукратно при двата опита на нападателя да се приближи, без да
предприема други агресивни действия. Това е типично защитно, а не
нападателно поведение, напълно лишено от белезите на „хулигански
подбуди“, като в тази насока съдебното решение освен, че съдържа сериозен
правен анализ е и съобразено с константната съдебна практика в тази насока.
Въз основа на изложеното и въззивният съд приема, че изложената
доказателствена съвкупност не установява по безспорен и категоричен начин,
подсъдимият Р. И. Р. да е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 от НК. Отсъстват
безспорни доказателства за: характера и тежестта на телесните повреди,
поради изложените по-горе доводи досежно медицинската документация,
както и квалификацията деянието да е осъществено по хулигански подбуди,
тъй като действията на обвиняемия са предприети в обстановка на
непосредствена заплаха и с цел самозащита, при един вече възникнал личен
конфликт.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че районният съд
правилно е приложил закона и обосновано е приел, че обвиняемият следва да
бъде оправдан, тъй като не е доказано нито обективното осъществяване на
престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, нито наличието
на хулигански подбуди. Не се установяват нарушения на процесуалните
10
правила, нито непълнота в доказателствата, които да обосновават отмяна или
изменение на атакуваното решение.
Правилно е произнасянето по разноските и веществените доказателства
по делото.
Воден от гореизжоленото и на основание чл.334 ,т.6 вр. чл.338 НПК ,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 333/24.03.2025 г., постановено по
АНД № 6737/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с., с което Р.
И. Р. е признат за НЕВИНЕН в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11