Решение по дело №6356/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260008

 

гр. Сливен, 24.01.2022 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Сливенски районен съд, гражданско отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 6356/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ж.В.Г., ЕГН:********** *** срещу „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2 с правно основание чл. 280 във вр. с  чл. 79 ЗЗД. Обективно и кумулативно са съединени шест осъдителни иска, от които три главни иска за заплащане на възнаграждение по договор за управление, за обезщетение за прекратяването на договора за управление, както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по същия договор и три акцесорни иска за заплащане на мораторна лихва върху тези главници.

В исковата молба се твърди, че съгласно сключения между ищцата и ответното дружество договор за управление при прекратяване на същия договор, който бил сключен на 21.07.2014 г. на управителя следвало да се заплати обезщетение. По силата на този договор й било възложено задължението да управлява и представлява едноличното дружество с ограничена отговорност с общинско имущество „Дентален център-1 Сливен” ЕООД срещу възнаграждение. Въпреки, че била изпълнила задълженията си не й било изплатено възнаграждение за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., което месечно се било равнявало на 2500 лв., а за процесния период било възлизало на 11 250 лв. Съгласно т. 2 от договора същият бил сключен за срок от три години от 21.07.2014 г. до 21.07.2017 г., но тя била продължила фактически да изпълнява поетите от нея задължения и управлявала дружеството до 05.12.2017 г., тъй като до тази дата не било налице надлежно оправомощено и вписано в търговския регистър лице, което да осъществява тази дейност. Съгласно чл. 30 от договора при прекратяването му ответникът бил дължал на ищцата възнаграждение в размер на едно месечно възнаграждение от 2500 лв. На основание чл. 33 от договора следвало да й бъде заплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3400 лв., което било незаплатено.

Моли съдът да осъди ответника й да заплати сума от 11250 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. дължимо по договора за управление ведно с мораторната лихва върху него в размер на 2144 лв. за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. / датата на подаване на исковата молба/ ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от  2500 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на договор съгласно чл. 30 от същия, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. / датата на подаване на исковата молба/ в размер на 477 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сума в размер на 3400 лв., съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на договора ведно с мораторната лихва върху тази главница за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. / датата на подаване на исковата молба/ в размер на 648 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника депозира отговора на исковата молба, като счита, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Исковата молба била нередовна, тъй като не била посочена правната квалификация на иска, а единствено бил заявен петитума и от изложените в нея фактически обстоятелства не могла да бъде изведена. Не била посочена и цената на иска. Бившият управител на дружеството не бил освободен от отговорност и не могъл да търси дължими обезщетения и възнаграждения по мандатния договор. Ищцата била освободена от длъжност от принципала- Общински съвет с решение № 536 от 26.01.2017 г., като на основание чл. 60, ал. 1 АПК било допуснато предварително изпълнение на същото. Решението било влязло в сила и било представлявало стабилен административен акт, породил правни последици изразили се в прекратяване на мандатното правоотношение, поради което не се било дължало възнаграждение и занапред. На основание чл. 31 от договора за възлагане на управлението при прекратяване на договора на основание чл. 27 управителят бил дължал едномесечно възнаграждение по т. 13 от същия договор. Ищецът не бил отправил покана до ответника за заплащане на претендираните от него вземания, поради  което същите не били станали изискуеми и ответникът не бил в забава по отношение на тях. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.  Прави възражение за погасяване по давност на главницата и на лихвите.  Ищцата била управлявала дружеството през процесния период поради своето недобросъвестно поведение, тъй като многократно била оспорвала вписването в търговския регистър на новоназначения управител с решение № 570 от 23.02.2017 г. на Общинския съвет –Сливен. Позовава се на Решение № 606 от 22.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 250/2007 г. ТК, съгласно което действието на решението за освобождаване на управител настъпва веднага, като съдружниците и управителя са обвързани от това решение и следва веднага да го изпълняват. Ищцата била образувала няколко производство за спиране на вписването на новия управител- ч.т.д № 36/2017 г. и ч.т.д. № 80/2017 г. и ч.т.д. № 104/2017 г. на Сл ОС. Счита, че това поведение от страна на ищцата било недобросъвестно и представлявало злоупотреба с права. Позовава се на чл. 141, ал. 4 ТЗ съгласно който оттеглянето на упълномощяването води до неговото прекратяване, като следва това оттегляне да бъде вписано в търговския регистър. С Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския съвет било установено, че била налице формирана моля по отношение на прекратяване на правомощията на ищцата и било взето решение за нейното освобождаване. Същата била обжалвала освобождаването си и следвало да се заключи, че било достигнало до нея известието, че е оттеглено нейното упълномощяване. Извежда аргумент от противното на чл. 141, ал. 6 ТЗ, като счита, че оттеглянето на овластяването на управителя има действие от момента на приемане на решението на дружеството принципал за освобождаването му, което включва в себе си изявление за оттегляне на правомощията на това лице да представлява търговеца като негов законен представител. Ищцата не само, че била знаела, че е оттеглено упълномощяването й, но била предявявала и симулативни искове за да предотврати вписването на новия управител и не могла да извлича ползи от недобросъвестното си поведение. Счита, че по отношение на вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Същото се било отнасяло и за дължимото възнаграждение, тъй като то също съставлявало периодично плащане. Цитира съдебна практика по чл. 290 ГПК в този смисъл. За процесния период били липсвали облигационни правоотношения между страните, тъй като същите били прекратени с Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския съвет.  Искът за заплащане на възнаграждение за прекратяване на договора, също бил неоснователен, тъй като договорът бил прекратен на основание чл. 27 от същия и ищцата дължала на ответника обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение и не била освободена от отговорност. Искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск също бил неоснователен, тъй като ищцата била ползвала този отпуск до прекратяването на договора, а след това не й се следвало да ползва отпуск, тъй като не били налице облигационни отношения между страните. Неоснователността на главните искове била обуславяла и неоснователност на акцесорните искове. Всички везмания били погасени с кратката тригодишна давност, която била приложима и за главниците и за лихвите.Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователени.

Предявени са обективно кумулативно съединени насрещни искове по чл. 55 ЗЗД и чл. 31 от Договора за възлагане на управлението на едноличното търговско дружество.

Ищцата по първоначално предявения иск ответникът твърди, че въпреки предсрочното си прекратяване на договора, считано от 26.01.2017 г. била подписвала платежни нареждания, по силата на които дружеството й било изплащало възнаграждения до 21.07.2017 г. Тези възнаграждения били в общ размер на 12 419 лв. и ищцата се била обогатила с тази сума за сметка на дружеството. С Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския съвет договорът бил прекратен на основание чл. 27 от същия и управителят следвало да възстанови на дружеството едно месечно възнаграждение.

Обстоятелствата по обективно кумулативно съединени насрещни искове са допълнени от адв. Д.. Същият заявява, че на 23.01.2017 г. в Общинския съвет-Сливен било депозирано предложение от кмета на Община Сливен да бъде предсрочно прекратен договора за управление на ищцата без същата да бъде освободена от отговорност. С Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския съвет договорът бил прекратен на основание чл. 27 от същия поради виновно неизпълнение на задълженията на управителя. Въпреки това ищцата била подписвала платежни нареждания по силата на които дружеството й било изплащало възнаграждения до 21.07.2017 г. в размер на 12 419 лв., които се явявали заплатени без основание и ищцата се била обогатила неоснователно с тази сума за сметка на ответника. Съгласно чл. 34 от договора дължимото в случая обезщетение по чл. 31 се било равнявало на 2319 лв., като това била заплатената на управителя сума за месеца предшестващ прекратяването на правоотношението й.

Моли съда да осъди на основание чл. 55 ЗЗД ищцата по първоначалния иск да заплати на дружеството сумата от 12 419 лв., съставляваща заплатени без основание възнаграждения за месеците от февруари до юли 2017 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Моли съда да осъди ищцата по първоначалния иск да заплати на дружеството сумата от 2319 лв., съставляваща обезщетение при предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове и ищца по първоначално предявените искове депозира отговор на насрещните искове. Заявява, че същите са неоснователни, тъй като договорът за управление не бил прекратяван, а тя била изпълнявала своите задължения през процесния период предмет на насрещните искове. През този период не бил вписан друг управител, нито друго лице било осъществявало тези правомощия. Денталният център не могъл да прекъсва дейността си при никакви условия съгласно Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ. Била изпълнявала всички функции на управител на дружество включително и по изплащане на трудовите възнаграждение на служителите.  През целия период дейността й била контролирана от комисията по оперативен контрол към Общински съвет-Сливен и тази комисия е приемала и одобрявала всички изготвени от нея отчети. Договорът не бил предсрочно прекратен поради неизпълняване на задълженията от нейна страна. Било налице основание за заплащане на трудовите й възнаграждения и тя не била дължала тяхното връщане. Моли съдът да отхвърли насрещните искове като неоснователни и недоказани.

   С оглед характера на предявения иск,  съдът с Определение № 620 от 18.02.2020 г. е указал на ищеца по първоначално предявените искове, че носи доказателствена тежест да установи наличие на мандатни договорни отношения с ответника по договор за управление, през процесния период, както и задължението на ответника да заплати възнаграждение на управителя и изпълнение на задълженията от негова страна в качеството му на управител,  както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период по отношение на това задължение, както и размера и основанието на което се дължи претендираната мораторна лихва. Следва да докаже, че договорът за управление е бил прекратен на основание чл. 30 от същия, поради което се е осъществил предвидения в договора фактически състав обуславящ правото на обезщетение на ищеца, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период по отношение на това задължение, както и размера и основанието на което се дължи претендираната мораторна лихва. Следва да докаже, че се е осъществил правопораждащия фактически състав на правото му за компенсация на неизползвания платен годишен отпуск предвидено в договора, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период по отношение на това задължение, както и размера и основанието на което се дължи претендираната мораторна лихва. С оглед възражението за погасителна давност следва да установи обстоятелствата, довели до спиране или прекъсване на давността.

Със същото определение съдът е указал на ответника по първоначално предявените искове, че следва да установи  предсрочното прекратяване на договора за управление на твърдяното от него основание, а именно виновно неизпълнение на задълженията на управителя, и че оттеглянето на пълномощията е било доведено до знанието на управителя, както и възраженията си за злоупотреба с процесуални права от ищцата и да докаже, че е настъпил падежа на претендираните главница и лихви и е изминал три годишен период от падежа на главното задължение и три годишен период по отношение на претендирарите лихви с оглед направеното от него задължение за изтекла погасителна давност.

                   Със същото определение съдът е указал на ищеца по насрещните искове, че следва да докаже плащане на претендираните от него суми и предсрочно прекратяване на договора за управление на твърдяното от него основание, а именно виновно неизпълнение на задълженията на управителя, както и правопораждащия фактически състав на правото на дружеството да получи обезщетение по чл. 31 от договора.          Съдът е  указал на ответника по насрещните искове, че  следва да докаже, че е налице основание на извършеното плащане от страна на ищеца по насрещните искове.

Въз основа на направеното изменение на размерите на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК заявено от ищцата преди края на съдебното дирене съдът е приел, че е сезиран с иск за дължимо възнаграждение за периода от 21.07.2017 година до 05.12.2017 година по договор за управление с иск в размер на 12075,04 лева.

с иск за дължима мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за периода от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година в размер на 2370,60 лева

с иск за дължимо обезщетение по чл. 30 от Договора за управление при прекратяване на договора в размер на 2748,54 лева

с иск за дължима мораторна лихва върху обезщетението по чл. 30 от Договора за управление в размер на 539,78 лева за  периода от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година

с иск за дължимо обезщетение за неизползван остатък от платен отпуск за периода на действие на Договор за управление в размер на 3791,09 лева

с иск за дължима мораторна лихва върху посочената сума в размер на 745,12 лева за периода от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за от фактическа и правна страна следното:

Съгласно сключения между ищцата и ответното дружество договор за управление на ищцата й било възложено задължението да управлява и представлява едноличното дружество с ограничена отговорност с общинско имущество „Дентален център-1 Сливен” ЕООД срещу възнаграждение. Ищцата изпълнявала задълженията си, като  не й било изплатено възнаграждение за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., което месечно се било равнявало на 2500 лв. Съгласно т. 2 от договора същият бил сключен за срок от три години от 21.07.2014 г. до 21.07.2017 г., но тя продължила фактически да изпълнява поетите от нея задължения и управлявала дружеството до 05.12.2017 г., тъй като до тази дата не било налице надлежно оправомощено и вписано в търговския регистър лице, което да осъществява тази дейност.

 Съгласно чл.26 от договора, същият се прекратява без виновност на страните при следните хипотези: A/ с изтичане на срока на договора; Б/ при преобразуване, прекратяване и след приватизация на дружеството; В/ в случай на смърт или поставяне под запрещение на управителя, както и при обявяване на несъстоятелност на дружеството; Г/ по взаимно съгласие на страните; Д/ при фактическа невъзможност на управителя да упражнява функциите си по този договор, продължила, повече от 90 дни; Е/ по искане на управителя, изразено писмено пред доверителя, с предизвестие от три месеца; Ж/ по искане на доверителя с едномесечно предизвестие. Съгласно чл. 27 от договора Доверителят има право да прекрати този договор без предизвестие в следните случаи: А/ при неизпълнение на критериите и показателите включени в бизнеспрограмата на дружеството Б/ настъпване на трайни негативни стопански последици за дружеството в резултат на действията на управителя. В/ действия на управителя извън предоставените му в този договор правомощия и в случаите на нарушения на нормативните разпоредби.'' Г/ действия на управителя, насочени срещу дадени му от Доверителя разпореждания. Д/ даване от управителя на доверителя или на компетентните органи невярна информация за състоянието на дружеството.Е/ при извършено от управителя престъпление с влязла в сила присъда. Ж/ при действия или бездействие на управителя, с които неоснователно се ощетяват гражданите на общината.      3/ при налагане на две или повече наказания по чл.40 от този договор в рамките на шест месеца.

Съгласно чл. 28 от договора - В случаите на прекратяване на договора по чл. 26 и чл. 27 от договора в едноседмичен срок Доверителят уведомява Общинският съвет за вземане на решение за възлагане управлението на дружеството.  Предвидено е в разпоредбата на чл. 30 от същия при прекратяване на договора по т.26 /а/ т.26 /б/ т.26 /д /т.26 /ж/ и т.28 на управителя се да се изплаща обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение, а в чл. 31 се предвижда, че  при прекратяване на договора по т. 27 управителят възстановява едномесечно възнаграждение по т.13. Съгласно чл.ЗЗ. от договора при прекратяване на договора, на управителя се изплаща обезщетение,, съответстващо на неизползвания от него платен годишен отпуск. Договорът влиза в сила от датата му на вписване в търговския регистър.

Видно от Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския Съвет Сливен се прекратява договора за управление на ищцата, като същата не е освободена от отговорност  и е назначен временен управител на ответното дружество за срок от шест месеца и на основание чл. 60, ал. 1 от  АПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Същото е било взето въз основа на предложение на кмета на Община Сливен основаващо се на констатациите на извършен одит за 2015 г.  съгласно които могло да се изведе нарушаване от страна на ищцата на изискванията на посочените нормативни актове.- основанията предвидени в чл. 27 г. и чл. 27 в от договора за управление. Ищцата е депозирала молби до Общинския съвет за изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за целия период на нейната дейност и за  изплащане на обезщетение по чл. 30 от договора за управление, които не са били удовлетворени. Претендирано е било от нея заплащане на обезщетение по чл. 31 от договора за управление. През процесния период комисията по оперативен контрол е приемала представените справки и отчети от ищцата, както и се е произнасяла по депозирани от нея молби за провеждане на акредитация на дружество, както и по нейни предложения за извършване на разходи за неотложни ремонти. Ищцата е предложила проект на учредителния акт на дружеството, който също е бил приет. По време на процесния период ищцата е отправяла предложения до Общинския съвет за сключване на споразумение към договора за управление по силата на което да й бъдат възложени управленски функции до провеждането на конкурс или до вписването на нов управител, но това предложения не е били приети. На едно от предложенията й е било отговорено с писмо от 17.08.2017 г., че не може да се предприемат действия по удължаване на срока на договора й за управление, тъй като е налице висящо гр.д. № 990/2017 г. на СлРС.

Ищцата сключвала договори в качеството си на управител на ответното дружество с Агенция по заетостта по програми на ЕС. Изисквани са били от ищцата справки в качеството й на управител относно различни видове разходи. Ищцата е участвала в качеството си на управител на дружеството в публични търгове за отдаване под наем на помещения, които са били спечелени от дружеството и е сключвала договори за наем.

Ищцата е обжалвала назначаването на новия управител с молби по реда на чл. 536, ал. 3 ГПК и чл. 19, ал. 5 ЗТР, като са били образувани по нейните молби т.д. № 36/2017; т.д. № 80/2017 и т.д. № 104/2017 г., като нейните молби са били оставени без уважение, като производството по вписването на новия управител е било възобновено след първоначалното му спиране.

Ищцата е подписала в качеството си на управител на ответното дружество Договор № 200480 от 03.05.2017 г. и Договор № 200481 от 03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ с НЗОК чрез директора на РЗОК както и е изпращала ежемесечни отчети за извършена дентална дейност от изпълнител за първична дентална помощ по този договор отново в качеството си на управител на дружеството за периода от 01.01.2017 г. до 01.12.2017 г., като е подписвала издадените фактури в полза на Дентален център за заплащане на извършената първична дентална дейност по сключените договори. След този период отчетите са били изпращани от новия управител Йосифов и фактурите са били подписвани от него.

Ищцата е изготвила и изпратила отчети за първото, второто и третото тримесечие на 2017 г. Сключила е договор на 29.09.2017 г.  в качеството си на управител на ответното дружество договор с МБАЛ „Иван Селимински“ АД

Представените по делото договори за възлагане на медицински услуги са неотносими към предмета на правния спор, тъй като те са били сключени от ищцата в качеството й на изпълнител, а не на управител на дружеството.

С Определение от 31.05.2018 г. по гр.д. № 990/2017 г., което е влязло в законна сила на 10.09.2018 г. е прекратено производството по предявения от ищцата иск за признаване за неправомерно предсрочното прекратяване на договорното й правоотношение като управител на „Дентален център-1 Сливен“  ЕООД по отношение на Община Сливен към датата на приемане на решението като недопустимо.

Ищцата с молба от 13.12.2017 г. е поискала с оглед вписването на новия управител на дружеството да му предаде движимите и недвижимите активи и Общинският Съвет в качеството си на принципал на дружеството да предприеме необходимите действия.

С Решение № 708 от 30.05.2017 г. на Общински Съвет- Сливен е бил приет годишния финансов отчет на „Дентален център 1-Сливен“ ЕООД за 2016 г., като отново се посочва, че не се освобождава управителя от отговорност за дейността му през 2016 г.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Недева, която работи като лекар по дентална медицина в ответното дружество през процесния период на трудов договор пролетта на 2008 година ищцата била назначена за управител на ответното дружество и свидетелката била поканена, заедно с други колеги да работи към Денталния център. Свидетелката била наела кабинет под наем в сградата, където работила самостоятелно и същевременно започнала да работи на трудов договор към Денталния център до края на 2017 година, като в началото на 2018 година й бил връчен договор за прекратяване на отношенията. Бил назначен нов управител, но въпреки това ищцата си била изпълнявала задълженията на управител до 07.12.2017, когато  представители на Общината дошли и им били казали да освободят кабинета защото е бил дошъл новият управител.  Според свидетелката през процесния период единствено ищцата била упражнявала дейността на управител, само когато излизала в отпуск свидетелката, я била замествала. Ищцата била казвала на свидетелката, че й били връчили заповед за  прекратяване на трудовия договор, като имало оплаквания срещу ищцата, но те били неоснователни. Като управител ищцата имала право и да работи като лекар и изпълнявала дейност в кабинет 23. Малко по-късно ищцата била получила право да работи в рентгена. През цялото време докато била управител работила и като лекар – лечебна дейност в Денталния център и като управител и в качеството си на управител била подписвала и разрешавала молбите за отпуск. РЗИ редовно проверявали Денталния център, но винаги бил изряден, всичко е било в срок.  Свидетелката заявява, че лично не била виждала договор между ищцата и Общинският съвет,  не знаела точно кога бил прекратен, не знаела крайния срок на действие на договора.  Ищцата продължила да работи там, като работила в кабинет, който не бил лично неин.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.,***, като началник отдел "Общинска икономика и защита на потребителите" през процесния период през 2016 година имало ревизия от АДФИ, която постановила редица нарушения в отчетността на Дентален център - 1 ЕООД Сливен.  В заключение на този доклад АДФИ била давала препоръка за отстраняване на нарушенията и за представяне на план в какъв срок тези нарушения ще бъдат отстранени.  Била констатирана липса на финансови средства, неопазване на имущество на дружеството и поради това се  било взело решение за предсрочно освобождаване на управителя на дружеството. Това станало през м. януари 2017 година от Общинския съвет по предложение на кмета на Общината.  След това ищцата възпрепятства вписването на новия управител, като била завела дело. На 06.12.2017 година било осъществено вписването в търговския регистър. Ищцата била завела дело в Административен съд и подала жалба. До 06.12.2017 година управител нямало на Дентален център. Текущата дейност се извършвала от ищцата, въпреки противопоставянето на Общинският съвет и Кмета на Община Сливен, тъй като не могли да впишат новия управител в Търговския регистър, който бил временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс.  На 06.12.2017 управителя бил вписан в Търговският регистър и го представили на колектива на Дентален център. Договора бил сключен по-рано, но тъй като договорът бил съдържал клауза, че той влиза в сила от датата на вписване в Търговския регистър. Ищцата била представяла отчети, водили били кореспонденция, но никой не бил давал съгласие тя да продължава да работи, въпреки прекратяване на договора. По ТЗ Общинският съвет бил длъжен да приеме тези отчети, след което следвало вписването им, той бил приел отчета за 2016 година, но не я бил освободил от отговорност. Не я освободил, тъй като имала множество грешки в отчетите и след ревизията на АДФИ открили липса на парични средства, установили, че е виновен за това управителя, като те били длъжни да пишат доклади за финансовото състояние на търговското дружество. Свидетелката твърди, че не могли да  запечатат дружеството и  не вписали новия управител ,поради правните действия  на ищцата за вписването на новия управител. Решенията на Общинския съвет били публични решения и никой не се бил уведомявал.  Когато секретариятът бил преценил, тогава се били изпращали писма.  Когато се приемал отчета за 2016 година, Г. била освободена предсрочно. Тя била дошла да представи отчета в комисията за оперативен контрол, след което един общински съветник й бил казал, че е освободена.  Управителите до 28.02.  си представяли отчетите, след това се  били явявали да си защитят отчетите. С приемането на отчета имало и  изрична точка в която се било казвало, че не я освобождава от отговорност на това Общо събрание.  Комисията по оперативен контрол разгледала отчета и след това го внасяла за утвърждаване пред Общинският съвет.  В този случай Общинският съвет играел ролята на общото събрание. Комисията се произнасяла,  и се били водили  протоколи. Ищцата си изпълнявала всички управленски функции до този период. На 06.12. Г. не оспорвала представянето на новия управител и в по-късен етап предала необходимите документи.  Приемане -  предаване ставало между двамата управители, то не станало пред тях. Новият управител бил назначил Г. да остане да работи в дружеството като стоматолог. Свидетелката посочва, че Г., била наела едно младо момиче от Бюрото по труда, назначила го  за срок от 6 месеца, ползвало социалните привилегии за срок от 6 месеца, след това било освободено след изтичането на срока. Момичето написало жалба до Общината, че не й се давала трудовата книжка. Обадили се на Г. и тя казала, че ще й върне трудовата книжка, когато предаде касата.  Съставили комисия, проверили касата и броили пари, които били извадени от един шкаф от кутия за обувки.  Първоначалната липса била 5 500 лева, липса представен в отчет в Общината за 2014 година. Счетоводството било дадено на външна фирма, а това момиче с фиктивен договор и длъжностна характеристика било назначено да събира пари от наемателите през 2014 г.  Денталния център през 2016 г. нямал просрочени задължения по представените отчети.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като кореспондиращия със събрания по делото доказателствен материал, като всеки от двамата свидетели възпроизвежда свои непосредствени възприятия относно факти и обстоятелства включени в предмета на правния спор.

Видно от първата изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза съгласно чл.13 от Договора за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 21.07.2014 г. и чл.50 от Наредба за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, приета с Решение №487/28.04.2005 г. (изм. с Решение №107/28.02.2008 г. и Решение №136/27.03.2008 г.), както и Решение №1228 от 27.03.2014 г. и Решение №1349 от 26.06.2014 г. на Общински съвет - Сливен, дължимото възнаграждение на управителя на дружеството е определено на 320 на сто от отчетната средна месечна брутна заплата в заведението.

 За периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. полагащото се брутно трудово възнаграждение на управителя на дружеството, на база на работните дни за съответния месец, без да бъдат отчитани реално отработени дни, би следвало да бъде: 21- 31.07.2017 г. - за 3 работни дни - 303,34 лв.м.08.2017         г. -       при 23 работни дни     - 2 009,02 лв.м.09.2017        г. -       при 19 работни дни  - 2 158,62 лв.м. 10.2017            г. -       при 22 работни дни  - 2 706,72 лв.м. 11.2017       г. -       при 22 работни дни     - 3 895,36 лв.01- 05.12.2017 г. - за 7 работни дни - 1 394,21 лв.

Общият размер на полагащото се брутно трудово възнаграждение на управителя на дружеството, изчислено съобразно чл.13 от Договора за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 21.07.2014 г. и чл.50 от Наредба за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, както и
 Решение №1228 от 27.03.2014 г. и Решение №1349 от 26.06.2014 г. на Общински съвет - Сливен, в периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. е 12 467,28 лв. (дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 28 ст.). Съгласно чл.З0 от Договора за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 21.07.2014 г., при прекратяване на Договора по чл.26/а/, чл.26/б/, чл.26 /д/, чл.26/ж/ и чл.28 на управителя се изплаща обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение. С оглед на това, че възнаграждението на управителя се определя въз основа на отчетената средна месечната брутна работна заплата на работещите в заведението, която се променя всеки месец, а в Договора не е уточнено кой месец се взема за база, за да бъде определено обезщетението, експертизата не може да посочи размера на обезщетението по чл.ЗО. В Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, също така не направено уточнение въз основа на кой месец се определя обезщетението по чл.ЗО. Съобразно разплащателните ведомости, неизползваният платен годишен отпуск за целия период на договора е 14 дни - 11 дни за 2016 г. и 3 дни за 2017 г. Размера на обезщетението за неизползван платен отпуск изчислено на основание чл.177 от КТ е е 849,32 лв. Размера на мораторната лихва за забавата периода от 06.12.2017 г. до датата на завеждане на делото (искова молба от 12.11.2019 г.) върху общият размер на полагащото се възнаграждение на управителя на дружеството от 12 467,28 лв., в периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. е 2 448,44 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 44 ст.). С оглед на това, че експертизата не може да посочи размера на обезщетението по чл.30, не може да бъде изчислен и размера на мораторната лихва за забава върху същото.
 Размера на мораторната лихва за забава за периода от 06.12.2017 г. до датата на завеждане на делото (искова молба от 12.11.2020 г.) върху размера на обезщетението за неизползван платен отпуск от 849,32 лв. е 166,79 лв.

Видно от допълнението към първата изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза размера на обезщетението по чл.ЗО от Договора, при условие че като за критерий се вземе брутното трудово възнаграждение, за последния пълен работен месец, а именно м. април 2017 г., съобразно официалните счетоводни документи на дружеството е 2 440,75 лв. (две хиляди четиристотин и четиридесет лева и 75 ст.). Съгласно писмени уведомителни писма и молби до Кмета на Община Сливен, депозирани от Ж.Г. и съответно отговорите или резолюциите по тях, във връзка с подаваните платени отпуски, полагаеми за всяка една календарна година, в процесния период посочен по години в исковата молба, а именно от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г. и подробно описани по дати и документи, в констативно-съобразителната част на експертизата, се установи че има неизползвани дни платен годишен отпуск в общ размер от 14 дни, от съответните години: за 2016 г. - 11 дни за 2017 г. - 3 дни общо 14 дни. Размера на обезщетението за неизползван платен отпуск на основание чл.224 от Кодекса на труда, изчислено по реда на чл.177 от Кодекса на труда, в размер на 14 дни е 849,32 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и 32 ст.). Представен е от вещото лице втори вариант въз основа на направеният анализ констативно-съобразителната част на експертизата на представените по делото документи и след направени проверки в Община Сливен и „Дентален център 1 - Сливен ” ЕООД, експертизата установи следното: По делото са представени оригинали на разплащателни ведомости за договори за управление и контрол за периода м.юли 2014 г. - м.септември 2016 г. От така представените документи е видно, че върху ведомостите за периода м.07.2014 г. - м. 10.2015 г. са налице подписи на главен счетоводител. Върху съставените ведомости за договори за управление и контрол за периода м. 11.2015 г. - м.09.2016 г. няма положени подписи. Ведомостите за заплати са първичен счетоводен документ в съответствие с чл. 6 ал. 1 от Закона за счетоводството. Съгласно чл.7 ал.2 от Закона за счетоводството, първичните счетоводни документи, които засягат само дейността на предприятието, трябва да съдържат най-малко следната информация:„1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 4. име, фамилия и подпис на съставителя. ” Съгласно чл.7 ал.З от Закона за счетоводството се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, при условие, че за липсващата информация са налице други документи, които я удостоверяват. В случая, поради факта че дължимите начисления са изплащани по банкова сметка ***ите преводи по банков път на начисленията по ведомостта, експертизата счита че същите са достатъчно основание, първичният счетоводен документ - ведомост за заплати, да се приеме за документално обоснован и отговарящ на Закона за счетоводството, независимо, че върху същият няма положен подпис на съставителя и/или управителя. За периода м.10.2016 г. - м.07.2017 г. по делото са представени оригинали на фишове за заплати издадени на Ж.Г.. Фишовете за заплати са справочен документ, и представляват детайлна разбивка на трудовото възнаграждение и удръжките от него за месеца за всяко лице от дружеството. Съгласно разпоредбите на чл. 128 т.З от Кодекса на труда, служителите имат право при поискване да получат извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, което представлява фиша за заплата. По делото няма представени разчетно-платежни ведомост за периода м. 10.2016 г. - м.07.2017 г. При извършена проверка в „Дентален център 1 - Сливен ” ЕООД, вещото лице е установило, че в документите съхранявани в дружеството, за периода м. 10.2016 г. - м.07.2017 г., са налице изготвени рекапитулации и списъци за плащане на заплати по банков път, сумите в които отговарят на посочените начисления по представените по делото фишове за заплати на Ж.Г.. Налице са и фишове за заплати на всички служители на дружеството, но не и ведомости за заплати. В Закона за счетоводството няма текст регламентиращ издаването на фиша за заплата и неговите реквизити. При анализа на представените по делото ведомости по договори за управление и контрол за периода м.07.2014 г.,- м.09.2016 г. и фишове за заплати издадени на Ж.Г. за периода м. 10.2016 г. - м.07.2017 г., се установяват от вещото лице следните сумарно по години отразени дни платен годишен отпуск:

-       отразен отпуск през 2014 г. - 16 дни

-       отразен отпуск през 2015 г. - 17 дни

-       отразен отпуск през 2016 г. - 14 дни

-       отразен отпуск през 2017 г. - 38 дни

С оглед на това, че в представените по делото оригинали на ведомости по договори за управление и контрол за периода м.юли 2014 г. - м.септември 2016 г. и фишове за заплати издадени на Ж.Г. за периода м. 10.2016 г. - м.07.2017 г., не е отразено посочените дни платен отпуск, за коя година, се отнасят, експертизата не може да определи въз основа на тях за коя календарна година е ползваният полагаем отпуск и има ли неизползвани отпуски за всяка от годините в разглежданият по делото период. При извършеният анализ на документите по делото, експертизата също така установи, че е налице разминаване между дните разрешен отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма и молби до Кмета на Община Сливен и дните отпуск отразени по ведомости и фишове за заплати, за месеците м. 10.2015 г.; м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.12.2016 г., м.06.2017 г. и м.07.2017 г., а именно:

за м. 10.2015 г.

-        отпуск съгласно ведомост за заплати - 7 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 6 дни

за м.03.2016 г.

-        отпуск съгласно ведомост за заплати - 2 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 4 дни

за м.04.2016 г.

-        отпуск съгласно ведомост за заплати - 1 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 2 дни

за м.08.2016 г.

-        отпуск съгласно ведомост за заплати - 0 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 5 дни

за м.09.2016 г.

-        отпуск съгласно ведомост за заплати - 4 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 3 дни

за м. 12.2016 г.

-        отпуск съгласно фиш за заплата - 0 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 5 дни

за м.06.2017 г.

-        отпуск съгласно фиш за заплата - 12 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 13 дни

за м.07.2017 г.

-        отпуск съгласно фиш за заплата - 2 дни

-        отпуск, съгласно резолирани уведомителни писма - 8 дни

Съгласно чл.22 т.2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя (в случая на управителя) до работодателя (в случая - Община Сливен, представлявана от Кмета). На основание чл.43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските, Община Сливен, като работодател на управителя на „Дентален център 1 - Сливен ” ЕООД води документация за платения годишен отпуск, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването на отпуска. При извършената проверка в Община Сливен се установи, че на всички постъпили уведомителните писма и молби от страна на управителя, след като бъдат резолирани се правят копия, които от „Дентален център 1 - Сливен ” ЕООД, би следвало да вземат и въз основа на тях да отразят дните на разрешеният и ползван отпуск в разчетно- платежните ведомости.

Видно от изготвената по делото повторна съдебно- счетоводна експертиза посочва размер на дължимото възнаграждение за исковия период 21.07.2017 г. - 05.12.2017 г. изчислен съобразно Решение № 1349 от 26.06.2014 г. на Общински съвет Сливен, по силата на което възнаграждение  на управителя се определя в размер на 320 на сто от отчетената средна месечна брутна заплата в дружеството. Полагащо се възнаграждение в размер на 320%. съобразно отработените дни е 12 075.04 лв. Експертизата посочва размер на обезщетението по чл. 30 от договора - 2 409.69 лв. отговарящо на възнаграждението на Г. като управител, за последния пълен работен месец- юни 2017 г. арг. от чл.34 от Договор за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 21.07.2014 г.

При вариант, че се вземе предвид датата на предсрочно прекратяване на договора за управление с Решение № 536/26.01.2017 г. на Общински съвет Сливен, размерът на обезщетението е 2 748.54 лв., отговарящо на възнаграждението за последния пъден работен месец декември 2016 г. Обезщетението за неизползван отпуск, съгласно депозираните от Г. писма, както и информацията съдържаща се във ведомостите за работни заплати е в размер на 2 180.54 лв.. като при изчисленията с използвано среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.юли 2017 г. Експертизата посочва размер на дължимото възнаграждение за исковия период 21.07.2017г.—05.12.2017 г., изчислен съобразно Решение № 1349 от 26.06.2014 г. на Общински съвет Сливен, обшо в размер на 12 075.04 лв. Лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. върху така изчислената сума е в размер на 2 371.60 лв. Лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. върху обезщетение размер на 2 409.69 лв. е 473,27 лв. Лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. върху обезщетение размер на 2 748.54 лв. е 539.78 лв. Обезщетението за неизползван отпуск е в размер на 2 180.54 лв. Лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. е в размер на 428.27 лв. Експертизата посочва размер на обезщетението 2 409.68 лв.. отговарящо на възнаграждението за последния пълен работен месец юни 2017 г., съгласно ведомост за работни заплати за м.юни 2017 г. и справка „Актуално състояние на данни, декларирани с декларация обр.1/обр.5 за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. За 2014 г. и 2015 г. при полагаем отпуск 30 раб.дни годишно, ползваните са 30 раб.дни за всяка от годините. За 2016 г. при полагаем отпуск 30 раб.дни годишно. ползваните са 19 раб.дни. Неизползваният отпуск е в размер на 11 работни дни. За 2017 г. полагаемият отпуск за отработени седем месеца е 18 дни. определен пропорционално на трудовия стаж за годината в предприятието (30 дни/12 м. х 7 м.). който също е неизползван. Общо неизползваният отпуск сьгласно посочените писма е 29 дни. Обезщетението за неизползван отпуск, съгласно депозираните от Г. писма е в размер на 2 180.54 ли., като при изчисленията е използвано среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.юли 2017 г. На експертизата е била представена допълнително информация от обслужващата счетоводна фирма на “Дентален център 1 Сливен" ЕООД съгласно която през м.ноември 2018 г. е начислено обезщетение за 14 дни неизползван платен отпуск в размер на 849.32 лв. и удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 84.93 лв. Едновременно с това е начислено и дължимо от Г. обезщетение по чл.31 от договора за управление в размер на едномесечно възнаграждение от 2 123.39 лв. В резултат на извършените начислявания. Г. не е получила обезщетение за неизползван отпуск, а дължи на „Дентален център 1 Сливен" ЕООД сума в размер на 1 359,00 лв.. представляваща разлика в полза на начисленото обезщетение по чл.31 от договора за управление. Представените по делото ведомости, както и тези представени на експертизата са неподписани, с изключение на ведомостите за 2014 г. и 2015 г. които са подписани от гл. счетоводител. Съгласно чл.10. ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно ал.2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. По конкретния случай, обстоятелството, че сумите за работни заплати са получени по банков път е основание да се приеме, че по отношение на ведомостите за работни заплати е налице документална обоснованост. Поради тази причина, експертизата не изготвя друг вариант на изчисления. Съгласно справка „Актуално състояние на данни, декларирани с декларация обр.1/обр.5 за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г". през периода м.август 2017 г.- м.декември 2017 г. Г. е работила в ДЦ и е осъществявала дейност, различна от тази на управител. Аргумент за това е. посоченият в цитираната справка код ..вид осигурен" - 14. който се използва при лица. работещи без трудови правоотношения кодът за лица по договор за управление и прокуристи и тьрговски дружества е 10/. В изложението експертизата посочва осигурителния доход на лицето, съгласно цитираната справка. Личният принос на Г. в дейността на ДЦ е 33.6 %. Експертизата посочва дължимо възнаграждение за исковия период 21.07.2017 г. - 05.12.2017 г. в размер на 12 075.04 лв. изчислено съобразно Решение № 1349 от 26.06.2014 г. на Общински съвет Сливен, по силата на което възнаграждението на управителя се определя в размер на 320 на сто от отчетната средна месечна брутна заплата в заведението. При така зададения период, за да се изчисли обезщетение по чл.ЗО от Договора та управление следва да се вземе предвид размери на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец, който в случая е м.ноември 2017 г. За периода от м.автуст 2017 г. до м.декември 2017 г. не са налице ведомости за Г., тъй кат не са начислявани възнаграждения по договор за управление или друг вид трудови възнаграждения. През периода м.август 2017 г. до м.декември 2017 г. ишецът е получавал възнаграждения по извънтрудови правоотношения. По тази причина, експертизата няма данни на базата на които, да изчисли обезщетение но чл.ЗО от Договора за управление. В обобщен вид. полагаемият се годишен отпуск за три години 2014 г.. 2015 I. и 2016 г./ е 90 дни. Ползваният за същия период е 79 дни. Разликата за анализирания период е 11 дни. За 2017 г. полагаемият отпуск за отработени седем месеца, определен пропорционално на трудовия стаж за годината в предприятието (30 дни/12 м. *7ч.)е 18 дни, който също е неизползван. Следователно неизползваният отпуск за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г. е обшо 29 дни. Обезщетението за неизползван отпуск, съгласно депозираните от Г. писма е в размер на 2 180.54 лв. като при изчисленията е използвано среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.юли 2017 г. На 11.01.2019 г. с вх.№ 9400-774 на Обшина Сливен. Д-р Ж.Г. е входирала жалба, относно изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. От Община Сливен е получен отговор, че след обстоен анализ на информацията намираща се в личното досие на лицето. обезщетението за неизползван платен отпуск е в размер за 2016 г. на 11 дни и за 2017 г. 3 дни. Експертизата няма данни на базата на които да изчисли обезщетение но чл.ЗО от Договора за управление, поради което не изчислява и лихва. Обезщетението за неизползван отпуск е в размер на 2 180.54 лв. Лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. е в размер на 428.27 лв.  С насрещен иск ответникът предявява сума в размер на 12 419.00 лв.. представляваща заплатени според него без основание, трудови възнаграждения за месените от февруари 2017 г. до юли 2017 г. Обшият размер на бру тните трудови възнаграждения изчислен от експертизата съгласно ведомости за работни заплати  е 12 591.68 лв. На експертизата беше представена информация по месеци за периода м.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за реализираните приходи от дентална дейност на ДЦ 1 Сливен и в това число и на Г., като средният процент индивидуално участие на д-р Г. в общия обем приходи на лечебното заведение е 33.36%. Няма данни за издавани документи за трудов стаж УП 2 и УП 3. Видно от изготвеното допълнение към повторната съдебно-счетоводна експертиза размерът от 2 409,69 лв. отговаря на възнаграждението на Г. като управител, за последния пълен работен месец- юни 2017 г. арг. от чл.34 от Договор за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 21.07.2014 г. В размер на 2 748.54 лв. е определено същото при вариант, че се вземе предвид датата на предсрочно прекратяване на договора за управление с Решение № 536/26.01.2017 г. на Общински съвет Сливен, обезщетение отговарящо на възнаграждението за последния пълен работен месец - декември 2016 г. За да се изчисли обезщетение по чл.30 от Договора за управление следва да се вземе предвид размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец, който в случая е м.ноември 2017 г За периода от м.август 2017 г. до м.декември 2017 г. не са налице ведомости, тъй като не са начислявани възнаграждения по договор за управление или други трудови възнаграждения. През периода м.август 2017 г. до м.декември 2017 г. ищцата е получавала възнаграждения по извънтрудови правоотношения. По тази причина, експертизата няма данни на базата на които, да изчисли обезщетение по чл.30 от Договора за управление.      Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява но реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, изчислено от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е пропорционално на времето, което cе признава за трудов стаж. В конкретния случай, това е периода до 17.07.2017 г. След тази дата съгласно справка „Актуално състояние на данни, декларирани с декларация обр.1/обр.5 за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.‘ Г. е работила в ДЦ и е осъществявала дейност без трудови правоотношения. Също поради тази причина за периода 01.08.2017 г. - 31.12.2017 г. липсват ведомости за работна заплата. По изложените причини, експертизата няма как да изчисли размер на обезщетение, включващо и периода от 01.08.2017 г. до 05.12.2017 г. От страна на ищцата е подадена молба в ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск. При размер на обезщетението - 2 409.69 лв., отговарящо на възнаграждението на Г. като управител, за последния пълен работен месец юни 2017 г. лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. е в размер на 473.23 лв. При вариант, че се вземе предвид датата на предсрочно прекратяване на договора за управление с Решение № 536/26.01.2017 г. на Общински съвет размерът на обезщетението е 2 748.54 лв. отговарящо на възнаграждението за последния пълен работен месец - декември 2016 г. лихвата за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. е в размер на 539.78 лв. Общият размер на брутните трудови възнаграждения, изчислен от експертизата съгласно ведомости за работни заплати е 12 591.68 лв. Съгласно информация предоставена от обслужващата счетоводна фирма, на ищцата е начислено обезщетение по чл.224 КТ за 14 /четиринадесет/ дни в размер на 849.32 лв. При изчислението е използвано среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.юли 2017 г., което не е изплатено предвид направените удръжки с основание чл.31 от Договора за управление в размер на 2 123.39 лв. На Г. не са изплащани суми като обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Експертизата установи 33.36 % индивидуално участие на ищцата в общия обем приходи па лечебното заведение, следователно от общо реализираните приходи на ДЦ за 2017 г. в размер на 199 751.31 лв., реализирани от Г. са 66 637.37 лв.. т.е. повече от 30 % са резултат от дейността й.

Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че на страница 3 от допълнително заключение отговор на въпрос 2  - стр. 3 - брутно трудно трудово възнаграждение за пълен работен месец е декември  2016 година и обезщетение по чл. 30 от договора за управление е 2748,54 лева при пълен работен месец декември 2016 година. Били налице два договора един граждански и един договор за управление. По договор за управление на Д-р Г. са определи 30 дни платен годишен отпуск не използван годишен отпуск за 2017 година е 29 дни и сумарно дните за неизползван отпуск са 40 дни за целия процесен период и обезщетението за неизползван отпуск за 40 дни е  3791,09 лева. За процесния период лихвата е 745,12 лева. Коментира до м. декември 2017 година, цялата 2017 година предвид договора за управление. Размерът на полагащо се възнаграждение за периода  от 21.07.2017 година до 05.12.2017 година е 12075,04 лева, мораторна лихва за забава върху тази сума, считано от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година е в размер на 2371,60 лева. В размер на 2748,54 лева по чл. 30  от Договора за управление е обезщетението и лихвата е  539,78 лева и периода е 06.12.2017 година до 12.11.2019 година. Размерът за неизползван платен годишен  отпуск за процесния период  от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година е  40 работни дни, като сумата е 3791,09 лева, лихвата е в размер на 745,12 лева и е за периода от 06.12.2017 година до 12.11.2019 година.

Съдът кредитира повторната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителното заключение към нея, тъй като вещото лице е разполагало в пълен обем с всички необходими за отговаряне на поставените въпроси документи предоставени му от третите лица за процеса в изпълнение на вменените им от съда задължения по чл. 192 ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По предявения иск с правната квалификация чл. 286 ЗЗД, и обективно кумулативно съединеният към него акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД

Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. То възниква с избора на управителя, като отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеност на субектите, а като представител на дружеството управителят има функциите на работодател, а не на работник. Визираните в КТ ред основания за прекратяване на трудовите договори са неприложими към реда за освобождаване на управителя. Съгласно разпоредбите на ТЗ, управителят на дружеството се освобождава от длъжността по негово искане или по решение на орган, който го е избрал. В този смисъл – решение №204 от 28.07.2014 г. по гр. дело №983/2014 г. на ІV г.о., решение №306 от 26.06.2012 г. по гр. дело №1387/2011 г. на ІV г.о., решение № 932 от 10.08.2009 г. по гр. дело №1877/2006 г. на ІV г.о. на ВКС.

Съгласно чл. 141, ал. 7 ТЗ  отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, като договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Основните правомощия на управителя - да управлява и представлява дружеството, произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов“. В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора, този договор, уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не е трудов договор, а е договор за поръчка. Следователно спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 ЗЗД.

Сключеният между  ищцата и Община Сливен договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност  от 21.07.2014 г. съдържа съществените елементи на възмезден договор за поръчка, съответно обогатен и допълнен с елементи, произтичащи от специфичната му цел – да уреди отношенията между дружеството, от една страна, и неговия управител, от друга страна. Съдът намира, че сключеният договор и включените в него клаузи са обвързали страните по него. Поради това и същите са били длъжни да изпълняват задълженията, визирани в процесния договор. По силата на този договор принципалът – доверител е възложил управлението на ЕООД на управителя – довереник, който се е задължил срещу възнаграждение да организира изпълнението на приетата от доверителя бизнес програма на дружеството за целия срок на договора и конкретно за всяка година, да предоставя на доверителя отчет за дейността на дружеството и резултатите от изпълнението на бизнес програмата в срок до 15-то число на месеца следващ отчетното тримесечие, да уведомява незабавно доверителя в писмена форма за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството и да създава условия за социално развитие на колектива на дружеството и да изпълнява колективния трудов договор на дружеството /чл. 9 от договора/ Размерът на възнаграждението, което се дължи на управителя е определен в чл. 13 от договора като съответстващ на чл. 50 от Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на общината в търговските дружества с общинско участие в капитала и се дължи ежемесечно. В чл. 2 е посочено, че договорът се сключва за срок от три години. В договора за управление са уговорени общо две хипотези за прекратяване в зависимост дали е налице виновно поведение на управителя или е налице безвиновно прекратяване на договора. Съгласно чл.26 от договора, същият се прекратява без виновност на страните при следните хипотези: A/ с изтичане на срока на договора; Б/ при преобразуване, прекратяване и след приватизация на дружеството; В/ в случай на смърт или поставяне под запрещение на управителя, както и при обявяване на несъстоятелност на дружеството; Г/ по взаимно съгласие на страните; Д/ при фактическа невъзможност на управителя да упражнява функциите си по този договор, продължила, повече от 90 дни; Е/ по искане на управителя, изразено писмено пред доверителя, с предизвестие от три месеца; Ж/ по искане на доверителя с едномесечно предизвестие. Съгласно чл. 27 от договора Доверителят има право да прекрати този договор без предизвестие в следните случаи: А/ при неизпълнение на критериите и показателите включени в бизнеспрограмата на дружеството Б/ настъпване на трайни негативни стопански последици за дружеството в резултат на действията на управителя. В/ действия на управителя извън предоставените му в този договор правомощия и в случаите на нарушения на нормативните разпоредби.'' Г/ действия на управителя, насочени срещу дадени му от Доверителя разпореждания. Д/ даване от управителя на доверителя или на компетентните органи невярна информация за състоянието на дружеството.Е/ при извършено от управителя престъпление с влязла в сила присъда. Ж/ при действия или бездействие на управителя, с които неоснователно се ощетяват гражданите на общината.      3/ при налагане на две или повече наказания по чл.40 от този договор в рамките на шест месеца.

Съгласно чл. 28 от договора - В случаите на прекратяване на договора по чл. 26 и чл. 27 от договора в едноседмичен срок Доверителят уведомява Общинският съвет за вземане на решение за възлагане управлението на дружеството.  Предвидено е в разпоредбата на чл. 30 от същия при прекратяване на договора по т.26 /а/ т.26 /б/ т.26 /д /т.26 /ж/ и т.28 на управителя да се изплаща обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение, а в чл. 31 се предвижда, че  при прекратяване на договора по т. 27 управителят възстановява едномесечно възнаграждение по т.13. Съгласно чл.ЗЗ. от договора при прекратяване на договора, на управителя се изплаща обезщетение,, съответстващо на неизползвания от него платен годишен отпуск. Договорът влиза в сила от датата му на вписване в търговския регистър.

 В случая се установява от  Решение № 536 от 26.01.2017 г. взето от Общински съвет Сливен, в качеството му на Общо събрание на дружеството, че договорът за възлагане на управлението на ищцата е бил предсрочно прекратен преди изтичане на срока му на 21.07.2017 г. поради нейно виновно поведение в хипотезата на буква Г и В на чл. 27 от договора и по предложение на Кмета на Община Сливен и с оглед на констатациите на извършения одит на АДФИ, което обстоятелство се установява освен от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаната по делото С., които се кредитират от съда. Със същото решение е назначен временен управител на дружеството и същото решение подлежи на предварително изпълнение по чл. 60 АПК. В случая е налице изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК въз основа на което е възможно да се пристъпи към принудително изпълнение.

Предсрочното прекратяване на действието на договора в конкретния случай може да се приеме, че е поради оттегляне – втората хипотеза по чл. 287 ЗЗД, в който случай въпросът за неизпълнението от страна на управителя не стои. От показанията на разпитания по делото свидетел Недева, които са кредитирани от съда се установява, че ищцата е изпълнявала добросъвестно и в интерес на дружеството възложените й функции. Обстоятелството, че ищцата е осъществявала функции в полза на ответното дружество се доказва и от приложените по делото писмени доказателства. Дори обаче ищцата реално да не е извършила никаква дейност в полза на дружеството през процесния период, не може да бъде отказано да й бъде заплатено уговореното възнаграждение, което не е обвързано с постигането на някакъв конкретен резултат, а единствено със задълженията предвидени в чл. 9 от договора, а законът изрично дава право на доверителя по свое усмотрение да оттегли поръчката и да прекрати предсрочно мандатните правоотношения, без да се изискват специални основания да стори това – чл. 287 ЗЗД. Ищцата е изпълнявала съвестно всичките си задължения произтичащи от договора за възлагане на управлението и за периода от предсрочното й прекратяване на правоотношението 26.01.2017 г. до 05.12.2017 г., когато е бил вписан в търговския регистър новият управител. Принципалът е приемал всички отчети представени от ищцата, както и сключваните от нея договори, извършваните от нея разходи и не е пристъпил към принудително изпълнение на неговото решение, което е подлежало на предварително изпълнение по чл. 60 АПК. Съдът счита, че независимо, че Общинският съвет е приел решение, с което е прекратил предсрочно договора за управление на ищцата поради виновно нейно поведение, същият не е пристъпил към изпълнение на това решение, напротив продължил е да приема изпълнението, което ищцата е престирала в качеството си на управител на дружеството до момента на вписването на новия управител на дружеството. Фактически договорните отношения между страните са се изпълнявали за периода от вземането на решението за предсрочното освобождаване на управителя до вписването на новия управител в търговския регистър, поради което съдът приема, че договорът именно към този момент е бил фактически прекратен, а не е бил прекратен, нито предсрочно по вина на управителя, нито с изтичане на неговия срок на 21.07.2017 г.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищцата е изпълнявала задълженията на управител до вписване на новия управител на 05.12.2017 г. в търговския регистър. По делото не са представените приемо-предавателни протоколи, подписани от ищцата и новоизбрания управител, като не е ясно кога е било осъществено фактическото предаване на документацията и активи . Единствено е приложено предложението на ищцата от 13.12.2017 г. до Общинския съвет да бъде организирано това фактическо предаване. В течение на посочения в исковата молба период мандантното правоотношение между ищцата и ответното дружество е съществувало. Претендираните от ищцата суми му се дължат на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 ЗЗД по процесния договор, а главният иск се явява основателен и доказан в пълния предявен размер, установен от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. С оглед основателността на исковата претенция и уговорката за помесечно изплащане на възнаграждение, основателна и доказана е и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата съобразно заключението на вещото лице на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 

След като ищцата е продължила да изпълнява задълженията на управител след  предсрочното й освобождаване и след изтичането на мандата, без да е вписан нов управител, действието на сключения договор за управление с изтекъл срок е продължено по общо съгласие на страните докато трае фактическото изпълнение на задълженията. Като е приемал изпълнението от ищцата след предсрочното й освобождаване  и след изтичането на срока на договора за управление ответникът не може да се позове на прекратяването на договора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на  чл. 25, ал. 1 от ТЗ упълномощаването на прокуриста се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Фактическият състав на прекратяването на упълномощаването изисква, като условие за неговата действителност да е налице осъществено вписване на оттеглянето в търговския регистър, поради което до осъществяване на вписването прокуристът има всички права, предоставени му от закона за осъществяване представителство по отношение на дружеството. До вписване на прекратяването на упълномощаването в търговския регистър прокуристът не е загубил качеството си на упълномощено да действа от името на търговеца лице, респективно правото си да представяла валидно дружеството, включително и пред търговския регистър

Прекратяването на договора за управление е извършено с вписване в търговския регистър на новоизбрания управител на дружеството на 05.12.2017 г. Решението за избор на нов управител е вписано в търговския регистър на 05.12.2017 г. и това вписване е условието, за да породи своето правно действие решението на Общото събрание в горния смисъл (чл. 140, ал. 4 ТЗ). Поради това прекратяването на договора е извършено на 05.12.2017 г. и дотогава се е дължало възнаграждение на ищцата в качеството й на управител на дружеството. Ето защо исковата претенция с правно основание чл. 286 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер след извършеното изменение на размера на иска и съобразно кредитираната от съда повторна съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към нея от 12 075,04 лв.

Предвид основателност на главния иск се явява напълно основателен и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият бива уважен след извършеното изменение на размера на иска и съобразно кредитираната от съда повторна съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към нея в размер на 2370,60 лв.  за периода от 06.12.2017 до 12.11.2019 г.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 33 от договора за управление и обективно кумулативно съединен към него иск за заплащане на мораторна лихва

Ищцата има право по чл. 33 от договора при прекратяване на договора да получи обезщетение съответстващо на неизползвания от нея платен годишен отпуск и възнаграждението му по чл. 13 от договора, като това право се поражда във всички случаи на прекратяване на договора.

Предвид възможността в договора за управление да бъдат правени различни уговорки относно размера на възнаграждението, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск, което съгласно кредитираното от съда заключението на вещото лице е в размер на  3791,09 лева, за общо 40 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 21.07.2014 г. до м. декември 2017 г., като мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. се равнява на 745,12 лв.

Направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника е неоснователно, тъй като обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се погасява с изтичане на тригодишна давност, който започва да тече от датата на прекратяване на договора /05.12.2017 г./ и същата не е изтекла към момента на подаване на исковата молба на 12.11.2019 г. Към тази датата не е изтекла и тригодишната погасителна давност по отношение на мораторните лихви, нито петгодишната погасителна давност по отношение на претендираните възнаграждения.

По отношение  на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 30 от договора за управление и претенцията въведена с насрещния иск на ответника за заплащане от ищцата на обезщетение по чл. 31 от договора

Съдът счита двете претенции за неоснователни, тъй като ищцата не успя да докаже, че договорът се е прекратил на някое от основанията посочени в чл. 26, б. а, б, д и ж и т. 28 от същия, а ответникът не успя да докаже, че договорът се е прекратил при осъществяване на някоя от хипотезите предвидени в чл. 27 от договора. Съдът стигна до този извод приемайки, че договорът се е прекратил с вписването на новия управител в търговския регистър на 05.12.2017 г., когато фактически изпълнението му от ищцата е било прекратено, а не се е прекратил с изтичане на срока му на 21.07.2017, нито с предсрочното освобождаване на ищцата на 26.01.2017 г. Не са се осъществили фактическите състави предвидени в чл. 30 и чл. 31 от договора обуславящи дължимостта на претендираните обезщетения.

По отношение на предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане от ищцата като заплатени без правно основание възнагражденията й за периода от м. февруари до м. юли 2017 г. в размер на 12 419 лв. съдът счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като е налице изпълнение на договора от страна на ответницата по насрещния иск и фактическо продължаване на неговото действие между страните, което съставлява основание за заплащане на тези възнаграждения.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата сумата от 3174,16 лв., съставляваща сторените по делото разноски съобразно частичното уважаване на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 354,37 лв., съставляваща сторени по делото разноски с оглед частичното отхвърляне на исковете.

Ето защо Сливенския районен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 286 ЗЗД  във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Ж.В.Г., ЕГН:********** ***, сума в размер на 12 075,04 лв., съставляваща дължимо възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. дължимо по чл. 13 от договор за управление от 21.07.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-12.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 2370,60 лв., съставляваща мораторна лихва върху тази главница  за периода от 06.12.2017 до 12.11.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 33 от договора за управление и чл. 86 ЗЗД „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Ж.В.Г., ЕГН:********** ***,  обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на  3791,09 лева, за общо 40 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-12.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.  в размер на 745,12 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Ж.В.Г., ЕГН:********** *** срещу „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2 иск с правно основание чл. 30 от договора за управление за присъждане в нейната полза на сумата от 2748,54 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на договора и сумата от 539,78 лв., съставляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2 срещу Ж.В.Г., ЕГН:********** *** насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за присъждане в тяхна полза на сумата от 12419 лв., съставляваща изплатени възнаграждения на ответницата за периода от м. февруари 2017 г. до м. юли 2017 г., с който ответницата се е обогатила неоснователно като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2 срещу Ж.В.Г., ЕГН:********** *** насрещен иск с правно основание чл. 31 от договора за управление за присъждане в тяхна полза на сума  от 2319 лв., съставляваща обезщетение при предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Ж.В.Г., ЕГН:********** ***74,16 лв., съставляваща сторените по делото разноски съобразно частичното уважаване на исковете.

ОСЪЖДА Ж.В.Г., ЕГН:********** *** да заплати на „Дентален център-1 Сливен” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 2  сумата от 354,37 лв., съставляваща сторени по делото разноски с оглед частичното отхвърляне на исковете

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: