РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело №
20211100109644 по описа за 2021 година
Предмет на производството са отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. С. С. против „Ю.Б.“
АД за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи
вземания като кредитополучател на „Ю.Б.“ АД по Договор за потребителски
кредит FL 1096531 от 26.06.2020 г. в общ размер на 41346,70 лв., от които
38579,33 лв. главница, 2705,00 лв. договорна лихва към 30.07.2021 г. и 57 лв.
разноски.
Исковите претенции се основават на следните твърдения, изложени в
исковата молба и в молба- уточнение от 24.08.2021 г., както следва: на
14.12.2020 г. ищцата М. С. С. получила телефонно обаждане от служител на
Банката, който я уведомил, че е в забава за дължимо плащане по сключен с
ответника договор за потребителски кредит, както и че при незаплащане на
месечна вноска, цялото й задължение ще бъде предсрочно изискуемо; ищцата
твърди, че не се е подписвала в договор за потребителски кредит, сключван с
ответника, нито е получавала каквито й да било плащания по него; в тази
връзка оспорва автентичността на подписите, положени в договор за
потребителски кредит, както и възникване на правоотношение между
1
страните, съотв. възникване на претендираните от ответната страна вземания.
Ищцата твърди, че на 26.01.2021 г. изпратила писмо до ответника, с което
поискала копия от документите, от които произтичат претенциите му, както и
справка за дължимите суми. Ищцата посетила офис на ответника, но й бил
отказан достъп до всякаква информация относно договора за кредит, както и
не й било оказано необходимото съдействие от ответната Банка. С писмо с
изх. № 11336/17.06.2021 г. ответникът уведомил ищцата, че на 26.06.2020 г.
бил сключен Договор за потребителски кредит FL1096531, по който ищцата
била в неизпълнение, но копие от него не бил предоставен на ищцата. Въз
основа на гореизложеното, ищцата М. С. иска установяване недължимост на
сумите по посочения договор за потребителски кредит FL 1096531/26.06.2020
г. в общ размер на 41 346,70 лв. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД е оспорил предявените
искове като неоснователни. Твърдението на ищцата за неистинност на
положените от нея подписи в договор за потребителски кредит
FL109653/26.06.2020 г. не отговаряли на действителното положение. Всяка
страница от договора за кредит и от погасителния план, неразделна част от
него, били подпсани от ищцата. Също така ищцовата страна усвоила
предоставените от Банката парични средства в размер на 40000,00 лв. по
разплащателна сметка с IBAN ************ разкрита на нейно име в Банката.
На основание чл. 14 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на
погасителна вноска с падеж 15.11.2020 г. съгласно погасителния план,
Банката обявила предсрочната изискуемост на кредита с писмо с изх. №
11336/17.06.2021 г., получено от ищцата на 05.07.2021 г. По изложените
съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С оглед твърденията, изложени в исковата молба и молба -уточнение, за
ищцата е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни
искове, тъй като при положителен за нея изход в настоящото производство,
със силата на пресъдено нещо ще бъде отречен правопораждащия факт на
2
спорните субективни материални права, т. е. ще бъде отречено правото на
вземане на ответника по процесния договор за потребителски кредит. А с
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1
ГПК/, при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на
отричаните от ищцата вземания, т.е. фактите, от които те произтичат. В
случая това са наличието на договорни отношения между страните по договор
за потребителски кредит, наличието на клаузи, от които произтичат
вземанията за главници, лихви и такси, усвояване на сумите от ищцата и
размера на претендираните вземания.
По делото е представен Договор за потребителски кредит FL1096531,
сключен на 26.06.2020 г. между Банката-ответник като кредитор, от една
страна, и от друга- М. С. С., като кредитополучател, в който е договорено
предоставяне на сумата от 400000,00 лв. на кредитополучателя срещу
задължението да я върне при лихвен процент от 5,200 % за първите
дванадесет месеца на срока на издължаване на кредита, а за остатъка от срока
в размер на променлив годишен лихвен процент, в размер на 5,200 %, който
представлява референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка. Уговорено е, че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата от
съответния месец, посочена в погасителния план, неразделна част от
договора. В чл. 2 от договора е посочено, че разрешеният кредит се отпуска
по сметка IBAN BG59BPBI79401089293602 в Банката на името на
кредитополучателя М. С. С., за открИ.ето на която е необходимо сключването
на договор за открИ.е на разплащателна сметка между кредитополучателя и
Банката. В същата разпорадба се сочи, че в случай че с кредита се погасяват
задължения към други кредитни/ или финансови институции, с подписване на
настоящия договор кредитополучателят декларира своето изрично съгласие,
незабавно след заверяване на сметката /посочена по - горе/ със сумата на
разрешения кредит, Банката да извърши следните парични преводи от
сметката на кредитополучателя, с цел предсрочно погасяване на задължения
на кредитополучателя към следните финансови институции: сума в размер
на 20000,00 лв. по сметка с титуляр кредитополучателя в „Първа
инвестиционна банка“, с цел предсрочно погасяване на задължения по
договор за потребителски кредит от 2020 г. и сума в размер на 2000,00 лв. по
3
сметка с титуляр „А.Ф.“ ООД в „Юробанк Балгия“ с цел предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредитна карта от 2018 г. По делото
са представени също Методология за определяне на референтен лихвен
процент /прайм/ по потребителски и жилищно- ипотечни кредити и
погасителен план по кредит от 26.06.2020 г., неразделна част от договора.
Автентичността на подписите, положени в процесните Договор за
потребителски кредит FL1096531, Методология и Погасителен план,
неразделна част от договора, са били оспорени от ищцата и в тази връзка е
било открито производство по реда на чл. 193 ГПК. По аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК тежестта за
доказване на неистинността на оспорените документи пада върху ищцата, тъй
като посочените документи носят нейния подпис. От основното и
допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата в производството
съдебно-почеркова експертиза, неоспорени от страните, които съдът
кредитира като компетентни, обосновани и пълни, се установява, че
подписите за кредитополучател в процесните документи не са положени от
ищцта М. С. С.. В този смисъл по делото е проведено успешно доказване,
поради което следва да се приеме, че оспорването е доказано.
За изготвяне на експертното заключение вещото лице – експерт е
използвало сравнителен материал, обхващащ продължителен период от
време, в т.ч. и времето, съпоставимо с времето на изготвяне на обектите на
изследването, като обектите на изследване и сравнителните материали са
изследвани в оригинал, ксероксен и фотографски вариант. Вещото лице е
констатирало, че подписите, положени от името на ищцата, непосредствени
обекти на изследването, са със средна степен на обработеност; положени са
със среден темп на движение, със степен на свързаност, малки са по размер,
без наклон или с много слаб ляв наклон; в подписите преобладават
праволинейно дъговите движения при изпълнение на буквените и безбуквени
елементи и ъглови, при свързващите елементи. Анализирайки количествените
и качествени проявления на тези констатации, експертът е приел, че всички
подписи обекти на експертизата са положени от едно лице. При извършване
на сравнително графическо изследване на признаците, отразили се в
подписите, положени за кредитополучател в банковите документи, с
подписите, положени от името на същото лице, използвани като сравнителен
материал, експертизата е установила различия в следните по- характерни,
4
индивидуализиращи частни признаци: количство на движенията, тяхната
форма и размер, при изпълнение на отделните щрихи и елементи, влизащи в
конфигурацията на главна буква „М“; форма на монограма, образувана от
първите два елемента на подписа - в непосредствените обекти монограмата е
образувана от главна буква М+Д образен, нечетлив елемент, а при
сравнителните образци - монограмата е образувана от главна буква М,
преминаваща в характерна по форма, размер и местоположение на елементите
на главна буква С; наличие на характерен У- образен, нечетлив елемент,
предхождащ парафа в сравнителните образци и липса на такъв - в
непосредствентие обекти; размер и форма на парафният елемент - в
непосредствените обекти е голям С- образен параф, с точка на завършване
наляво и нагоре, а в образците – е вариантен; относително разположение на
точката на началото, спрямо точката на завършване, на най- високата спрямо
най- ниската точка и на най- лявата спрямо най- дясната точки и ъглите,
образувани при тяхното свързване. Анализирайки посочените проявления и
акцентирайки на качествените показатели, експертизата е приела, че всички
подписи, положени от името на ищцата за кредитополучател в посочените
обекти на експертизата, не са положени от М. С. С.. Експертизата е
установила също така, че ръкописният текст „Вярно с оригинала“, с който е
удостоверено копие на лична карта № *******, не е изпълнен от М. С. С..
Заключението е установило също така, че в подписите, обекти на
изследването, не са констатирани признаци за наличие на предварителна
подготовка, техническа подправка и автоподлог.
Предвид гореизложеното СГС кредитира заключенията на вещото лице,
като намира същите за обосновани и верни. Експертизата е работила с
неоспорени свободни сравнителни образци на ищцата, обоснована е и с
подробни обяснения за различията в почерковите признаци, при извършен
качествен анализ на почерковия материал. При това положение настоящият
състав приема, че ищцата доказа оспорване неистинността на процесния
Договор за потребителски кредит FL1096531/ 26.06.2020 г., а именно, че
договорът не е подписан от нея, поради което волеизявленията от името на
ищцата в качеството й на кредитополучател не са направени от нея.
Следователно не е налице съвпадение на насрещни волеизявления, т.е. липсва
съгласие, поради което договорът като нищожен не е произвел правни
последици и за ответната Банка не са възникнали процесните вземания
5
спрямо ищцата.
Неоснователни се явяват също така възраженията на ответната страна,
че ищцата е усвоила предоставените от Банката парични средства по
разплащателна средства, разкрита на нейно име в Банката. С исковата молба
ищцата изрично е оспорила получаването на каквито й да било суми по
процесния договор за кредит. А постъпването на сумата по посочена в
договора банкова сметка не може да обоснове несъмнен извод за усвояване на
средствата именно от ищцата. В случая недобросъвестното открИ.е на
разплащателна сметка на името на ищцата при ответника не е обективно
изключено, предвид доказаната неистинност на договора за потребителски
кредит, сключен от страна на Банката. Последното не е и обективно
установимо, тъй като договор за открИ.е на разплащателна сметка на името
на ищцата, сключването на какъвто е предвидено с процесния договор, не е
представен по делото. Същевременно представените по делото извлечения от
сметки представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за представилата ги страна факти, поради което не се ползват с
материална доказателствена сила. Неоснователно ответника се позовава на
ангажираните по делото доказателства за извършени последващи преводи от
посочената банкова сметка в полза на финансови и/или кредитни институции,
тъй като не може да се направи извод, че именно ищцата е извършила
преводите, усвоявайки предоставен й кредитен лимит. В тази връзка не е без
значение и клаузата в договора, съгласно която без да е необходимо съгласие
и/или нареждане от кредитополучателя, незабавно след заверяване на
сметката, Банката извършва със сумата по разрешения кредит съответните
парични преводи „с цел предсрочно погасяване на задължения“ в полза на
посочените финансови институции.
Предвид горните съображения релевираните отрицателни
установителни претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
процесуалния представител на ищеца адв. И. Е. Г. от САК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
СГС в размер на 3540,00 лв., на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
отношение на адв. Г. по делото няма ангажирани доказателства за
6
регистрирането му по ЗДДС, поради което за дължимото му възнаграждение
не следва да намери приложение разпоредбата на § 2а от ДР НМРАВ.
Ищцата е освободена от плащане на държавна такса и разноски в
производството, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи
заплащане на държавната такса и разноските по делото в полза на бюджета на
съда. В полза на СГС следва да се присъди сума в размер на 1653,87 лв. за
държавна такса и сума за съдебни разноски в размер на 600,00 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявени от М. С. С., ЕГН **********, с адрес: обл. Хасково,
общ. Свиленград 6500, ул. ******* против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* че М. С. С. НЕ
ДЪЛЖИ като „кредитополучател“ вземания на „Ю.Б.“ АД по Договор за
потребителски кредит FL 1096531 от 26.06.2020 г. в общ размер на 41346,70
лв., от които 38579,33 лв. главница, 2705,00 лв. договорна лихва към
30.07.2021 г. и 57 лв. разноски.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „******* да заплати на адв. И. Е. Г. от САК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 3540,00 лв. /три
хиляди петстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1653,87 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и три лева и осемдесет и седем ст./ за държавна такса и
сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ за съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7