Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 511
гр. Пловдив, 8.4.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 12.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1248/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Градски
археологически музей- гр. Хисар против Наказателно постановление № 482592- F504126/06.12.2019,
издадено от *** на
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с което на Градски археологически музей- гр. Хисаря е наложена имуществена санкция в
размер на 1730,20 лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:
Данъчно- задълженото по ЗДДС лице Градски археологически музей с БУЛСТАТ
********* не е начислило ДДС в размер на 1 730,20лв. по облагаеми доставки на обща стойност 10 361.20лв.,
извършени за данъчен период 01.03.2019г. – 31.03.2019г., когато лицето не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки, че е било длъжно.
При извършена
проверка от ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол № **********/ 13.06.2013г.
е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000
лв. към 31.07.2017г./видно от представена справка за обороти за период от
01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и
рекламни материали
Съгласно разпоредбите
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС фирмата е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от /изтичане на данъчния
период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв, т.е. до
14.08.2017г. включително.
Заявление за
регистрация по този закон от Градски археологически музей е подадено на
30.05.2019г. с вх. № 303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното
нарушение на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Лицето е регистрирано
по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация №
160421901498084/ 13.06.2019г.
По аргумент на чл.
102, ал. 3. т. 1 от ЗДДС за периода от датата следваща, датата на която изтича
срока за издаване на акт за регистрация-29.06 2017г., ако лицето беше подало в
срок заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е
регистрирано /18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените
от него облагаеми доставки.
За периода 01.03.2019г. -31.03.2019г. проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на
територията на страната в размер на 10 381,20лв. и не е начислен ДДС в
размер на 1 730,20лв, видно от представени документи и периодични отчети от ФП
на ЕКАФП.
На основание чл. 67,
ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данакът
се дължи отделно приема се, че той е включен в договорената цена, поради което
размерът на данака е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Нарушението е констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019г. при преглед
на документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№ **********/13.06.2019r.
Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол №
**********/08.08.2019г.
Нарушен е /осъществен е/ състава
на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 от
ППЗДДС.
Съдът намира, че при този начин
на описание на нарушението съществено
са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2)
каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 е видно, че основният съставомерен факт, за
да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за
процесния период 01.03.2019г- 31.03.2019г. същият е извършил облагаеми доставки на твърдяната
стойност, за които е като е бил длъжен, не е начислил ДДС.
Както в АУАН, така и в НП е тази
връзка е посочен правния извод на наказващия орган, че за процесния месец
жалбоподателя е осъществил облагаеми
доставки на стойност 10 381, 20 лева. Както в АУАН, така и в НП
обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се
направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши проверка извършени
ли са през процесния месец действително доставки на стоки и услуги от наказания
субект, били ли са те облагаеми
и ДДС бил ли е дължим за начисляване от доставчика.
За да бъде съдът в състояние да
извърши тази проверка в АУАН и НП следваше да бъдат посочени броя на конкретните доставки, извършени от наказания
субект, техния вид (с конкретизиране
на предмета на доставката) и дата на извършване.
В случая нарушението е особено
съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 Градски археологически музей е бюджетна
организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата.
Задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На това основание редица, от
доставките, които жалбоподателят извършва не
са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява ДДС.
Такива в условията на примерно, а не на изчерпателно изброяване могат да бъдат:
-
доставките по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС- продажбата на билети от културни
организации и институти по Закона за закрила и
развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри.
-
доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на услуги от
организациите по чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател) ,
когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за
тяхната дейност
-
доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а именно на пощенски марки изобразяващи паметници на културата, продавани
от музеите (включително и марките за 100-те национални туристически обекта)
-
доставки по чл. 50 ЗДДС.
При липса на изложени факти в
АУАН и НП колко на брой, кога са
извършени, и най-вече какви да били по естество доставките, за които наказващия
орган твърди, че са облагаеми- наказаното лице е в неведение и следва
да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му
на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.
Нещо повече, и което е по съществено, с
непосочване в АУАН и НП на видът на извършените доставки съдът се
оказва в невъзможност да провери
правилността на правните изводи в НП, че тези доставки са облагаеми и
са на обща стойност 10 381, 20 лева, доколкото е напълно възможно в
доставките счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по мнение на съда да са
освободени доставки по смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС. Това само по себе си представлява допълнително
основание за отмяна на НП.
Тук следва дебело да се
подчертае, че не става въпрос за
празноти в процеса на доказване, на ангажиране и представяне на
доказателства, а за пропуски при предявяване на съставомерните факти в АУАН и НП.
От това следва, че пороците при описание
на нарушението в АУАН и НП (и липсата на посочване в тях на съставомерните
факти, каквито се явяват вида и броя на извършените доставки) не могат да се санират от съда на фаза
съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за тези съставомерни
обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Още
повече, че чл. 53, ал.2 ЗАНН е
адресиран към наказващия орган, а в случая, ако се приеме, че
неописването на конкретния вид доставки в АУАН и НП не е съществен процесуален
порок, напрактика би се достигнало до положение, при което чл. 53, ал.2 ЗАНН се прилага за първи път от съда, който с дейността си по събиране на доказателства да
санира пороците при описание на нарушението , допуснати както от
актосъставителя, така и от наказващия орган в АУАН и НП.
Че
неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема
в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за
отмяна на НП е и най-актуалната
практика на Административен съд Пловдив.
Така
изрично Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив
Налице и още едно самостоятелно
основание да се приеме, че неописването на датата, броя и вида на доставките
през процесния месец представлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
Не подлежи на съмнение в теорията
и практиката, че начисляването на ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС е сложен фактически
състав, който включва следните 4 взаимосвързани елемента:
1. издаване
на данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред;
2.
включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по
чл. 125 ЗДДС за този данъчен период;
3.
посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период
4. подаване
на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за
съответния данъчен период.
За да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от
четирите елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях
води до незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се касае за фактически състав
за изпълнение на едно законово задължение, то независимо дали липсват един или
няколко от елементите винаги ще е налице само едно нарушение- липса на
начисляване на ДДС, а не няколко самостоятелни нарушения.
От анализа на елементите на
фактическия състав на начисляването на ДДС следва извода, че неначисляването на ДДС за всяка една
облагаема доставка представлява самостоятелно нарушение, за което
деецът следва да понесе отделна административно наказателна отговорност.
Действително от обстоятелството, че справките декларации и отчетните регистри
се подават веднъж месечно би могло да се поддържа, че лицето извършва 1
нарушение в рамките на един данъчен период от 1 месец, независимо колко облагаеми
доставки е извършило и по колко от тях не е начислило ДДС в рамките на данъчния
период. Такова разсъждение обаче би било вярно само ако се пренебрегне
задължението по първия елемент от сложния фактически състав, а именно за всяка
конкретна доставка да се състави отделен данъчен документ, в който на отделен
ред да се посочи дължимото ДДС по конкретната доставка.
Че при нарушения по чл. 180, ал.2 ЗДДС и чл. 180, ал.1 ЗДДС неначисляването
на ДДС за всяка една отделна облагаема доставка съставлява отделно,
самостоятелно и независимо нарушение, за което деецът се следва да понесе
административно наказателна отговорност е и трайната практика на
Административен съд Пловдив.
Така изрично Решение № 279 от 04.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3751 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2303
от 13.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2833 / 2019 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 2616 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3045 / 2019
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2613 от 12.12.2019
г. по к. адм. н. д. № 2928 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив ,Решение № 2564 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3043 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В
този смисъл доколкото с неначисляването на ДДС за всяка отделна доставка се
допуска отделно нарушение, то изискването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно
описание на фактическите признаци на нарушението, включително и неговото време,
място и обстоятелства на извършване, безусловно изисква, както в АУАН, така и в
НП всяка отделна доставка, по която
се твърди неправомерно да не е начислено ДДС да се индивидуализирана по дата,
контрахент и най-вече предмет, за да бъде съдът в състояние да упражни
контролната си дейност по отношение на законосъобразността на НП.
Действително
би могло да се разсъждава дали редакцията на чл. 180, ал.2 ЗДДС и особения механизъм
за определяне на размера на имуществената санкция за нея не позволява ( като
изключение от общия принцип на чл. 18 ЗАНН) на дееца да се налага една обща
санкция за всички облагаеми доставки за които не е начислено ДДС в рамките на
един данъчен период, доколкото при налагане на минимума от 500 лева в случай на многобройни доставки на
ниска стойност в рамките на един данъчен период би се достигнало до
несъразмерно тежка санкция. Тази потенциална възможност да се наложи обща
санкция обаче по никакъв начин не
освобождава наказващия орган от задължението надлежно да индивидуализира всяко
едно самостоятелно нарушение в рамките на данъчни период, чрез
посочване датата и вида на доставката.
Само за пълнота на изложението следва
да се обоснове и категоричното становище на настоящия случай , че дори и да не
бяха налице процесуални пороци при издаване на НП, то същото следва да се
отмени на основание чл. 28 ЗАНН.
В
случая от приложения по делото Протокол № **********/13.06.2019 се установява, че сама
въззиваемата страна е констатирала, че Градски археологически музей е заведение на бюджетна издръжка, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити. Това означа, че за да заплати
наложената му имуществена санкция, наказания субект ще трябва да разходва средства от държавните
субсидии отпуснати за осигуряване нормалното функциониране на дейността му.
Това обстоятелство съпоставено с естеството на дейност на жалбоподателя, а
именно по съхранение на българската историческа памет и довеждане до
вниманието на широката общественост на българското историческо наследство,
прави наложената санкция,
била и тя в минимален размер, непропорционална
на преследваните с ЗАНН цели.
По изложените съображения и като съобрази,
че липсват данни за предходни, констатирани с влязло в сила НП, нарушения на музея на приходното законодателство, съдът намира,
че целите на административнонаказателната отговорност могат да бъдат постигнати
и с отправяне на писмено предупреждение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, без налагане
на реална имуществена санкция.
По изложените съображения НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. В тази
връзка следва да се отбележи особената
процесуална добросъвестност на защитника, който с оглед спецификата на
защитавания субект ( държавно културно учреждение) претендира сума за хонорара
далеч под минимума по наредба, а именно 100 лева. Видно от представената в съдебно заседание
фактура жалбоподателят реално е заплатил на защитника 700 лева общо за защита
по 7 АНД с идентичен предмет, включително и настоящото, поради което и
претенцията за присъждането на сумата 100 лева разноски по настоящото дело
следва да бъде уважена.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на НАП не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482592-
F504126/06.12.2019, издадено от *** на
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с което на Градски археологически музей- гр. Хисаря е наложена имуществена санкция в
размер на 1730,20 лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на Градски археологически музей- гр. Хисар с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата
от 100 лева, представляващи разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ