РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Силистра, 09.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 50 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 26 / 12.05.2022 г. по АНД № 254 / 2021 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление серия № СС-35 / 07.12.2021 г. на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол (РДНСК) – Силистра.
Касаторът РДНСК – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление; претендира също така юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И.Р.П., ЕГН **********, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление серия № СС-35 / 07.12.2021 г. на началника на РДНСК – Силистра, на ответника, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на на чл. 148, ал. 9, т. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «И.Р.П. [...] в качеството му на длъжностно лице – главен архитект на Община Дулово, [...] е издал разрешение за строеж № 28 от 05.05.2021 г. [...] за строеж: „Двуетажна жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и салон за красота“, ЗП=169,82 м2, РЗП=286,14м2, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-1988 „за ниско жилищно застрояване и обществено обслужване”, кв. 60 по плана на гр. Дулово, ПИ с идентификатор № 24030.501.1988 [...] В разрешение за строеж № 28 от 05.05.2021 г. липсват вписани всички фактически и правни основания за издаването му, като не са вписани документи за собственост, не са вписани документи за предоставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества, не са описани частите на инвестиционния проект. [...] Нарушението е извършено на 05.05.2021 г. [...] в общинската администрация на Община Дулово [...]».
Районният съд е отменил наказателното постановление, като в мотивите на своето решение е заложил следната фактическа констатация: «[...] В хода на делото са събрани доказателства относно съдържанието на правните и фактически основания за издаване разрешително за строеж № 28 / 05.05.2021 г. То е издадено въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект от 05.05.2021 г. [...]».
Настоящият състав счита въззивното решение за правилно като краен резултат с оглед на изложените в следващите редове съображения. 1/ Разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. 1 – 2 ЗУТ гласи следното: „Разрешението за строеж се издава [...] въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2“. Това означава, че фактическото основание на разрешението за строеж е одобреният инвестиционен проект. И макар последният да е неразделна част от разрешението за строеж (чл. 148, ал. 8, изр. 1 ЗУТ), той представлява отделен документ, за съставянето на който законът въвежда самостоятелни изисквания, различни от изискванията за оформянето на разрешението за строеж. 2/ Първите два отрицателни факта, които административнонаказващият орган приема за липсващо фактическо основание в разрешението за строеж, са описани с фразата „[...] не са вписани документи за собственост, не са вписани документи за предоставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества [...]“. Цитираните документи обаче, по силата на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, се изискват във връзка с одобряването на инвестиционния проект, а не с издаването на разрешението на строеж. 3/ Третият отрицателен факт, който административнонаказващият орган окачествява като липсващо фактическо основание в разрешението за строеж, е отразен посредством фразата „[...] не са описани частите на инвестиционния проект [...]“. От текста на чл. 148, ал. 4, изр. 1 – 2 ЗУТ обаче не може да се извлече задължение за изписване в разрешението на строеж на отделните части на одобрения инвестиционен проект. Последният в случая е индивидуализиран посредством датата на издаването му, органа, който го е издал, и входящия номер на заявлението, по повод на което е бил издаден; това е напълно достатъчно, за да няма колебания по въпроса кой инвестиционен проект е послужил като основание на разрешението за строеж.
Предвид на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 / 12.05.2022 г. по АНД № 254 / 2021 г. на Дуловски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.