№ 274
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Нестор Сп. Спасов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000302 по описа за 2023 година
С решение № 18/7.4.23 г., постановено по т.д. № 8/22 г. на
Смолянски окръжен съд, ГПК „Х.“ гр. Ч. ЕИК ********* е ОСЪДЕНА да
заплати на ТД на ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. ЕИК *************
обезщетенията, представляващи суми за ползване на 431 99 дка горски
територии - частна държавна собственост, приравнени на съответните
идеални части от общо 36 поземлени имота, включени в ревир „Х.“ в размер
на общо 45 358.95 лв. - главница и 4 362.29 лв. лихва за забава, от които
за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница;
за 2017 г. - 12 959.70 лв. главница;
за 2018 г. - 12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв. законна
лихва за периода 01.05.2019 г. - 04.02.2022 г.;
за 2019 г. - 2 159.95 лв. главница и 387.02 лв. законна лихва за
периода 01.05.2020 г. - 04.02.2022 г.
за 2020 г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна лихва за
периода 01.05.2021 г. - 04.02.2022 г.,
ведно с дължимата лихва върху главниците от датата на
предявяване на исковата молба -04.02.2022 г. до окончателното им
изплащане.
ГПК „Х.“ е осъдена да заплати на ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ с.
Х. разноски за първа инстанция в размер на 3 138.85 лв.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ГПК
„Х.“ гр. Ч.. Решението се обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост,
неправилност, необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени
процесуални нарушения, като се иска същото да бъде изцяло обезсилено и
делото бъде прекратено или същото да се отмени и вместо това се постанови
решение, с което предявените искове против кооперацията бъдат отхвърлени
изцяло. Съображения се излагат и в допълнителни становища и писмени
защити, депозирани от процесуалните представители на страната адв. П. и
адв. Кидиков.
Въззиваемата страна ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени
подробно в отговора на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и
възражения, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, предявени при условията на кумулативност
от ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ с. Х. срещу ГПК „Х.“ гр. Ч. за присъждане на
сумата в размер на 45 358.95 лв. главница и 4 362.29 лв. лихва,
представляващи доход от право на ползване на 431.99 дка ид. части
поземлени имоти в ревир „Х.“, горски територии - частна държавна
собственост, както следва: 1/ за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница; 2/ за 2017 г. -
12 959.70 лв. главница; 3/ за 2018 г. - 12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв.
законна лихва за периода 01.05.2019 г. - 04.02.2022 г.; 4/ за 2019 г. - 2 159.95
лв. главница и 387.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2020 г. - 04.02.2022 г.
и 5/ за 2020 г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна лихва за периода
01.05.2021 г. - 04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главниците от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че ответната ГПК „Х.“ ползва
ревир „Х.“, целият с площ 7 146.97 дка, от които 431.99 дка – приравнени
идеални части са частна държавна собственост, за което ищецът представя
удостоверения по чл. 27, ал.5, т.3 от Закона за горите ведно със скици към
тях. Сочи се, че тази държавна собственост, попадаща в територията на
ревира, е ползвана от кооперацията през процесните години без правно
основание, като многократните предложения на ищеца за подписването на
договор за ползването й са били отхвърлени. Тъй като тази държавна
2
собственост е предоставена на ищцвото ТП на ДГС за стопанисване и
управление, ищецът претендира присъждане на обезщетение за
неоснователно обоготяване в размер на дохода, който кооперацията е
изплащала по сключени с физически и юридически лица договори за
предоставяне правото на ползване на частни горски имоти за периода 2016 г. -
2020 г.: по 30 лв. за декар за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по 5 лв. за декар за
2019 г. и по 10 лв. за декар за 2020 г.
Оспорва се по делото активната процесуална легитимация на
ищеца за водене на настоящето дело. Възраженията в тази насока на
ответната кооперация, сега жалбоподател, са неоснователни.
Съгласно чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии
- държавна собственост, които не са са предоставени на ведомства или
юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение
№ 1 /ал.1/; тези предприятия са юридически лица със статут на държавни
предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон /ал.2/; съгласно ал. 3
районите на дейност на тези предприятия се определят със заповед на
министъра а земеделието /съобразно актуалната редакция/, а съобразно
предходни редакции – от М. з. х., респ. м. з. х. и г..
Със заповед **-**-***/******** г. на М. з. х. е създадено
ЮцГП ЕИК ********* с район на дейност, обхващащ съществуващи
държавни горски стопанства, сред които и ДГС „Х.“ и ДГС „Ч.“. На
предприятието е предоставена държавна собственост, образувано от
имуществата на образуващите го държавни горски стопанства и държавни
ловни стопанства, на които същото се явява универсален правоприемник.
Безспорно процесният ревир „Х.“ попада в териториалния обхват на ДГС
„Ч.“.
Със заповед № ****-***/******** г. на М. з. х. /л. 101 от
първоинст. дело/ ТП „ДГС Ч.“ е закрито, като дейността му преминава към
ТП „ДГС-Х.“; районът на ТП „ДГС-Х.“ е увеличен с площта на закритото ТП
„ДГС Ч.“.
Със заповед № ****-***/****** г. на м. з. х. и г. /л. 103 от
първоинст.дело/ наименованието на ДГС „Х. – териториално поделение на
„ЮцГП“ е преименувано на ДГС „Акад. Н. Х.“.
Съгласно чл. 173, ал.1 от ЗГ държавните горски стопанства са
териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които
осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им
район на дейност.
Функциите и правомощията на териториалните поделения са
регламентирани в чл. 174 от ЗГ, като съгласно чл. 174, ал.1,т.5 водят от свое
име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Т.е. държавните горски
стопанства като териториални поделения на държавно предприятие,
създадено по реда на чл. 163 от ЗГ има изрично призната процесуална
легитимация да води самостоятелно съдебни дела във връзка с осъществяване
3
на функциите, които са им възложени със закона във връзка с предмета им на
дейност по управление на горските територии, включени в териториалния им
обхват.
С оглед посоченото се налага извод, че ищцовото ТП ДГС
„Акад. Н. Х.“ - с. Х. има активна процесуална легитимация да заведе
исковете по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с ползването на горски
територии, попадащи в териториалния му обхват, като същото не се нуждае
от изрично оправомощаване от страна на министъра на земеделието. Касае се
за упражнавяне на права по управление на държавна горска територия, а не за
разпореждителни такива, като активната процесуална легитимация
произтича от самия закон. В тази връзка следва да се отбележи, че няма
основание в случая да се конституира като страна по делото министъра на
земеделието.
Твърдението на ищцовата страна е, че в процесния ревир „Х.“
е с обща площ от 7146.97 дка, като собственост на държавата са 431.99 дка –
приравнени идеални части от 36 поземлени имота, за всеки един от които се
представя удостоверение по чл. 27, ал.5, т.3 вр. чл. 27, ал.4 от Закона за
горите, удостоверяващи съответната площ на всеки един имот, вида на
територията: за нуждите на горското стопанството, в „Х.“, възстановяване в
съсобственост, и начин на възстановяване: в ревир, с приложени за всеки
един от имотите скици, издадени от СГКК С..
ГПК – жалбоподател оспорва доказателствената стойност на
тези удостоверения и скици, счита, че същите не легитимират държавата
като собственик на имоти в процесния ревир, като такава не е придобита
нито чрез реституция, нито чрез национализация, нито по някакъв друг
способ, като доказателства за собственост всъщност не са били представени
от ищцовата страна на кооперацията. Навеждат се доводи, че не е налице акт
за държавна собственост, както и че няма доказателства държавата да е
придобила по някакъв начин права на собственост върху части от ревира.
Съгласно чл. 27 и 28 от Закона горите държавни са горските
територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на
общините, а общинска собственост са горските територии, правото на
собственост е възстановено на общините, както и тези, придобити чрез правна
сделка или други придобивни способи и не са държавна или частна
собственост. Частна собственост са горските територии, правото на
собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически
лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни
способи и не са държавна или общинска собственост – чл. 25 от ЗГ.
Според чл. 27, ал.5 от ЗГ собствеността на държавата върху
поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните
документи: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за придобиване право
на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската служба по
4
земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него
скица на имота.
Удостоверенията по чл. 27, ал.5, т.3 от ЗГ не удостоверяват
момента на придобиване собствеността от държавата. Съобразно изричното
предвиждане на закона те представляват надлежно доказателство по
отношение на правото на собственост на държавата. За да бъдат оборени от
противната страна, оспорващо това право, следва да бъде доказано, че
горските територии – предмет на представените удостоверения и скици към
тях, са реституирани на физически лица, или са общинска собственост или
че държавата се е разпоредила с тях. Обстоятелството, че за процесните
територии не са представени актове за държавна собственост, е без значение,
тъй като АДС е само един от способите за доказване на собствеността н
държавата /чл.27, ал.5, т.1 от ЗГ/, като същата доказателствена стойност имат
и удостоверенията по чл. 27, ал.5, т.3 от ЗГ съобразно изричното предвиждане
на закона. Без правно значение в случая е и обстоятелството, че не са
представени договори за придобиване право на собственост от държавата –
това не е необходимо, тъй като според чл. 27, ал.1 от ЗГ обстоятелството, че
определени горски територии не принадлежат на физически и юридически
лица или на общините е достатъчно, за да обуслови правото на собственост на
държавата върху тези територии.
В тази връзка са изцяло ирелевантни доводите на
кооперацията – жалбоподател за това дали държавата е притежавала имоти в
процесния ревир в исторически план, към посочени минали моменти. По
силата на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд правото на собственост върху горите и земите от горския фонд
се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са
били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Реституцията по
същество е възстановяване на собственост върху горски територии, които по
силата на посочените в чл. 2 от ЗВСГЗГФ са били одържавени; т.е. не може
да се говори за провеждане на процедури по реституция в полза на държавата,
тъй като това би било лишено от смисъл. Ето защо са изцяло неоснователни и
доводите на жалбоподателя, че ищецът не бил представил решение за
реституция, и едва ако бъдело представено такова кооперацията би имала
основание да му изплаща съответни суми, както на останалите реституирани
собственици.
Неоснователни са и доводите, че ищецът не бил завел
предварително иск за собственост по отношение на процесните територии.
Нито ГПК, нито друг закон предвиждат подобна процесуална предпоставка за
допустимост на иск по чл. 59 от ЗЗД.
Основен спорен въпрос по делото е този за действителният
размер на ревира, като ГПК „Х.“ поддържа становище, че не ползва ревир в
общ размер на 7146 дка, а действителната площ на ревира е много по-малка,
тъй като същият е засегнат от навлизането на урбанизираната част на гр. Ч. в
територията на ревира.
5
В тази връзка по делото е прието основно и допълнително
заключение на лесотехническа експертиза, в които подробно са проследени
данните в представените писмени доказателства от ответната ГПК „Х.“ -
провизорен /първи/ стопански план на частната гора „Х.“ от 1927-1928 г.,
главна ревизия, извършена през 1948 г., книга на оценителна комисия от 1934
г. и т.н.
Констатирано е, че на основание ЗВСГЗГФ ПК Ч. е издала
решения за възстановяване собствеността на горите на бившите собственици,
като общата площ на ревира по тези решения е 7 147.241 дка.
Възстановяването на собствеността е извършено в съсобственост в идеални
декари, без да са превръщани в имуществени дялове. Със заповед № **-**-
**/****** г. на ИД на АГКК-С. са одобрени и влезли в сила изработените
кадастрални карти и кадастрален регистър за землището на гр. Ч., според
които в ревир „Х.“ са включени 36 броя имоти с различна площ, в които е
записан НТП – иглолистна гора. Именно за тези имоти се отнасят скиците,
представени от ищеца към исковата молба. Общата площ горска територия на
процесния ревир по издадените скици към 20.11.22 г. възлиза на 7 146.997
дка.
В устните си обяснения в открито съдебно заседание от
30.11.2022 г. вещото лице е заявило изрично, че всичките изброени 36 имота
не попадат върху застроената част на гр. Ч., както и че не попадат върху
гробищата; при стиковането на землището на гр. Ч. това е направено и няма
дублиране и припокриване между регулацията, плана за земеделски земи и
съответно горски територии, че скиците на процесните имоти нямат нищо
общо с гробищата, със застроената част или със земеделските земи.
В допълнителното заключение на СЛТЕ се сочи, че според
провизорния /първи/ стопански план на частната гора „Х.“, съставен през
1927-1928 г., планината „Х.“ е ограничена: на север, респ. северозапад и
североизток – р. В. д. /от устието на В. д. до вливането на р. С./, на юг - р. С.,
респ. р. К./ от водослива с р. Ч. – до устието на С. д., а на запад – С. д. /от
вливането му в р. К. до началото му под „Г. Х.“ привте линии от началото на
С. д. – Т. м. – чупката на пътя до С. а. и С. д. /от чупката на пътя до устието на
В. д./. Общото пространство с предмет на горското стопанство в ревир
Х., изчислено координатно – въз основа на теодолитна снимка е с площ от
7 160.50 дка. За изчисление площта на планината „Х.“ вещото лице сочи, че
следва да се прибавят площите на изключените от горското стопанство два
комплекса земи от 555.62 ха, както и площта на застроената част от селото
/сега гр. Ч./ от 56 ха, при което общото пространство на планината Х.
възлиза на 1 327.67 ха или 13 276.7 дка.
През 1938 г. е извършена второстепенна /таксаторска/
ревизия на стопанския план на кооперативния ревир „Х.“, като според
стопанския план от 1938 г. площта на ревира, предмет на лесоустройството, е
7 195 дка.
През 1948 г. е извършена главна ревизия на стопанския план
6
на кооперативния ревир „Х.“. При тази ревизия във външните граници на
планината „Х.“ /по трайни естествени граници: р. В. д., р. Ч., р. С., р. К., С.
д., било и С. д./ по протокол от 1049 г. лесоустроителят е приел да извърши
ревизия на ревир „Х.“ на площ от 7 195 дка.
По утвърден през 1950 г. план общата площ предмет на
горско стопанство на ревир „Х.“ е 6 614.45.
Ревир „Х.“ е възстановяван във възстановими външни
граници върху територията предмет на горски фонд през 2000 г. по наличните
към 1948 г. карти. Общата площ на ревира е определена на 7 147.241 дка.
Възстановяването на собствеността е извършено в съсобственост в идеални
декари.
Съобразно утвърдените кадастрална карта и кадастрален
регистър през 2006 г. в процесния ревир се включват 36 бр. имоти, общата
площ на които е 7 146.997 дка.
Разликата от 0.244 дка между площта, определена от ПК Ч.
през 2000 г., и площта според скиците от кадастъра се дължи на стиковането
от кадастъра досежно границите на отделните имоти в землището, за да няма
дублиране на площи или неизяснена площ между имотите.
Вещото лице е посочило като причини за разликите между
площта – предмет на горско стопанство през различните години от 1928 до
2022 г. използването на различни методи за измерване -с теодолит, бусола и
съвременните методи с програми на ГИС, както и изясняване собствеността
на отделните имоти по КККР за землището на гр. Ч. и фондовата им
принадлежност.
Допълнителното заключение на СЛТЕ е прието в открито
съдебно заседание на 15.03.23 г. и не е оспорено от страните.
Приетите заключения са компетентно изготвени,
аргументирани, кореспондиращи изцяло със събраните по делото писмени
доказателства и няма основание същите да не бъдат възприети от съда.
Преценката на същите води до извод за несъстоятелност на
тезата на кооперацията – жалбоподател, че действителният размер на ревира
не съответства на посочения такъв от ищеца в исковата молба, който е изцяло
съобразен с актуалните данни от действащия кадастрален план и карта,
одобрени през 2006 г.. Действително са налице разлики между този размер -
7 146.997 дка спрямо размера на ревира по предходни планове, които са
както следва:
7 160.50 дка – към 1927-1928 г.
7 195 дка – към 1938 г.
7 195 дка – към 1948 г.
6 614.45 дка – по стопански план от 1950 г.
7 147.241- към 2000 г. по решенията на ПК за възстановяване
7
Наличните разлики в исторически план се дължат на
различни фактори, които са свързани с приложения начин на измерване,
изясняване собственосттта и т.н.
Тезата на жалбоподателя, че разликата спрямо стопанския
план от 1950 г. се дължи на навлизане на урбанизираната територия на гр. Ч. в
рамките на ревира не се подкрепя от доказателствата по делото. Във
въззивната жалба се сочи, че естествените граници на ревира са двете реки,
които се сливат на първия мост в гр. Ч., като само шосето заедно общо с
всички вътре в имота улици, построни от 1948 г. досега, са повече от 10,
цялата централна градска част, идеален център всъщност са навлезли в
границите на ревира. Посочените от жалбоподателя граници обаче съобразно
изследваното от вещото лице са такива на планината „Х.“, общото
пространство на която възлиза на 13 276.7 дка към 1927-28 г. Границите на
ревира, предмет на горскостопански мероприятия, са други, а не тези, сочени
от жалбоподателя. Изрични са констатациите на вещото лице, че няма
припокриване между територията на ревира и строителните граници на гр. Ч.,
както и между възстановени земеделски земи, като отграничаването на тези
територии с приетия през 2006 г. кадастрален план и карта е станало една от
причините за посочената разлика с размера на възстановения ревир от ПК
през 2000 г., която разлика е в размер на 0.244 дка. – на практика,
незначителна. Изрично вещото лице дава обяснения, че всички 36 имота,
включени в ревира не попадат върху застроената площ на гр. Ч., нито върху
гробища, нито върху земеделски земи, няма дублиране, няма припокриване с
регулацията и/или плана за земеделски земи, като землището на Ч. е
„стиковано“ в тази насока. В този смисъл са неоснователни оплакванията, че
въпросът дали е налице подобно дублиране е останала неизяснен по делото.
Следва да се посочи, че меродавна за спора по делото е
именно актуалната територия на ревира след проведените прецедури за
възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд по реда
на специалния закон. Ирелевантни са повдигнатите въпроси за това, че имало
бивши собственици, на които земите не били възстановени, или че на някои
от тях били възстановени по-малки площи и други подобни. Всички тези
въпроси, свързани с реституцията на горите, излизат извън предмета на
настоящето производство. Посочената обща площ на ревира от ищеца в
размер на 7 146.97 дка кореспондира изцяло с данните от актуалния действащ
кадастрален план, изготвен с ползването на съвременни методи на заснемане
и изчисления, както сочи и вещото лице, и „стикован“ с регулационния план
на Ч. и плана на земеделските земи, без да е налице припокриване между
същите.
Посоченото дотук обуславя извод, че ищецът има активна
процесуалноправна и материалноправна легитимация да води иска по чл. 59
от ЗЗД по отношение на процесните 431.99 дка – приравнени идеални части -
частна държавна собственост от общо 36 поземлени имота, които попадат на
8
територията на процесния ревир. Собствеността на държавата е доказана
чрез представените удостоверения по чл. 27, ал.5, т.3 от ЗГ, като не са налице
доказателства, установяващи, че собствеността върху претендираните имоти
е на други лица или че са реституирани, или че държавата се е разпоредила
със собствеността върху тях, или че са общинска собственост.
Безспорно е по делото, че между страните няма сключен
договор относно ползването на процесните горски територии.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че към 31.12.21 г. ответната
кооператиця извънсчетоводно отчита територии за стопанисване в общ
размер на 6 716.922 дка, собственост на физически лица, всестранна
кооперация „Н.“, кооперация „Г.“ и Община Ч.. Констатирано е, че са
отчетени разходи за наем в размер на 30 лв./дка за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., 5
лв./дка за 2019 г. и 10 лв./дка за 2020 г.
Съобразно тези данни първоинстанционният съд е уважил
иска за присъждане на обезщетение за процесните години, тъй като ищецът е
бил лишен от ползването на процесните горски територии, като ответната
кооперация е държала същите без правно основание за това.
Формирана е трайна практика на ВКС по реда на чл. 290 от
ГПК, според която лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по
силата на чл. 59 от ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите, от
които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана, получени ли са от това приходи, усвоени ли са добивите -
естествени или граждански плодове през исковия период. Без значение за
основанието на този иск и доказването му е конкретната печалба на
ответника, конкретно реализираните добиви включително. Последният се е
обогатил като си е спестил разходи за наем. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава
под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага и в
този случай от едни и същи факти произтича обедняването на ищеца, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам или да отдава под
наем на другиго имота за процесния период от време, както и обогатяването
на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване. /
В този смисъл решение № 88 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2019 г., III г. о.,
решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по
т. д. № 1158/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г.
на ВКС, ГК, III г.о., решение 378/2010 г по гр. д. № 148/2009 ІV г.о, решение № 131/2009 г
по гр. д. № 268/09 І ТК, решение 251/10 гр. д. № 366/09 ІІІ г.о, решение № 398/2014 г по гр.
д 1933/2013 г., ІV г. о, решение № 135/2017 г по т.д № 512/2016 г ІІ т. о на ВКС и др./
9
В случая е доказан фактическият състав на иска по чл. 59 от
ЗЗД – първо, ищецът упражнява правата по управление на горските
територии, предмет на иска, на основание цитираните по горе разпоредби на
ЗГ в качеството му на териториално поделение на държавно предприятие по
смисъла на чл. 163 от ЗГ; второ, ответникът ползва тези територии – части от
общо 36 поземлени имота, формиращи процесния ревир „Х.“; трето,
доказана е наемната цена, която ответната кооперация е заплащала за
процесния период за същия функционален тип имоти на други собственици/
член-кооператори, с която наемна цена ищецът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период. При
това положение обосновано и законосъобразно са уважени исковете за
главница в размер, съобразен със заключенето на ССчЕ, който съответства
всъщност изцяло и на исковите претенции за отделните периоди, както и за
лихва за забава, изчислена от падеж – първи май на съответната следваща
година до датата на предявяване на иска. По отношение падежа на вземанията
е съобразена разпоредбата на чл. 16, ал.3, т.1 от ЗК, според която до края на
м. април се свиква общо събрание , на което се отчита дейността на
кооперацията за предходната година и се взема решение за разпределение на
дохода, като препис от протокола се обявява в ТР.
Законосъобразно са приети за неоснователни възраженията за
погасяване по давност на исковите претенции. Вземанията по чл. 59 от ЗЗД се
погасяват с изтичане на петгодишна давност, която в случая не е изтекла към
датата на предявяване на иска /4.2.22/ по отношение на претендираните
периоди съобразно техния падеж, най-ранният от които е 01.05.2017 г.
Към датата на исковата молба 0 4.2.22 г. не е изтекъл и
тригодишният погасителен давностен срок по отношение вземанията по
акцесорните искове за лихва досежно претендираните периоди, най-ранната
дата от които е 01.05.2019 г.
Мотивиран от горното настоящият състав на ПАС счита, че
въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съобразно този изход на делото ГПК „Х.“ следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/7.4.23 г., постановено по
т.д. № 8/22 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА , ГПК „Х.“ гр. Ч. ЕИК ********* да заплати на
ТД на ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. ЕИК ************* юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11