Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 07.1.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8609 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищците
И.П.Г. и Д.П.Н. твърдят, че на 13.07.2017 г., около 3:30 часа, на път 2082 при
кръстовище с път VAR 2219 между селата с. Равна, обл. Варна и с. Неново, обл.
Варна, са пътували в л.а. „Опел“ с рег. № ******, управляван от водача М.М..
Поради несъобразена скорост с релефа на пътя той е загубил контрол над
автомобила и се е блъснал в скат вдясно на пътя. В резултат на ПТП-то И.Г. е
получила травматични увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясната област
(L3 и L4), закрито и фрактура на Х-ти и ХІ-ти леви ребрени дъги аксиално, а Д.Н.
е получил травматични увреждания: фрактури на десен глезен, дясна гривнена
става, носни кости, открита рана на носа и травма на главата. Двамата са приети
на лечение в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, като И.Г. е престояла в болница 5 дни,
извършена е перкутанна вертебропластика на L3 и L4 с помощта на костен цимент,
а Д. Николов е престоял един ден, като е извършена гипсова имобилизация на
дясна гривнена става и дясна глезенна става за 4 седмици, сутура на разкъсаната
рана, репозиция на носни кости и поставена предна тампонада. Претърпеният инцидент е променил животът на
ищците, към настоящия момент те продължават да търпят болки и страдания и
дискомфорт в своето ежедневие. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Опел“ е застрахована при ответника,
ищците са предявили претенции за обезщетяване на неимуществените вреди от
произшествието, но такова не им било изплатено. При тези обстоятелства ищцата И.П.Г.
предявява претенция за изплащане на обезщетение от 80000 лв. за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, а ищецът Д.Н. – предявява претенция за изплащане
на обезщетение от 60000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът
З. „Б.В.И.Г.“ оспорва предявения иск.
Твърди описаният от ищеца механизъм да не отговоря на действителния. В
представените по делото доказателства е отразено, че управление на процесното
МПС е осъществено от ищеца Д.П.Н.. Оспорва актитвната легитимация на ищеца Д.Н.
и прави искане за спиране на производството до приключване на производство ДП №
226/2017 г. на РУ Провадя. Прави възражение за съпричиняване, поради
неизползвани предпазни колани и знание, че процесния автомобил ще бъде
управляван от водач, употребил алкохол.
Намира за завишен размерът на предявения иск. Не оспорва наличието на
застраховка Гражданска отговорност с водача на автомобила.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
По
НОХД 168/2019 г. по описа на РС гр. Провадия е одобрено споразумение, с което М.Г.М.е
признат за виновен в това, че на 13.07.2017 г. на кръстовището на път 2082 с
път VAR2019 за селата с. Неново, с. Черковна, с.
Равна, всичките област Варна, при управление на л.а. „Опел“ с рег. Д ****** е
нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата - ЗДвП и чл. 21 ЗДвП, като се е движел със скорост от 109 км/ч и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Д.Н. – счупване на
вътрешен глезен, довело до трайно затруднение на движенията на десния крак за
около 2-2,5 месеца, счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост на дясната
ръка, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка за около 1,5-2
месеца, а на И.Г. – счупване на два поясни прешлена, обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за период около 9-10 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, пр. 1, пр. 3 и
пр. 5 НК.
От
приетата Съдебна автотехническа експертиза като най-вероятен механизъм на ПТП
инж. Г. сочи: л.а. „Опел“ се е движел по път 2082 от с. Неново към с. Равна.
При приближаване на Т-образно кръстовище с път VAR
2219
на около 300 м. преди табелата на населеното място с. Равна скоростта на
движение на автомобила е била около 109 км/ч. При навлизане в левия завой в
посока с. Равна поради движение със скорост над критичната за преминаване на
кривата на завоя без приплъзване автомобилът е загубил напречна устойчивост и
задните колела са се оттласнали надясно. В този момент автомобилът е станал
неуправляем и е напуснал пътното платно по права линия към моментното положение
за движение по окръжност за преминаване по завоя. След напускане на пътното
платно автомобилът е преминал вдясно по затревения терен в продължение на около
86 м., където е пропаднал по стръмния склон на реката. Спуснал се е по
затревения склон с висока трева и ниски дървета, изминавайки разстояние от
около 18 м., след което се е блъснал с предната част при скорост от около 49
км/ч по срещуположния скат на реката и се е установил на дъното й. Според
експерта максималното високата скорост за преминаване на кривата на завоя е 52
км/ч. Причината за настъпване на ПТП е от субективен характер – професионалното
поведение на водача на автомобила в конкретната пътна обстановка.
По
делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Б.К. въз основа на събраните по делото доказателства и след личен
преглед на ищците. Експертът сочи, че получените в резултат на процесното ПТП
наранявания за ищцата И.Г. са: клиновидни фрактури на телата на трети и
четвърти поясни прешлени. Извършена е операция с цел възстановяване на
анатомията на прешленото тяло, а оттам и на целия гръбначен стълб. Нормалният
период за консервативно лечение на компресивните прешленни фрактури със
стабилизиращ корсет е 3 месеца, а при млад човек като ищцата срокът е
по-кратък. Връщането към физически труд и нормални ежедневни активности изисква
6-9 месеца. Причинени са и фрактури на Х-ти и ХI-ти леви ребрени дъги
аксиларно, изискващи период на зарастване максимум три седмици при млад човек,
като връщането към нормалния начин на живот след травмата става след 30-тия
ден. В резултат на процесното ПТП ищецът Д.Н. е получил фрактура на носните
кости с умерена дислокация на фрагментите. Извършена е операция под местна
анестезия при необходим период на зарастване около три седмици. Ищецът е
получил и разкъсно-контузна рана в предната лява ноздра, зарастваща за 12 дни,
както и фрактура на шиловидния израстък на лявата лъчева кост, определена от вещото лице като типична за
шофьори. Приложена е гипсова имобилизация без мануална репозиция, като времето
за зарастване е около 20-25 дни. Могло е да се наложи провеждане на
рехабилитация. Експертът констатира и фрактура на вътрешен глезен, с
неразместен характер, за която е приложена гипсова имобилизация за период от
четири седмици и очакван срок на зарастване 40 дни, последван от 7-10 дневен
период на рехабилитация и ЛФК. Към прегледа от вещото лице и двамата ищци са
напълно възстановени. За И.Г. експертът констатира пълен обем на движения в
трите пространствени равнини на гръбначния стълб, без данни за неврологични и
циркулаторни нарушения. Ищцата е споделила субективни оплаквания, но вещото
лице не констатира остатъчни последици от претърпяното ПТП. Отбелязано е, че
компресивните фрактури на трети и четвърти лумбални прешлени с голям процент
вероятност ще са причина за по-ранно развитие на спондилоартроза и
остеохондроза в поясния отдел на гръбначния стълб. По отношение на Д.Н. при
прегледа вещото лице констатира самостоятелна походка, без данни за остатъчна
деформация на носната пирамида и преграда, без засягане на дихателната функция
на носа. Наличен е кожен белег (ок. 0,8 см) на предна лява ноздра. Дясна
гривнена става е без оток и патологични белези, с пълен функционален обем на
движенията. Няма данни за циркулаторни и неврологични нарушения в областта на
десен долен крайник. Не са налице остатъчни последици от претърпяни травми,
освен посочения белег. Не се очаква фрактурите да доведат до усложнения за в
бъдеще.
От
приетата и неоспорена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
се установява, че автомобилът е оборудван с обезопасителни колани. Анализирайки
приложения фотоалбум вещите лица заключават, че ударът е бил челен. При това
движение коланът предпазва политане на тялото напред и нагоре. Според
експертите морфологията на увредите на Д.Н. не могат да спомогнат за установяване
на факта дали е използвал предпазен колан. Същият обаче е седял на задна
седалка с още четири човека, което изключва с категоричност употребата на
предпазен колан. Ищцата И.Г. е използвала със сигурност предпазен колан, в
противен случай уврежданията й като пътник на предна дясна седалка биха имали
друга морфология. По отношение на Д.Н. увредите могат да възникнат с еднаква
степен на вероятност (50:50) и при поставен предпазен колан.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. А.Станева, баба на ищцата. Свидетелката сочи, че е видяла ищците в болницата в гр. Варна след катастрофата. Ищцата била на носилка, като труп, изобщо не с движела. Д. бил с гипсиран крак и със закърпен нос. От уплаха ищцата не говорела. На петия ден я изписали, а Д. – на втория ден. Свидетелката посочва, че и към настоящия момент ищцата се страхува да се качва в кола, буди се по време на сън, говори. От майката на ищеца знае, че той не излиза, не се събира с приятели, страхува се да се качи на кола, върви пеша. В хода на разпита уточнява, че ищецът се вози в автомобил, но със страх. Ищецът е споделял със свидетелката, че няма много приятели, седи вкъщи. Ищцата не желае да се среща с приятели. Излиза на двора, на улицата. При возене в автомобил иска шофьорът да кара по-лека. Не знае ищцата да приема медикаменти заради споделения страх. Не е търсила помощ от психиатър. Ходили при личния лекар, но той не й дал направление.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Опел“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични
увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното
деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие съдът приема за
установено, зачитайки задължителната сила на постигнатото споразумение по НОХД
168/2019 г. по описа на РС гр. Провадия. Установено е, че водачът на лекия
автомобил „Опел“ е причинил настъпване на произшествието, като е загубил
контрол върху управлението на автомобила поради навлизане в завой със скорост
двукратно по-висока от максимално допустимата за кривата на завоя, а именно:
109 км/ч. С това си поведение,той е нарушил изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
задължаваща го да избере скорост на движение, съобразена с релефа на
местността, състоянието на пътя, както и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, задължаваща го да
не превишава средните стойности на скоростта.
Вината
на деликвента се предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват
неговата вина, съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.
От
процесното произшествие ищцата И.Г. е претърпяла травматични увреждания: клиновидни
фрактури на телата на трети и четвърти поясни прешлени, и фрактури на Х-ти и
ХI-ти леви ребрени дъги аксиларно, като общият възстановителен период според
заключението на вещото лице е до 9 месеца. Ответникът Д.Н. е получил фрактура
на носни кости с умерена дислокация на фрагментите, разкъсно-контузна рана на
предната част на лявата ноздра с остатъчен белег на дясна ноздра, фрактура на
шиловидния израстък на дясна лъчева кост, и фрактура на вътрешния глезен като
общият оздравителен период е до 40 дни, при необходимост от последваща
рехабилитация и ЛФК. Експертът потвърждава оплакванията за възможни болки при
промяна на времето и при по-продължително натоварване на засегнатите участъци
от тялото.
Съдът
споделя изводите на вещото лице от медицинска гледна точка здравето на ищците
да е възстановено. Следва да се отчете преживеният от ищците страх, загуба на
сън, ограничаване на социалните контакти. Същевременно от събраните гласни
доказателства не се установява проявена активност от страна на пострадалите за
преодоляване на тези състояния чрез търсене на помощ от специалист психолог или
психиатър.
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от
травматични увреждания, преживян стрес.
Съобразявайки
изводите на вещите лица по приетата Комплексна съдемномедицинска и
автотехническа експертиза съдът приема за недоказано възражението за
съпричиняване. По отношение на ищцата експертите сочат, че тя е била с поставен
предпазен колан, а по отношение на ищеца – че травмите биха се получили със
същата степен на вероятност и при поставен предпазен колан, макар да считат, че
такъв не е използван.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки първите дни
от произшествието, с ограничена подвижност до 9 месеца, като при ищцата се
очаква ранно развитие на спондилоартроза и остеохондроза в поясния отдел. През
този период ищцата е разчитала изключително на помощта на своята баба при
придвижване и обслужване. По отношение на ищеца следва да се съобрази, че
същият е търпял болки и страдания за период до 45 дни от настъпване на
увреждането, като поставената гипсова имобилизация е ограничавала подвижността
му, ползвал е превръзка заради фрактурата на носа, като е налице остатъчен
белег. Здравето на ищците е изцяло възстановено
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лева, а по
отношение на ищеца – сумата от 30000 лв. За разликата до пълния предявен размер
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пострадалите
са отправили извънсъдебна претенция по чл. 380 КЗ на 22.03.2018 г. Върху
обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава
на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ от деня, следващ изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията, а именно – 23.06.2018 г.
По отговорността за
разноски:
С
определение от 23.07.2918 г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
за сумата над 150 лв., а ищецът – изцяло от държавна такса и разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
85,50 лв.
На
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид факта, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощниците на ищеца възнаграждение за един
адвокат в размер на 2961,72 лв. с ДДС (5196 лв. х 0,57).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответника
разноски съобразно отхвърлителната част в размер на 215,00 лв. (в това число
депозити за експертизи, и юрисконсултско възнаграждение (500 лв. х 0,43).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 3200 лв., както и разноски в размер на 301 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на И.П.Г., ЕГН **********,
по банкова сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от пътнотранспортно произшествие от 13.07.2017 г., ведно със законната лихва от
23.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 80000 лв., както и за заплащане на
законна лихва за периода 20.03.2018 г. – 22.06.2018 г.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 85,50
лв., държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********** да заплати на Д.П.Н., ЕГН **********,
по банкова сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва от 23.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв., както и за заплащане
на законна лихва за периода 20.03.2018 г. – 22.06.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********** да
заплати основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Н.Н.Д. от АК Шумен сумата 2961,72 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: *********** да заплати на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 3501 лева - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** и Д.П.Н., ЕГН ********** да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: **********, на
основание чл. 78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 215,00 лева - разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: