№ 903
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни, срещу Решение №43/26.10.2021 г. по гр.д.№609/2020 г. на ОС - Видин,
постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ,
предявени от А. К. А. и А. И. В., против "Застрахователна компания Лев Инс"АД, за
присъждане на застрахователни обезщетения на всеки от ищците - в размер на 8 000
лв., като частичен от 30 000 лв. за ищеца А. К. А., и в размер на 25 100 лв., като
частичен от 60 000 лв., за ищцата А. И. В., за претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди, и по предявен от ищцата А. И. В. срещу същия ответник иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в размер на 110
лв., представляващи разходи за лечение, претърпени от ищците в резултат от ПТП на
27.07.2020 г., осъществило се по вина на И. И. З., като водач на застрахован при
ответника специализиран автомобил марка "УАЗ" с рег.№********, в който ищците са
пътували като пасажери, ВЕДНО със законната лихва върху всяко от обезщетенията, за
периода от 04.08.2020 г. - датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр.
чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца А. К. А. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 11.12.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 8000 лв., предявен като
частичен от сумата 30 000 лв., и е осъдил ответника да заплати на ищцата А. И. В.
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
претендирания размер от 25 100 лв. - частично от 60 000 лв., ведно със законната лихва
върху присъдената главница в размер на 25 100 лв., за периода от 11.12.2020 г. до
окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ищците да заплатят на
1
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., а
ответникът е бил осъден да заплати по сметка на ОС - Видин на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
държавна такса в размер на 1146,80 лв.. и разноски от бюджета на съда в размер на 250
лв. С Определение №6/04.01.2022 г., постановено по същото дело, по реда на чл.248 от
ГПК, съдът е допуснал изменение и допълнение на постановеното от него Решение
№43/26.10.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил ответника на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. да заплати на процесуалния представител на ищците - адв. В.М.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1812,37 лв. Също така, с посоченото
Определение №6/04.01.2022 г. /в тази част с характер на решение, постановено по реда
на чл.247 от ГПК/, съдът е отстранил очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение №43/26.10.2021 г., изразяваща се в пропуск да отрази в диспозитива
формираната в мотивите на решението воля на съда да уважи частично претенцията за
обезщетение за имуществени вреди, като е осъдил ответника да заплати на ищцата А.
И. В., сумата от 70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от 11.12.2020 г. до окончателното
плащане. Така постановеното Определение №6/04.01.2022 г. не е било обжалвано от
страните, и е влязло в сила. Недоволни от постановеното Решение №43/26.10.2021 г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК и изменено по реда на чл.248 от ГПК с
Определение №6/04.01.2022 г. /в частта за допуснатата поправка по реда на чл.247 от
ГПК с характер на решение/, са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№262942/19.11.2021 г., ищците А. К. А. и А. И. В., двамата
чрез адв. В.М., обжалват Решение №43/26.10.2021 г. В ЧАСТТА МУ, в която е
определена датата 11.12.2020 г. /на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне на
застрахователя по претенциите на ищците/ като начална дата за начисляването на
законната лихва върху присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди в
размер на сумата от 3500 лв. за ищеца А.А., и в размер на сумата от 25 100 лв. за
ищцата А.В., и върху присъденото на ищцата А. И. В. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 70 лв., а не е уважено искането на ищците ответникът да бъде осъден
да им заплати законната лихва върху дължимите им обезщетения от датата на
предявяването на застрахователната претенция - 10.09.2020 г. По отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва ищците считат, че делото е останало
непопълнено с доказателства, тъй като не им е указано от съда, че не сочат
доказателства за датата на предявяването на извънсъдебната застрахователна
претенция пред застрахователя. Настояват за отмяна на решението в обжалваната част,
като законната лихва за забава върху присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди, да бъде присъдена от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото ПТП - 10.09.2020 г. до окончателното плащане.
Заявява се претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител за всички инстанции с пълномощно на л.7 от
гр.д.№609/2020 г. на ОС - Видин. Ищците на основание чл.83, ал.2 от ГПК са били
освободени от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за
производството. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи
на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищците е връчен на ответника, и в срока по
2
чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.60, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №263155/29.12.2021 г., подаден от "Застрахователна компания Лев Инс"АД, чрез
юрк. К. И.. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на извода на съда за дължимост на законна лихва
от датата, следваща деня на изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за
произнасяне по предявените от ищците застрахователни претенции, като се поддържа,
че ищците не са представили пред застрахователя с искането за изплащане на
застрахователно обезщетение необходимите документи за определяне на механизма на
ПТП, за което са били уведомени с писмо изх.№10217/2020 г. Настоява се за
отхвърляне на въззивната жалба на ищците, като неоснователна, и уважаване на
въззивната жалба на ответника.
С Въззивна жалба вх.№263031/02.12.2021 г. ответникът "Застрахователна
компания Лев Инс"АД, чрез юрк. К. И., обжалва решението на първостепенния съд в
осъдителната му част изцяло, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт в тази част. Сочат се нарушения на материалния закон
- разпоредбите на чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД, и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Неправилно е прието
за установено настъпването на вреди за ищеца, наличието на причинна връзка на
търпените от ищците вреди с настъпили при процесното ПТП телесни увреждания,
определен е несправедливо завишен размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
не е отчетен приноса на пострадалите за настъпване на уврежданията. Относно
претърпените вреди от ищеца А.А. от приетата СМЕ се установява, че същият е
получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на раменния пояс и
мишница, повърхностни разкъсно-контузни рани в областта на лявата вежда и лявата
слепоочна област, но не се установява по несъмнен начин да е получил мозъчно
сътресение. Изводът за липса на мозъчно сътресение се подкрепя и от установения с
показанията на свидетелите факт, че ищецът се е възстановил в рамките на 30 дни, и е
започнал работа в Испания като берач на ягоди. Ищцата А.В. според приетата СМЕ е
получила фрактура на страничния израстък и дъгата на С4, фрактура на страничния
израстък в дясно на С5 и спондилолистеза на ниво С4-С5, като срокът за
възстановяване на счупванията в шийния отдел е 30-60 дни, и към настоящия момент
ищцата би следвало напълно да се е възстановила. Не се установява по несъмнен начин
ищцата да е получила посттравматично стресово разстройство, а приетата СПЕ
установява, че ищцата страда от смесено тревожно разстройство, за което не се
установява да е в причинна връзка с процесното ПТП. Не се установява по несъмнен
начин носенето на шийна яка да е било предписано на ищцата, и тя да е закупила
такава яка. Необоснован е изводът, че ищцата сама е отглеждала децата си и
единствено тя преди процесното ПТП е полагала грижи за сина си Л. - такива грижи са
полагали също нейната дъщеря И. И., както и нейната майка. Присъденото
обезщетение на тази ищца е прекомерно завишено, и не е съобразено с ППВС №4/1968
г. и със съдебната практика по сходни случаи. Съдът неоснователно приема, че
ответникът не е доказал местонахождението на ищците в процесния автомобил.
Изводът на съда е неправилен, тъй като по делото е установено, че ищецът е пътувал в
кабината на превозното средство, а ищцата - в каросерията му. Ищците сами са се
поставили в положение на повишен риск, като са се качили в превозно средство без
колани, не са слезли от превозното средство, когато то е преминавало през особено
тежък участък от пътя, поради което следва да бъде признат от съда приноса им за
настъпване на уврежданията. Поради акцесорният му характер спрямо обезщетението
за вреди, следва да се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва.
Неоснователно в полза на процесуалния представител на ищците е присъдено
3
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Настоява се за отмяна на
решението в осъдителната му част, и постановяване на ново, с което предявените
искове изцяло да се отхвърлят. Заявява се претенция за присъждане на направените
деловодни разноски, включително определяне на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба на ответника са връчени на ищците, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№260114/20.01.2022 г.,
подаден от А.К. А. и А. И. В., чрез адв. В.М., в който се поддържа неоснователност на
въззивната жалба на ответника. Не са налице основания за намаляване на присъдените
обезщетения. Неоснователно се оспорва полученото от ищеца мозъчно сътресение.
Оплакването е и несъотносимо, тъй като съдът не е взел предвид това увреждане при
определяне на обезщетението, като е приел, че същото е недоказано, и в тази част
решението на съда не е било обжалвано от ищеца. По делото са приложени
доказателства, че пострадалата ищца все още не се е възстановила от уврежданията,
като продължава да се оплаква от болезнени движения в дясна раменна става,
настъпили са усложнения - спондилолистеза С4-5 и увреждане на нервни коренчета и
плексуси. При приемането на СМЕ вещото лице е уточнило, че спондилолистезата е с
траен характер и е необратим процес, като при болки ищцата следва да приема
обезболяващи медикаменти, да провежда физиотерапия и балнеолечение. Именно
вследствие на преживяния стрес ищцата е получила смесено тревожно-депресивно
разстройство, което е наложило лечение при специалист. Правилно съдът е приложил
принципа на справедливостта при определянето на размера на дължимото на всеки от
ищците обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователни са оплакванията за
неотчитане на принос на ищците за настъпване на увреждането – процесното ПТП е
настъпило поради употребата на алкохол от водача и допуснатото претоварване, като
автомобилът на е имал монтирани обезопасителни колани, а и не е установено с оглед
механизма на ПТП, че поставянето на коланите би ограничило получените от ищците
травми. По делото не са събрани доказателства ищците да са нарушили правилата за
движение по пътищата. Неоснователно е оплакването срещу присъждането на законна
лихва за забава. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за
забава от датата на уведомяването му, в случая от 10.09.2020 г. Настоява се за оставяне
без уважение на въззивната жалба на ответника. Заявява се евентуално възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
за производството пред въззивната инстанция, като се иска същите да бъдат намалени
до размера на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по Наредба
№1/09.07.2004 г. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в полза на процесуалния представител на ищците по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищците извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала
неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
4
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че е настъпило
процесното ПТП на 27.07.2020 г., по вина на водача на застрахован при ответника
специализиран автомобил „УАЗ“ с рег.№******** със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, в който двамата
ищци са пътували като пътници, при което са им били причинени травматични
увреждания. Не се спори по механизма на ПТП, и по качеството на ищците на
увредени лица. Спорни пред настоящата инстанция са обема на претърпените от всеки
от двамата ищци болки и страдания, по размера на справедливото обезщетение за
всеки от тях, по наличието на принос на пострадалите за настъпване на уврежданията,
както и по началната дата, от която ответникът дължи законна лихва за забава.
Във връзка със спорните въпроси, съдът намира следното:
От приетата САТЕ /на л.5 от делото на ОС-Видин/ се установява следния
механизъм на ПТП /по който не се спори между страните пред настоящата инстанция/:
На 27.07.2020 г. около 7:30 ч. сутринта, в местността „Мечи рът“ на 850 м. от връх
„Миджур“ в Стара планина, в землището на с. Горни Лом, област Видинска, специален
автомобил с висока проходимост марка „УАЗ“ – товаро-пътнически, модел „452“ от
1965 г., военно изпълнение, тип „Фургон“, с рег.№********, без задни врати,
управляван от алкохолно повлияния водач И. З. /с 0,92 промила алкохолно съдържание
в издишвания въздух/, натоварен с около 20 берачи на горски плодове /сред които и
ищците/, вместо предписаните от производителя максимално 4 човека, се движел по
горски път към връх „Миджур“. Времето било облачно и мрачно, а горският път –
затревен, каменист и мокър, с голям надлъжен и страничен наклон. Когато навлиза в
много стръмен участък на пътя, водачът сваля част от пътниците, но въпреки това
остава претоварен – с 11 пътника. При изкачването по прав, затревен и мокър участък
на пътя с наличие на надлъжен и напречен наклон, колелата на автомобила забуксуват,
водъчът форсира двигателя, при което колелата се вкопават в мократа земя, и
допълнително се нарушава устойчивостта на автомобила, при което той се залюлява и
накланя по посока на ската, губи напречна устойчивост, преобръща се през таван
трикратно, при което част от пътниците изпадат, поради липсата на задни врати, след
което автомобилът се установява на колелата си, опрян на околните дървета. При
преобръщането на автомобила през таван телата на пътниците са се движили като в
цилиндър – удряйки се в стените и помежду си. В резултат от произшествието на 11
пътника са причинени телесни повреди, а на автомобила – тотална щета. Автомобилът
не е бил оборудван с обезопасителни колани.
Така приетото заключение не се оспорва от страните, и кореспондира на
приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/2020 г. /на
л.10/, Постановление за прекратяване на наказателно производство №01878/02.12.2020
г. /на л.12/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 27.07.2020 г. /на л.4 от
приложеното ДП/, поради което съдът го кредитира.
При така установеното по делото от фактическа страна обстоятелство, че
процесният автомобил е бил товаро-пътнически, модел от 1965 г., и не е бил оборудван
с обезопасителни колани, съдът намира от правна страна, че ищците не са имали
обективна възможност да изпълнят задължението си като пасажери да пътуват с
поставени обезопасителни колани. Задължението на пътниците, съгласно чл.137а, ал.1
от ЗДвП, възниква при условие, че превозното средство е оборудвано с обезопасителни
колани, което условие в конкретния случай не е осъществено, поради което и
поведението на ищците като пътници не е било противоправно. Съответно,
5
релевираното от ответника възражение за принос на пострадалите ищци за настъпване
на уврежданията, които те са претърпяли, е неоснователно.
За установяване на вида и характера на претърпените от ищците травматични
увреждания по делото е приета Медицинска експертиза /на л.107/, от която се
установява, че ищецът А.А. в пряка причинна връзка с процесното ПТП е получил
контузия на раменния пояс и мишница, повърхностни разкъсно-контузни рани в
областта на лявата вежда и лявата слепоочна теменна област. В изготвения
амбулаторен лист при прегледа му в Спешното отделение е отбелязано, че
пострадалият има ясен спомен за случилото се. Оплаквал се е от болки в главата,
шията и десния палец. Раните са обработени, назначена му е терапия, и е насочен за
домашно лечение. На 10.08.2020 г. по негово желание е бил прегледан и
освидетелстван в МБАЛ“Д-р С. И.“ – гр. Монтана, изготвени са образни изследвания,
от които не се установяват травматични промени в костните структури на лицевия и
мозъчен череп, шийните прешлени и дясната длан. В резултат от травматичните
увреди на ищеца А.А. са причинени болки и страдания. Не се установява по несъмнен
начин ищецът да е получил мозъчно сътресение – има ясен спомен за случилото се,
няма данни за мозъчно сътресение, не е хоспитализиран /което би било наложително
при наличие на индикации за мозъчно сътресение/. Възстановителният период е бил
кратък и е приключил без усложнения в рамките на 30 дни. Относно пострадалата А.В.
експертизата установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 27.07.2020
г. ищцата е получила травми в областта на главата и шията, охлузни наранявания на
лицето и главата, без да е губила съзнание. По повод на уврежданията е прегледана в
Спешно отделение на МБАЛ“Св. Петка“-гр. Видин, както и в МБАЛ – гр. Монтана.
Извършени са прегледи и образни изследвания – рентгенография на глава, череп,
гръден кош и бял дроб, раменна става и шийни прешлени, от които не са установени
травматични промени по костните структури. Впоследствие на 28.07.2020 г. е
извършена Компютърна томография, от която се установяват фрактури на странични
израстъци на прешлени С4 и С5, и Спондилолистеза на ниво С4-С5. По нейно желание
е била освидетелствана на 10.08.2020 г. от експерт по съдебна медицина при МБАЛ –
гр. Монтана, където са описани всички наранявания със съответната давност, по време
на прегледа е носела шийна яка. На 31.05.2020 г. е потърсила медицинска помощ по
повод на болки в шийния отдел с ирадиация към дясна раменна става, като при
прегледа са установени болезнени движения в дясната раменна става в крайните фази
при запазена сетивност и обем на движения в норма. Състоянието е преценено като
такова след увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с десностранна
радикулопатия. Получените увреждания – фрактурите и спондилолистезата в областта
на 4-5 шийни прешлени са довели до трайно затруднение на движенията на врата, като
в съчетание с другите увреждания са причинили на ищцата болки и страдания. При
изслушване на експертизата в о.с.з. вещото лице пояснява, че спондилолистезата би
могла да бъде установена само чрез КТ-изследване, каквото е било направено на
28.07.2020 г. Възстановителния период за настъпилите счупвания при ищцата е
продължил до 60 дни. Получената от ищцата спондилолистеза обаче е с траен
характер, и е необратим процес. Това увреждане не налага никакво специфично
лечение, но може да причинява периодично болки в шията, от каквито ищцата
продължава да се оплаква. При проява на такива болки и смущения лечението е
медикаментозно, с физиотерапия и балнеолечение. Ищцата обаче е лице с ограничени
финансови възможности – безработна и неосигурена, което има ограничени
възможности да ползва такава специализирана медицинска помощ.
6
Представено е Съдебномедицинско удостоверение №95/2020 г., изготвено на
10.08.2020 г. /на л.21/, изготвено от лекар от отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ“Д-р С. И.“ – гр. Монтана, от което се установява, че при извършения преглед на
ищеца на 10.08.2020 г. е било констатирано добро общо състояние на ищеца,
ориентиран за време и място, с налична заздравяваща рана в областта на челото над
средната част на лява вежда, с цепковидна форма, с дължина около 0,5 см., такава рана
и в окосмената част на главата с дължина около 0,8 см., в областта на първата
метакарпална кост и основата на палеца на дясната ръка е констатиран травматичен
оток властта на основата на палеца на дясната ръка, като областта е болезнена при
опипване, а движенията на пръста са болезнени и леко ограничени. Посочените
наранявания са получени по механизъм, съответстващ на описания от увреденото лице,
и е възможно да бъдат получени по време и място, както твърди пострадалият. В
резултат от уврежданията му е причинена болка и страдание.
Прието е и Съдебномедицинско удостоверение №94/2020 г. изготвено на
10.08.2020 г. /на л.17-18/, изготвено от лекар от отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ“Д-р С. И.“ – гр. Монтана, от което се установява, че при извършения преглед на
ищцата на 10.08.2020 г. е било констатирано наличие на заздравяла повърхностна
разкъсно-контузна рана в горната част на челото, кръвонасядания в областта на дясната
скула и брадичката в дясно, охлузване в областта на кръста отзад. Също така от
представената от освидетелстваната медицинска документация се установява травма в
областта на шията със счупване на страничния израстък и дъгата в дясно на четвърти
шиен прешлен /С4/, счупване на страничния израстък в дясно на пети шиен прешлен
/С5/, както и приплъзване /спондилолистеза/ между телата на четвърти и пети шиен
прешлен. /С4-С5/. Установените увреждания е възможно да са получени по време и
начин, както съобщава освидетелстваната. Счупванията и спондилолистезата в
областта на четвърти и пети шийни прешлени са от естество и водят до трайно
затрудняване на движенията на врата за срок над един месец, а останалите
увреждания са причинили болки и страдания.
Съдът кредитира заключението на медицинската експертиза, като го намира за
обосновано и логично, изготвено след извършен личен преглед на ищците за нуждите
на експертизата, и кореспондиращо на приложените по делото писмени доказателства
– Листове за преглед на пациент в СО №8441/27.07.2020 г. /на л.14/ и
№8447/27.07.2020 г. /на л.19/, Искане за образна диагностика за пациент А. И. В. /на
л.15/, Искане за образна диагностика за пациент А. К. А. /на л.20/, Резултат от КТ от
28.07.2020 г. /л.16/, Съдебномедицински удостоверения №94/10.08.2020 г. /на л.17/ и
№95/10.08.2020 г. /на л.21/, Амбулаторен лист №937/31.05.2021 г. /на л.102/,
Амбулаторен лист №307/04.06.2021 г. /на л.103/, Амбулаторен лист №1608/31.08.2021
г. /на л.115/.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, по делото е
изготвена и Съдебнопсихиатрична експертиза от 03.06.2021 г. /на л.79-83/, от която се
установява, че ищцата А. И. В. при настъпилото ПТП на 27.07.2020 г. е преживяла
психична травма, която е остро стресово кризисно състояние в тясна връзка със
стресогенното събитие. Експертизата не потвърждава заключението на психолога Н.,
изготвено на 20.08.2020 г. за наличие на посттравматично стресово разстройство при
ищцата, като счита /с оглед отразеното в заключението/, че са покрити само някои от
критериите за наличие на ПТСР, недостатъчна е продължителността на наблюдение на
симптомите /по-малко от един месец, а за поставяне на диагнозата ПТСР е необходимо
наблюдение на симптомите в продължение на 1 година/. При снетата от вещото лице
7
анамнеза и проведения психиатричен преглед и тестове за тревожност, депресия и
стрес, се установява при ищцата наличие на Смесено тревожно-депресивно
разстройство, за което се установява връзка с претърпяното ПТП. Така установеното
психическо страдания при ищцата значително влошава психичното и емоционалното
състояние, качеството на живот и социалното й функциониране.
Съдът намира заключението за обективно и безпристрастно, мотивирано,
изготвено след извършен личен преглед на ищцата от вещото лице за нуждите на
експертизата, след запознаване с наличната медицинска документация
/Психологическа експертиза изх.№47/21.08.2020 г., изготвена от психолог В. Н. – на
л.27/ и провеждане на самостоятелни изследвания с обективни оценъчни инструменти,
поради което го кредитира.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Ц.
/брат на ищеца/, и Е. И. /дъщеря на ищците, на 17 години/. От показанията на св. Ц. се
установява, че преди инцидента ищецът бил здрав и работоспособен – работел със
свидетеля в гората. Непосредствено след инцидента ищците били неконтактни, дошла
линейка и ги закарала във Видин, в Център за спешна помощ. Същата вечер те се
прибрали, но цяла нощ охкали и пъшкали, и на другата сутрин отишли в болницата в
Монтана, където им назначили домашно лечение, били им поставени яки. Ищецът А.
наранил палеца си, и до момента на разпита все още не можел да си служи с него. В
продължение на 2-3 месеца и двамата били неспособни да работят, носели яките, пиели
лекарства за болките. Свидетелят им помагал в домакинството. Синът на ищцата – Л.,
е болен – има киста в главата, и изисква специфични грижи. За него обичайно се
грижели родителите му – двамата ищци. След инцидента те не можели да се грижи за
него, както преди, и се наложило да дойде майката на А., за да помага в отглеждането
му, но детето било свикнало с майка си. Двамата ищци се чувствали много зле след
инцидента, били притеснени, разтревожени, виждали, че децата им се измъчват, но не
можели да им помогнат. Понастоящем ищецът вече не можел да работи като преди в
гората – боли го рамото. А. си гледала децата преди инцидента, но сега я боли ръката,
крака й изтръпва. Двамата имали градина, но в този период не можели да се грижат за
нея и съпругата на свидетеля ходела да полива зеленчуците. През м. март, 2021 г.
ищецът заминал за Испания да бере ягоди, тъй като вече не можел да работи тежка
физическа работа. Преди инцидента двамата ищци ходели редовно за боровинки, и
през това време за Л. се грижела баба му Л.. А. продължава да пие лекарства.
От показанията на св. Е. И. се установява, че тя също е била пътник в микробуса
по време на процесното ПТП, но успяла да излезе, когато микробусът се наклонил на
едната си страна. Двамата ищци обаче останали вътре. Впоследствие се наложило
хората да ги извадят. И двамата били в лошо състояние – А. само лежал и не издавал
никакви звуци, а ищцата говорела несвързано, викала, плачела. Дошла линейка и ги
закарала в болницата във Видин, като свидетелката ги придружила. Приели ги в Бърза
помощ, но само ги прегледали и им изписали лекарства, и същата вечер всички се
прибрали в дома си. По пътя вече А. започнал малко да говори. Нощта била тежка за
тях – треперели, чувствали се зле. На другия ден отишли в болницата в Монтана,
където им предписали да носят яки – на ищцата яката била по-различна, заради
прешлените. Наложило се бабата да помага в грижите за болния й брат Л.. Преди
инцидента А. работел в гората, сечал дърва, когато го повикат. Ищцата се грижела за
домакинството, грижела се за градината. През лятото беряли боровинки. След
инцидента около 2-3 месеца ищците не можели нищо да правят. А. през деня лежала,
не можела да излиза, а нощем сънувала кошмари. Свидетелката спяла в нейната стая,
8
за да помага през нощта. Брат й Л. нищо не можел да прави, нуждаел се непрекъснато
от грижи. В семейството имало още едно дете – момиче на 10 години. Свидетелката
помагала в грижите са болния си брат и малката си сестра, помагала и тяхната баба.
Към момента на разпита ищците все още не били възстановени от травмите – ищецът
не можел да работи вече тежка работа като преди, а ищцата все още имала болки и
пиела лекарства. Семейството останало да се издържа само от пенсиите на Л. и на
бабата, които не били достатъчни, и за да набави средства за издръжка на семейството,
ищецът заминал за Испания да бере ягоди, защото не е толкова тежка работата.
По делото е прието като доказателство и Експертно решение на ТЕЛК
№2149/05.06.2019 г. /на л.24/ за здравословното състояние на детето Л. А. И., роден на
******** г., от което се установява, че детето е спризната степен на увреждане 75% с
чужда помощ, с диагноза: „Гранд мал припадъци детска хемиплегия в ляво“. От
вписаната в документа анамнеза се установява, че детето е трето в семейство с нисък
социален статус, изостава във физическото и нервно физиологичното си развитие, с
нисък интелект, има затруднена походка с влачене на левия крак, ограничени
движения на лявата ръка, получава генерализирани припадъци с конвулсии на тялото в
продължение на минути.
Съдът преценява показанията на двамата свидетели при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката им родствена връзка с двамата ищци, обуславяща интерес
от изхода на делото в тяхна полза, но ги намира за подробни, логични и
непротиворечиви помежду си, и кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства – медицински експертизи, автотехническа експертиза, протокол за ПТП
и протокол за оглед на местороизшествие, медицинска документация, поради което ги
кредитира.
За установяване на претърпените от ищцата А.И. имуществени вреди по делото
е приета като писмено доказателство Касова бележка №47/21.08.2020 г. /на л.26/ за
заплатени от ищцата 70 лв. такси на психолог В. Н., във връзка с извършен от същата
преглед, и изготвена психологическа експертиза. Представен е също фискален бон /на
л.116/, издаден от „Медико-диагностичен център Омега“ЕООД, от 31.05.2021 г., за
заплатена такса за преглед от 40 лв. На представения фискален бон кореспондира
представен по делото амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата на същата дата
/на л.102/.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 27.07.2020 г.
ищецът А. К. А., на 28 години към момента на произшествието, е получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на раменния пояс и мишница,
повърхностни разкъсно-контузни рани в областта на лявата вежда и лявата
слепоочна теменна област, травматично увреждане в областта на първата
метакарпална кост и основата на палеца на дясната ръка. Наред с травматичните
увреждания, ищецът е преживял силен стрес и шок в момента на настъпване на
процесното ПТП – непосредствено след произшествието е бил неконтактен в
продължение на няколко часа. В резултат от получените травматични увреди ищецът е
търпял болки и страдания в продължение на около 30 дни. Настъпилото увреждане на
палеца на дясната ръка обаче в конкретния случай е възпрепятствало ищеца за по-
продължителен период /повече от три месеца/ да не може да упражнява обичайното
занятие, свързано с тежък физически труд, с което е осигурявал средства за издръжка
на семейството си /с добив на дърва за огрев като секач/, като е наложило да търси
доходи от по-лек вид трудова дейност /бране на ягоди/ и за това да напусне дома си за
9
три месеца, и да работи в чужбина /Испания/. Съдът съобразява също младата възраст
на ищеца, способствала за бързото му и пълно възстановяване, а също така и
обстоятелството, че преди увреждането ищецът не е работел редовно, а инцидентно
/при повикване/, поради което не е имал постоянна трудова ангажираност и постоянни
доходи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение на ищеца А.А., в размер на 3 500 лв. е справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и е съобразено с формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г. – кореспондира на леката степен на получените увреждания /повърхностни
рани и травматично увреждане на палеца/, краткия възстановителен период /до 30 дни/,
липсата на необходимост от специфично болнично или медикаментозно лечение, но
също така отчита, че в конкретния случай увреждането на палеца е попречило на
ищеца да упражнява обичайния си тежък физически труд /като секач на дърва/ за по-
продължителен период от време /около 6 месеца/, и го е принудило през този период
да търси препитание далече от дома /в чужбина/ чрез по-лек труд. Така определения
размер е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че ищцата А. И. В., на 31
години към момента на произшествието, в пряка причинна връзка с процесното ПТП е
получила травматични увреждания, изразяващи се в травми в областта на главата и
шията, охлузни наранявания на лицето и главата, без да е губила съзнание, фрактури
на странични израстъци на прешлени С4 и С5, и Спондилолистеза на ниво С4-С5.
Получените травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, а
фрактурите и спондилолистезата на четвърти и пети шийни прешлени са довели до
трайно затрудняване на движенията на шията за срок около 3 месеца. Получените
травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания с висок
интензитет за период от около 2 месеца, и са поставили ищцата в невъзможност да се
грижи за болното си дете Л. – на 13 г. /в тежко хронично увредено състояние,
нуждаещо се непрекъснато от чужда помощ/, както и за по-малката си дъщеря на 10 г.,
както и да изпълнява обичайните си дейности по поддръжка на домакинството и грижи
за зеленчуковата градина на семейството, за период от около 3 месеца. През този
период тя се е нуждаела от чужда помощ, която й е била оказвана от нейната майка и от
непълнолетната й дъщеря Исмералда /на 17 години/. След изтичане на
възстановителния период ищцата продължава да страда от последиците от настъпилото
увреждане спондилолистеза в областта на четвърти и пети шийни прешлени, което има
траен характер и е необратимо, като няма специфично лечение, води до болки в
шийния отдел, ирадииращи към дясната раменна става, болезненост на движенията на
дясната раменна става в крайните фази, при запазена сетивност и обем на движенията
на дясната раменна става, и настъпило впоследствие усложнение като последица от
увреждането на междупрешленните дискове – дясностранна радикулопатия.
Лечението на хронифициращите се страдания на ищцата в резултат от
спондилолистезата, е свързано с периодично приемане на нестероидни
противовъзпалителни медикаменти, както и от необходимост от периодична
физиотерапия и балнеолечение, които обаче терапевтични средства са практически
недостъпни за ищцата, предвид ниския й социален статус, местоживеенето й в малко
населено място, отдалечено от местата, предоставящи необходимите й медицински
дейности, обстоятелството, че е трайно безработна, и необходимостта от полагане на
непрекъснати грижи за болното дете Л.. Наред с физическите болки и страдания от
10
травматичните увреждания, ищцата е преживяла силен стрес и шок в момента на
настъпване на процесното ПТП – непосредствено след него е била неконтактна,
говорела несвързано, плачела и викала. Преживяла е сериозна психична травма в
момента на произшествието, от която не се е възстановила все още. На основата на
преживяната психична травма при ищцата се е развило смесено тревожно-депресивно
разстройство, включващо депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство
за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, което
значително влошава психичното и емоционално състояние на ищцата, влошава
качеството на живот и затруднява социалното й функциониране.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обезщетението за
търпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП следва да бъде
определено в размер на 40 000 лв., който размер съответства на изискванията за
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г. Същото отразява причинените на ищцата интензивни болки за
продължително време и сериозна психическа травма, трайният и необратим характер
на травматичното увреждане спондилолистеза и трудно достъпната за ищцата
поддържаща терапия, неблагоприятната перспектива за продължаващи във времето
периодични болки и страдания, получените усложнения – дясностранна радикулопатия
и смесено тревожно-депресивно разстройство, съществено влошеното качество на
живот на ищцата, и трайното й затрудняване да полага необходимите грижи за
хронично болното си дете, нуждаещо се непрекъснато от чужда помощ. В случая
младата възраст на ищцата е обстоятелство, което отежнява последиците, които тя
търпи, предвид перспективата до края на живота си тя да търпи последиците от
травматичното увреждане на шията и същите с времето да се задълбочават, както и с
оглед необходимостта още дълго време /въпреки увреждането/ да се грижи за
малолетните си деца, едното от които с трайно необратимо увреждане и постоянна
нужда от чужда помощ. Така приетият справедлив размер на обезщетението обуславя
основателност на предявеният частичен иск до пълният предявен частичен размер от
25 100 лв.
Основателен се явява и предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди до размера от 70 лв. /в рамките на който е висящо производството
пред въззивната инстанция/. От представените по делото разходооправдателни
документи – Касова бележка №47/21.08.2020 г. /на л.26/ за заплатени от ищцата 70 лв.
такси на психолог В. Н., и фискален бон /на л.116/, издаден от „Медико-диагностичен
център Омега“ЕООД, от 31.05.2021 г., за заплатена такса за преглед от 40 лв. се
установява, че ищцата е направила посочените разходи. Истинността на представените
писмени доказателства не е оспорена от ответника. Наличието на причинна връзка на
направените разноски за медицински прегледи с процесното ПТП се установява и от
представените по делото Психологическа експертиза изх.№47/21.08.2020 г., изготвена
от психолог В. Н. – на л.27, и амбулаторен лист №937/31.05.2021 г. на л.102. За
необходимостта от посочените прегледи от психолог и ортопед-травматолог са
събрани по делото и други доказателства – експертизи и гласни доказателства, от които
се установява, че направените разноски са били необходими и относими към
получените от ищцата увреждания и търпените страдания от процесното ПТП.
При така приетото от фактическа и правна страна, се установява основателност
на главните искове за неимуществени и имуществени вреди в обжалваната част – за
обезщетение за претърпените от ищеца А.А. неимуществени вреди - до размера на
сумата от 3500 лв., за обезщетение за претъпрените от ицщата А.В. – до предявения
11
частичен размер от 25 100 лв., и за претърпените от нея имуществени вреди – до
размера от 70 лв., поради което въззивната жалба на ответника се явява неоснователна,
и следва да се остави изцяло без уважение, а решението на първостепенния съд да се
потвърди, като правилно и законосъобразно в обжалваната осъдителна част по
главните искове.
Във връзка със спора по акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – т.е. лихвите за забава, за които застрахованият отговаря пред
увреденото лице, при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД, за задължения, произтичащи от непозволено увреждане,
делинквентът се смята в забава и без покана, поради което дължи законна лихва върху
обезщетението за претърпените вреди от увреденото лице от датата на увреждането.
Отговорността на застрахователя обаче произтича от договорно основание, и съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ е ограничена до размера на застрахователната сума,
както и в рамките на периода от датата на уведомяването му от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от
датата на уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай по делото са
представени доказателства за предявяването на застрахователната претенция на
10.09.2020 г. /от писмо на л.23/, и от тази дата застрахователят отговаря за дължимата
от делинквента на увредените лица законна лихва върху обезщетението за
претърпените вреди.
По изложените съображения основателна се явява въззивната жалба на ищците
срещу решението в частта му, в която неправилно е определен по-късен начален
момент, от който ответникът дължи заплащането на законна лихва, а именно от
11.12.2020 г. Ето защо, решението в тази част ще следва да се отмени, и вместо това да
се определи датата 10.09.2020 г. като начало на периода, за който ответникът следва да
заплати на ищците законна лихва върху присъдените им обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, ответникът на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от
тях разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80 от ГПК те са
претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им
представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съобразно обжалваемият интерес пред
въззивната инстанция – 3500 лв. по иска на А.А., и 25 100 лв. и 70 лв. по исковете на
А.В., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.2, ал.5 във вр.
чл.7, ал.2, т.1,т.2 и т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се установява в общ размер на 1950 лв./300 лв. по иска
за обезщетение за имуществени вреди, 475 лв. по иска за обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца, и 1175 лв. по иска за обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата/. Предвид пълното уважаване на въззивната жалба на ищците, и
пълното отхвърляне на въззивната жалба на ответника, посоченото адвокатско
възнаграждение следва са се присъди изцяло.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда дължимата държавна такса по въззивната жалба на ищците – 2
12
пъти по 25 лв. /тъй като по въззивната жалба на всеки ищец възниква въззивно
производство по предявения от него иск, независимо от общото им предявяване в един
документ/, или общо сумата от 50 лв., вносима по сметка на САС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №43 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д.№609 по описа за
2020 г. на Окръжен съд - Видин, В ЧАСТТА МУ, в която е определена датата
11.12.2020 г. като начало на периода, за който ответникът „Застрахователна компания
Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден да заплати законна лихва върху главницата от
3 500 лв. на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на А. К. А., с ЕГН
**********, върху главницата от 25 100 лв. на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на А. И. В., с ЕГН **********, и върху главницата от 70 лв. на
присъденото обезщетение за имуществени вреди на А. И. В., с ЕГН **********, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ датата 10.09.2020 г. /десети септември, две хиляди и двадесета
година/ като начална дата на периода, за който ответникът „Застрахователна компания
Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на
А. К. А., с ЕГН **********, законна лихва върху главницата от 3 500 лв. на
присъденото му обезщетение за неимуществени, КАКТО И като начална дата на
периода, за който ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК
*********, е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на А. И. В., с ЕГН
**********, законна лихва върху главницата от 25 100 лв. на присъденото й
обезщетение за неимуществени вреди, КАКТО И като начална дата на периода, за
който ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на А. И. В., с ЕГН **********, законна
лихва върху главницата от 70 лв. на присъденото й обезщетение за имуществени
вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №43 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д.№609 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд - Видин, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат В.В. М., с ЕГН **********, със служебен
адрес: гр. София, ул.“Г.С.Раковски“ №82, ет.1, ап.2, сумата от 1950 лв. /хиляда
деветстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на А. К. А., с ЕГН **********, и А. И. В., с ЕГН
**********, за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата
от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14