№ 119
гр. С.З., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900269 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от
КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД
Производството е образувано е по искова молба от Т. Н. Т., ЕГН
********** и М. М. Р., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на
майка и законен представител на М. Д. Д., ЕГН ********** чрез
пълномощник адв. П. Х. К. от АК – С.З. против З. – гр.С. с ЕИК ** с правно
основание чл. 432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД с размер на претенциите: 240 000лв.
– обезщетение за претърпените от Т. Н. Т. неимуществени вреди, болки и
страдания от смъртта на нейния син Д. Т. Д.; 250 000 лв. – обезщетение за
претърпени от М. Д. Д. неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта
на нейния баща Д. Т. Д.; 220 000лв. – обезщетение за претърпени от М. М. Р.
неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д. Т.
Д.; 3882,60лв. – представляващи обезщетение за претърпени от М. М. Р.
имуществени вреди – разходи във връзка с настъпилото ПТП; 130 635,48 лв. –
обезщетение за претърпени от М. Д. Д. имуществени вреди – пропуснати
ползи в следствие на лишаването й от издръжката на нейния баща Д. Т. Д..
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2023 г. около 08:37 ч, в гр. С.З.,
на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“ е настъпило ПТП между ППС марка
„Мерцедес“, модел „Д 220 ЦДИ“ с ДКН **, собственост на В.Х.С., ЕГН:
1
**********, и управлявано от Х.С.С., ЕГН: **********, и ППС марка
„Хонда“, модел „ЦВР 600“ с ДКН **, собственост на и управлявано от Д. Т. Д.,
ЕГН: **********. Механизмът на ПТП е следният: лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с ДКН **, управляван от Х.С.С., на излизане
от бензиностанция „Г.“ северно от път 11-66 предприема пресичане на
платното на път П-66 в посока север-юг, при което отнема предимството на
движещия се по път 11-66 в посока изток мотоциклет марка „Хонда“, модел
,ДВР 600“ с ДКН **, управляван от Д. Т. Д., като на кръстовището с ул. „**“
настъпва удар между двете превозни средства. В следствие на настъпилия
удар Д. Т. Д. получава травми несъвместими с живота и умира.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на ППС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с ДКН **, управлявано
от Х.С.С., който не съобразява поведението си на пътя с правилата за
движение по пътищата с останалите участници в движението и отнема
предимството на движещия се по път с предимство мотоциклет.
Ищецът посочва, че за увреждащия лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“ с ДКН ** има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със З., обективирана в полица IG/02/123001449549 със срок на
валидност от 14:14:00 ч. на 15.05.2023 г, до 23:59:59 ч. на 14.05.2024 г., т. е.
към момента на настъпване на ПТП на 27.06.2023 г. същият е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. е образувано ДП №ЗМ
185/2023 г. по описа на СКАТ при ОД на МВР С.З..
Посочва, че е безспорно установено, че настъпилата смърт на Д. Т. Д. е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на
водача Х.С.С..
В исковата молба се посочва, че ищците са близки на починалия Д. Т. Д.,
като Т. Н. Т. е негова майка, М. Д. Д. е негова дъщеря, а М. М. Р., майка на М.
Д. Д., е съжител на Д. Т. Д., с който той е живял на семейни начала преди
смъртта си, като се твърди, че същите попадат в кръга на легитимирани лица,
имащи право на обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в
следствие загубата на Д. Д..
Посочено е, че майката на Д. Д. ще търпи до края на живота си мъката от
най- голямата трагедия за един родител - да надживее детето си. Между нея и
2
сина й е съществувала силна емоционална връзка. Била е в много близки и
топли отношения с него. Отгледала го е с много любов и желание. В дома им
винаги се е усещала обич, привързаност и грижа. Споделяли са всичко заедно -
както трудностите, така и добрите моменти. Твърди се, че същата усеща
болезнено липсата му и никога няма да може да се съвземе от преживяната
загуба. След смъртта на сина й животът на ищцата е коренно променен -
станала е необщителна, затворена в себе си и обезверена, като отказва да
общува с когото и да било. Счита, че животът й завинаги е лишен от
спокойствие и радост. Все още не може да повярва какво се е случило. Твърди
се, че усеща липсата на Д. Д., което и причинява неспирни мъки и страдания,
които стават все по-силни с всеки изминал ден. Майката чувства поС.но
вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост. Психическото й съС.ие
е разклатено, като и към настоящия момент живее единствено със спомените
от шока и ужаса, които е изпитала щом е научила за фаталния инцидент. Често
гледа снимки на сина си и живее със спомена за него. Всеки изминал ден
чувства все по – голяма празнота и отчаянието й се задълбочава.
Дъщерята на Д. Т. Д., М. Д. Д., както и нейната майка М. М. Р., с която
пострадалият е живеел на семейни начала от 10 години, ще търпят до края на
живота си болката и мъката от неговата загуба. М. Д. губи баща си на
крехката възраст от 11 месеца, когато има най – голяма нужда от него и
неговите грижи. Тя завинаги е лишена от бащина обич, грижа и подкрепа. В
следствие на произшествието тя ще трябва да изживее живота си без да има
спомен за баща си, който би следвало да е примерът в живото на едно момиче,
както и без да може да усети бащината обич и грижа. След инцидента детето
на може да разбере защо баща му го няма, непрекъснато плаче, отказва да се
храни. Тя няма да може да получи и финансовата помощ, която нейният баща
е предоставял приживе и с която и е осигурявал спокоен живот.
В исковата молба се посочва, че М. М. Р. никога няма да може да понесе
тежката мисъл, че любимият й човек, загинал на младата възраст от едва 39
години, никога повече няма да се прибере в къщи и няма да види как расте
дъщеря им, която толкова дълго са чакали, а тя ще трябва да отгледа сама.
Между Д. Д. и М. Р. е съществувала силна емоционална връзка. Живеели са
заедно на семейни начала, създали са и са отглеждали детето си с много любов
и разбирателство. Споделяли са всичко — и хубавите моменти, и проблемите
си. В дома им винаги се е усещала обич, привързаност и грижа. Липсата на Д.
3
е осезаема и причинява неспирни мъки и страдания, които стават все по-силни
с всеки изминал ден. М. Р. усеща болезнено липсата на бащата на детето си и
никога няма да може да се съвземе от преживяната загуба. След смъртта на Д.
Д. животът на ищцата е коренно променен - станала е необщителна, затворена
в себе си и обезверена като отказва да общува с когото и да било. Не знае как
да обясни на детето си къде е баща му и защо той не се прибира вкъщи.
Психическото й съС.ие е разклатено, като и към настоящия момент живее
единствено със спомените за шока и ужаса, които е изпитала щом е научила за
трагедията. С всеки изминал ден чувства все по-осезаемо загубата на
любимия си човек.
Посочва се, че към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие Д. Д. е едва 39 годишен. Имал е мечти и амбиции, които е
преследвал. Има малко дете, за което се е грижил. Помагал е на семейството
си за всичко. Напускането на този свят внезапно, в момент, в който е толкова
млад и целият му живот би трябвало да е пред него, прави мъката на майка му
още по – дълбока и неописуема. С прекъсването на съществувалата дълбока
емоционална връзка са прекъснати завинаги и мечтите на близките му да
споделят неговото бъдеще. Всички тези морални душевни страдания ще ги
съпътстват докато са живи, тъй като загубата на толкова близък човек дава
отражение на всеки един аспект от човешкия живот.
След смъртта на баща си М. Д. е лишена от издръжката, която той й е
осигурявал и която би и предоставял занапред, в следствие на което търпи
имуществени вреди. Такива вреди търпи и М. Р., тъй като съжителят й Д. Т. е
осигурявал изцяло нейната издръжка. Посочва се съдебна практика,
съобразно която когато при причинена смърт са увредени близки на
починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени
в невъзможност да получават повече дръжка от него, тези лица имат право да
търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на
която имат право. Видно от приложеното към настоящата искова молба
Допълнително споразумение №22/01.09.2022 г. към Трудов договор
64/01.06.2022 г., Д. Т. Д. е получавал основно трудово възнаграждение в
размер на 2964 лв. С доходите си той е издържал изцяло М. Р. и общото им
дете М. Д..
В следствие на произшествието М. М. извърши разходи в размер на
4
3882.60 лв. за траурни услуги - погребение, съхранение и транспорт на тленни
останки на Д. Т. Д., съгласно фактура №312/18.07.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците са предявили
застрахователни претенции. С уведомителни писма ответникът ги е уведомил,
че следва да представят допълнителни документи, с каквито те към онзи
момент не са разполагали от образуваното досъдебно производство и
представянето им е било невъзможно. В последствие ответникът уведомил
ищците, че няма основание за изплащане на обезщетение по предявените
застрахователни претенции до представяне на поисканите документи.
По изложените съображения ищците молят съда да постанови решение,
с което:
- Да осъди З. да заплати на Т. Я. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.
С.З., ул. „Ген. Стефан Тошев“№10, вх „А“, ет. 6, оп. 39, следните суми:
1. Сумата в размер на 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за претърпени от Т. Н. Т. неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейния син Д. Т. Д. в следствие настъпило на
27.06.2023 г. ПТП.
2. Претендира и законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г. -
датата на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, до
окончателно изплащане на сумата.
- Да осъди З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните
директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител М. М. Р., следните суми:
1. 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от М. Д. Д. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на нейния баща Д. Т. Д. в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП.
2. 104 000 лв. /сто и четири хиляди лева/, представляващи обезщетение
за претърпени от М. Д. Д. имуществени вреди - пропуснати ползи в следствие
лишаването й от издръжката на нейния баща Д. Т. Д., от 27.06.2023г. до
навършването на 18-годишна възраст на М. Д.,
3. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. –
датата, на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие до
5
окончателно изплащане на сумите.
- Да осъди З., със седалище Щ адрес на управление гр. С., район **,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните
директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на М. М. Р., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес: с. М., общ. С.З., следните суми:
1. 160000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от М. М. Р. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Д. Т. Д., с когото тя е живеела на семейни начала, в
следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП.
2. 3 882.60 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени от М. М. Р.
имуществени вреди - разходи във връзка с ПТП за траурни услуги съгласно
фактура M312/18.07.2023 г.
3. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. –
датата, на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, до
окончателно изплащане на сумите.
Ищците претендират присъждане и на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Постъпил е отговор на исковата молба от З. – гр. С., с който
ответникът оспорва изцяло исковата молба
Счита, че предявените искове са частично недопустими поради
съществено несъответствие между заявените със застрахователната претенция
факти и обстоятелства, с които са обосновани претендираните от ищците
неимуществени вреди пред застрахователното дружество и тези, описани в
исковата молба. Изложени са подробни съображения в тази връзка. Счита, че
липсва точно посочване на кое от посочените в КЗ основания ищците считат,
че за тях е възникнал правен интерес да предявят исковете си. Счита, че
посочените писма нямат характер на отказ за плащане по смисъла На чл.496,
ал.2, т.2, буква „а" КЗ. Такова действие, с такъв правен ефект, изобщо не е
било извършвано от застрахователя, поради което за ищците не е възникнало и
надлежно упражнено правото на иск срещу ответника в настоящото
производство.
В тази връзка ответникът е направил искане предявените искове да
6
бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, предявени при липсата на
задължителни положителни процесуални предпоставки.
На следващо място ответникът излага подробни съображения за
нередовност на исковата молба, тъй като в същата не били заявени точни и
ясни фактически твърдения за изложените факти и обстоятелства което
затруднявало защитата на ответника.
Ответникът взема становище по основателността на исковете, като
заявява, че ги оспорва изцяло по основание и размер.
Оспорва изцяло като неоснователни твърденията на ищците за начина на
настъпване на процесния пътен инцидент. Счита, че не са налице елементите
на генералната клауза на деликта. Оспорва изцяло всички твърдения на
ищците, касаещи вида, характера и интензитета на претърпените от тях
неимуществени и имуществени вреди. Оспорва изцяло твърденията, че вина
за настъпване на процесния пътен инцидент има посоченият в исковата молба
водач Х.С.С.. Твърди, че за последно посоченото лице процесният пътен
инцидент се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Счита, че
изключителна вина за настъпване на пътния инцидент има мотоциклетистът
Д. Т. Д., тъй като същият се е движил с несъобразена с пътната ситуация
скорост, управлявал е мотоциклета в нарушение на установените в закона и
задължителната съдебна практика правила за движение по пътищата. Видно
от приложения към исковата молба фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие е, че в резултат на удара автомобилът е получил много
тежки деформации, повреди и разрушения, почти цялата задна част на
автомобила е драстично деформирана. Това води до извода, че
мотоциклетистът несъмнено се е движил с много по-висока от разрешената, с
категорично несъобразена с конкретната пътна ситуация, скорост и това е
причината за настъпване на пътния инцидент и вредите. Излага съображения,
че от съдебномедицинската експертиза /СМЕ/ на трупа на Д. Т. Д. е видно, че в
резултат на удара той е получил травми, които се получават само и единствено
при изключително високо енергийни удари, тоест, при движение на
участвалия в ПТП мотоциклет с изключително висока скорост. Счита, че при
приближаване на кръстовището мотоциклетистът Д. е бил длъжен, но не е
намалил скоростта на движение, поради което е настъпило процесното ПТП.
Д. Т. Д. не е съобразил скоростта на движение на мотоциклета както с
7
поставените преди и на самото кръстовище пътни знаци, така и с наличната
преди и на мястото на ПТП маркировка. Мотоциклетистът Д. Т. Д. не се е
съобразил с цялостната пътна ситуация, поради което е нарушил нормата на
чл.20 ЗДвП, в резултат на което негово поведение е настъпило и процесното
ПТП. Мотоциклетистът не се е съобразил с наличието на пешеходна пътека в
близост до мястото на ПТП, както и с обстоятелството, че на кръстовището и
в близост до него се намира бензиностанция, два шоурума на представители
на автомобилни марки и други сгради. Мотоциклетистът не се е съобразил с
установеното преди и в района на ПТП ограничение на скоростта, нито пък е
съобразил, както вече се посочи, скоростта на движение на мотоциклета с
конкретната пътна ситуация. Мотоциклетистът е имал видимост от много
голямо разС.ие, повече от 500 метра, към автомобила и кръстовището, поради
което мотоциклетистът е имал техническа възможност с технически правилни
действия да намали скоростта до такава, при която би могъл да спре при
възникване на опасност. За мотоциклетиста автомобилът е бил предвидимо
препятствие, тъй като той обективно е можел да го възприеме от посочената
дистанция - от не по-малко от 500 метра. Счита, че управляваният от Д. Т. Д.
мотоциклет не е бил поддържан от Д. в технически изправно съС.ие,
включително, гумите му са били износени, поради което, и по тази причина Д.
има вина за настъпване на ПТП, собствената му смърт и вредите, предмет на
настоящото производство. Твърди, че с поведението си Д. Т. Д. е съпричинил
настъпването на процесното ПТП, тъй като не е съобразил всички факти и
обстоятелства, с които е бил длъжен да се съобрази и вземе предвид, поради
което по негова вина е настъпило процесното ПТП. Отделно от това Д. Т. Д. е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в частност за това да
получи конкретно установените по-тежки по вид, характер и интензитет
травматични увреждания, които на практика са се оказали несъвместими с
живота, тъй като поради изключително високата - превишената, несъобразена
скорост, с която се е движил е увеличил изключително много силата на
ударния импулс/удара в автомобила.
Оспорва твърдението, че било безспорно установено, че смъртта на Д. Т.
Д., е настъпила в причинно-следствена връзка с виновното поведение на
водача Х.С.С..
Счита, че вина за процесния пътен инцидент има Д. Т. Д., тъй като не е
имал правоспособност за управление на мотоциклет, евентуално, тъй като във
8
връзка с извършени от него нарушения на закона при управление на
мотоциклет, той многократно е бил санкциониран от органите на МВР.
Оспорва наличието на всички, твърдени с исковата молба негативни
засягания на неимуществената и имуществената правна сфера на ищците.
Оспорва наличието на твърдяното от ищците основание за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, като твърди, че
ищците вече са получил обезщетение за вреди от трудова злополука от
работодателя на Д. Т. Д. или от застрахователя на този вид отговорност, за
обезщетяване на претърпени от тях вреди във връзка с процесния инцидент.
Оспорва твърденията, че ищцата М. Д. не можела да разбере защо баща
й го няма, във връзка с което непрекъснато плачела, тъй като с оглед възрастта
й, тя обективно не е в съС.ие да направи такива изводи и заключения.
Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че за ищцата М. Р. е
налице основание да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва като изцяло неоснователен предявения от ищцата М. Д.,
действаща чрез законния й представител М. Р., иск за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи поради лишаване от издръжка в размер на
104 000 лева, като счита, че не е налице основание за присъждане на такова
обезщетение.
Счита, че с поведението си Д. Т. Д. е съпричинил настъпването на
процесното ПТП, както и е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
На първо място посочва, че Д. Т. Д. се е движил с превишена за
конкретния пътен участък скорост, която не е била съобразена с конкретната
пътна обстановка, нито с конкретните пътноклиматични условия.
Лекият автомобил „Мерцедес" се е явявал предвидимо препятствие за Д.
Т. Д. и той е следвало да съобрази скоростта си на движение с него.
Твърди, че мотоциклетистът е нарушил и двете налични ограничения на
скоростта в участъка.
На второ място счита, че Д. Т. Д. е нарушил законовата разпоредба на
чл.20, ал.1 ЗДвП, като същият не е контролирал непрекъснато управлявания
9
от него мотоциклет и с това поведение е станал причина за настъпване на
процесния инцидент, респ. за настъпване на вредите.
На следващо място, Д. Т. Д. е допринесъл за настъпване на вредите, тъй
като е управлявал мотоциклета в нарушение на чл.75 ЗДвП, тъй като е
управлявал мотоциклета без включени светлини, по този начин е бил по-
трудно забележим от другия участник в движението - водача на автомобила,
като по този начин е допринесъл за настъпване на процесния инцидент, за
травматичните му увреждания, станали причина за собствената му смърт,
както и за претърпените от ищците вреди.
Счита, че пострадалият е допринесъл, тъй като поради конкретното
техническо съС.ие, включително съС.ието на гумите, на управлявания от него
мотоциклет не е могъл да спре своевременно и да предотврати удара в
автомобила.
На следващо място, Д. Д. е допринесъл за настъпване на инцидента и
вредите, тъй като не е преценил правилно конкретната пътна ситуация, не е
реагирал адекватно, не е задействал своевременно спирачната система на
мотоциклета, не е предприел каквито и да било действия за пълно
предотвратяване на удара в автомобила, не е предприел каквито и да било
действия за намаляване силата на удара в автомобила и намаляване на
вредите.
Счита, че въпреки че Д. Т. Д. е имал видимост към автомобила от
достатъчно разС.ие, той не е намалил скоростта до такава, при която да има
възможност да спре и да предотврати удара, в случай че това се наложи в
конкретната пътна ситуация.
Ответникът заявява евентуално възражение за съпричиняване, което
моля да бъде прието за съвместно разглеждане заедно с предявените искове и
в случай че съдът приеме, че на ищците се дължи обезщетение за вреди, то
размерът му да бъде намален със степен не по-малка от 75% или със съответно
приетия от съда процент на допринасяне /съпричиняване/ от страна на Д. Т.
Д..
Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищците субективно и
обективно съединени искове за осъждане на застрахователното дружество да
им заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законна лихва, като неоснователни. Евентуално, в случай че ищците или някои
10
от тях вече е получил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
свързани с трудова злополука от работодателя на Д. Т. Д. или от
застрахователя по съответния вид застраховка, моли съдът да отхвърли
предявените в настоящото производство искове като неоснователни на това
основание. Евентуално, в случай че съдът приеме, че на ищците се дължи
обезщетение за вреди, моли да бъде уважено заявеното възражение за
съпричиняване и определеното на ищците обезщетение да бъде намалено със
75%.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която процесуалният
представител на ищците взема становище на първо място относно
възражението на ответното дружество за недопустимост на предявените
обективно съединени искове, като счита същото за неоснователно. Твърди, че
не отговаря на истината, че дружеството не е уведомено за извършените от М.
Р. разходи за погребението на Д. Д..
Счита, че неприлагането към застрахователната претенция на
материалите по досъдебното производство, които да доказват механизма и
вината за настъпване на ПТП, не е основание за отказ за произнасяне по
основателността на претенцията.
Взема становище, че е неоснователно възражението на ответното
дружество за нередовност на исковата молба поради несъответствието й с
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като излага подробни съображения.
Ищците считат, за неоснователно възражението на ответното дружество
за неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм на
настъпилото пътнотранспортно произшествие и липсата на доказана вина на
водача Х.С.С.. Посочват, че нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с ДКН ** е безспорно
установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от
фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Налице
са: валидно застрахователно правоотношение между собственика на
превозното средство и ответника, застрахователно събитие, противоправно
поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. По делото е
представен Констативен протокол за ПТП.
11
Относно възражението на ответното дружество за прекомерност на
размера на предявените от нас искове за неимуществени вреди, вземат
становище, че същото за неоснователно. Позовават се на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД. Отново са изложени обстоятелствата, посочени в исковата молба
във връзка с търпените от ищците имуществени и неимуществени вреди, като
с оглед интензитета на същите, ищците считат, че размера на предявените
искове не е прекомерено завишен, както се твърди в отговора на исковата
молба.
Освен това, считат, че размерът на претендираното обезщетение е
съобразен от една страна с принципа за справедливост с оглед действително
претърпените болки и страдания, а от друга страна - с лимита на отговорност
на застрахователната компания по ЗГО, със социално-икономическите условия
в страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид. В този смисъл се позовават на съдебна практика.
Относно възражението на ответното дружество за прекомерност на
размера на предявените искове за имуществени вреди, отново вземат
становище, че същото е неоснователно, като излагат съображения в тази
връзка.
Що се отнася до твърдението относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия Д. Д., ищците считат същото за изцяло неоснователно.
Твърдят, че не са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърдят, че в тази посока са
изложени единствено бланкетните твърдения, че към момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие пострадалият се е движил с превишена
скорост, не е контролирал управлявания от него мотоциклет, управлявал е
същия без включени светлини и без да намали скоростта си на движение, а
мотоциклетът е бил технически неизправен. Посочва, че пострадалият се е
движил по път с предимство. Наличието на такъв пътен знак е достатъчно
основание водачът Х.С.С. да спази вменените му с нормите на чл. 47 и чл. 50
от ЗДвП задължения да пропусне превозните средства, движещи се по пътя с
предимство. Твърди, че е извън всякакво съмнение, че основната техническа
причина за настъпване на ПТП е несъобразяване от страна на водача С. с
пътната обстановка, пътните знаци и участниците в движението.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
12
оспорва изцяло допълнителната искова молба. Счита, че със същата ищците
нито са пояснили, нито допълнили исковата молба. Взема подробно
становище във връзка с изложените в същата обстоятелства.
Взема становище по изложените от ищците обстоятелства във връзка с
недопустимостта на исковите претенции. Счита, че не са отстранени
посочените с първоначалния отговор недостатъци. Заявява, че поддържа
изцяло възражението за недопустимост на исковете, подробно обосновано в
отговора на исковата молба, касаещо неправилно квалифицираните писма на
застрахователя като отказ за плащане на обезщетение.
Твърди, че не е ясно по какъв начин ищците са стигнали до извода, че
нарушението, което твърдят да е извършено от страна на Х.С.С. било
безспорно установено. Посочва, че към настоящия момент липсва влязла в
сила присъда или какъвто и да било друг акт, който да установява вината на
водача на лек автомобил "Мерцедес Ц 220 ЦДИ", peг. № **, за причиняване на
процесното ПТП, респ. вредите.
Посочва, че ищците не са посочили точен и ясен механизъм на
настъпване на ПТП, както и не са посочили механизмът по който твърдят, че
са причинени травматичните увреждания като цяло, нито пък тези, станали
конкретна причина за смъртта.
Относно коментираната от ищците фактура № 312 / 18.07.2023 г. счита,
че същата по никакъв начин не доказва извършено плащане от М. Р.. С ДИМ
отново не са изложени конкретни твърдения как точно е формирана
претенцията за имуществени вреди, респ. как е формирана сумата от 104 000
лева. Заявява, че поддържа изцяло възражението за съпричиняване.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДКН ** със З.,
обективирана в полица IG/02/123001449549.
За настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. е образувано ДП №ЗМ 185/2023
г. по описа на СКАТ при ОД на МВР С.З., което е висящо, не е приключило.
От назначената по делото КСМАТЕ се установява, че мястото на удара е
на 16,50 м. източно и на 6,80 м. южно от ориентира и центъра на въведената
координатна система и е на 1,50 м. северно от южния край на лявата от
13
средните ленти за движение по южното полуплатно. Масовия център на
автомобила в момента на удара е на 17,60 м. източно и на 8,30 м. южно от
ориентира и центъра на въведената координатна система а ориентацията на
автомобила спрямо въведената координатна система е около 275 градуса.
Изчислената скорост в момента на удара за мотоциклета е 124,08 км/ч. Няма
описани спирачни следи от движението на мотоциклета към мястото на удара,
затова ще се приеме, че изчислената скорост в момента на удара е равна на
скоростта на мотоциклета преди настъпване на ПТП 124,08 км/ч. От
извършения кинематичен анализ е изведено, че към момента в който водача на
автомобила предприема потегляне към мястото на удара и се намира на
разС.ие от 25 м. преди мястото на удара, мотоциклета се намира на разС.ие от
209,78 м. преди мястото на удара и със скорост на движение от V = 34,47 м/с =
124,08 км/ч и изчислена опасна зона за спиране от S = 124,12 м. при реакция
03
на водача на мотоциклета с аварийно спиране към този момент, водача на
мотоциклета има техническа възможност да установи мотоциклета в покой
преди мястото на удара на разС.ие от 85,66 м. към момента в който предната
част на автомобила се намира на нивото на северния край на разделителния
остров между северното и южното полуплатно и се намира на разС.ие от 12,08
м. преди мястото на удара и времево преди настъпване на удара от t = 1,711 с а
м.ц на мотоциклета се намира на разС.ие от 58,99 м. преди мястото на удара и
със скорост на движение от V = 34,47 м/с = 124,08 км/ч и изчислена опасна
зона за спиране от S = 124,12 м. при реакция на водача на мотоциклета с
03
аварийно спиране към този момент, водача на мотоциклета няма техническа
възможност да установи мотоциклета в покой преди мястото на удара.
Предприетото на не съобразено пресичане на платното за движение на бул.
„**“ с останалите участници в движението от страна на водача на автомобила;
Движение на мотоциклета със скорост по-висока от ограничената; Водача на
мотоциклета би имал техническа възможност да установи мотоциклета в
покой преди мястото на удара ако към този момент скоростта му на движение
е 79,01 км/ч, където опасната зона за спиране е 58,99 м. Към момента в който
предната част на автомобила се намира на нивото на северния край на лентата
за движение на мотоциклета и се намира на разС.ие от 6,02 м. преди мястото
на удара и времево преди настъпване на удара от t = 0,783 с а м.ц на
мотоциклета се намира на разС.ие от 27 м. преди мястото на удара и със
скорост на движение от V = 34,47 м/с = 124,08 км/ч и изчислена опасна зона за
14
спиране от S = 124,12 м. при реакция на водача на мотоциклета с аварийно
03
спиране към този момент, водача на мотоциклета няма техническа
възможност да установи мотоциклета в покой преди мястото на удара. Водача
на мотоциклета би имал техническа възможност да установи мотоциклета в
покой преди мястото на удара ако към този момент скоростта му на движение
е V = 48 км/ч, където опасната зона за спиране е S = 27 м. Технически
03
правилно е при движение на МПС водачите да избират скоростта си на
движението такава, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с
релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В настоящия казус скоростта на мотоциклета е
много по висока от максимално разрешената за пътния участък а техническата
възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача на мотоциклета е
описана в отговор на въпрос. В протокола за оглед няма описани зрителни
прегради който да пречат на двамата водачи да се забележат. Пътния участък
по който се движи мотоциклета преди настъпване на ПТП е прав с лек наклон
на спускане а наклона на пътното платно е с начало на около 250 м. спрямо
мястото на удара. Ударния импулс се определя като произведение от масата на
тялото и неговата скорост или при скорост на движение с разрешената, респ.
съобразена скорост 50 км/ч а при изчислена в момента на удара от 124,12 км/ч
и маса на мотоциклета 208 кг. Ударния импулс при скорост от 124,12 км/ч е с
248% по голям спрямо ударния импулс при удар със скорост от 50 км/ч
сравнени като числа. От извършената симулация на ПТП е изведено, че водача
на мотоциклета е реагирал с аварийно спиране на разС.ие от 35,63 м. преди
мястото на удара и ако скоростта му на движение към този момент е била
максимално разрешената водача на мотоциклета има техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП като установи мотоциклета в покой
преди мястото на удара на разС.ие от 8,50 м. Технически правилното
поведение на водача на мотоциклета с което е можел да предотврати
настъпването на ПТП ако се е движил с максимално разрешената скорост на
движение за участъка. От извършената симулация на ПТП е изведено, че
водача на мотоциклета е реагирал с аварийно спиране на разС.ие от 35,63 м.
преди мястото на удара а към този момент предната част на автомобила е
приблизително по среда напречно на северната лента за движение на южното
15
полуплатно на бул. „**“ а има техническа възможност да забележи
автомобила в момента в който автомобила потегля. Към момента на
настъпването на ПТП мотоциклета не е имал техническа неизправност която
да е попречила на водача да спре своевременно и да предотврати удара в
автомобила. Пътните знаци спрямо движението на мотоциклета към
кръстовището е Б26 от ЗДвП. В района на кръстовището няма маркировка на
пешеходна пътека има спирка от градския транспорт която е от към северното
полуплатно и на разС.ие от около 250 м. надлъжно по пътното платно спрямо
мястото на удара. В момента в който водача на автомобила предприема
пресичането на бул. „**“, мотоциклета се намира на разС.ие от 209,80 м. преди
мястото на удара и водача на мотоциклета има техническа възможност да
забележи автомобила. Определената скорост на мотоциклетиста към момента
на удара е изчислена на 124,12 км/ч. При тази скорост травматичните
увреждания на Д. Д. получени от сблъска на тялото му с задна дясна част на
лекия автомобил са с характер на високоенергийна травма. При движение на
мотоциклета със съобразена или максимално разрешената за участъка скорост,
удар между него и лекия автомобил не би следвало да бъде осъществен.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети със значителна сила и характеристика на високоенергийна травма и
отговарят да са получени при описаното в материалите на делото ПТП -
сблъскване на мотоциклетист в лек автомобил, като в конкретният случай
контакта е осъществен с дясно страничната повърхност на тялото на
пострадалия със задна дясна част на лекия автомобил, където са установени и
описани деформациите по автомобила, като по-подробно можем да посочим,
че първоначалния контакт е осъществен с горната част на гръдния кош,
рамената и главата в задна дясна гума, а в последствие движението на тялото
долната част на гръдния кош, корема и крайниците са контактували със заден
десне калник и задна дясна колонка. В конкретният случай
гръбначномозъчната травма изразяваща се в разкъсване на връзките между
първи шиен прешлен и черепа с пълно прекъсване на гръбначния мозък на
същото ниво е травмата с най- голяма тежест. Пълното прекъсване на
гръбначния мозък води до настъпване на незабавна смърт поради развитието
на остър неврогенен шок водещ до прекратяване на инервацията на
дихателната мускулатура и нарушаване регулацията на сърдечната дейност.
Коремната и гръдната травми описани подборно в СМА на труп, сами по себе
16
си, също биха довели до смърт, но не за толкова кратко време колкото
гръбначномозъчната травма. Травматичните увреждания в коремната кухина
биха довели да масивна остра кръвозагуба, а гръдната травма със серийното
счупване на ребра до гръден капак с развитието на парадоксално дишане.
Установените травматичните увреждания на пострадалия са множествени и
тежки по своя характер и както беше посочено по-горе са причинени от
действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и имат
характеристика на високоенергийна травма, която е обусловена от високата
скорост на движение на мотоциклетиста.
От допълнителната съдебно – медицинска експертиза се установява, че
при изследванията на кръвните проби на пострадалия, не са доказани наличие
на алкохол и наркотични вещества.
От назначената по делото СПЕ се установява, че емоционалното съС.ие
на Т. Н. Т. след смъртта на Д. Т. Д. се изразява в повишена тревожност и
депресивна симптоматика. Т. Н. Т. преживява загубата на сина си много
тежко. Смята, че за нея вече няма бъдеще: „ Болката става все по-голяма!“
Емоционалната връзка на Т. Н. Т. с Д. Т. Д. приживе е била много силна.
Чували са се по телефона всекидневно: „Вечерта говорихме с него по
телефона... Загубата е голяма, за цял живот...То не се описва с думи...“ Към
настоящия момент освидетелстваните Т. Н. Т. и М. М. Р., след преживеният
психически шок и мъката от смъртта на Д. Т. Д., не са се върнали към
нормалния си начин на живот. Промяната е в значителна степен, довела е до
кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент, поради което е
препоръчителна консултация с психотерапевт.
От назначената по делото ССЕ се установява, че получаваното
средномесечно възнаграждение на лицето Д. Г. Д. към датата на смъртта му е
2300.00 лв. Получените парични обезщетения от М. М. Р. от НОИ гр. С.З. за
периода м.01.2023 г. до м.05.2023 г. е в размер на 3989.83 лв. и
средномесечното възнаграждение е в размер на 797.97 лв. За периода от
м.01.2023 г. до м.05.2023г. общият размер на получените доходите от М. М. Р.
и Д. Т. Д. са в размер на 15489.83 лв. или средномесечен доход на член от
семейството е 1032,65 лв. В случая родителите на М. Д. са осигурили повече
доходи от средномесечната издръжка месечно в размер на 504.57 лв.
Експертизата извърши проверка в НОИ гр. С.З. където е посочено, че на М. Д.
Д., наследница на Д. Т. Д. с ЕГН ********** е отпусната наследствена пенсия
за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 27.06.2023 г. В
Приложение № 3 е посочен размерът на получените суми за периода от
17
м.07.2023 г. до м.01.2025г. Разликата между отпусната пенсия на М. Д. Д. към
07.2023 г./392.28 лв./ и средномесечен доход на член от семейството - 1032.65
лв. е в размер на 640.37 лв.. В съдебно заседание вещото лице уточни, че
изчислението за 17 години по 12 месеца, по 640.37 лв., общата сума до
навършване на 18 години на лицето е 130 635.48 лв..
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с получените от
ищците неимуществени вреди. От показанията на разпитания по делото
свидетел Е.М.П. се установява, че познава М. от около 12 години, а М. от
около 10 години, от както те са заедно. Твърди, че живеели заедно от около 10
години. Живеели на квартира в град С.З., под канала. Били за малко в къща в
с.М., която купили, сега М. е отново на квартира. Установява, че се разбирали
и обичали, нямали проблеми относно тяхното съжителство. ПоС.но били
заедно, виждали се всяка седмица. Много искали да имат дете, тъй като
нямали от доста време. Детето нямало навършена година преди смъртта на
баща му, било на 11 месеца. Поканили ги да станат кръстници на детето с
нейния съпруг за първият рождения ден на детето. Пострадалият много се
грижел за детето, много помагал, гледал я, къпел я, бил баща мечта. Били
истинско семейство, въпреки че нямали брак. Сочи, че има коренна разлика в
Мимето преди и след смъртта му. Преди била много весела, забавлявала се,
винаги била усмихната. Сега е срината, не иска да излиза, не иска да се вижда
с хора, стои дръпната към всички, поС.но плаче. Много се затворила в себе си,
което не е добре за нея. Към днешна дата не е преодоляла ситуацията,
продължава да е затворена. Твърди, че за тази една година и половина само
веднъж е идвала вкъщи.
Свидетеля П. А. К. познава М. Р. повече от 10 годни, а с Д. откакто
работят заедно. Сочи, че били близки семейни приятели. Били много сплотено
семейство, поС.но излизали, имали близки отношения. Твърди, че били доста
влюбени. Били заедно от около 10 години и много искали деца. Година след
като се запознали, заживяли заедно на квартира в града, после си купили къща
и направили ремонт. Тъй като по едно и също време се родили децата им,
излизали заедно и били задружни. М. полагал много грижи за малката. Преди
М. била много лъчезарна и общителна, душата на компанията. След случката
почти нищо не останало от това, което била. Отказва всякакви излизания,
освен ако не е с децата. Съвсем различна е, избягва разговори. На работа не се
задържа много и излиза, не иска много да разговаря. Твърди, че е доста
различна, не е същият човек. Доста често я вижда да плаче, дори на работа.
Почти не споделя кое я е натъжило. Установява, че няма намерения да има
друг мъж и отказва всякакви запознанства и излизания. Д. и помагал за
отглеждането на детето. В моментите, в които не бил на път винаги излизали
на пазар, винаги заедно ходиха до селото с детето. Той държал да къпе детето,
да бута количката, бил много отговорен баща. Искал най – хубавото за детето.
Към днешна дата тя не е преживяла загубата му и няма да го преживее скоро.
Свидетеля Д. И. В. познава Т. от 84 година. Били на горе долу една
възраст. Твърди, че е медицинска сестра и познава всички. Твърди, че ищцата
18
треперела над децата си, с много силна връзка. Когато останала вдовица
продължила сама да се грижи за децата, тъй като нямала втори мъж. Когато Д.
бил голям поддържали силна връзка, а малкият и син живеел в С.. Д. бил
покрай нея, пътувал с камион, а тя вечно била притеснена, защото знаела
какво се случва по пътищата. Сочи, че бил лъчезарно дете, вечно усмихнат,
майтапчия. Когато се връщал от път му приготвяла нещата, които обича.
Внучката и е родена 6 юли и им предстояло кръщене. Върнала се от Италия,
купила подаръци за детето и за всички. Обадила и се по телефона и й казала
„Д., загубихме М..“ Твърди, че след неговата смърт е срината. Изведнъж от
един щастлив човек, станала половин човек. Отслабнала, цялата в траур,
съкрушена и унищожена. Година и половина след смъртта не може да го
преживее. Установява, че Т. и сина и живеели заедно в едно жилище в С.З., на
6 ти етаж. Т. била в Италия и се връщала. Той често ходел при баба си в с.
Грудево и на нея помагал.
Свидетеля Добринка Михайлова Р. твърди, че познава Т. и сина й Д.,
които били непрекъснато заедно. Тя била човекът в семейството, който да
доставя добри условия. Съпругът и работел в строителството, имал голяма
травма на петата, след инцидент на един обект и много пъти се налагало да го
оперират и тя оставала да се грижи за децата. Той се разболял и на нея и се
наложило да отиде в чужбина. Имала силна връзка с Д.. Детето било част от
нея. Трудно и е да опише какво чувства, когато загуби детето си. Ищцата
непрекъснато плачела, не можела да го приеме. Казвала, че внучето прилича
на М.. И сега говори само за Д., продължава да го преживява. Към днешна
дата не се е справила със ситуацията и до сега продължава да й е тема.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
установяващи претърпените от ищците болки и страдания. Свидетелите са
незаинтересовани от изхода на делото, били са в поС.ни контакти с тях, така че
показанията им могат да установят физическото и психическо съС.ие на
ищците след катастрофата, претърпените от тях болки и страдания,
причинени от смъртта на пострадалия, вследствие процесното ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
19
27.06.2023 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като наказателното производство срещу виновния водач не е
приключило и доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото КСМАТЕ се установява следния механизъм:
на 27.06.2023 г около 08:30-08:40ч в гр. С.З. на кръстовището между бул. „**“
и ул. „**“, в условия на ясно време, нормална видимост и суха пътна настилка,
лек автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с peг. № **, управляван от Х.С.С. от
момент на покой предприема пресичане на платното за движение на бул. „**“
в посока от север на юг. В същото време от изток на изток и от към източния
вход на кръстовището и дясно на ляво спрямо посоката на движене на
автомобила, в лявата лента от средните ленти за движение на бул. „**“ се е
движи мотоциклет „Хонда ЦРБ 600“, с per. № **, управляван от Д. Т. Д. с
изчислена скорост на движение от 124,08 км/ч и изчислена опасна зона за
спиране от 124,12 м. Момента в който водача на автомобила навлиза в
кръстовището, водача на мотоциклета предприема аварийно спиране и
задното колело на мотоциклета се повдига от терена и мотоциклета се завърта
в посока обратна на часовата стрелка, гледано от северния край на бул. „**“ в
посока на юг. Тялото на водача на мотоциклета се отделя от мотоциклета и
пада към дясната странична част на мотоциклета на терена.
От което се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е на водача на
20
автомобила „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с per. № **, управляван от Х.С.С., поради
предприетото на не съобразено пресичане на платното за движение на бул.
„**“ с останалите участници в движението, който от момент на покой
предприема пресичане на платното за движение на бул. ,**“ в посока север-юг.
По този начин е отнел предимството на движещия се по път II - 66 в посока
изток мотоциклет. Водачът С. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като не потегля от мястото си на покой в момент, в
който по пътя с предимство се движи друго ППС.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди, тъй като вещото лице по КСМАТЕ е установило, че
травматичните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети със
значителна сила и характеристика на високоенергийна травма и отговарят да
са получени при описаното в материалите на делото ПТП - сблъскване на
мотоциклетист в лек автомобил.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика. Справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
както това е прието в Постановление № 4/1968 год. означава да бъде
определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретните лица, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите
21
и занапред.
По отношение на предявения иск от Т. Н. Т. за неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на нейния син Д. Т. Д.:
От разпитаните по делото свидетели се установи, че са имали много
силна връзка помежду си. Ищцата непрекъснато плачела от загубата на сина
си и не може да приеме неговата внезапна и нелепа смърт. Продължава да
говори само за Д., продължава да го преживява. След неговата смърт е
срината. Видимо отслабнала. Станала половин човек, съкрушена и
унищожена. Към днешна дата не се е справила със ситуацията и страда от
загубата му. Тези обстоятелства категорично се потвърждават и от
назначената по делото СПЕ от която се установява, че емоционалното съС.ие
на Т. Н. Т. след смъртта на Д. Т. Д. се изразява в повишена тревожност и
депресивна симптоматика. Т. Н. Т. преживява загубата на сина си много
тежко. За нея вече няма бъдеще. Емоционалната връзка на Т. Н. Т. с Д. Т. Д.
приживе е била много силна. Чували са се по телефона всекидневно. Към
настоящия момент Т. Н. Т., след преживеният психически шок и мъката от
смъртта на Д. Т. Д., не се е върнала към нормалния си начин на живот.
Промяната е в значителна степен, довела е до кумулативен стрес вследствие
на преживения инцидент.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта на пострадалия, съдържанието на
съществувалата между него и майка му духовна и емоционална връзка сочещо
на силна привързаност и трайни емоционални връзки, интензитета и
необратимия характер на понесените морални болки от внезапната и
неочаквана загуба, страданията на ищцата, във всяко едно отношение, както и
обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на
вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди, възлиза на сумата от 240 000 лв.
По отношение на предявения иск от М. М. Р. за неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д. Т. Д.:
В конкретния случай от показанията на свидетелите се установи, че
ищцата много тежко приела загубата на своя съжител. Били истинско
семейство, въпреки че нямали брак. Ищцата и пострадалия се разбирали и
22
обичали. ПоС.но били заедно. Много искали да имат дете. Пострадалият
много се грижел за детето. Бил баща мечта. Не знае как да обясни на детето си
къде е баща му и защо той не се прибира вкъщи. Има проблеми със съня. С
всеки изминал ден чувства все по-осезаемо загубата на любимия си човек.Към
настоящия момент е налице коренна разлика в ищцата след смъртта му.
Срината е, не иска да излиза, не иска да се вижда с хора, поС.но плаче.
Затворила се в себе си. Безспорно, ищцата е претърпяла много болки и
страдания от смъртта му, все още изпитва и търпи негативни психически
изживявания. Изгубила е своя съжител, който не може да прежали.
От назначената по делото СПЕ се установява, че съС.ието на М. Р. се
характеризира с емоционална лабилност и индикация на силна тревожност и
безпокойство. Налице е депресивна симптоматика и то силно изразена,
намираща израз в чувство на тъга, обезкураженост за бъдещето,
раздразнителност с афективно отреагиране, чувство за неуспех и
неудовлетвореност от начина на живот, трудност при вземане на решения,
намалена работоспособност, неумение да се радва на нещата така, както
преди, лесна уморяемост, суицидни мисли, непълноценен сън и безпокойство
за здравето. Към момента на изготвяне на заключението и М. Р. не се е
върнала към нормалния си начин на живот. Според вещото лице
психотерапевчтичната помощ и подкрепа е препоръчителна.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл.
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия,
съдържанието на съществувалата между пострадалия и съжителката му
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
понесените морални болки от внезапната и неочаквана загуба,
страданията на ищцата, във всяко едно отношение, както и обществено -
икономическите условия в страна към момента на проявление на
вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на
понесените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 220 000 лв..
По отношение на предявения иск от М. Д. Д. неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на нейния баща Д. Т. Д.:
Следва да се отбележи, че детето е нямало навършена година преди
смъртта на баща си. Било е дълго чакано и след настъпилото ПТП лишено от
бащини грижи и любов. След инцидента детето не може да разбере защо баща
23
му го няма, непрекъснато плаче, отказва да се храни. Малолетния ищец ще
расте без единия си родител, който да му бъде пример в живота. Тя завинаги е
лишена от бащина обич, грижа и подкрепа. Специфичното при
неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-
дълго проявление. При определяне на дължимия размер следва да се отчитат
не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление
във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на детето.
Няма финансови измерения които да компенсират такава загуба, но съобразно
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение сумата от
250 000 лв..
По отношение на исковете за имуществените вреди, съдът намира
следното:
По иска за имуществени вреди за сумата 3882,60 лв., съдът намира
същия за основателен доказан, тъй като представената фактура № **********
от 18.07.2024г., издадена от „В.“ ЕООД, за сумата общо от 3882,60 лв. е за
траурни стоки и погребение на Д. Т. Д.. Ето защо следва да се осъди ответника
да заплати на ищцата М. М. Р. сумата от сумата 3882,60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
Претендира се дължимата по закон издръжка от детето М. Д. от
27.06.2023 г. до навършване на нейното пълнолетие. Предвид това
претенцията изчерпва всички пропуснати ползи, представляващи неполучена
издръжка, без възможност да се променя в зависимост от новонастъпили
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Според заключението на
вещото лице за 17 години по 12 месеца, по 640.37 лв. общата сума до
навършване на 18 години на лицето е общо 130 635.48лв.. Пропуснатата полза
следва да се присъди като глобална сума, тъй като губи типичния си характер
на дължима ежемесечна издръжка от родител на дете, а придобива характер на
обезщетение за пропуснати ползи, претендирани от момента на деликта до
навършване на пълнолетие на децата-всички бъдещи пропуснати ползи. Ето
защо следва да се осъди ответника да заплати на детето М. Д. сумата
130 635,48 лв..
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение
от проц. представител на ответника, че пострадалия с поведението си е
24
допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките по степен
увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия. В конкретния случай вещите лица
по КСМАТЕ сочат, че определената скорост на мотоциклетиста към момента
на удара е изчислена на 124,12 км/ч. Следвало е пострадалият да се съобрази
с максимално разрешената за участъка скорост. Същевременно вещото лице
автоексперт в съдебно заседание уточни, че има техническа възможност
двамата водачи да се забележат и от момента на потеглянето на автомобила.
До момента на удара няма зрителни прегради, които да пречат на двамата да
се забележат. Имало е възможност водачът на автомобила да забележи
пострадалия и е можел да не навлиза в неговата лента за движение, с което
ПТП няма да настъпи.
Не доказано остана другото възражение на ответника, че пострадалият е
употребил алкохол. От допълнителната съдебно – медицинска експертиза се
установява, че при изследванията на кръвните проби на пострадалия, не са
доказани наличие на алкохол и наркотични вещества.
С оглед тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав
възприема като основателно наведеното възражение и намира, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като определя процент на съпричиняване от 20%.
25
Предвид горното с приетите 20 % съпричиняване следва да бъдат
редуцирани определените по – горе обезщетения.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 06.07.2023 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на 06.07.2023 г. е
уведомен застрахователя за процесното ПТП, поради което следва да се
приеме, че именно от тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от
06.07.2023 г. до датата на окончателното плащане.
По разноските:
На адв. П. К., се дължи адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА за всеки от
ищците или общо в размер на 50 798 лв. с ДДС.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът /застрахователя/ следва да бъде
осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ по
сметка на съда, в размер на 27 025 лв., както и сумата 2344 лв.
възнаграждение за вещи лица. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, същия сочи
разноски в размер на 46 930,30 лв., то на ответника се дължат разноски в
размер на 9 386 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
26
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните
директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на Т. Я. Т., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. С.З., **, чрез адв. П. К., сумата в размер на 192 000 лв. /сто и
деветдесет и две хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от
Т. Н. Т. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син Д.
Т. Д. в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер от 240 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните
директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител М. М. Р., чрез адв. П. К., следните
суми:
1. 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния
баща Д. Т. Д. в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер от 250 000
лв., като неоснователен.
2. 104 508,39 лв.. /сто и четири хиляди петстотин и осем лева и 39 ст./,
представляващи обезщетение за претърпени от М. Д. Д. имуществени вреди -
пропуснати ползи в следствие лишаването й от издръжката на нейния баща Д.
Т. Д., от 27.06.2023г. до навършването на 18-годишна възраст на М. Д., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер
от 130 635.48лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
ЕИК: **, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., да
заплати на М. М. Р., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: с. М., общ. С.З., чрез
адв. П. К., следните суми:
27
1. 176 000 лв. /сто и седемдесет и шест хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от М. М. Р. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейния съжител Д. Т. Д., в следствие настъпило на
27.06.2023 г. ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.07.2023 г., до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
до останалия претендиран размер от 220 000 лв., като неоснователен.
2. 3 106,08 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени от имуществени вреди
- разходи във връзка с ПТП за траурни услуги съгласно фактура
M312/18.07.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.07.2023 г., до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
до останалия претендиран размер от 3882,60 лв., като неоснователен
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
ЕИК: **, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., да
заплати на адв. П. К. сумата 50 798 лв. адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с
ДДС.
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **,
ЕИК: **, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., да
заплати сумата от 27 025 лева, държавна такса и сумата 2344 лв.,
възнаграждение за вещи лица, представляващи разноски платени от бюджета,
по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. М. Р., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на М. Д. Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. К. да заплатят на З., със седалище
и адрес на управление гр. С., район **, ЕИК: **, представлявано от
изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., разноски в размер на 9386 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
28
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
29