МОТИВИ по НОХД № 2771/2010г. на Окръжен съд-Пловдив
Подсъдимият М.И.Г. е обвинен от Окръжна прокуратура - Пловдив в
извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”б” и б.”в”
вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на ***г., в землището на с.С., обл.П., път III 565, при управление на МПС – т.а. “***, с
рег.№ *** с ремарке с рег.№ ****, е
нарушил правила за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; чл.20 ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч, а именно 70 км/ч извън населено място за категория С+Е”;
чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – “Водач който изпреварва е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение да не
създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея”; чл.44
ал.1 от ЗДвП “При разминаване водачите на насрещно движещи се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства”; чл.126 от ЗДвП – “При превозване на товари масата на
натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата
максимална маса отразена в свидетелството му за регистрация”; чл.127 ал.1 т.1
от ЗДвП “Превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в
движението”; чл.127 ал.2 от ЗДвП – “Товарите, които може да бъдат разпилени,
както и тези които блестят и създават опасност от заслепяване трябва да бъдат
покрити” и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице
– две лица и смърт на повече от едно лице – две лица, а именно: смъртта на К. К.
В., смъртта на С. Л С., средна телесна повреда на Т.В.С., изразяваща се в
счупване на дясната и ключица, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник, средна телесна повреда
на Е.Т.Й., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Прокурорът поддържа обвинението изцяло.
Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при балансиращи
отговорността обстоятелства, което да се изтърпява при първоначален общ режим,
както и да бъде лишен от право да управлява МПС.
Подсъдимият Г. не признава свое виновно поведение. Счита, че с
действията си не е нарушил правила за движение по пътищата, като самостоятелно
и чрез защитниците си, моли за признаването му за невиновен и оправдаването му
по повдигнатото му обвинение.
За съвместно разглеждане с наказателния
процес е предявен от В.Т.С., като съпруг на починалата С. С., граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от 80 000 лева лично за себе си и по
100 000 лева за всяко едно от двете им малолетни деца М. В. С. и Т.В.С.,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието. За съвместно
разглеждане с наказателния процес е предявен от В.Т.С., като баща и законен
представител на Т.В.С., граждански иск срещу подсъдимия и за сумата от
20 000 лева, като обезщетение за претърпени лично от нея неимуществени
вреди от деянието. Тези искове са приети за разглеждане от съда, като В.С. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото. Чрез повереника
си моли подсъдимият Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и лишаване от право да управлява
МПС. Моли за уважаване на гражданските искове, като претендира и за законните
лихви и разноските направени от него по делото.
По делото са конституирани като частни
обвинители наследниците на починалата К. В., а именно съпругът и Д.В.В. и двете
и деца А.Д.Г. и В.Д.В. Чрез повереника си също молят за налагане на подсъдимия
наказание лишаване от свобода в размер определен при балансиращи отговорността
обстоятелства.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери и прие
за установено следното:
Подсъдимият М.И.Г. е роден на ***г***, а
понастоящем живее в гр.Ч. Той е българин, български гражданин и не е семеен.
Има основно образование, трудовоангажиран е
и не е осъждан.
Към м.юни 2009г. подсъдимият Г. работил
като шофьор към “***” ***, където управлявал товарен автомобил “****” с рег.№****
с прикачено ремарке /гондола/ с рег.№****.
Изпълнявайки трудовите си задължения на
****г. Г. е трябвало да превозва пясък от сепарацията в с.Р., обл.П., до обект
в гр.П. Следвайки в този ден посочения маршрут подсъдимият направил три курса,
като на четвъртия натоварил на сепарацията в ремаркето си 41 тона пясък,
въпреки че максимално допустимата маса за това ремарке е била 35 тона. Без да
покрие с платнище товара, към 16.00ч. в този ден, подсъдимият потеглил за гр.П.
Времето през този ден било топло, сухо и ветровито, с добра видимост. Пътната
настилка в района на с.С. и на излизане от селото била асфалтова и суха.
Въпреки че по пътя част от пясъка се разпилявал по пътното платно подсъдимият
не взел мерки да спре това разпиляване. При излизане от селото Г. увеличил
скоростта на автомобила към 95 км/ч, като на около 200 метра след табелата,
сочеща края на с.С., предприел изпреварване на движещите се пред него каруца и вдясно
на 2 метра след нея велосипед, последния управляван от св.Н.Г. При тази маневра,
започната от подсъдимия от около 3 метра разстояние след велосипедиста,
товарният автомобил навлязъл с около 1 метър в насрещната лента за движение.
Към този момент, в посока от гр.П. към
с.С., се движили колона от леки автомобили. Начело на колоната се движил със
скорост около 100 км/ч л.а.”****” с рег.№***, управляван от пострадалата С. С. Като пасажери в този лек
автомобил се намирали на предна дясна седалка пострадалата К. В., а отзад св.Т.С.
/дъщеря на водача С. С./ и св.Е.Й. Лекият автомобил „***” бил следван на около 80-100м.
от л.а.”***”, движещ се с около 90км.ч. „***” бил управляван от св.С.Н., като
на предна дясна седалка седял брат му св.П.Л.. Втора или трета кола след л.а.”***”
се движила св.А.З. с „****”.
Следвайки лекия завой на пътя вляво пострадалата С.С. била навлезнала с
около 10 см. в насрещната лента за движение, в която се движил товарният
автомобил на подсъдимия. За да осигури достатъчно място за разминаване с л.а.”***”
подсъдимият рязко прибрал надясно товарния си автомобил непосредствено след
изпреварването на каруцата в своята лента за движение, намалявайки рязко
скоростта си на движение на около 30 км/ч. При това последвало поклащане
/залюляване/ на гондолата, от която изпаднало по-голямо количество пясък, образувайки
едновременно с това и облак прах. Също, в стремежа си да осигури достатъчно
разстояние за разминаване с товарния автомобил, пострадалата С. С. рязко завила
волана вдясно, попадайки едновременно с това в запрашения участък. В резултат
на това лекият автомобил на пострадалата станал неуправляем и занасяйки надясно
напуснал пътното платно, като последвал удар с крайпътно дърво.
Подсъдимият, незабелязвайки
случилото се, продължил движението със сипещия по пътя пясък товарен автомобил,
като едновременно с това започнал да намалява скоростта, достигайки до около 30
км/ч.
Непосредствено след настъпилото ПТП двамата свидетели от „***” спрели
колата си в близост и се притекли към катастрофиралия автомобил, за да окажат
помощ при необходимост от такава. А св.А.З. не спряла своя автомобил, тъй като
била под въздействие на уплахата от ударилите я по лицето песъчинки, които
влетели в купето през отворения прозорец
на колата и при разминаване с товарния автомобил на подсъдимия.
Пристигналите до катастрофиралото “***” свидетели Н. и Л., виждайки
тежкото състояние на пътниците в колата, телефонирали на Бърза помощ, след
което направили опит да извадят пострадалите от автомобила. Това се оказало
невъзможно предвид на усукването на автомобила от силния удар на предната дясна
врата в дървото. Друг от събралите се на мястото на катастрофата телефонирал на
Пожарната, след което на пристигнал екип от с-р “Аварийна и спасителна дейност”
– свидетелите Д., В., Ч. и И.. След тях на местопроизшествието пристигнали
полицейски служители от РУП-с.Т. – свидетелите Г. и Л., които започнали да
отбиват движението в района на ПТП. Накрая пристигнали и медицински екипи с две
линейки, които отвели пострадалите в болнично заведение.
Въпреки оказаните им медицински грижи С. С. и К. В. починали от
понесените травми.
Видно от заключението на вещото лице Б.
по СМЕ се установява, че на пострадалата С. С. са причинени следните
травматични увреждания: наличие на 2 500мл. тъмна течна кръв в гръдния кош
и на 700 мл. в коремната кухина, разкъсване на слезката, черния дроб, двата
бъбрека, двата бели дроба, диафрагмата, уретрата в горната и част и на предната
и задната стена на влагалището, счупване на множество ребра в лявата и дясната
гръдна половина, както и на костите на таза вляво, наличие на 150мл. тъмна
течна кръв под твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръв под меките мозъчни
обвивки с пробив в мозъчните стомахчета, кръвонасядане на белите дробове по задно-вътрешната
им повърхност, на средостението и опоръка на червата, на гръдната мускулатура
около счупените ребра, по лицето, гръдния кош и лявото бедро, охлузвания по
лицето, гръдния кош, горните и долни крайници и оток на мозъка. Тези увреди се
явяват в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на лицето. Причината
за смъртта на С. С. е острата
кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на множество вътрешни органи.
Видно от заключението на вещото лице Б. по СМЕ се установява, че на пострадалата
К. В. са причинени следните травматични увреждания: добре изразена мастна
емболия в белодробните съдове, счупване на множество ребра в лявата и дясната
гръдна половина, счупване на тялото на шести гръден прешлен, счупване на горното
рамо на дясната срамна кост, разкъсване на лоното съчленение, наличие на 500мл.
тъмна течна кръв в гръдния кош, пропиване на малкия таз с кръв, кръвонасядания
по лявата мишница, охлузвания по дясната мишница и оток на мозъка. Причината за смъртта на В.
е острата сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, развила се в резултат на тежката мастна емболия.
Видно от заключението на вещото лице Ш. по СМЕ се установява, че на пострадалата
Т.С. са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване без пълна
загуба на съзнание; счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване
движението на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес.
Видно от заключението на вещото лице Ш. по СМЕ се установява, че на пострадалата
Е.Й. са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата и на
тялото; травматично разкъсване на дясната
тъпънчева мембрана с кървене от дясното ухо; счупване на черепната основа,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От заключенията по назначените по делото АТЕ се установява, че скоростта
на МПС на подсъдимия непосредствено преди предприемане изпреварването на
велосипедиста и каруцата е била около 95 км/ч., а тази на л.а.”***”
непосредствено преди да се отклони на дясно е била около 100 км/ч., като в
момента на удара с дървото е била около 66 км/ч. В момента на разминаването между
товарния автомобил на подсъдимия и катастрофиралия лек автомобил дистанцията
между тях е била около 40 – 60 см., като л.а. “****” е бил навлезнал частично
на около 10 см. в насрещната лента за движение. Произшествието е могло да бъде
избегнато при положение, че С. С. е имала добра видимост пред себе си, която
силно е била намалена поради сипещия се от автовлака пясък и получаването на
голям облак прах. От техническа гледна точка, според вещите лица по седморната
АТЕ, причините за настъпването на ПТП са:
движението на товарния автомобил със скорост значително надвишаваща
разрешената му такава от 70 км/ч; изпреварването от този камион на пътните
превозни средства при насрещно приближаваща се колона от леки автомобили;
изпадането на пясък от автовлака предвид на липсата на положено покривало на
товара; застъпването на разделителната линия, скоростта на движение над 100
км/ч и рязката маневра завиване надясно от водача на л.а.”***”.
Съдът възприема и кредитира
изцяло така представените заключения, като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по безсъмнен начин от показанията на разпитаните в
хода на делото свидетели Е.Й., К.В., А.З., З.П., Т.С., Т.Г., Б.Л., М.А., Г.Д.,
Г.В., И.Ч., И.И. от тези на близките на починалите – св.В.С., Д.В., В.В., А.Г.,
от показанията на свидетелите Н.Г. и П.Л. – четени по реда на НПК от
досъдебното производство, отчасти от обясненията на самия подсъдим и отчасти от
показанията на св.С.Н., от заключенията на назначените по делото експертизи, от
приетите по делото писмени доказателства -
протоколи за оглед на МП/л.2, 117 от д.п./ и фотоалбуми/л.5,119 от д.п./,
тр.договор/л.14 от д.п./, документи, касаещи МПС на подсъдимия и пътен
лист/л.16-34 от д.п./, преписи акт за смърт/л.35,36 от д.п./, удостоверения за
наследници/л.37, 169 от д.п./, епикризи/л.38,91,97 от д.п./, протокол за доброволно
предаване/л.49 от д.п./, протокол от РУ”СО”-П./л.101 от д.п./, справка за
съдимост /л.114 от д.п./, товарителница/л.116 от д.п./, характеристика/л.215 от
д.п./, както и от веществените доказателства – 3бр.тахошайби, предадени от подсъдимия
на органа по разследване.
В хода на производството подсъдимият Г. не отрича
знаенето от негова страна за претоварването на камиона с лесно разпиляемия
материал, посочвайки “… аз му казах да спре тогава…пясъкът беше натоварен над
ограничението на гондолата”. Не отрича и неизпълненото от негова страна
задължение да покрие превозвания материал с брезент, правейки в тази връзка
единствено опит да омаловажи виновното си бездействие с твърдението, че неговия
брезент бил скъсан, а друг не му е даден от работодателя. Единствено отрича
превишаване на скоростта на товарния автомобил, като и лансира версия, според
която бил изчакал и пропуснал преминаването единствено на “***”, спирайки зад
движещата се пред него каруца и велосипедист.
Въпреки че дори и да се приеме за вярно твърдението
на подсъдимия за непредоставяне на брезент от страна на ръководството на
дружеството, то във всички случаи Г. не е следвало да поема извършване на курс
без покривало, като е бил запознат със задълженията му за деня по превозване на
лесно разпиляем инертен материал. Това му твърдение обаче се опровергава
категорично от показанията на св.М.А., който като отговарящ по поддръжката на
камионите във фирмата, посочва че всички товарни автомобили са били снабдени с брезент
за покривало на товара. Такъв брезент е имал и подсъдимият, като свидетелят в
други дни е виждал пълните камиони с поставени от шофьорите брезенти, в това
число и камионът шофиран от Г. Не споменава и покривало да му е било искано от
страна на подсъдимия.
Що се касае до твърдяното от подсъдимия невярно
отчитане на показателите по тахошайбите и за нарочно ограничаване на скоростта
по товарните автомобили, а оттук и липсата на превишаване скоростта на движение
в конкретния случай, то така поднесените от него обяснения се явяват
несъстоятелни. По делото са се произнесли екип от специалисти – вещи лица,
които са подложили на изследване
наличните по делото тахошайби без да сочат за каквато и да е повреда по тях или
пък обстоятелство, от което да извлекат данни за възможност за отклонение в
параметрите, за които същите са предназначени да фиксират. В заключението си
категорично посочват скоростта на товарния автомобил – около 95км/ч, при все че
като специалисти са запознати с устройствата на съответните автомобили,
изработени и предложени на пазара. Вещите лица сочат и причините за възникване
на ПТП, като на първо място поставят изпадането на пясъка от ремаркето на
товарния автомобил, което е принудило водача на лекия автомобил да завие рязко
вдясно. Запрашването с пясък, поради плътността на отделните частици, води до
нулева видимост, което не дава възможност на пострадалата С. С. да установи
дали има пред нея препядствие. В такъв случай, според вещите лица, се действа
инстиктивно – чрез завиване волана вдясно, за което и действие се съди по
оставените по пътната настилка следи от лекия автомобил. Без да задейства
спирачната система е завила рязко волана вдясно и колелата на автомобила и
занасят, оставяйки тези следи. Като друга причина се поставя скоростта на
камиона, значително превишаваща разрешената такава за съответната категория
автомобили от 70 км/ч. Друга причина за ПТП е и предприемане изпреварването на
каруцата при положение, че насреща се движи колона от автомобили. Като причина
за възникване на ПТП са посочени и действията на водача на лекия автомобил “***”
– навлязла в насрещната лента за движение, както и развитата от нея скорост от
около 100 км/ч, извършваща рязко завиване вдясно, при което колата и е занесла
и е станала неуправляема.
За изпадането на пясък от камиона говорят всички
свидетели очевидци на случилото се, като дори св.Н. посочва и имена на негови
комшия и колега, които също са станали свидетели и потърпевши от сипещия се от
ремаркето на подсъдимия пясък и запрашеност от него, за което впоследствие са
му разказали.
Съдът даде вяра отчасти на показанията на този
свидетел Н., както и отчасти на обясненията на подсъдимия, дадени в едно и също
съдебно заседание, като не прие поднесеното от тях двамата като случило се в
обективната действителност, че ударът на лекия автомобил в дървото е настъпил
преди подсъдимия да предприеме изпреварването на колоездача и каруцата. Този
свидетел сам споделя, че е забравил неща от случилото се, като веднъж посочва
че бил спрял след камиона, после пък че го бил изчакал той да премине, веднъж
че е шофирал с 80-90км/ч, после пък сочи за скорост на движението си – 100км/ч.
В тази връзка съдът даде вяра на свидетелите Н.Г. и П.Л., въпреки че същите
бяха прочетени в хода на съдебното следствие. Така св.Г. посочва, че е бил
изпреварен от камиона, подкрепящо се от св.Л. – че камионът е предприел
изпреварването, след което е настъпило ПТП. Единствено като възможен такъв
механизъм на случилото се ПТП е приет и от вещите лица. Още повече, че ако се
приеме версията на подсъдимия, то от място – при твърдяно от него спиране след
каруцата, Г. не би могъл да предприеме изпреварване на двете превозни средства,
тъй като срещу него и на близко разстояние се е движила колона от автомобили и
то първия от тях /”***”/ движещ се със 100 км/ч. Още повече че извън всякаква
логика е подсъдимият да е спрял зад каруцата и то при отворен прозорец на
шофьорската врата, а да не е чул ударът при ПТП, при сочено от св.Н. разстояние
от 10 метра между товарния автомобил и крайпътното дърво, в което се е ударил
лекия автомобил.
Разбираемо е и логично увеличението на скоростта на
товарния автомобил при предприемане на маневрата “изпреварване”. Но движението
с тази скорост от преди маневрата, с оглед превозвания, претоварен, непокрит
товар и отсреща задаващи се автомобили, движещи се с висока скорост, то тази
скорост на товарния автомобил се явява и несъобразена към момента на
осъществяване изпреварването.
С оглед на правилното решаване на казуса по делото е
необходимо да се посочи и твърде голямата степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. “***” – С. С. От
доказателствата по делото се установява, че тя е управлявала автомобила си на
около 10 см. в насрещната лента за движение, както и със скорост над
позволената – около 100 км/ч. С тези си действия, нарушавайки правила за
движение по пътищата и пренебрегвайки по този начин задължението си като водач
на МПС да осигури сигурност на останалите участници в движението С. С. е
допринесла за по-рязкото прибиране на товарния автомобил в лентата си за
движение след извършената от него маневра “изпреварване”. Това пък от своя
страна е спомогнало за разпиляване на по-голямо количество пясък, довело до
отнемане видимостта на самата пострадала. Излишно е допълнителното
драматизиране от страна на повереника на близките на пострадалата С. С.,
посочвайки каква опасност е този голям по маса камион, летящ срещу едно /може
би малко/ “***” плюс едно малко разстояние за разминаване между тях. Това
същото може и с по-пълна сила да се отнесе до водача на лекия автомобил “***”, който също е летял със
скорост дори по-висока от товарния автомобил, а и отчасти в неговата лента за
движение, без да намали тази скорост, за да направи опит да игнорира изцяло или
поне да намали тази опасност.
При така посочената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”б” и б.”в” вр.чл.342
ал.1 НК, понеже на ***г., в землището
на с.С., обл.П., път III
565, при управление на МПС – т.а. “*****, с рег.№ **** с ремарке с рег.№ ****, е нарушил правила за движение по пътищата -
чл.20 ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП – “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а именно 70 км/ч извън
населено място за категория С+Е”; чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – “Водач който
изпреварва е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента
предназначена за насрещно движение да не създава опасност или пречки за
превозните средства движещи се по нея”; чл.126 от ЗДвП – “При превозване на
товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава
допустимата максимална маса отразена в свидетелството му за регистрация”;
чл.127 ал.2 от ЗДвП – “Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези
които блестят и създават опасност от заслепяване трябва да бъдат покрити” и по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице – две лица и
смърт на повече от едно лице – две лица, а именно: смъртта на К. К. В., смъртта
на С. Л. С., средна телесна повреда на Т.В.С., изразяваща се в счупване на
дясната и ключица, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник, средна телесна повреда
на Е.Т.Й., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Престъплението е извършено от подсьдимия по
непредпазливост, като Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По делото не се представиха данни подсъдимият да е
изгубвал контрол върху управлявания от него автомобил, при което и той бе
оправдан за нарушаване нормата на чл.20
ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. Г. бе
оправдан и за нарушаване на чл.44 ал.1 от ЗДвП “При разминаване водачите на
насрещно движещи се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства”, която разпоредба
по-скоро се отнася в нарушение до пострадалия водач на лекия автомобил “****”,
като веднага след извършване на изпреварването подсъдимият е въвел камиона в
своята лента за движение, докато С. С. е продължила да управлява колата си,
заемайки част от насрещната пътна лента. А що се касае до вмененото на
подсъдимия нарушаване на чл.127 ал.1 т.1 от ЗДвП “Превозваните товари трябва да
не създават опасност за участниците в движението”, то и тук последва
оневиняването на Г., при положение че тази норма се явява обща към текста на специалната
такава на чл. 127 ал.2 от ЗДвП, за която подсъдимият бе признат за виновен да е
нарушил.
Предвид
на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да
понесе подсъдимият е необходимо да се определи при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят чистото му
съдебно минало, добри характеристични данни, трудовата му ангажираност,
частични самопризнания за сторени от него нарушения, липса на предишни
нарушения на правила за движение по пътищата, съдействие по разследването вкл.
С доброволно предаване на тахошайбите на товарния автомобил, както и твърде
голямата степен на съпричиняване на резултата от пострадалия водач на л.а. “****”
. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Най- справедливо в случая да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер от 1 година при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Налице са
условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване. Ето
защо и изпълнението на наказанието лишаване от свобода бе отложено с
изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила. В тази
връзка не се уважи искането на прокурора за постановяване ефективно изтърпяване
на лишаването от свобода, сочещ като основание за това настъпилите увреди на
повече лица. В това отношение правилна се явява забележката на повереника на
близките на починалата С. С., че основанието посочено от прокурора в подкрепа
на искането си касае елемент от състава на престъплението, в което Г. е обвинен
и не може да се преценя като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
На
основание чл.343Г НК съдът лиши подсъдимия от правото му да управлява МПС за
срок от 1 година, считан от влизане на присъдата в сила. Този срок се определи
пак въз основа на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, като
съдът се съобрази и с обстоятелството че именно
тази професия като шофьор
подсъдимият Г. ползва като източник на доходите си.
По
отношение на гражданските искове – по делото се събраха достатъчно
доказателства, от които е видно че близките на починалата С. С. са претърпели значителни душевни болки и
страдания по повод смъртта и, а отделно Т.С. е преживяла и физически болки и
известен дискомфорт от понесените телесни увреди. Доказателствата по делото
сочат за здравата и сплотена семейна среда, в която е живяла починалата С.С.
преди ПТП. При обсъждане размерите на гражданските искове, които подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на пострадалите гр.ищци, съдът задължително
подложи на преценка и съпричиняването на резултата от пострадалата С.С., която
при управлението на лекия си автомобил
не е взела мерки за личната си безопасност, а и за безопасността на
превозваните от нея пътници. Това обстоятелство се отчете от съда както при
индивидуализацията на наказанието, така и при решаване въпроса за
гражданско-правните последици, като намери, че най-справедливо в случая е
гражданските искове за обезвреда по претърпени
неимуществени вреди от смъртта на С. С. да бъдат уважени в размер на
20 000 лева за съпругът и В.С. и от по 35 000 лева за всяко едно от
двете и деца – Т. и М. С. Отделно за Т.С., по повод на претърпяната телесна
повреда от ПТП, съдът и присъди сумата от 5 000 лева като обезщетение по
неимуществените вреди. Така определените за обезщетяване суми в най-пълна
степен биха репарирали понеслите страдания лица. При това подсъдимият Г. бе
осъден да заплати на
гражданските ищци посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на увреждането, а именно ****г. до окончателното им
изплащане. В частта над така определените за обезвреда суми, до предявените им
от гражданските ищци размери, исковете бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати на гражданския ищец В.Т.С. сумата от 500 лева за сторени
от последния разноски за упълномощаване на повереник, а по сметка на ВСС и направените по делото разноски в размер
от 1 225 лева, както и ДТ върху уважените размери на гражданските искове от
3 800 лева.
Съдът
взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се постанови
унищожаването на 3 бр. тахошайби като вещи без стойност.
Причините за извършване на
престъплението са нарушаване на
елементарни правила за движение по пътищата.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: