№ 1382
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело №
20221110164311 по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание
чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че между Н. П. Г. и ..... е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ... от 26.12.2012г., с който абонатът е добавил за
ползване телевизионна услуга VIVACOM TV Extrа, към който на 25.04.2015г. са
подновени условията за ползване на услугата и е избран план с месечна абонаментна
такса в размер на 17,80 лева с ДДС, добавени са и допълнителни услуги с месечна
абонаментна такса 3,96 лв., 3,80 лв. Сочи, че Н. П. Г. не изпълнил задължението си за
плащане на потребени мобилни услуги за три последователни отчетни месеца – от
м.02.2019г., м.03.2019г. и м.04.2019г., възлизащо на обща стойност 149,69 лева, поради
което договорът е едностранно прекратен. Навежда твърдение, че във връзка с
разваляне на облигационната връзка, ищецът издал по клиентски номер ... крайна
фактура № **********/02.04.2019г. с начислена обща сума за плащане в размер на
149,69 лева, с падеж 18.04.2019г. Сочи, че вземанията на .... са прехвърлени на
дружеството .... с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното ги е прехвърлило на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 149,69 лева,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, за която и е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира сторените разноски.
Ответникът Н. П. Г. не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК,
като възражението по чл. 414 ГПК също не съдържа конкретни доводи.
1
В проведеното открито съдебно
заседание на 24.10.2023г. оспорва предявения иск по основание и
размер.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция, предвид релевирането й по реда на
чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на процесуални предпоставки, още и от
подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на
установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от
пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в
исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя
разглеждане на исковата претенция по същество.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно факта на сключен между ..... и ответника договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба; че .... е
доставило на ответника през процесния период далекосъобщителни услуги на
претендираната стойност, че вземането е станало изискуемо, наличието на валиден
договор за цесия, по силата на който ..... е прехвърлило вземането си по процесните
фактури в полза на ...., което валидно е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ
ЕООД“, както и надлежното съобщение на цесиите на
длъжника.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.
От приложените в кориците на заповедното производство копия на договори се
установява, че между ответника Н. П. Г. и ..... са възникнали облигационна
правоотношение породени от сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за клиентски номер ... и подписани допълнителни споразумения към
същия.
Претенцията на ищеца, предмет на разглеждане в настоящото производство, е за
вземане, произтичащо от процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, като същата е за сумата от 149,69 лв. – главница, неизплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по договора за периода 01.01.2019г. – 01.04.2019г.
Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземанията, произтичащи от
процесното споразумение, предмет на настоящото производство, като излага
2
съображения, че същите са прехвърлени с два договора за цесия, а именно: договор за
цесия, сключен на 16.10.2018г., между ..... и ...., по силата на който вземанията,
предмет на настоящото производство са прехвърлени на цесионера, като на следващо
място се твърди, че от своя страна ...., в качеството му на цесионер прехвърля същите
на ищеца с договор за цесия, сключен на 01.10.2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства от ищцовото дружество на първо място не се установява, че вземането,
предмет на настоящото исково производство е прехвърлено от ..... на .....
На л. 23 по делото е приложено копие на сключения между ..... на .... Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ № **********/16.10.2018г. В раздел „Предмет, цени
и плащане“ т. 2 е уговорено между страните, че цедентът прехвърля възмездно по
силата на този договор на цесионера вземанията произтичащи от договорите, описани
в Приложение № 1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение
№ 1.
Процесното Приложение № 1 не е представено към исковата молба, като от страна
на ищеца е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
/л. 11/. В процесното потвърждение е посочено, че информацията отразена в същото
представлява извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018г. В
същото обаче са посочени единствено трите имена на ответника, неговия единен
граждански номер и размер на прехвърлените вземания. Процесното „потвърждение“
има характер на частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална
доказателствена сила, но същият не съдържа никаква доказателствена информация.
Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от
съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – така
Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК.
На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че от
представените по делото писмени доказателства не се доказа, че предмет на сключения
договор за цесия между .... и .... е вземане, произтичащо от наличните облигационни
правоотношения, породени от сключения между ..... и ответника Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер .... В приложеното
копие на Договора за цесия от 01.10.2019г. /л. 29/ между цедента .... и цесионера .... е
постигнато съгласие предмет на цесията да бъдат вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1 „списък на вземания“ – неразделна част от договора /раздел I, чл. 1/.
Процесното Приложение № 1 не е представено в цялост, като на л. 12 е приложено
извлечение от същото. В извлечението са индивидуализирани имената на ответника,
неговият единен граждански номер и размера на вземането, предмет на цесията, като е
3
посочено, че същото произтича от договори за мобилни услуги, сключени между .... и
Н. П. Г.. Така представеното извлечение по никакъв начин не индивидуализира
източника на вземането, доколкото не е индивидуализиран процесният договор, по
който са представени мобилни услуги. Логическото и граматическо тълкуване на
текста, изписан в „извлечението“ обуславя извода, че между .... и ответника има
сключени повече от един договор, доколкото се говори за „договори за мобилни
услуги“, като не става ясно процесната сума от 149,69 лв. вземане, произтичащо от
който договор представлява.
За пълнота съдът намира за необходимо да акцентира и върху факта, че се
представя извлечение от процесното Приложение № 1 към договора за цесия, което е
индикация за евентуално скриване на неизгодна за страната информация с оглед
избирателно представени части от процесния частен документ.
По гореизложената аргументация съдът намира, че ищецът при условията на
пълно и главно доказване, не доказа по делото, че вземането му е прехвърлено с
поредица от сключени договори за цесия.
С оглед обстоятелството, че ищцовото дружество не доказа по делото, че е
носител на вземането, предмет на настоящото производство исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, но такива не се претендират, нито се доказва да са сторени разноски от Н.
П. Г..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.... /с предишно
наименование ..../, ЕИК .... срещу Н. П. Г., ЕГН **********, установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 149,69 лв.,
представляваща главница за незаплатени задължения за далекосъобщителни услуги за
периода от 01.01.2019г. – 01.04.2019г. по сключен между ответника и ....., Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер ..., за която суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68766/2021г. по описа на
СРС, 81 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5