Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр.Габрово, 16.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.К.
при
секретаря .Весела Килифарева и в присъствието на прокурора ... като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 195 по описа за 2020 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Д.Г.С.
чрез проц. представител адв.М.Х.-К. против решение № 164 от 27.05.2020г. по
гр.д.№ 2151/2019г. на Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че решението било
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се правилността на изводите на съда
относно приложимостта на разпоредбите на КТ и издадената въз основа на него
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както и ЗДСл, към
възникналото между страните по делото правоотношение по ЗМВР.
В специалният закон липсвала правна норма, която да
се отнася до компенсиране на положения извънреден труд между 22.00 и 06.00 часа
/нощен труд/. Жалбоподателят счита, че след отмяната на Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. е останала законова празнина относно регламентирането
на преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен
коефициент и липсва специална норма спрямо общата такава по чл.9,ал.2 НСОРЗ.С
оглед на това следвало да се приложи чл.46,ал.2 от ЗАН.Това обосновавало и
субсидиарното прилагане на регламентираното в НСОРЗ. Действалата през процесния
период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която няма разпоредба, аналогична на
чл.31,ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., не следвало да се приеме като
законодателно решение, за което
жалбоподателят се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл, решението на ВКС по
гр.д.№1144/2018.Жалбоподателят счита, че е налице колизия между разпоредбата на
чл.188,ал.2 ЗМВР и чл.179,ал.2 ЗМВР,а не както е прието от първоинстанционния
съд, че към служебните правоотношения на служителите на МВР единствено приложим
е специалният закон – ЗМВР и че чл.188,ал.2 ЗМВР не е относим към настоящия
спор. Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че различно
е уреден въпросът за нощния труд по КТ и ЗМВР, при което коефициентът за
служителите, работещи в системата на МВР е 1 при съотношение 8:8,а не 1,143. Според
жалбоподателя, липсвала специална норма в ЗМВР, дерогираща общата по
чл.140,ал.1 КТ и доколкото нощният труд
от 8 часа е над нормалната му продължителност
от 7 часа, същият се явява извън
установеното за служителя работно време
и подлежи на обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ, при
коефициент 1.143, съгласно чл.9,ал.2 НСОРЗ. Намира за неправилно приетото от
първоинстанционния съд ,че чл.9,ал.2 от
НСОРЗ следва да бъде тълкувано във връзка с ал.1 и намира приложение само при работа на смени, чиято продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, какъвто не е процесният случай.
Твърди се, че чл.1 се отнася само до случаите на подневно отчитане на работното
време, а страните по делото не спорят ,че
ищецът е полагал труд на смени
при сумарно отчитане на работното време и че чл.9 от Наредбата урежда
различни хипотези в съответните три алинеи, като коефициентът за приравняване не може да се приеме, че е приложим само при
полагане на 7 часа нощен труд, но не и при 8 часа, каквато възможност предвижда
ЗМВР. Твърди се още, че първоинстанционният съд изтълкувал превратно закона,
тъй като всички работници имат гарантирани права на заплащане, което да
съответства на извършената от тях работа, което е основен правен принцип,
прогласен от Конституцията на РБ - чл.48,ал.5.
Иска се да бъде отменено обжалваното решението и да се постанови друго, с което
искът да бъде уважен, заедно със законните последици.
Ответникът
е представил писмен отговор, в който се излагат подробни доводи относно
неоснователността на въззивната жалба. Разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗМВР и
издадената въз основа на него наредба изключвали субсидиарното приложение на
текстовете, уреждащи тази материя за други категории служители .За процесният период
била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсвала разпоредба
съответна на чл.31,ал.2 от отменената
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., което не било празнота в закона, а
законодателно решение. Наредба №8121з-776/29.07.2016г. действала до отмяната й от ВАС, считано от
влизане на решението в сила на 10.12.2019г. В новата Наредба, в сила от
10.01.2020г. също не бил предвиден коефициент за нощния труд. Начинът на
отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа бил определен в
чл.31,ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на изрична норма за
преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1.143 в дневен, представлява
нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните
служители, а не липсата на регламент за
служителите на МВР. Твърди се, че нямало празнота, която да обосновава
прилагане по аналогия на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Отсъствието на разпоредба за
преобразуване на часовете нощен труд в наредбата, относима за исковия
период било в синхрон с чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР, нямало празнина в правото, която
по силата на чл.46,ал.2 ЗАН да бъде запълнена от нормата на чл.9,ал.2 НСОРЗ.
Изложени са доводи относно регламентираното с чл.188,ал.2 ЗМВР и специалната
закрила по КТ. Твърди се, че отношенията, уредени със ЗМВР, ЗДСл, КТ не били сходни, поради което и спрямо
държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл били неприложими,тъй като
статутът им бил уреден със специалния ЗМВР. За разлика от КТ, който ограничавал
нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение в ЗМВР няма. При него
нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с тази през
нощта. Съотношението било 8:8, поради което общата трудова норма по чл.9,ал.2
НСОРЗ не намирала приложение за служителите
в МВР, работещи на смени.По отношение на нощния труд било предвидено
допълнително заплащане на възнаграждение, съгласно чл.179,ал.1 ЗМВР, с което се
изчерпвала регламентацията по този въпрос. Иска се решението като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Постановеното от първоинстанционния съд решение
е валидно и допустимо, а по същество
неправилно.
С обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил предявения иск срещу ответника за заплащане на ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд следствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 11.11.2016 г. -11.11.2019 г. за сумата от 1759.07 лв., след направеното в хода на
производството увеличение на иска.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че за
съществуващото между страните правоотношение не следва да намери приложение
НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането
на положения от държавните служители в МВР извънреден труд в ЗМВР и издадената на основание изрична
законова делегация по чл.187,ал.9 ЗМВР
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Съдът е приел, че липсва препращане или
основание за прилагане по аналогия или
субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните
служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са
компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск против
ответника ОД МВР-Габрово за заплащане на ищеца възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 11.11.2016 г. -11.11.2019 г. за сумата от 1759.07 лв. и
законната лихва от предявяване на иска.
Не е било спорно между страните, че за исковия
период ищецът е заемал длъжността „командир на отделение” в група”охрана на
обществения ред”, сектор „охранителна полиция” в РУ- Габрово при ОД
МВР-Габрово. Работил е в режим на дневни и нощни смени при сумарно изчисляване
на работното време на основание чл.187 ал.3 ЗМВР. Представени са протоколи
за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. в РУ-Габрово за исковия
период и платежни документи за възнаграждението на ищеца за процесния период.
Ответникът не спори, че часовете нощен труд,
положени от ищеца през исковия период, не са преизчислявани в дневни с
коефициент 1,143.
Съгласно заключението на приетата по делото и
неоспорена счетоводна експертиза, през периода 11.11.2016 г. -11.11.2019 г.
положеният от ищеца нощен труд е 1690 часа, като му е начислено допълнително
възнаграждение за нощен труд по 0.25 лв. на част. След превръщане на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1.143, незаплатеният труд е в размер на 241.67
лв. При изчисляване заплащането на този труд, съобразно чл.187 ал.6 ЗМВР,
претендираното като допълнително възнаграждение за извънреден труд е в размер
на 1759.07 лв.
Основният спор между страните е, дали положеният от
ищеца нощен труд за исковия период следва да бъде преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и да бъде заплатен от
ответника извънредния труд при това преобразуване
.
Всяка от страните по делото се позовава на правни норми и съдебна практика, които намира за приложими
за процесното правоотношение.
Посочените и представени съдебни
решения от страните установяват съществуването на противоречива съдебна пратика, при която някои от съдилищата уважават, а други отхвърлят исковете, поради което не може да се приеме, че към момента има трайно
установена съдебна практика относно отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от
служители на МВР. Поради това по този въпрос е образувано на тълкувателно дело №1/2020г.
на ОСГК на ВКС, по
което към момента няма произнасяне на ВКС.
Направени са изменения в ЗМВР,
обнародвани в ДВ брой 60/7.07.2020 г., които не могат да бъдат отнесени към
процесния период.
За
процесния период, с оглед заеманата дължност, ищецът е бил със статут на държавен служител на основание
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, за които
съгласно ал.2 на чл.142 се прилага ЗМВР. С разпоредбите на чл.176 и сл.
и чл.187 и сл. от ЗМВР са регламентирани начина на формиране на брутното
трудово възнаграждение на държавните служители на МВР, включващо основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, както и работното време и
отпуските.
В разпоредбите на чл.178,ал.1,т.3 и
чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение към
основното месечно възнаграждение на държавните служители, за извънреден труд
и изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00ч.
Съобразно посоченото в чл.187,ал.3 ЗМВР, изчисляването на работното време на държавните служители в
МВР става по два начина – подневно и сумарно за тримесечен период, за
работещите на смени / подневното и
сумарно отчитане са приети като начин на
отчитане и в чл.142 КТ/.
Според чл.187, ал.1 от ЗМВР/ в редакцията,
действаща през процесния период/, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови
смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение/ ал.6 след изм. 7/.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи,
на основание чл.187 ал.9 ЗМВР. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
По
отношение на ищеца за процесния период
отчитането на работното време е сумарно.
При това отчитане не е извършвано превръщане на отработените от ищеца нощни
часове в дневни .
В Наредба
№8121з-776/29.07.2016г е
предвидено,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
.Съгласно чл. 31 от
наредбата, отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа
се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
месеца на полагане на труда. В цитираната наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,ал.2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период, се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Съдът приема, че тази липса не е законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен при сумарно отчитане на работното време, а нормативна празнота. Както отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,така и действалата през
исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. ,са издадени на основание
чл.187,ал.9 ЗМВР и при действието на разпоредбата на чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР.
При една и съща законова делегация и една и съща регламентация на работното
време по чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР, липсата на изрична норма в Наредба №
8121з-776/29.07.2016, съответстваща на чл.31,ал.2 от отменената, не е резултат на настъпила законодателна промяна,
преуреждаща тези правоотношения, поради което е налице празнота, а не
законодателно решение. След като в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. не съществува разпоредба, с
която да е определена методология за превръщане на отработените нощни
часове в дневни при сумарно отчитане на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, то не може да се
говори за наличие на правна уредба в специалния закон, която да дерогира
приложението на общия закон – КТ и
правилото на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Тази липса сочи, че не е налице конкуренция между
правни норми от общия и специалния закон, когато би се приложила специалната
норма. При
наличие на непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основане чл.261 КТ. В чл.9,ал.2 от същата е
предвидено при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен
на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за
съответното работно място. Разпоредбата
на чл.9
ал. 2 от НСОРЗ се отнася за изчисляване
на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Не би могло да се приеме становището, че целта на
посоченият в този текст коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се работи 8
часа през нощта- няма какво да се "приравнява". Това е така, тъй като в този случай служител,
който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване"
няма да е налице, което би било недопустимо. Освен това, предвиденото в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите в МВР. Правната регламентация с разпоредбата на чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР и предвид чл.136 и чл.140,ал.1 КТ, няма основание да се приеме, че
изключва при сумарно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, да бъде приложена разпоредбата на чл.9,ал.2
от НСОРЗ, при наличната празнота в
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно превръщане на отработените нощни часове в дневни при това отчитане .
Съдът намира доводите за компенсации с други привилегии за неоснователни.
Сочените като такива по-високи размер на допълнителното възнаграждение за
прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение, по-ранно пенсиониране, не са свързани със заплащането и изчисляването
на положен труд, както и не могат да се
обвързват и компенсират взаимно.
На ищеца му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. на час на основание чл.179,ал.1 ЗМВР като
допълнително трудово възнаграждение на държавните служители за полагане на
нощен труд, което е различно от изплащането на допълнителни възнаграждения към
основното месечно възнаграждение по
чл.178,ал.1 ЗМВР, едно от които е за извънреден труд. Това са две различни
основания за заплащане на допълнителни възнаграждения.
От доказателства по делото е
установено, че за процесния период, при
сумарно отчитане на работното време за заеманата от ищеца длъжност в МВР, той
е положил нощен труд, който не е
преизчисляван от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен и не
е заплатен.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се явява доказана по своето
основание и по
размер, съгласно приетата счетоводна експертиза.
Тъй като първоинстанционният съд
е достигнал до други правни изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено
и предявеният иск уважен в претендирания размер, заедно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 11.11.2019 г.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
по делото разноски в размер на 300лв. за първоинстанционното производство,
както и на основание чл.38 ЗА и Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на
150лв.
Ответникът на основание
чл.78,ал.6 ГПК следва да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна
такса в размер на 105 лв. и разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 180 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 164/27.05.2020г.
по гр.д. № 2151/2019г. на Габровски
районен съд
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище
и адрес на управление гр. Габрово , ул.
“Орловска” № 50, да заплати на Д.Г.С. ЕГН ********** съдебен адрес *** адв. Р.Х.-К.,
на основание чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР сумата от 1759.07 лв., възнаграждение
за положен извънреден труд в резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд за периода 11.11.2016 г.- 11.11.2019г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
11.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 300лв. – разноски
по делото.
В останалата част
потвърждава решението.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово , ул. “Орловска”
№ 50, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд Габрово сумата от 105 лв.
държавна такса за двете съдебни инстанции и сумата от 180 лева, разноски за изготвяне на експертиза,
както и сумата от 5лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със седалище и адрес на управление гр. Габрово , ул. “Орловска” № 50 , да заплати на адв. Р.- М.Х.
– К. *** адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лева, определено на осн. чл. 38 от ЗА вр. с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :