№ 157
гр. София, 26.04.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20221800200224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.11 ал.1-5 и чл.14 от Закона за
Европейската заповед за разследване /ЗЕЗР/.
Предмет на делото е признаването и изпълнението на Европейска
заповед за разследване /ЕЗР/, издадена на 15.03.2022 г. от Съд на В. в
колегиален състав, Република Италия, съдържаща искане за извършване на
процесуално действие – разпит в качеството на свидетел, на лицата М. Д., с
адрес гр.С., ул.”*****” № 394 и Т. К. М., с адрес гр.С., ул.”******” № 122, с
помощта на видеоконферентна връзка, която да се проведе на 05.07.2022 г. в
11,00 ч.
Така издадената съобразно изискванията на Директива 2014/41/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. относно Европейска
заповед за разследване по наказателноправни въпроси, ЕЗР е изпратена от
издаващата държава на Върховна касационна прокуратура на РБ. Последната
служебно е изпратила заповедта, издадена от италианския съдебен орган, на
настоящия съд по компетентност, съобразно правилата за подсъдността на
делото, установени в разпоредбата на чл.9 ал.1, т.2 от Закона за Европейската
заповед за разследване.
С. окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл.9 ал.1, т.2 от
Закона за Европейската заповед за разследване и съгласно разпоредбите на
чл.3 и чл.10 от същия закон, като се запозна с приложените по делото
1
материали, приема за установено следното:
От съдържанието на така постъпилата Европейска заповед за
разследване е видно, че същата е издадена от компетентен орган на
издаващата държава – Съд на В. в колегиален състав, Република Италия, и по
повод образувано пред този съд наказателно производство, във връзка с
престъпление съгласно националното законодателство на издаващата
държава /друго не е отразено в раздел „Г” от заповедта/. Посочено е, че
процедурата е в съдебната фаза и искането се обосновава от необходимостта
като свидетели по това производство, да бъдат разпитани българските
граждани М. Д. /без посочена фамилия на същата/ и Т. К. М., чийто адрес на
местоживеене е посочен в Република България, гр.С..
По форма и съдържание, обаче процесната Европейска заповед за
разследване не отговаря на изискванията на чл.3 от Закона за Европейската
заповед за разследване /ЗЕЗР/, поради което на основание чл.11 ал.2 от ЗЕЗР,
следва да бъде върната на издаващата държава. В Европейската заповед за
разследване не е дадено пълно, конкретно и подробно описание на
престъпното деяние, респ. престъпните деяния, които са предмет на
разглеждане в провежданото от Съд на В. в колегиален състав, Република
Италия, съдебно производство /чл.3 т.4 от Закона за европейската заповед за
разследване/. В тази насока, в раздел „G” от заповедта е посочено единствено
следното описание на престъпното деяние – „срещу подсъдимия за
престъплението сексуално насилие, многократно, срещу непълнолетно лице,
за което се иска разпит чрез видеоконферентна връзка”. На изискването по
чл.3 т.4 от ЗЕЗР за посочване на съответните приложими разпоредби на
наказателното право на издаващата държава, е отговорено в заповедта чрез
отбелязване на информацията, че „престъплението е предвидено и наказано с
чл.609 от НК, хип.2 или наличие на съжителство и връзка за наблюдение,
свързана със съжителство на няколко семейства в единичен имот – чл.81 от
НК”.
Липсата на пълно, точно и ясно посочване на тези реквизити от
съдържанието на Европейската заповед за разследване, съгласно чл.3 т.4 от
ЗЕЗР, прави невъзможно извършването на съдебна преценка от настоящият
съд за наличието, респ. отсъствието на основанията по чл.16 ал.1, т.8 от
Закона за европейската заповед за разследване, за факултативен отказ от
2
признаване или изпълнение на ЕЗР. Това е така, защото настоящият съд не
може да прецени, дали деянието, за което е издадена ЕЗР съставлява
престъпление по българското законодателство или се отнася за престъпление
от списъка по чл.10 ал.2 от ЗЕЗР, за което двойна наказуемост не се изисква,
доколкото процесната ЕЗА не съдържа никакво описание на престъплението
/дата, място на извършването му, обвинени лица, фактическо обвинение/.
По всички гореизложени аргументи и съобразно чл.11 ал.2 от Закона за
европейската заповед за разследване, настоящият състав на СОС намира, че
получената Европейска заповед за разследване не отговаря на изискванията
по чл.3, т.4 от ЗЕЗР, поради което следва да бъде върната на издаващата
държава.
Воден от това, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.11 ал.2 от Закона за европейската заповед за
разследване, Европейска заповед за разследване /ЕЗР/, издадена на 15.03.2022
г. от Съд на В. в колегиален състав, Република Италия, на компетентния
орган на издаващата държава - Съд на В. в колегиален състав, Република
Италия.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 224/2022 г. по описа на С.
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен
съд – гр.София в 5-дневен срок.
Съдия при С. окръжен съд: _______________________
3