РЕШЕНИЕ

№ 59

гр.Бургас, 27.01.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 09 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                      СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 1979 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д.М.В., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 61, партер.  Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.

Предмет на оспорване е обективиран в писмо рег. № 769000-26127/24.10.2022г. отказ на ответника за връщане на отнето свидетелство за управление на МПС, поради неплатени глоби и на основание чл.159 ал.2 от ЗДП.

В жалбата се правят и обосновават подробни доводи за постановяване на отказа в противоречие с процесуалните правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени отказа и да върне преписката на ответника с указания по прилагането на закона. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.256 ал.2 АПК, от лице, което е адресат и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против отказ да бъде извършено фактическо действие, което органът е длъжен да извърши по силата на закона.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства (включително представените като заверени копия съгласно чл.152 ал.2 от АПК) и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Със заповед № 20-0431-000019/08.06.2020г. на полицейски инспектор при Първо РУМВР Бургас е наложена принудителна административна мярка спрямо Д.В., а именно временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. В мотивите на заповедта органът е приел за установено, че на 05.06.2020г. В. е управлявал МПС при незаплатени наложени му глоби по посочени влезли в сила наказателни постановления и фишове, за извършени нарушения във връзка с движението по пътищата. Като правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на чл.171 т.1 б.Д от ЗДП. Няма данни заповедта да е обжалвана пред съда. Данните по преписката сочат, че въз основа на заповедта СУМПС на В. е било иззето.

Със заявление вх. № 769000-25482/17.10.2022г. В. (чрез упълномощен адвокат) е поискал от началника на сектор ПП при ОДМВР Бургас да му бъде върнато иззетото с горната заповед СУМПС. Като основание за това не  е посочил, че е заплатил глобите си, а е посочил, че с решение № 3/23.03.2021г. по к.д. № 11/2020г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171 т.1 б.Д от ЗДП.

С оспорения по настоящото дело отказ, обективиран в писмо рег. № 769000-26127/24.10.2022г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, ответникът не е изложил мотиви във връзка с релевираното в искането на В. основание за връщане на иззетото СУМПС, а въз основа на изготвена актуална докладна записка е констатирал, че глобите на лицето все още не са платени, което било пречка по чл.159 ал.2 от ЗДП за връщане на свидетелството.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с квалификацията на оспорения отказ съдът прилага възприетото в актуалната съдебна практика тълкуване на закона, изразено в определение № 4495/11.05.2022г. по а.д. № 3881/2022г. на ВАС, VІІ отделение. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.4 от АПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В настоящия случай жалбоподателят е поискал от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Бургас извършване определено действие – връщане на иззетото му СУМПС. С оспореното писмо органът е формулирал изричен отказ да върне свидетелството. Както изземването, така и връщането на СУМПС съставлява фактическо действие, произтичащо от разпоредбите на чл.20, респективно чл.24 от Наредба № І-157. В този смисъл, приложение намира процесуалната норма на чл.256 ал.2 от АПК, която указва, че неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Мотиви относно приложимостта на производството по чл.256 ал.2 от АПК се извеждат и от искането в жалбата, а именно – постановяване на решение с което да бъде разпоредено да бъде върнато СУМПС на В., т. е. да се разпореди извършване на конкретно фактическо действие.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Въз основа на издадената и подлежаща на изпълнение заповед за прилагане на административна мярка № 20-0431-000019/08.06.2020г. на полицейски инспектор при Първо РУМВР Бургас е възникнало материално административно правоотношение, а именно правомощие на съответния орган за изземе и съхранява за определен период от време свидетелството за управление на МПС на В., като за последния е възникнало реципрочно на това правомощие задължение.

С решение № 3/23.03.2021г. по к.д. № 11/2020г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171 т.1 б.Д от ЗДП, която се явява законово основание за издаване на заповедта за изземване. Действието на решението на КС следва да се преценя въз основа на решение № 3/2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, съгласно което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В разгледания случай се касае за неприключено материално правоотношение, тъй като действието на заповедта за прилагане на ПАМ продължава и тя се прилага през целия период на задържането на свидетелството за правоуправление, до връщането му. Въпреки това обявяването на противоконституционност на визираната законова разпоредба не обосновава правен извод за наличието на законово основание за връщане на иззетото СУМПС.

В мотивите на решение № 3/2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, т.ІІ.2 е изяснено, че  при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (какъвто е настоящия случай), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, както и че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на КС в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. В процесния случай материалното правоотношение не е приключило към разглеждания момент, но по същество то не черпи правила за поведение пряко от закона, а от административния акт, явяващ се негов правопораждащ факт. Правилата за поведение на противоконституционния закон са били приложени при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, след което възникналото административно правоотношение се урежда не от закона, а от административния акт, явяващ се правопораждащ относно описаните по-горе правомощия и задължения на страните. На практика в разглеждания случай неприключеното материално административно правоотношение не черпи правила за поведение от обявения за противоконституционен закон, а от административен акт. Що се отнася до законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, тя не е предмет на настоящото дело.

При изложените съображения и предвид данните по делото, сочещи липсата на заплащане на установените глоби на жалбоподателя (в тази насока липсват дори и негови твърдения), правилно административния орган е приел извод за приложимост на правилото на чл.159 ал.2 от ЗДП и е постановил отказ по направеното искане. От тази гледна точка липсата на мотиви в отказа на ответника, касаещи доводите на жалбоподателя във връзка с обявената противоконституционност на закона, въз основа на който е била приложена мярката, не може да се цени като съществено процесуално нарушение – подобно обсъждане не би могло да промени крайния извод за неоснователност на искането.

Не са налице основания за оспорване на административни актове по чл.146 от АПК. Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.М.В., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 61, партер, срещу обективиран в писмо рег. № 769000-26127/24.10.2022г. отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас  за връщане на отнето свидетелство за управление на МПС, поради неплатени глоби и на основание чл.159 ал.2 от ЗДП.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ :