НЧХД № 1600/2013г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимия И.В.К. *** І. За престъпление
по чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 15.06.2013г. в с.Ц., обл.Пазарджишка е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Л.А.С. *** в негово присъствие.
ІІ. За
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 15.06.2013г. в с.Ц. е
причинил лека телесна повреда на Л.А.С. ***, изразяваща се в болка без
разстройство на здравето.
Подс.И.В.К.
не се признава за виновен по предявените му обвинения, като в обясненията си
отрича да е обидил или причинил болка на тъжителя.
Защитата пледира за оправдателна присъда,
поради недоказаност на обвинението от страна на частния тъжител.
Повереникът на тъжителя пледира за
осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск .
По
делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск предявен от пострадалия Л.А.С. ***, лично и със съгласието на
законния му представител А.Н.С. за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 15.06.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от пострадалия
Л.А.С. ***, лично и със съгласието на законния му представител А.Н.С. за сумата
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 15.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Конституиран
е пострадалия Л.А.С. като граждански ищец по делото.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
На 15.06.2013г. тъжителят Л.С. и
приятелят му св.Н.Т. отишли с мотопеди до местността „Ливадите”, където се били
събрали доста младежи между които и св.Антония Д. съученик на тъжителя. Там се
забавлявали до обяд. След обяд тъжителя разговарял по телефона със съученика си
св.Васил К. ***, който поканил всички у тях на гости. Св.Т. отказал, но
тъжителя и св.Д. отишли до дома на св.К. ***. Там св.К. си посрещнал и настанил
на една маса в двора и ги почерпил бира. Тъжителя и св.Д. пили по една чаша
била, като св.К. употребявал и ракия, която бил скрил под масата. Тъжителя и
св.Д. пристигнали в дома на св.К. към 16.30 – 17.00 часа. Когато били на масата
те били видяни от бащата на св.К., подс.И.К., който се връщал от работа. Когато
се качил на втория етаж на къщата подсъдимия разговарял със снаха си св. Диана К.,
която му казала, че младежите пият от доста време. Тъжителя заедно със приятеля
си св.Д. и св.Васил К. тръгнали да се разкарват с мотопедите, като св.К. взел
мотопеда на баща му. Всички отишли до заведението „Дъбов лист” над с.Ц., където
имало и други младежи, престояли там известно време, след което отишли до
центъра на с.Ц.. Подс.И.К. получил обаждане по телефона от св.Й.Й., която му
казала, че сина му, заедно с други момчета е в заведението „Дъбов лист”, доста
пийнали и се заяждали с момчета от с.Ц.. Подс.И.К. се ядосал на сина си и
заедно с брат си св.Д.К. отишли с автомобил до заведението „Дъбов лист”. Там
разбрали, че сина му и тъжителя са тръгнали към центъра на с.Ц. и отишли да ги
търсят. Видели ги седнали на една пейка на центъра на делото. Подсъдимия
повикал сина и го качил в автомобила, тъй като синът му бил доста пиян, след
което се прибрали в дома си. Към 19.30 часа тъжителя и св.Д. се върнали в дома
на подсъдимия, за си вземат каските и багажа, който бил останал там. Когато
пристигнали пред дома, били посрещнати от подсъдимия и неговия брат св.Д.К..
Св.Васил К. бил легнал да спи под влияние на алкохола. Подс.И.К. бил много
ядосан на тъжителя и на св.Д., тъй като мислел, че те са причината сина му да
се напие и тръгнал към тях. Когато ги наближил им казал „наркомани, копелета” .
След което подсъдимия ударил тъжителя с ръка в областта на лявото око. Тъжителя
изпитал силна болка от удара в областта на окото и се засегнал от думите казани
от подсъдимия, които наранили честта и достойнството му. Св.Д. също бил ударен
от подсъдимия. След случилото се тъжителя и приятелят му св.Д. си взели каските
и другите техни вещи и тръгнали за гр.Пазарджик, като подсъдимия и брат му ги
следвали с автомобил до края на с.Ц.. Когато пристигнали в гр.Пазарджик в
района на бившата казарма видели св.Г.Д., който бил приятел на тъжителя. Св.Д.
забелязал, че лявото око на тъжителя е зачервено и го попитал защо, при което
тъжителя му казал, че бащата на св.Васил К. го е бил. След това тъжителя си
тръгнал и на ул.”Пловдивска” бил видян от св.П.Б.. Двамата разговаряли на паркинга
на магазин „Кауфланд” и св.Божилов видял, че лявото око на тъжителя е насинено.
Попитал го какво е станало и тъжителя му отговорил, е бащата на св.Васил К. го
е бил. Междувременно подсъдимия почувствал, че е сгрешил, като ударил чуждо
дете и чрез свой познат в полицията намерил телефона на бащата на тъжителя и му
се обадил, като му казал, че го е ударил, тъй като е бил пиян. Бащата на
тъжителя се обадил на съпругата си св.Янка С. и казал какво се случило със сина
им. На другия ден вечерта св.С. видяла сина си много се притеснила от вида му.
Обадила се по телефона на подсъдимия и му потърсила сметка защо е пребил детето
и, подс.К. я нагрубил и тя му казала, че ще се видят в съда. На
17.06.2013г. тъжителят бил прегледан от съдебен
лекар и било издадено СМУ № 131 – І/2013г., от което е видно, че при прегледа
на Л.А.С. *** се е установило кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото
око. Гореописаното травматично увреждане е причинено от действието на твърд,
тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаря да е получено при
побой. Причинена е болка.
По
доказателствата :
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията на подс.К. в частта им, в която същия не
отрича, че е имало скандал между него и тъжителят, както и в частта, че е бил
много ядосан на тъжителя, показанията на свидетелите А.Д., Янка Стефанова, Н.Т.,
Й.Й., Емил Д., Г.Д., П.Б. и писмените доказателства по делото – СМУ № 131 –
І/2013г., справка от Професионална гимназия по механоелектротехника, справка за
съдимост .
Съдът
не дава вяра на обясненията на подс.К., в частта им, в която същия твърди, че е
не отправил обидни думи към тъжителя и не го е удрял, тъй като същите се
опровергават от показанията на свидетеля А.Д., показанията на св.Янка
Стефанова, Н.Т., Г.Д. и П.Б. и от писменото доказателство СМУ. Същото се отнася и за показанията на св.Д.К.,
който е брат на подсъдимия и не е безпристрастен от изхода на делото. Показанията
на св.Диана К. не променят приетата от съда фактическа обстановка, тъй като
същата е снаха на подсъдимия и показанията и не са безпристрастни от изхода на
делото. Съдът кредитира показанията на св.А.Д., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и се подкрепят от показанията на св.Янка
Стефанова, Н.Т., Г.Д. и П.Б. и от СМУ. В случая св.А.Д. е очевидец на случилото
се и установява, че подсъдимия е обидил тъжителя с думите „Наркомани,
копелета”, които макар и в множествено число били отправени към тъжителя и той
ги е възприел. Също така св.Д. установява, че подсъдимия е ударил тъжителя в
областта на лявото око. Св.Д. твърди следното : „ Изобщо нито е питал, направо
тръгна към нас да ни посяга. Аз скочих от мотора и точно как скачам, баща И.
удари Лъчо в лявото око с бая сила”. Тези думи на св.Д. се потвърждават от СМУ,
където е посочено, че при прегледа на тъжителя е констатирано кръвонасядане на
горния и долния клепач на лявото око. Гореописаното травматично увреждане е
причинено от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговаря да е получено при побой. Освен от СМУ показанията на св.А.Д. се
подкрепят и от показанията на св.Т., Д. и Божилов, които не са очевидци на
самото деяние, но са възприели казаното от самия тъжител, че е бил бит от
подсъдимия и са видели лицето му и нараненото око. Така ,че съдът счита, че
описаната по горе фактическа обстановка се подкрепя от посочените доказателства
и деянията на подсъдимия са установени по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Следва да се отбележи, че
дори присъствието на тъжителя в дома на
св.К., където са употребявали алкохол да е ядосало много подсъдимия, това не
оправдава действията му по отправяне на обиди и причиняване на болка на
тъжителя, тъй като това не е законния и моралния ред за решаването на
възникналия проблем. Тук е мястото да се посочи, че в случая пострадал е дете
на 16 години и всяко посегателство върху честта и достойнството му и върху
физическия му интегритет води до неблагоприятни последици за неговото физическо
и психическо развитие. Така, че няма причина, която да оправдава извършеното от
подсъдимия по отношение на това дете, дори и същото да е допринесло с нещо
напиването на сина на подсъдимия.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подс.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.146 ал.1 от НК,
като на 15.06.2013г. в с.Ц., обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Л.А.С. *** в негово присъствие.
Думите, които подсъдимия е казал в
присъствието на тъжителя са „Наркомани, копелета”, тъжителя ги е възприел лично
и се е почувствал засегнат, тъй като обидните думи са засегнали честта и
достойнството му.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е искал да засегне честта и достойнството на тъжителя и е казал
унизителните думи в негово присъствие.
Подс.И.К. е осъществил и състава на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като на 15.06.2013г. в с.Ц. е причинил
лека телесна повреда на Л.А.С. ***, изразяваща се в болка без разстройство на
здравето.
Съдът счита, че в случая правилната
квалификация на деянието е по чл.130 ал.2 от НК, тъй като видно от СМУ, е че на
тъжителя е била причинена болка.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал
представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. Същия е съзнавал, че като удари тъжителя, че му причини болка
и въпреки това го е ударил.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимия да унизи
и да причини болка на тъжителя.
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.И.К. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.146 ал.1 от НК се предвижда
наказание глоба от 1000 лева до 3000 лева, при осъществяването на посоченото
деяние не са причинени имуществени
вреди, подс.К. не е осъждан за престъпление от общ характер / реабилитиран е / и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Ето
защо съдът счита, че подсъдимият И.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по чл.146 ал.1 от НК като му се наложи административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимият съдът
взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни – по делото
липсват данни за противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.И.К. адм.наказание
глоба в размер на 1000 лв. деянието по чл.146 ал.1 от НК, както и да заплати ДТ
в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС
Пазарджик .
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.И.К. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК и за деянието по чл.130 ал.2 от НК, тъй като за престъплението по
чл.130 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация или глоба от 100 до 300 лева, при осъществяването на посоченото
деяние не са причинени имуществени
вреди, подс.К. не е осъждан за престъпление от общ характер / реабилитиран е / и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Ето
защо съдът счита, че подсъдимият И.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по чл.130 ал.2 от НК като му се наложи административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимият съдът
взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни – по делото
липсват данни за противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.И.К. адм.наказание
глоба в размер на 1000 лв. деянието по чл.130 ал.2 от НК, както и да заплати ДТ
в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС
Пазарджик .
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителят Л.А.С., лично и със съгласието на законния му
представител А.Н.С. против подс.И.В.К. на деянието по чл.146 ал.1 от НК съдът
счете, че същият е основателен в размер
от 1500 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на деянието
извършено от подсъдимият, пострадалият тъжител Л.С. е претърпял неимуществени
вреди – била е засегната честта и достойнството му от изречените обидни думи от
подсъдимия в негово присъствие. По делото е безспорно установено извършването
на деянието, причинените неимуществени вреди и причинната връзка между тях. В
подкрепя на тази извод на съда са показанията на св.А.Д. и Янка С.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на вредите счете, че
справедливия в случая размер на иска е 1500 лв. Ето защо съдът осъди подс.И.В.К.
да заплати на тъжителят Л.А.С. лично и със съгласието на законния му
представител А.Н.С. сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 15.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
За размера от 1500 лева до 5000 лева
съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С
оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Емил В. Ф. да
заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 60 лв., както и да заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на предявения граждански
иск от тъжителят Л.А.С., лично и със съгласието на законния му представител А.Н.С.
против подс.И.В.К. на деянието по чл.130 ал.2 от НК съдът счете, че същият е основателен в размер от 2000 лв., тъй
като по делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалият тъжител Л.С. е претърпял неимуществени вреди – болка. По делото е
безспорно установено извършването на деянието, причинените неимуществени вреди
и причинната връзка между тях. В подкрепя на тази извод на съда са показанията
на св.А.Д., Янка Стефанова, Н.Т., Г.Д., П.Б. и СМУ.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на вредите – описани
в СМУ счете, че справедливия в случая размер на иска е 2000 лв. Ето защо съдът
осъди подс.И.В.К. да заплати на тъжителят Л.А.С. лично и със съгласието на
законния му представител А.Н.С. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 15.06.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
За размера от 2000 лева до 5000 лева
съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед уваженият срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Емил В. Ф. да заплати в полза на държавата
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лв., както и да
заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс.И.В.К. да заплати на Л.А.С. лично и със съгласието на законния си
представител А.Н.С. разноските по делото в размер на 612 лева, от които 600
лева платен адвокатски хонорар и 12 лева ДТ .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :