Решение по дело №1108/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260043
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20205640201108
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260043                                   25.02.2021 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори  наказателен състав,

на първи февруари  двехиляди  двадесет  и първа  година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

 

Секретар: Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия

АНД № 1108 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Т.Г.Й. *** срещу Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000597/18.07.2019 г. на Началник група в  Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.Излагат се съображения за маловажност на случая и  приложимост на чл.28 он ЗАНН  . Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.      

          Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 25.01.2019  г., около 21.05 часа  св.И.Т.И. на длъжност полицейски инспектор в ЗЖУ-Кърджали съвместно с колегата си спрели за проверка  лек автомобил марка „Мицубиши ****** “ с рег. № ******* , движещ се по път трети клас  №5074  между с.Голям извор и с.Долно Ботево .В хода на проверката  полицейските служители  установили, че превозното средство е  собственост на лицето Г. В. Й.  ,  управлява се  от жалбоподателя  Т.Г.Й. *** и  за горепосоченото МПС няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  .По тази причина поискали съдействие от сектор ПП към ОД на МВР-Хасково,като на място бил изпратен св. К.З.К. на длъжност  мл. Автоконтрольор . При извършената със служебен таблет справка  той констатирал, че за  автомобила не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката,    поради което контролния орган достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ  и срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство е съставен на същата дата – 25.01.2019г., в негово  присъствие, от св.К.К.  , Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с  801487, който жалбоподателят подписал, без в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа, да впише такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от акта, осъществено срещу подпис на лицето, на датата на неговото съставяне, според отразеното в приложената разписка.

          При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.К. и И.И.  относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:              

          Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието,както и на мястото на нарушението ,индивидуализирано в достатъчна степен .Непосочването на ЕГН и точен адрес на свидетелите по акта ,съгласно предписанието на чл.42 т.7 от ЗАНН не е сред  съществените  пороци на АУАН и не води само заради липсата на тези реквизити до   отмяна на санкционния акт на процесуално основание . Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. Неправилното посочване в АУАН на трите имена на собственика на МПС ,каквито  твърдения са наведени в  жалбата  ,но  не са подкрепени от никакви доказателства , дори и   да се приемат за верни не опорочават по никакъв начин  правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице , доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички факти от състава на нарушението, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган , при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

          От материалноправна страна, обстоятелствата изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства. По отношение на тях не се и спори, като същите обосновават извода за допуснато административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, както правилно деянието е квалифицирано. Жалбоподателят е имал качеството на водач на процесния товарен автомобил и е осъществявал на посочените в процесните АУАН и НП дата и час правно - регламентираната дейност по управление на МПС без да са налице изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това превозно средство, а именно да има сключен валиден договор за застраховка „ГО“. Това изискване обективно не е било изпълнено, поради което деянието е съставомерно по предложения текст от закона.

          Не са налице факти, които да изключат отговорността на жалбоподателя и от субективна страна, като същата е следвало, при осъществяване на правно - регламентираната дейност по управление на МПС, да положи по – голяма грижа и да се увери, както в техническата му изправност, така и в наличието на необходимите документи, дори то да не е негова собственост.

         Съдът не възприема  тезата на жалбоподателя, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е , че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна.  Касае  се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в  управление на МПС ,за което няма сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност "  и като такова не разкрива по-ниска обществена опасност на деянието или вината на дееца, които да мотивират настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като правилно и законосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен контрол не се установяват пропуски в дейността на наказващия орган и по индивидуализиране на санкцията, която е правилно определена, според предвиденото в приложената санкционна разпоредба.

          Мотивиран така, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000597/18.07.2019 г. на Началник  група в  сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

            Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.