Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1545
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 276012/15.11.2019г. по гр.д. № 21875 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 38-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх. № 8008980/21.04.2016г. на Л.М.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П.В.,*** община, с адрес: гр. София, ул. *****и
адрес за призоваване: гр. София, бул. „*****, с правно основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв.,
ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 21.04.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от увреждания, настъпили
на 06.01.2015г. от падане на
непочистен от заледяване и заскрежаване тротоар, прилежащ на ул. „Майор
Векилски” в гр. София пред № 2 .
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5202127/03.12.2019г. по регистъра на СРС,
депозирана от ищеца Л.М.М., ЕГН **********
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че неправилно било прието, че тротоара, на който
паднал не бил общинска собственост. Твърденията по исковата молба били , че е
паднал на тротоара на улицата пред № 2, защото само това му бил известния
административен адрес. Непосредствено пред №2 нямало тротоар, там се намирал
страничен вход на затвор в гр. София, ограден с естакада и високи стени. Ищецът
бил паднал на тротоара срещу № 2 – през улицата. Обстоятелството, че паднал там
поради заледяване било установено от събрани гласни доказателства, но районният
съд не ги обсъдил. В документите за трудовата злополука мястото на падането
отново било посочено по този начин – срещу № 2. Цялата улица, вкл. и тротоарите
били общинска собственост и ответникът носел отговорност за обезвреда на
претърпените от него вреди. СО не била оспорила, че е собственик на тротоара.
Претендирал е разноски, оспорил е претенцията за разноски на въззиваемия, не
били ангажирани доказателства, че такива са направени.
Въззиваемият- ответник по исковете - Столична община е оспорил жалбата. Изложило е
съображения, че решението на районния съд
е правилно. Посочило е, че посоченото от ищеца място на падането било
„срещу блок № 2”, събраните гласни доказателства кореспондирали с тези
твърдения. На ул. Майор Векилски” в гр.
София и от двете й страни имало тротоари. Отделно, дори да се приемело, че
инцидентът е настъпил на отсрещния тротоар, то това не освобождавало от
задължението съответните собственици, ползватели на имота да почистят тротоара
съгласно чл. 7 от Наредбата на СОС за поддържане и опазване на чистота и
управление на отпадъци на територията на СО, приета с Решение № 216 по Протокол
№ 38/16.04.20089г. на СОС. Сградата на на адрес ул. Майор Векилски” №2 не била
собственост на СО и СО не я ползвала, поради което и не носел отговорност за
обезвреда на ищеца. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8008980/21.04.2016г. на Л.М.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. П.В.,*** община, с
адрес: гр. София, ул. *****и адрес за призоваване: гр. София, бул. „*****,
с която е поискал от съда да осъди
ответника на основание на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да му заплати на сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 21.04.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
болки и страдания от увреждания, настъпили на 06.01.2015г. от падане на непочистен от заледяване и заскрежаване
тротоар, прилежащ на ул. „Майор Векилски” в гр. София пред № 2 . Посочил е, че на 06.01.2015г. в 12,30ч. отивал на
работа в гр. София, бул. *****, паднал на тротоара пред сграда на № 2,
непосредствено до който имало обособено парково пространство , оградено от три
страни с улица. Това място следвало да
бъде почистено от СО, но това не било направено и така поради непочистен от
заледяване и заскрежаване тротоар се подхлъзнал и паднал, получил „изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното на левия крак”-
Същото било признато за трудова злополука от НОИ, изпитал болки и страдания,
затруднения в придвижването и самообслужването, притеснения от неудобствата,
които създавал на съпругата си с грижи за него, от невъзможността да се радва
на детето си, притеснение при срещи с колеги и близки, които можело да си
помислят, че увреждането му се дължи на негово деяние. Мястото, на което паднал
не било прилежащо към имот, който е частна собственост . Претендирал е
разноски.
Ответникът
Столична община в
предоставения срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му. Съгласно чл. 7 от Наредбата
на СОС за поддържане и опазване на чистота и управление на отпадъци на
територията на СО, приета с Решение № 216 по Протокол № 38/16.04.20089г. на СОС
собствениците и ползвателите на сградата
били длъжни да поддържат прилежащите й части, като почистват тротоарите
от сняг и лед. Сградата на адрес ул. *****не била собственост на СО и СО не я
ползвала, поради което и не носел отговорност за обезвреда на ищеца. Размер на иск бил прекомерен, ищецът допринесъл за настъпването на вредите,
защото не положил необходимото внимание при придвижването си през зимата. Претендирал
е разноски.
По делото е прието
допълнително споразумение от 13.11.2015г. към трудов договор от 12.01.1996г.,
съгласно което Л.М. работи в Окръжна прокуратура-София по трудов договор на
длъжността шофьор-призовкар с месторабота ОП.София, следствен отдел.
Приети са е неоспорени от
страните Разпореждане № 17647/15.01.2015г. на НОИ, Протокол № 2/09.01.2015г. за
разследване на злополука, удостоверение от 09.01.2015г., обяснения , съгласно
които за трудова злополука е прието
падане на Л.М. на 06.01.2015г. при връщането му по обичайния път от място на
хранене през работния ден до работното място между 12,30ч. и 12,35ч. настъпило
при подхлъзване по заледен в следствие
на лоши климатични условия участък срещу
входа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура –София на ул. „*****,
гр. София, в следствие на което е получил изкълчване на ляво коляно.
Прието е разчитане от 06.04.2015г. на изследване на МРТ на
ляво коляно на Л.М. съгласно което има малък ставен излив, лезия в заден рог,
достигаща тибиална артикулираща повърхност, интрасубстанциални лезии в преден и
заден рог на латерален менискус, инсерционит на предна кръстна връзка, интактна
задна кръстна връзка, интактни медиален и латерален колатерален лигамент,
неравномерно изтънен хиалинен хрущял; течни колекции в областта на пателарен
ретинакулум; хонропатия на пателата; инсерционит на лигаментум квадрицепс
фемурис и пателарния лигамент.
Приети са болнични листове,
страница от личен амбулаторен картон , съгласно които ищецът е бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност от 07.01.2015г. до 21.03.2015г. поради
изкълчване на коляното, на 01.04.2015г. е бил прегледан от лекар и е
установено, че има палпаторна болка в областта на лява колянна става –
мед.ставна цепка; ограничен обем на активни движения, съмнения за лезия на
мед.колатерал.
Приета е скица на поземлен
имот 68134.512.93 издадена от АГКК, съгласно която ул. „Майор Векилски” в гр.
София е общинска улица, второстепенна.
Разпитан по делото св. С.П.е заявила, че е колега на ищеца,
през януари 2015г. в обедната почивка
излязла с колеги до магазин „Кауфланд” , излизайки от магазина видяла ищеца и
още едно момче –другият свидетел по делото, да вървят след тях, всички вървели по заледен тротоар в
колона и внимавали да не паднат,
обърнала се и видяла, че ищецът е паднал, приятелят му отишъл да вземе колата
и го закарал в болница, защото ищецът не можел да помръдне от болка, ищецът бил
3 месеца в отпуск по болест, имал травма на коляното бил с шина. Посочила е, че
вървели по ул. „Векилски”, там имало
само един тротоар, тогава не бил почистен, била виждала хора с жилетки да
го чистят , но тогава не било почистено.
Разпитан по делото св. Б.В. е заявил, че познавал отдавна
ищеца, в началото на 2015г. се виждали редовно, защото ищецът му бил дал заем
за закупуване на автомобил, в деня на злополуката на 06.01.2015г. взел ищеца от
работа и отишли да обядват в „Кауфланд“. Заявил е, че на връщане вървели по тротоара на ул. „Векилски”, който бил
срещу сградата на Следствието, имало лед по тротоара , трудно било да се
върви по него, ищецът се спънал и паднал, свидетелят го закарал с кола до
болницата, увредено било сухожилието на коляното и се възстановявал около 6
месеца, свидетелят го виждал през този период.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото
лице след запознаване с документи по делото е посочило, че на 06.01.2015г.
ищецът е претърпял изкълчване на колянна става, поставена му е имобилизация за
30 дни и пункция на коляното, бил е в отпуск поради временна нетрудоспособност
от 07.01.2015г. до 21.03.2017г., при изследването ЯМР било установено, че има
възпалителни промени в места на залавяното място на четириглавия мускул на
бедрото, на лигамента на колянна капачка, на предна кръстна връзка в място на
големия пищял, на 06.04.2015г. е видян малък излив, имало наранявания на
вътрешен и външен менискус, 3 месеца след травмата е имало оток, болка и
затруднена походка. Посочил е , че при обичаен ход на възстановителния процес затрудненото движение на долния крайник е
между 4-6 месеца, силна болка е изпитвана първите месеци, тогава имало и
затруднено обслужване в ежедневието.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 51 вр. с чл. 52 и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 31 от Закона за пътищата и §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона
за пътищата.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на ищеца по
смисъла на чл.49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата (ЗП) вр. с § 1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за пътищата - неизпълнение на
задължението на ответника по закон да
поддържа пътища, в следствие на който деликт, са настъпили вреди, пазарната стойност на имуществените вреди към
настъпване на събитието, обстоятелства обосноваващи и размер на неимуществени
вреди, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която
отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49
от ЗЗД изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по
чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за
изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или
по повод изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата
представлява отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице.
Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически
действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на
възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за
извършване на възложената работа. Възложителят може да се освободи от
отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са причинени при или по
повод на изпълнение на възложена работа или ако не са причинени виновно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди
(имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно §1 т. 1 от ДР за ЗП "път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
Съгласно §1 т. 2 от ДР за ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата поддържането
на тротоарите , като част от пътищата, е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на тротоарите, като
част от пътищата пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на тротоарите,
като част от пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Тротоар по смисъла на § 6, т.
6 от ДР на ЗДвижение по пътищата представлява изградена, оградена или очертана
с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.
В конкртения случай по делото не се
спори, а и се установява от приета скица издадена от АГКК, че ул. „Майор Векилски” в гр. София е
второстепенна общинска улица. При така установеното съдът приема, че на
основание на чл. 31 от ЗП Столична община отговаря
за управлението и поддържката й в състояние, което е
безопасно за гражданите, включително и за тротоарите. Неоснователни са доводите на ответника, че
разпоредбите на Наредбата за
поддържане и опазване на чистота и управление на отпадъци на територията на СО,
приета с Решение № 216 по Протокол № 38/16.04.2009г. на СОС/отменена с Наредба за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на
СО, приета с решение по протокол № 86 от 25.06.2015 г./ , наричана по-долу за краткост –Наредбата, го освобождават от
отговорност. Тази Наредба е нормативен акт с ранг по-нисък от този на Закона за
пътищата и не може да й противоречи. Няма основание да се приеме, че общината
може едностранно да прехвърли на ІІІ-ти лица вменените й по закон задължения чрез
приемане на Наредба, и така да се
освободи от отговорност за неизпълнение на вменените й от законодателя
задължения. Дори да се приеме обратното, следва да се посочи,
че разпоредбата на чл.
31 от ЗП и на чл. 28 от Наредба за
управление на общинските пътища на територията на СО
регламентират задължението на общините за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища, което поддържане включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища, част от които са и тротоарите на улица "Майор
Векилски” е задължение на СО и тя дължи необходимите действия за
поддръжката й. Общината
следва да възложи съгласно чл. 36 от Наредбата, обществена поръчка за зимно
поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа, при условия и ред,
определени със ЗОП. Съгласно чл. 6
Наредбата кметът на СО възлага на кметовете на райони изготвянето, утвърждаването
със заповед и връчването на скици, с които се определят прилежащите към
сградите площи, за които не е сключен договор по чл. 5, ал. 3 от Наредбата и
които следва да се почистват и поддържат от собствениците и/или ползвателите на
сградите, като скиците се връчват на избраните управители/контрольори на
сградите в режим на етажна собственост или на упълномощени лица и се
предоставят за контрол на Директора на Столичен инспекторат, в 7 дневен срок от
влизането им сила. Съгласно чл. 7 от Наредбата всички лица, собственици,
и ползватели на недвижими имоти или на части от тях, са длъжни да почистват и
поддържат чистотата в сградите, незастроените части от имотите и определените
прилежащи територии по чл. 6, ал. 1, да почистват тротоарите от сняг и лед, а
така също и ледените висулки от сградите. По делото СО не е ангажирало доказателства, че
територията на която е станал инцидента е определена по съответния ред като
прилежаща към сграда, поради което не може да се приеме, че отговорност за
причинените на ищеца вреди следва да носят собствениците или ползвателите на
сградата, в близост до която е настъпило увреждането.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото са
установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за
ангажиране отговорността на ответника –
неизпълнение на задължението на СО по
закон да поддържа тротоара на
ул. „Майор Векилски” в гр. София като част от
общинските пътищата, като е оставила същия непочистен от заледяване , необезопасен, в следствие на
който деликт на 06.01.2015г. ищецът се е подхлъзнал и е
претърпял телесни увреждания –изкълчване на коляно на левия крак. Тези обстоятелства
се установяват от приети по делото протокол от 09.01.2015г., разпореждане на
НОИ от 16.01.2015г., болнични листове, заключение по съдебно-медицинската
експертиза, гласни доказателства ,които съдът кредитира като резултат от
личните впечатления на свидетелите, последователни, логични.
Неправилно районният съд е приел, че доколкото
ищецът твърдял, че място на настъпване на увреждането е срещу № 2, а сградата на №2 не била общинска собственост, то
ответникът не носел отговорност за обезвреда на ищеца, защото чл. 7 от Наредбата на СОС възлага в тежест на
собственици и ползватели на тази сграда да почистват тротоара. Подробни съображения за извода по същество
съдът изложи по-горе. Следва да се добави, че ищецът е посочил мястото на
настъпване на събитието в исковата молба като „ тротоар пред № 2”, не е посочил, че това е тротоар от страна на улица
на която е сграда на №2. В преписката по разследване на трудовата злополука е
посочено, че мястото на увреждането е срещу входа на „Окръжен следствен отдел”
на ОП-София. Събраните гласни доказателства
установяват, че ищецът се е подхлъзнал и паднал на отсрещния тротоар срещу сграда
Следствието на ул.” Майор Векилски”.
При така установеното съдът приема, че ищецът е паднал на тротоар през улицата
срещу сградата на Следствието, сграда на което е на №2 на ул. „Майор Векилски”.
Така установеното място на настъпване на увреждането не може да се приеме, че е
различно от посоченото в исковата молба, защото е допустимо да се определи по
начина, посочен от ищеца. По делото не е установено на ул. „Майор Векилски” в
гр. София срещу сградата на Следствието да е имало сграда и че ищецът е паднал
на тротоар пред нея, че СО валидно се е освободила от задължение да поддържа и
почиства тази територия, поради което и съдът приема, ответникът отговаря за обезщетяване
на вредите на ищеца.
По
възражението за съпричиняване:
При така направено възражение като предмет на делото е въведена и отговорността на пострадалия като допълнителен елемент от
фактическия състав на отговорността на застрахователя.
За да има основание за прилагане на института на чл.
51, ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с
настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в
някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране е обективен принос , който е противоправно поведение и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният
риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на
ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е
да установи наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да
ангажира доказателства, че увреденият е извършил действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това
поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2
от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963г. Този институт се прилага и по отношение на
недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на
причинната връзка между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината
на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината
на лицето, под чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на
лицето, под чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само,
за да се направи разграничение по размер на вредите, намиращи се в
причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на деликвент.
В конкретния случай съдът приема, че от събрани по делото доказателства не се установява ищецът да е провел
противоправно поведение, посочено от отвтника в отговора на исковата молба - не е внимавал достатъчно при движението по
заледения тротоар. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че
пешеходците включително и ищецът са се движели в колона по единствения тротоар
на улицата и внимавали да не се подхлъзнат, защото той бил заледен. Така събраните
доказателства съдът приема, че не установяват ищецът да е допринесъл за настъпването
на вредите по начина, посочен от ответника,
поради което и възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно.
По
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от прието по делото заключение по
съдебно медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от останалите събрани доказателства, подкрепено от приети по делото
болнични листове, амбулаторни листове, разчитане на изследване ЯМР и гласни
доказателства, по делото се
установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на възраст от 40 години е претърпяла изкълчване на ляво
коляно, поставена е била имобилизация за 30 дни, 3 месеца след травмата все
още при ищеца е имало затруднена и болезнена походка, оток, възстановителен период
е общо около 4-6 месеца, бил е в отпуск
поради болест за 2 месеца и 2 седмици,
изпитвал е по-силни болки в първите месеци. При така установеното, съдът
приема, че справедливото обезщетение на вредите е общо 4000лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял
травмата, период на затрудненията в придвижването, болки през възстановителния
период, по-интензивни в първите месеци периода на временна нетрудоспособност,
обстоятелството, че 3 месеца след увреждане все още при ищеца е имало болки,
оток, затруднена походка. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството, че не
е установено забавяне на възстановяването извън обичайния период за същото,
както и че част от страданията, посочени в исковата молба не са установени по
делото, а субективната преценка на ищеца за размер на обезщетението претендиран
за сума от 5000лв. е включвала и тях. За да определи този размер, съдът
съобрази социално-икономическите условия в страната към 2015г.
По делото не е установено
погасяване на задължението на ответника към ищеца и иск за сумата от 4000лв. следва да бъде уважен, като
следва се присъди и лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
изплащането й.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски , както следва:
-
за производство пред СРС: разноски за вещо лице от 240лв., разноски за
адвокат от 320лв.; разноски за държавна такса от 160лв., разноски за съдебно
удостоверение от 4лв.;
-
за производство пред СГС: разноски за държавна такса от 80лв., разноски за
възнаграждение за адвокат от 320лв.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт от 20лв. за
производство пред СГС, определено от съда при съобразяване на сложността на
делото и по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК като съобрази и изхода на делото. За
същите съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК не е нужно да се установи плащане от
въззиваемия на юрисконсулта и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 276012/15.11.2019г. по гр.д. № 21875 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 38-ми
състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с
искова молба вх. № 8008980/21.04.2016г. на Л.М.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П.В.,*** община, с адрес: гр. София, ул. *****и адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*****, с правно основание на
чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 31 от закона за пътищата и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000лв.,
ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 21.04.2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания от увреждания, настъпили на 06.01.2015г.
от падане на непочистен от заледяване и заскрежаване тротоар, прилежащ на
ул. „Майор Векилски” в гр. София през улицата срещу № 2 и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. *****да заплати на Л.М.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П.В.,*** сумите в
размери и на основание, както следва: на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 31 от Закона за пътищата и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 4000лв. (четири
хиляди лева), ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 21.04.2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания от увреждане, настъпило на 06.01.2015г.
от падане на непочистен от заледяване и заскрежаване тротоар на ул. „Майор
Векилски” през улицата срещу № 2 в гр. София; на основание на чл. 78, ал.1 ГПК сумата от общо 1124лв. (хиляда сто двадесет и
четири лева), представляващи съдебни
разноски за производството пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276012/15.11.2019г. по гр.д. № 21875 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 38-ми
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.М.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П.В.,*** да заплати на Столична община, с адрес: гр. София,
ул. *****да заплати на основание на чл.
78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата от 20лв (двадесет лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.