Р Е
Ш Е Н
И Е
№… Разград
16.Х.2020
година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен
2020
съд
5.
Х. ПУБЛИЧНО
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
Секретар:Дияна
Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2020 №148
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №71/6.ІІІ.2020г.,
постановено по гр.д.№2052/2019г. по описа на РРС в производство по чл.49, ал.3
във вр. с ал.1СК съдът е прекратил сключеният между Д.Л.П. и Н.Д.У. граждански брак, приемайки че същият е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга и предоставил ползването на сем. жилище, находящо се в с.Ушинци,
Разградска обл. на мъжа.
Недоволни от така постановеното решение, са
останали и двете страни.
Ищцата П., чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв. Игнатова,
обжалва решението в частта, с която съдът е предоставил ползването на сем.
жилище на ответника. Позовано на
твъдения за неправилност, незаконосъбразност и необоснованост, моли за
отмяна на решението в тази му
част и за постановяване на решение, с което
съдът да й предостави ползването на сем. жилище. В случай, че не бъде уважено това искане,
моли във въззивното производство да бъде прието искането й по чл. 57, ал.1 от СК, като ответникът бъде осъден да
й заплаща месечен наем в размер на 200
лева. Прилага и моли да бъде приета като
писмено доказателство, удостоверяваща здравословното й състояние мед. документация, съдебна заповед
за закрилата й от домашно насилие
и осъществена, последващо на обжалваното решение, кореспонденция за ползването и наема на сем. жилище.
Ответникът,
чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв. Томова
обжалва решението в частта за вината. Сезира съда с доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства за установяване на настъпили след дата на
постановяване на обжалваното решение факти.
Прилага и моли за приемането им като веществени доказателства
снимки и видеозапис. Прилага и моли за
приемането им като писмени доказателства извлечения от електронни издания, разпечатки за дължими и платени сметки за ел.
енергия; писма, жалба-сигнал до РУ МВР Разград, уведомления за действия,
предприети от въззивницата П. по прекратяване на установени от него наемни
правоотношения на дата, последваща обжалваното решение.
В предоставеният им по реда на чл.263 ГПК срок, страните са се
възползвали от правото си на отговор. С депозирането му, въззивницата П. оспорва основателността на подадената от
г-н У. жалба и моли за потвърждаване на решенето в частта за вината.
Въззивникът
Уайд оспорва основателността на подадената от г-жа П. въззивна жалба и моли за
потвърждаване на решението в частта за сем. жилище. Възразява срещу допустимост
на депозираното, за първи път пред тази инстанция, искане за определяне размер
на наем за ползването на сем. жилище.
В с.з., лично и члез представляващата я
по пълномощие адв. Игнатова, въззивницата заявява, че поддържа релевираните с
жалбата основания за отмяна на решението
в частта за сем. жилище. Заявява,
че от края на м.септември въззивникът не
е в обитание на спорното жилище, че е напуснал страната и се е установил за
продължително време в страната си по произход-Шотландия. В подкрепа на това си
твърдение депозира като доказателство изходяща от Н. У. кореспонденция.
Редовно призован, не се явява в насроченото
по същество на жалбата му съдебно заседание. Чрез процесуално представляващата
го по пълномощие адв. Томова, въззивникът заявява, че поддържа жалбата си В
писмено становище заявява, че поддържа възведените с жалбата му основания за
отмяна на обжалваното решение и не оспорва факта, че понастоящем се намира в
Шотландия. Твърди, че е напуснал жилището по причина на предприетите от бившата
му съпруга действия по прекратяване на електроподаването към имота.
Като подадени в срок, от надлежни страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбите са допустими.
Разгледани по същество са основателни.
На вниманието на първоинстанционния съд са
били, както въведените с първоначалния иск
основания за прекратяването на
брака, така и заявените в срока за
отговор по чл.131 ГПК от въззивника
Правилно и съответно на определението, дадено му в т.2
от задължителното за съдилищата
Постановление № 10/3.ХІ.1971г на Пленума на ВС , първоинстанционният съд
е приложил института на дълбокото и
непоправимо разстройство в отношения на съпрузите като основание за
прекратяването на брака им. В тази си част, решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
По въпросът за вината съдът е бил длъжен да се произнесе,
с оглед направеното в този смисъл искане и от двете страни. При самостоятелно
проведения анализ на доказателствата, в този си състав съдът намира, че установените по делото факти
обуславят от правна страна извод за
противобрачно поведение от страна й на двамата съпрузи, че и двамата са допринесла за доказаната по делото липса на взаимност и
уважение в отношенията им.
Окръжният съд приема, че в частта, с
която за виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обявен само
съпругът, обжалваното решение на РРС е неправилно и постановено при непълен анализ на събраните по делото доказателства. Задълбочил се е в преценка на предбрачните
отношения на страните и условията, при
които са сключили брака си, но по отношение на причините, довели до
прекратяването му като дълбоко и непоправимо разстроен е подходил
едностранчиво.
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака", но
съдът приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното
отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни
задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг,
към издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др.
Бракът между страните е сключен на 8.Х.2012г. И
за двамата той е втори по ред. От брачното си съжителство нямат деца. Когато са сключили
брака, страните са били на възраст,
обуславяща зрялост при вземането на едно такова отговорно за бъдещия им живот
решение. Налице са фактори като изградени
характери и навици, натрупан житейски и социален опит, които в съвкупността си
предпоставят осъзнатостта им при избора
на партньор и за дължимото в брачната връзка разбирателство, взаимно уважение и
грижа за благополучието на семейството.
На база събраните по делото
доказателства, в този си състав съдът намира, че причина за разделното живеене
на съпрузите от една страна е поведението на съпруга, който е демонстрирал неуважение към съпругата си и авторитарност, изискваща съобразяване единствено с неговите
виждания, настроения и решения относно това кога, къде, с кого и как
да се общува. От доказателствата по делото се следва за
установено че тези проявление на характера му са зачестили с влошаване на здравословното му състояние.
От друга страна от
доказателствата се следва, че въззиваемата
не е направила нужното за да запази брака и подобри взаимоотношенията със съпруга си.
Демонстрирала е поведение, което е довело съпруга й до усещането,
че е бил използван. Актът на напускане
на семейното жилище се възприема от съпруга й като демонстрация на отчуждеността й, на
нежеланието й да сподели свързаните със здравословното му състояние проблеми,
както й да
запазят брака си, на който той държи. По делото няма спор, че той не владее
свободно български език и че в годините, общуването му
е било опосредено с помощта на владеещата майчиния му език
въззивница. Това в общите им компании
нерядко го е поставяло в изолация и го е карало да се чувства пренебрегнат.
Което обяснява, защо е настоявал да се прибере.
Особено показателна за
нежеланието им да проявят разбиране един към друг и да преодолеят различията си
е случката с издавания от бастуна на У. шум. И
двамата интерпретират фактите по един и същи начин, но отдавайки значимост на
онова, което ги е засегнало лично, без за отчетат, в каква степен е накърнено
достойноството на другия. У. е възприел отправената му забележка за издаваните от
бастуна му звуци като обида и напуска сем. тържество, оставяйки съпругата си
без превоз и без да съобрази, как ще се
отрази това на настроението й. Въззивницата
приема напускането на сем. тържество като проява на неуважение към нея като не
отчита, че репликата й е засегнала въззивника, който поради
видимите признаци на заболяването си , явно е развил чувство за непълноценност.
В тази ситуация никой от тях не е
проявил и не е имал желанието да прояви толерантност към характеровите
особености на партньора си .
В обобщение се следва извод, че и двете страни,
чрез поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината
за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата. Приемайки
противното, досежно вината за
прекратяването на брака, първостепенния съд е постановил едно незаконосъобразно
и необосновано решение. Поради което, в тази му част се следва неговата отмяна.
По отношение на сем. жилище:
От приложения като доказателство на л. 11. от грд №2052/2019 на РРС нот. акт №36/23.07.2012г. по нот.д.
№561/2012 по опис на нотариус с рег.№378
НК и р-н на действие при РРС, се установява, че преди сключване на брака
страните по делото са придобили възмездно и
при равни права собствеността върху 342/438ид.ч. от недв. имот, целият с
площ от 438кв.м. и на построената в него еднофамилна жилищна сграда, за който имот
по ККР на гр. Разград е отреден ПИ с идентификатор 61710.502.4784. Приложено е
като доказетлство извлечение от сметка ( вж. на л.81 ), в съдържание на което е
посочено, че договорената в размер на 15 000,00лв. пазарна цена е
изплатена с налични по банкова партида на Н.У. парични средства. Позовано на
това доказателство и твърдейки изцяло предбрачен произход на вложените в
закупуването на този имот средства, въззивникът Н.У. заявява претенции на
изключителен собственик на този имот.
Понастоящем, съгласно сключен от Н.У. на 24.06.2019г. договор, въпросният имот е предоставен под
наем на търговско дружество, явяващо се трето за
делото лице. Този имот не се ползва от страните като тяхно сем.жилище и не е
претендиран по делото като такова.
Обсъждането му се следва във връзка с конкуриращите се между страните
жилищни нужди.
На 10.Х.2013г., видно от приложения като доказателство на л.14 Нот.акт №
65 по нот.д. №52/2013 по опис на нотариус с рег.№312НК и р-н на действие при
РРС, ищцата закупува собствеността на
недв. имот, индивидуализиран като празно дворно място от 636 кв.м., за което в
кв. 33 по плана на с.Ушинци е отреден парцел
IХ -146. Придобиването на имота, както и последващото му
застрояване с намиращата се в него жилищна сграда, са
факти, осъществени по време на брака и съгл. чл.21 СК попадат в режим на СИО -
при презумирани по см.чл.21, ал.1 СК
съвместен принос равенство в дяловете на съпрузите по см. на чл. 28 СК.
В съвместно обитание на жилището, страните са били
до 8.07.2019г, когато след неколкократни
напускания и компромисни завръщания на съпругата му, въззивникът лишава
последната от достъп до имота. Споровете
им във връзка с достъпа до имота, често
ескалиращи в размяна на груби изрази
и невъздържано поведение от страна на У., са станали
достояние на разпитаните по делото свидетели, както и на органите на реда.
Въззиваницата твърди, че е била принудена да напусне сем. жилище поради обидното отношение на съпруга си и честите промени в настроенията му. В
основание на претенцията си по чл.56 СК, ищцата е посочила липсата на имот, задоволяващ жилищните й нужди. Същевременно, от доказателствата по делото се
следва за установено, че на 16.IХ.2019г.,
непосредствено преди подадената на 22.Х.2019г. претенция, ищцата се е
разпоредила безвъзмездно с наследствената си идеална част от апартамент в гр.
Разград в полза на пълнолетната си дъщеря. Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че с това си поведение ищцата сама се е поставила в жилищна нужда. Правилно е приел, че към момента на постановяване на
решението ответникът, предвид здравословното си състояние, е с доказана нужда
от сем. жилище.
При
преценка на всички критерии, установени в разпоредбата на чл. 56, ал.5 СК,
съдът счита, че и двамата съпрузи са в еднаква позиция, тъй като от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, а вина за разтрогването на брака имат и двамата.
Въпреки това, тъй като семейното
жилище не може да се ползва съвместно от съпрузите предвид конфликтните им
отношения, то същото на осн. чл. 56, ал. 1 СК следва да бъде предоставено само
на единия от тях.
Съгласно прието в Постановление № 12
от 1971 г., когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за
поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като
се ръководи от критериите, посочени в СК, като се има предвид, че тези критерии
не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Мястото на критерия в
реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Тъй като
изброените и "другите" обстоятелства обикновено съществуват
едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и
съвкупно.
Имайки предвид влошените отношения
между страните, съдът намира, че съвместното ползване на жилището е невъзможно
и би задълбочило конфликтите им.
Пред тази инстанция се депозираха доказателства за новонастъпили и
относими към изхода на делото факти, свързани с обективираната от страните
нужда от сем. жилище. С изходящ от
жалбоподателя У. частен документ се
установява, че през м. септември 2020
г. същият е напуснал България и се е завърнал за един продължителен период в
Шотландия. В условия на чл.235 ГПК този факт се съобразява от съда като настъпил
след предявяване на иска. В тази връзка, отчитайки значимостта му за спорно
право, съдът приема, че за
жалбоподателят У. не е налице жилищна нужда, поради което сем. жилище следва да
се предостави за ползване на въззивницата. На посоченото основание решението на
РРС следва да бъде отменено в тази си част.
Настоящата
инстанция съобрази, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация, а не по правораздаване, доколкото с крайния акт не се признават
или отричат субективни права със сила на присъденото нещо, а се определя реда и
начина на упражняване на спорните права. В случая
и двете страни, насрещно заявяват претенция за ползване на сем. жилище ,
но с искане по чл.57 СК и в условия на евентуалност, съдът е сезиран единствено
от въззивницата. Съгласно нормата чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на
някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което
е възмездно, т. е. - ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия
го съгласно решението. Очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат
да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение,
при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната
норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК е дал
възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок
за това .
Съответно на изхода
по спора и своевременно направените от страните искания за разноски , на осн.
чл.78 КПТ в полза на въззивницата се следва присъждане на доказано сторени
такива в размера на 262,50лв., а на въззивника Н.У.-12,50лв. Същият е депозирал
сключен с повереника договор за правна помощ, в който липсва
удостоверяване на платено възнаграждение.
Мотивиран от горното
и в условията на чл.272 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №71/6.ІІІ.2020г., постановено по гр.д.№2052/2019г. по описа на
РРС В ЧАСТТА с която в производство по
чл.49, ал.3 във вр. с ал.1СК сключеният между Д.Л.П. и Н.Д.У. граждански брак, е
прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен ПО ВИНА НА МЪЖА и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ВИНА НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
ОТМЕНЯ
Решение №71/6.ІІІ.2020г., постановено по гр.д.№2052/2019г. по описа на
РРС В ЧАСТТА с която ползването на сем. жилище, находящо се в
с.Ушинци, Разградска обл. е предоставено на Н.Д.У.
и вместо това , в хипотеза на чл.235, ал.3 ГПК ПОСТАНОВИ
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с.Ушинци, Разградска обл. на
Д.Л.П..
В останалата си част, като необжалвано Решение №71/6.ІІІ.2020г., постановено по
гр.д.№2052/2019г. по описа на РРС е влязло в сила.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Н.Д.У. да заплати на Д.Л.П. разноски по делото в размер на
262,50лв.
На
осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Д.Л.П. да заплати на Н.Д.У.
разноски по делото в размер на 12,50лв.
Решението на РОС може да бъде
обжалвано в частта за семейното жилище в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред
Върховен касационен съд.
В останалата си част решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.