Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ……….……2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII - ми
въззивен състав в публично заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Татяна Шуманова и с
участието на прокурор Мариана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 356 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 11.06.2019 г. по НОХД № 663/2017 г.
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23 състав е признал подсъдимия Т.К.К.
за невиновен в това, че на 25.12.2015 г. около 22.30 часа в гр. София, бул.
„Витоша“ № 18 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и закани: „Ще звънна един телефон и ще изпочупят цялото заведение, ще
те убия, нещастник“ по отношение на Х.П.П./служител
в заведение „Рафи“ – град София/, след
което напръскал Х.П.П.в областта на очите със спрей марка „PFEFFER“, модел „KO JET“,
като деянието е извършено повторно – извършил престъплението, след като бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: споразумение по НОХД № 20623/13
г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав в сила от 11.12.2013 г., с което на дееца
е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца за престъпление по чл. 325,
ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
По
постъпил протест на СРП е образувано ВНОХД 589/20
г. по описа на СГС – НО, IX въззивен
състав, по което е постановена Присъда № 53 от 27.05.2020
г., с която атакувания съдебен акт е отменен и е постановен нов. Софийският градски съд е признал подсъдимия К.
за виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил за срок от 3 години.
Подсъдимият
е депозирал касационна жалба, по повод на която
е образувано НД № 534/2020 г. по
описа на ВКС – I – во
НО. Производството пред Върховния касационен съд е завършило с Решение № 120, с
което съдът е отменил въззивната Присъда № 53 от 27.05.2020 г. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното
заседание.
Съобразявайки
изложеното от Върховния касационен съд, настоящият въззивен състав проведе закрито
съдебно заседание на 04.03.2021 г. по реда на чл. 327 от НПК и прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста, намира
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с установената фактическа обстановка. Излага доводи, че от
събраните гласни доказателствени средства се установява, че подсъдимият е
осъществил състава на престъпното посегателство. Моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия
за виновен.
Защитникът
на Т.К. намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Излага
аргументи, че предприетите от неговия подзащитен действия, състоящи се в
употребата на защитен спрей, са били с цел да опази здравето си. Намира че
предприетите действия от подсъдимия не
съответстват на поведение на човек, извършил престъпление по чл. 325 от НК. В
заключение иска от съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият
в съдебното заседание твърди, че не е извършил това, за което е обвинен. Твърди,
че Х.П.е инициирал конфликта между тях. Изтъква, че е използвал спрея след като
свидетеля П.е упражнил физическо насилие спрямо него, което действие е извършил
извън пределите на заведението. Навежда доводи за съществуващо противоречие в
казаното от свидетелите. Посочва на съда, че именно той е извикал полицията.
В
последната си дума подсъдимият К. иска да бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи
следното:
Упражнявайки
правомощията си, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно
подробно в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав изцяло
възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в
следното:
Подсъдимият Т.К.К. е роден на *** ***,
ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, с
обременено съдебно минало, с адрес – град София, ж.к. „*******, настоящ адрес ***.
Около 22.30 часа на 25.12.2015 г.
подсъдимият К. заедно със своето куче посетил заведение „Raffy Bar & Gelato“, намиращо се в гр. София, на бул. „Витоша“ № 18.
Площта на заведението се състои от вътрешна част и външна част, обособена като
зона за пушачи. Между двете обособени части на заведението има пешеходна зона,
по която преминавали хора, движещи се по бул. „Витоша“. Подсъдимият бил седнал
сам във външната част от лявата страна на маса и консумирал алкохол. На смяна
като охранител в заведението през това време бил свидетелят Х.П.. Кучето на Т.К.
се разхождало свободно в пространството на заведението около масите, заети с
други посетители и притеснявало
присъстващите клиенти. Подсъдимият ставал от масата си, за да прибере кучето си
на няколко пъти. Управителят на „Raffy Bar & Gelato“ помолил подсъдимия К. да заплати консумацията и да
си тръгне от заведението. Подсъдимият платил сметката си и в коридорчето между
външната част на заведението, обособена за пушачи и вътрешната част се срещнал
с охраната на заведението – Х.П., с когото си разменили словесни изрази.
Свидетелят П.обяснил на подсъдимия, че поведението му не било уместно по
отношение на останалите клиенти, след което хванал подс.Т.К. под мишница и го
придружил извън пределите на заведението в посока улица „Солунска“. Извън
процесното заведение свидетелите П.и М.Х., работещ като хост в заведението,
оказали физическо въздействие върху подсъдимия, с оглед на което последният
извадил спрей марка „PFEFFER“, модел „KO JET“
и напръскал Х.П.в очите. П.изпитал силна болка в областта на лявото око,
същевременно свидетелят М.Х.изтръгнал спря от ръката на подсъдимия и го взел
със себе си. В 22.49 часа на телефон 112
за спешни повиквания било регистрирано обаждане от страна на подсъдимия К. за
настъпил инцидент в заведение „Рафи бар джелато“ с информация, че върху него е
упражнено физическо насилие. Малко по-късно пристигнали полицейски служители от
04 РУ – СДВР, които констатирали че подсъдимият е легнал върху пейка на бул.
„Витоша“ и е бил във видимо нетрезво
състояние. Същите задържали Т.К. за срок от 24 часа.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това
число: показанията на свидетелите М.Х.Х./показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. 2 от НПК/, Х.П.П./показанията
на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, са приобщени на
основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/,
И.Г.И./показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. 2 от НПК/, Ж.С.П./показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. 2 и частично на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 от НПК в частта относно нанасяни
ли са удари в областта на главата на падналото лице /, С.Т.К./показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. 2 от НПК/, Ю.М.И.С.Р.М., обяснения на подсъдимия К.,
протокол за разпознаване на лица от 21.04.2016 г. /л.
39 от ДП/, протокол за разпознаване на лица от 21.04.2016 г. /л. 41 от ДП/, протокол за
разпознаване на лица от 21.04.2016 г. /л. 43 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 48 от ДП/,
съдебно-психиатрична експертиза /л. 50 -55 от ДП/, справка за лице УИП /л.
83 – 85 от ДП/, справка съдимост /л.
13 – 18 от съдебно производство пред първа инстанция/,
Протокол № 84/2018 за извършена съдебно аудио-техническа
експертиза /л. 59 – 63 от съдебно производство пред първа
инстанция/, копие от съдебномедицинско удостоверение /л. 64 от съдебно производство пред първа инстанция/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 80 – 82 от съдебно производство пред първа
инстанция/.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
В
хода на съдебното производство основни свидетели, чиито показания подкрепят
обвинителната теза са М.Х., Х.П.и С.М.. Същите излагат информация относно
демонстрираното поведение от страна на подсъдимия Т.К. по време на престоя му в
заведението, това че същият е бил пиян. Разпитани пред предходната инстанция
свидетелите Х.и М.разказват, че подсъдимият се е държал грубо с персонала на
заведението, като го е обиждал. Свидетелите М.и Х.пред предходната инстанция не
успяват да посочат определени словесни изрази, които подсъдимият е изричал.
Съдът е приобщил показанията на М.Х.от досъдебното производство, в които същият
твърди че подсъдимият е отправил следните думи към Х.П.– „ще ви запаля,ще те
убия, нещастник, знаеш ли кой съм аз“.
Свидетелят П.пред съда излага
твърдения, че подсъдимият му е отправил следните словесни закани „знаеш ли кой
съм аз, ще ви избия“. По отношение на
второто инкриминирано действие, извършено от подсъдимия, състоящо се в
напръскване в областта на лявото око на Х.П., пострадалият твърди пред съда, че
е бил напръскан „ точно на тротоара на
пътеката, която разделя шатрата и заведението“. Това негово твърдение се намира
в противоречие с казаното от същия в хода на досъдебното производство, че е бил
напръскан „по посока улица „Солунска“, след като е подхванал в областта на лявото
рамо подсъдимият К.. Свидетелите Х.и М.посочват в своите показания, че
напръскването е станало след като Х.П.е предприел действия по съпровождане
извън пределите на заведението на подсъдимия. Тримата свидетели отричат, който
и да е от персонала на заведението да е упражнил физическо насилие спрямо
подсъдимия. В противовес на
изложеното от страна на свидетелите П., Х.и М.по отношение на обстоятелството
имало ли е упражнено физическо насилие спрямо Т.К. са показанията на Ж.П. и
обясненията на подсъдимия. Свидетелят П., съсед на подсъдимия, твърди пред
съда, че е видял двама души, единият от които е служител на „Рафи бар джелато“,
да повалят с шут в областта на седалището Т.К. на земята, като отрича да е
видял да нанасят на подсъдимия удари в главата. Свидетелят не си спомня
подсъдимият да е използвал спрей срещу двамата мъже, които са го нападнали.
Съдът е приобщил показанията на Ж.П. от досъдебната фаза поради наличието на
противоречие, досежно имало ли е отправен удар в областта на главата на
подсъдимия от страна на някой от посочените от свидетеля две лица. Видно от
показанията, дадени преди орган в хода на ДП,
свидетелят е изложил твърдения, че е нанесен удар спрямо подсъдимият в
областта на главата. След извършено действие по прочитане на показанията Ж.П.
потвърждава казаното от него пред съда, че не си спомня да е имало такъв удар.
Пред
първоинстанционния съд е разпитана Ю.И., която е бивша съпруга на свидетеля П..
Показанията на същата не допринасят за изясняване на обстоятелствата около
инкриминираното деяние, тъй като същата не е била свидетел на процесното
събитие и няма отношение към него. Въззивният съд се присъединява към
изложеното от страна на първостепенния съд по отношение на твърденията на
свидетелката във връзка с това, че в деня на инкриминираното деяние не е
виждала Ж.П. и не знае същият да е идвал до дома й. В своите показания
свидетелят П. дава информация, че е ходил до дома на жена си, за да остави
подаръци на децата си, но не ги е намерил. С оглед на което няма как чрез
казаното от страна на свидетелката Искренова да се заключи по категоричен
начин, че същият изобщо не е ходил до тях, както и че не е станал свидетел на
инкриминираното деяние. Още повече, че показанията на свидетеля се намират в
логическа връзка с голяма част от събрания доказателствен материал, в това
число съдебно медицинското удостоверение, обясненията на Т.К., както и с
експертното заключение от
съдебномедицинска експертиза.
По
отношение на изложените твърдения от страна на посочените свидетели за
нетрезвото състояние на подсъдимия К. и неговото неадекватно поведение съдът
прецени, че същите следва да бъдат кредитирани. Доводите в тази насока се
състоят в това, че показанията на свидетелите си кореспондират с гласните
доказателствени средства на полицейските служители И.и К., дадени по време на
досъдебната фаза.
Въз
основа на изведените акценти в показанията на свидетелите, съдът прецени, че
следва да не ползва с доверие показанията на свидетелите Х., П.и М.по отношение
на твърденията на тримата, че е нямало упражнено физическо насилие от страна на
персонала на заведение „Рафи бар джелато“ спрямо подсъдимия. Това тяхно твърдение
си противоречи с казаното от страна на свидетеля Ж.П., който посочва в своите
показания че е видял двама души да отправят удари спрямо подсъдимия. Твърденията
на тримата свидетели, част от персонала на заведението, си противоречат и с
приобщеното като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение,
издадено от съдебен лекар към УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“, няколко дни след процесното събитие, удостоверяващо наличието
на травматични увреждания по отношение на подсъдимия, както и с приетото експертно
заключение от извършената съдебномедицинска експертиза, която установява
механизма на получените увреждания. С оглед на което въззивният съд се доверява
на изложената информацията от Ж.П. за
нанесен побой от страна на двама души спрямо подсъдимия, като съобразно
приетата фактическа обстановка и извършеното съдът установи че това са Х.П.и М.Х..
Съдът
кредитира показанията на Х., П.и М.относно действието по напръскване със спрей
от страна на подсъдимия спрямо пострадалия Х.П.. По отношение на това
обстоятелство свидетелите са категорични, техните показания се намират в
синхрон както по между си, така и спрямо изложените от тях твърдения в хода на
досъдебното производство. Настоящата инстанция установи известно разминаване при
посочване на конкретното място, на което
подсъдимият е напръскал в областта на лявото око Х.П., но при съпоставка на
цялостната доказателствена съвкупност прецени, че това се е случило извън пределите на заведението в посока
улица „Солунска“.
Съдът не успя да установи с
необходимата категоричност от събраните доказателства, отнасящи се до инкриминираното
действие на подсъдимия, съставляващо отпряване на обидни думи – „ще звънна един
телефон и ще изпочупят цялото заведение, ще те убия нещастник“, че подсъдимият
действително е изрекъл посочените изрази. Съображенията в тази насока са
свързани с липсата на единодушие от страна на свидетелите М., П.и Х.по
отношение на конкретното поведение на подсъдимия докато е бил на територията на
заведението. От техните показания съдът може да извлече сведения, че Т.К. се е
държал грубо с част от персонала на заведението, както и че с поведението си е
привличал вниманието на клиентите и е пречел на нормалната работа на
служителите.
Важно обстоятелство, на което следва
да бъде обърнато внимание е свързано с установеното противоречие в гласните
доказателствени средства, свързано с това кой е подал сигнал за процесното
събитие към полицейските органи. Според Х.П.сигнал
е подаден от някой от колегите му, а съгласно обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетеля П. и данните от записа от подаването на сигнала,
обективирани чрез съдебната аудио-техническа експертиза се
установи, че лицето което се е обърнало към полицейските органи е подсъдимият К..
Подсъдимият е дал обяснения в хода
на съдебното производство. Същият излага подробни сведения относно собственото
си поведение на инкриминираната дата, за това че е бил в процесното заведение,
платил си е сметката, след което е бил съпроводен извън пределите на
заведението от страна на охраната и още едно лице от персонала. Дава информация
за получените травматични увреждания като описва механизма на настъпването им,
съобщава и че действително е напръскал със спрей Х.П.в резултат на реакция от упражнено физическо насилие срещу него, след
което е подал сигнал до 112. При преценка на изложените твърдения от страна на Т.К.
настоящата инстанция съобрази специфичната роля на обясненията и намира, че
същите следва да бъдат кредитирани. Описаната от подсъдимия фактическа
обстановка намира опора в доказателствената съвкупност. Единствено по отношение
на наведеното твърдение, че подсъдимият е тръгнал сам да напуска заведението,
но е изчаквал домашния си любимец, след което между него и охраната е възникнал
конфликт, следствие на който Х.П.е предприел действия по съпровождането му
извън границите на обекта, съдът намира обясненията за неотговарящи на действителността.
Това е така защото всички свидетели,
които имат преки наблюдения относно демонстрираното от него поведение са
категорични в своите възприятия, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние и се
е държал грубо с персонала на заведението, притеснявал е останалите клиенти. Казаното
от страна на тримата свидетели, част от персонала на процесното заведение, се подкрепя
и от преките възприятия на полицейските служители, свързани с поведението на
подсъдимия.
По
отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени
доказателствени средства,
съдът констатира, че същите са съставени
съобразно реда и правилата на процесуалния закон. С оглед на което
обективираните чрез тях процесуално-следствени действия следва да бъдат
кредитирани като законосъобразно извършени и относими към предмета на делото, а и неоспорени от страна
на страните в наказателното производство.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която се изведе данни за обремененото съдебно
минало на последния.
В
хода на наказателното производство е извършена съдебно-психиатрична експертиза,
от чието експертно заключение се установява че подсъдимият Т.К. е вменяем към
момента на извършване на инкриминираното деяние и не е бил в състояние на патологично
алкохолно опиване. Съдът кредитира изготвената експертиза.
От
извършената аудио-техническа експертиза настоящата инстанция извлече данни за лицето,
което е подало сигнал към органите на реда.
От
приобщеното копие от съдебномедицинското удостоверение и съдебномедицинската
експертиза съдът установи травматичните увреждания на подсъдимия, както и механизма
на получаването им. Данните от същите подкрепят твърденията на Т.К. за
нанесения побой спрямо него.
С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да
посочи следното:
В протеста се посочва, че от показанията на
свидетелите Х.П.и М.Х.се установява по безспорен начин осъществяване на престъпното
деяние, за което е подведен под отговорност подсъдимия, както и аргументи във
връзка с некредитирането на показанията на свидетеля Ж.П.. Настоящата инстанция
счита направените възражения във връзка с анализа на доказателствения материал за
неоснователни. Съображенията в тази насока съдът обсъди при анализа на доказателствата в
настоящия акт, с оглед на което счита че не следва да ги преповтаря.
Предвид
изложеното при така установената фактическа обстановка Т.К.
не е осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 325 , ал. 3 вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна хулиганството се
характеризира с извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Непристойните
действия, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия Т.К. се състоят в отправяне
на обидни думи и закани - „Ще
звънна един телефон и ще изпочупят цялото заведение, ще те убия, нещастник“ по
отношение на Х.П.П.и напръскване на същия
в областта на очите със спрей. От събраните доказателства съдът не може да приеме,
че чрез действията си подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъпния състав. Това е така, защото не може да се установи по категоричен
начин, че действията на подсъдимия макар и обществено укорими и непристойни са
нарушили грубо обществени ред.
По
отношение на отправените към Х.П.словесни
обидни реплики „Ще звънна един телефон и ще изпочупят цялото заведение, ще те
убия, нещастник“ , от гласните доказателствени средства не може да се заключи
по категоричен начин, че Т.К. е произнесъл инкриминираните думи. От показанията
на свидетелите П., Х.и М.а може единствено да се приеме, че държанието на
подсъдимия е било невъзпитано, обезпокояващо посетителите на заведението и
пречещо на персонала да осъществява нормално своята работа. Само по себе си
демонстрираното поведение от страна на подсъдимия е обществено укоримо и
непристойно, но не може да бъде определено като грубо нарушаващо обществения
ред, изразяващо се в брутална демонстрация на неуважение спрямо социума.
Второто
инкриминирано действие по напръскване със спрей в областта на лявото око на Х.П.макар
и безспорно установено като факт от действителността, то също не може да бъде с
категоричност определено като хулигански действия. Съображенията се коренят в
това, че същото е извършено след като спрямо подсъдимия Т.К. е осъществена
физическа принуда от страна на пострадалото лице Х.П.непосредствено преди К. да
използва спрея. Предвид което предприетите от страна на подсъдимия действия
могат да бъдат определени и като направен опит да защити телесната си неприкосновеност
от нанесените травматични увреждания спрямо него.
Поради
липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява безпредметно
настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на инкриминираното
деяние. В
духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположение, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде
признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
С оглед на
гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6, вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.06.2019 г. по НОХД № 663/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 23 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.