РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1365
Град
Пловдив, 24 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 171 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Я.П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Д.П., против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0329-000147
от 18.12.2019 г. на началника на РУ Раковски при ОД на МВР - Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта, както и допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до съществено
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че липсва описание
на фактически основания в акта. Освен това е записано само чл.171, т.1 б.“Б“ ЗДвП, но не било посочено по кое предложение се налага мярката.Твърди се също,
че соченото нарушение не било извършено от жалбоподателя. Развива подробни
съображения в тази насока. Претендира отмяна на издадената заповед за ПАМ,
както и направени разноски за производството.
Ответникът по жалбата – началник РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив в
нарочно писмено становище моли жалбата да се остави без уважение.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок.
Видно от заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 04.01.2020 г., а
жалбата е подадена на 16.01.2020 г. до съда, при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 19-0329-000147 от 18.12.2019 г. на началника на
РУ Раковски при ОД на МВР - Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началника на РУ
Раковски при ОД на МВР – Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в
изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, са определени групите длъжностни лица, сред които и „началниците на районни
управления на МВР, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя санкция по чл.171, т.1,
б.“Б“от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
По същество съдът намира за установено следното.
Установено е, че на 15.12.2020 г. в 22:29 часа в гр.Раковски на ул.“Д.Ч.“
жалбоподателят П., като водач на лек автомобил – Шкода Октавия
с рег.№ ***, собственост на Я.Й. П. с ЕГН **********, отказва да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA-0053. Издаден е на водача талон за медицинско
изследване № 0062139. Водачът не е изпълнил предписание за изследване с доказан
анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за химическо
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
По делото по искане на жалбоподателя се изслушаха трима свидетели.
Изслуша се свидетелката М.Ч.П. ,
която живее на семейни начала с жалбоподателя и си спомня, че на 15.12.2019 г.,
неделя, полицията дошла неочаквано. П. се прибрал от работа към 7,30 часа
вечерта, а към 20,00 часа, негов близък приятел – Н., му звъннал и го помолил
да вземе тяхната кола, защото неговата кола била в неизправност. Н. взел
колата, свършил си работата и към 22,00 часа звъннал, за да остави ключовете.
Тогава семейството им вечеряло, а П. бил употребил алкохол. За това помолил Н.
да закара св. П. до магазина. По пътя се разминали с полицейски автомобил. Св.
пазарила от магазина, след което с Н. се върнали и той паркирал пред тях на
тротоара, дал й ключовете и си тръгнал. Твърди, че се обадила на П. да слезе,
за да й помогне с багажа, а той имал също багаж, да си го прибере. П. слязъл и отворил
задната врата, зад шофьора. В този момент полицейски автомобил спрял
срещуположно на тяхната кола. Слезли двама полицаи и единият започнал да се
заяжда – искали му документи. Посочва, че попитали полицая дали имат право на
спрял автомобил да искат документи. Св. си спомня, че автомобилът бил паркиран
пред дома им – къща в гр. Раковски. Единият от полицаите й се сопнал. Твърди,
че са се заяждали с П. – искали да го изпробват с дрегер.
П. им обяснил, че е пил вкъщи и не е шофирал. Обяснил и за приятеля си Н..
Извикали родителите на П.. Единият полицай казал да си търсят правата в съда. Дошла
и втора патрулка с двама полицаи, от които единият
излязъл с мундщук и търсел човек, който да бъде изпробван. П. отново отказал,
защото бил пил. Взели му талона и книжката. Тогава й поискали и на нея документ
за самоличност. Съставили акт на П.. Той им обяснил, че не е управлявал
автомобила. По това време Н. си бил тръгнал. Посочва, че за минути станало
всичко. Това се случило на ул. Д.Ч. № 48. Приятелят й П. писал възражения до началника
на районното. Твърди, че на отиване се разминали с патрулния автомобил пред
магазина. Магазинът бил на друга улица, отдалечен на 5 минути пеша от дома им.
От мястото на проверката и нямало пряка видимост към магазина. Когато се
разминали, патрулката не подала никакъв сигнал. Посочва,
че не отишли пеша с П. до магазина, защото трябвало да се прибира бързо, трябвали
й неща от магазина за работа, а вечеряли на масата.
Изслуша се св.Н. Й,Б., който посочва, че били съседи и приятели с
жалбоподателя от 20 години. Помни случая, знае, че жалбоподателят имал проблеми с полицията. След като му взел
колата, на другия ден разбрал от него какво
се било случило. Посочва, че било 15.12.2019 г., ден неделя. Понеже на неговата
кола била изтекла застраховката, а трябвало да отиде до съседния квартал, взел
колата на жалбоподателя. Това било около 20,00 часа на 15.12.2019 г. Колата по
принцип си стояла на улицата паркирана. Имало гараж, но не бил на жалбоподателя.
Спомня си, че върнал колата около 21,00 часа, защото трябвало да къпят детето. Върнал колата, обадил се на
жалбоподателя, който му казал, че е пил и попитал дали ще закара приятелката му
до магазина. Св. Б. се съгласил за 10 – 20 минути отишли до магазина, който бил
на километър разстояние от дома на жалбоподателя. Пряка видимост от къщата на П.
до магазина нямало, не е и на същата улица магазинът. Св. изчакал П. в колата.
Видял, че напазарувала кола и чипс, средно голяма била чантата. Върнали се и св. паркирал
колата, оставил ключовете на неговата приятелка и си тръгнал, защото трябвало
да къпят детето. Докато бил там свидетелят, П. не бил излизал, ключовете на
колата дал на приятелката му М.. Спомня си, че когато били до магазина, мисли,
че са се разминали с полицейски патрул или когато спрял. Сигнал за проверка не им
подавали, не са го спирали. Посочва, че магазинът работел до 10,30 часа, до
12,00 часа вечерта през лятото. На следващия ден П. му се обадил и му обяснил,
че са му взели книжката, защото бил карал. Поискал от него да свидетелства. Посочва,
че си тръгнал вечерта най-късно в 21,40
часа от тях. Св. живеел на разстояние около един км от П.,***. Няма пряка
видимост, по-далече и от магазина живеел. Случката се развила в гр. Раковски, кв.
Ген. Данаил Николаев, а св.отишъл до съседния кв. Секирово.
Изслуша се и св. Я.Й. П. – баща на жалбоподателя. Твърди, че на
въпросната дата синът му се прибрал към 20 часа от дневна смяна, работел като охрана. Дошъл негов приятел, който имал
проблеми с колата си и помолил за неговата да си свърши работа до съседния
квартал, защото имал малко бебе. Твърди, че със сина му вечеряли и пили по ракия. Н.си свършил си
работа и върнал колата. Като се върнал, отишли с приятелката на П. до магазина
да напазаруват - безалкохолно и цигари. Бързо с върнали. Било към 21 часа и
нещо. П. не отишъл, защото бил пил. Като се върнали М. и Н., оставил ключа и
тръгнал да се прибира. М. се обадила на сина му да слезе да вземе багажа от
колата, защото дрехите му били в колата. Св. посочва, че бил шофьор, трябвала
му колата, пътувал на 10 км. Когато П. излязъл, чул разправии. Не знаел какво
става. По едно време го извикали и като излязъл, видял полицаите, с които се разправяли.
Накарали го да се пробва за алкохол, да даде тест за алкохол. Това се случило
пред тях, пред двора на къщата. Колата била паркирана, където св. я държал,
горе на тротоара, да не е на шосето. Чул синът му да казва на полицаите, че не
е карал колата, че е пил и не иска да се тества. Обяснил, че не е карал и че си
обира багажа от колата. Взели му документите и личната карта, и книжката. Обадили
се на други полицаи, защото нямали тест. Докато чакали да дойде техен колега, станало 22:30 часа. Посочва,
че когато Н. върнал колата, П. не е слизал при него. Ключовете Н. ги оставил на
приятелката М.. Св. излязъл 10 минути, след като започнали разправиите, до този
момент не знаел с кого приказва. Не знае П. да е местил колата, бил горе през
това време. Според св. Н. е паркирал колата на тротоара, както я е взел, така я
оставил. Знае къде я оставят, защото често идвал до тях. Колата била паркирана на
улицата, на тротоара.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява нарушението за
безспорно установено.
Няма спор
на първо място, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него процесен автомобил, а неговият баща. За горното сочат и св.
показания на разпитаният св.Я. П..
Няма спор
също, че при извършената проверка жалбоподателят П. отказва да му бъде извършена проверка с дрегер за наличието на алкохол в кръвта. Видно от
съставения АУАН лицето не е изпълнило и предписанието за за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Показанията
на разпитаните свидетели М. П. и Я. П. съдът разглежда критично, предвид
обстоятелството, че същите са близки на жалбоподателя и съответно
заинтересовани от изхода на спора. Показаният им еднозначно посочват, че
жалбоподателят не е шофирал, а е слязъл единствено да си вземе багаж от колата.
Обратно на
твърденията им се установява от приложената по делото докладна записка на
мл.инспектор С. в сектор ООР към РУ Полиция Раковски, че на 15.12.2019 г същият бил включен в наряд за
времето от 19.00ч до 7,00 ч. като автопатрул на
територията на гр. Раковски, съвместно с пол.С.К.. Около 22,20ч на 15.12.2019
г. извършвали обход в гр. Раковски, движейки се по ул.“Д.Ч.“ забелязали лек
автомобил, който се движел срещу тях и същият направил маневра да паркира на
тротоара – пред номер 41, в близост до мястото, където се намирали те. Решили
да извършат проверка на лекия автомобил. Колегата К. слязъл и докато
автомобилът извършвал маневра да паркира, като го изчака до предна лява врата.
От извършената проверка констатирали, че водачът на автомобила е П.Я.П. с лек
автомобил марка Шкода Октавия с рег. № *** и пътник М.Ч.П.
от гр. Раковски. Водачът бил видимо притеснен с треперещи ръце и лъхал на
алкохол. Впоследствие бил извикан дежурният по КАТ автоконтрольор
К.Т.с полицай Х.л.за извършване на проба с техническо средство. П.П. категорично отказал да бъде изпробван, както и да му
бъде извършена кръвна проба.
Съдът
кредитира показанията на св. Б. като непротиворечиви на останалите
доказателства по делото. Същият не е могъл да знае какво се случва, след като
си е тръгнал от адреса на жалбоподателя. Прави впечатление, че св. многократно даде
да се разбере, че си е тръгнал най-късно към 21,30ч, тъй като е оставил колата
към 21ч и са се забавили до магазина най-много 30 минути понеже е трябвало да
къпят бебето. При това положение дори същият да се разминал с полицейския
автомобил, когато е шофирал, това се е случило много по-рано от момента на
установяване на нарушението от страна на жалбоподателя П., видно от докладната
записка и съставения АУАН, сочещ нарушение в 22,29 ч.
От
докладната записка е видно, че полицаите са били на същата улица и са имали
пряка видимост, когато жалбоподателят е извършвал маневра паркиране върху
тротоара в 22,20ч. Нещо повече – единият от тях е застанал до предната дясна
врата на автомобила докато паркира, очевидно с цел да не се укрие шофьорът от
започналата проверка.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното: Съгласно чл. 171, Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но не за
повече от 18 месеца. Допълнено е, че при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази
законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане
на мярката е установено по надлежния ред - управление на МПС и отказ на водача
да бъде изпробван техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
случая водачът нито е допуснал да му бъде извършена пробата на място с
техническо средство, нито е направил медицинско изследване чрез даване на
биологични проби за изследване.
Нарушението
на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. На водачът е съставен АУАН, посочен по-горе в изложението.
В
конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението относно отказа
на водача да бъде извършена проверка на място и да даде кръвна проба за
изследване на съдържанието на алкохол в кръвта не е оборено от жалбоподателя от
събраните по делото доказателства.
Съдът
намира, че в оспорената заповед са изложени въз основа на изискванията на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК фактическите и правни основания за издаването му, за да
бъде наложена административната мярка по чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП.
В процесната заповед подробно е описана фактическата обстановка, която
недвусмислено сочи на извършеното нарушение, подкрепена и от събраните по
делото доказателства. Не са налице сочените процесуални нарушения, но дори и
такива да са налице, то те не са от категорията на съществените, че да опорочат
законосъобразността на административния акт.
Затова
съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед,
поради което същата е правилна и законосъобразна, а жалбата против нея следва
да бъде оставена без уважение.
От жалбоподателя
се претендират разноски, но предвид изхода от делото, не следва да се присъждат.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Д.П., против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0329-000147 от
18.12.2019 г. на началника на РУ Раковски при ОД на МВР - Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: