Решение по дело №59512/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 557
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110159512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110159512 по описа за 2022 година
К. С. Ш. и Ц. Х. Х. - Ш. са предявили срещу Фирма искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищците сумата от 5000 лв., представляваща
принадлежалата на наследодателя на ищците Л.К.С., ЕГН ******** сума по
открита от последния банкова сметка IBAN *****************.
Ищците твърдят, че на 01.09.2017г. починал техния наследодател Л.К.С.,
който притежавал банкова сметка открита в Фирма. В банковата сметка
имало сума в размер на 5000 лв., която ответникът отказал да заплати на
ищците в качеството им на наследници. Претендират разноски. Пред съда
ищците не се явяват и не изпращат процесуалният представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва, че след извършена
проверка се установило, че Л.К.С. имал специална сметка в банката с IBAN
*****************, която била разкрита на основание чл. 39 ЗА. Посочва се,
че сумите в сметката не били част от имуществото на наследодателя на
ищците, а оставали на разположение на съответните клиенти. Моли съда да
отхвърли иска и претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По делото е представен договор за откриване и обслужване на клиентска
сметка по чл. 39 от ЗА от 10.09.2014 г., сключен между Фирма и адвокат
Л.К.С., съгласно който на банката е възложено да открие и води при себе си
специална клиентска сметка на адвокат/адвокатско дружество по смисъла на
чл. 39 от ЗА в лева, на името на Л.К.С., с цел съхранение на парични средства
и извършване на плащания, в границите на наличните суми, съгласно всички
позволени от законодателството норми на плащане и при условията на
настоящия договор, като сметката е с IBAN *****************. Съгласно чл.
3 от договора титулярят се задължавал да ползва специалната сметка само за
целите, посочени в чл. 39 от ЗА.
По делото е представено извлечение от разплащателната сметка на
адвокат Л.К.С. за периода от 01.09.2015 г. до 15.05.2023 г.
Неоснователни са оплакванията на ответника за недопустимост на
предявените искове, доколкото ищците обосновават правния си интерес с
отказа на ответника да изплати наличните суми по банковата сметка. В
доказателствената тежест на ищците по иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ е да докажат, съществуването на валидно
правоотношение по договор за паричен влог между техния наследодател и
ответната банка, неговите основни параметри /размер на главница, лихва,
срок/, предаването на парите на ответника по сметката, както и че са
изпълнени задълженията по договора.
В настоящия случай е безспорно, че между адвокат Л.К.С. и Фирма е бил
сключен договор за откриване и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от
ЗА от 10.09.2014 г., по силата на който е открита специална клиентска сметка
на адвокат по смисъла на чл. 39 от ЗА, по която сметка съгласно
представеното извлечение наличната сума е в размер на 5839.34 лв. В същото
време независимо от дадените указания на ищците с доклада по делото по
реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК не се сочат доказателства нито пък са направени
доказателствени искания за установяване на обстоятелството във връзка с
настъпването на смъртта на Л.К.С., както и че ищците се явяват наследници
на Л.К.С.. При липсата на други доказателства по делото, следва да намерят
приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като
обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищците носят доказателствена тежест/. С оглед на изложеното при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищците не са провели пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на вземането, а именно, че са наследници на адвокат
Л.К.С., както и че това лице е починало, поради което предявените
осъдителни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълното следва да се посочи, че дори да се приеме, че ищците се
явяват наследодатели на починали Л.К.С. то искът отново би бил
неоснователен. Видно от представения договор за откриване и обслужване на
клиентска сметка от 10.09.2014 г., то същата е открита по смисъла на чл. 39 от
2
ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 пр. 3 ЗА сумите по клиентската
сметка не са част от имуществото на адвоката. При това положение след
неговата смърт те не се включват в наследствената му маса, а остават в
собственост на клиента му, който ги е предоставил или за който са
предназначени /когато постъпват от други лица/ - в съответствие със
сключения договор за откриване на клиентска сметка при условията на чл. 39
ЗА. Доколкото сумите по специалната сметка не са част от наследствената
маса на наследодателя на ищците, то няма основание същите да им бъдат
изплатени в качествотото има на наследници.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ се явяват неоснователни, поради което и
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищците не следва да им се присъждат
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника следва да се присъди
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв., която сума е
определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Ч. и Ц. Х. Х. – Ш., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Ч.,
срещу Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, за осъждането на Фирма да заплати на К. С. Ш. и
Ц. Х. Х. - Ш. сумата от 5000 лв., представляваща принадлежалата на
наследодателя на ищците Л.К.С., ЕГН ******** сума по открита от последния
банкова сметка IBAN *****************.
ОСЪЖДА К. С. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. В. Ч. и Ц. Х. Х. – Ш., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Ч., да заплатят на Фирма,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3