№ 380
гр. Б. , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№4622/09.06.20г на
„Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК ..., П. Дж. Дж., р...., **********Арл. Стю. Дж., р....,
**********dquo;М...“ ЕООД, ЕИК ..., „Н и П М.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., „К.А.“
ЕООД, ЕИК ..., против решение №1585/30.04.20г на РС[1]Р. по гр.д.
№374/18г,подадена чрез адв.Д.М., гр.С., ул.“П ..., по реда на чл.258и сл. ГПК.
Постъпила е и частна жалба вх.№509345/23.10.20г от Етажна
собственост „К.С.“, находяща се в гр. Б., м. „С.И.“, представлявана от нейния
председател, срещу определение №503962/08.10.20г на РС-Р. по гр.д.
№374/18г, с което е отхвърлено искането им по чл.248 ГПК.
С атакуваното решение е оставен без уважение иска по чл.40, ал.1
ЗУЕС, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволни от атакуваните актове са останали съответните
жалбоподатели, който ги считат за незаконосъобразни, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настояват за тяхната отмяна, като се уважат
исковите претенции на ищците и се присъдят търсените разноски в полза на
1
ответниците.
Въззиваемата страна оспорва основната жалба и поддържа атакуваното
решение, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се
аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че на 16.03.18г е проведено ОС на собственици и
ползватели на самостоятелни обекти в хотелски комплекс „К.С.“ гр. Б. по
посочения дневен ред.Не се спори, че същото е свикано с надлежно
отправена и разгласена покана.
Видно от представения протокол в 12ч е пристъпено към регистрация
на желаещите да участват в събранието, след което в 13,45ч ОС е открито,
като кворумът е формиран от присъстващите собственици, притежаващи
общо 77,805% ид.ч. от общите части на сградата, съгласно приложения
списък, представляващ неразделна част от протокола.
Безспорно е също, че след формиране органите на събранието и
проведени разисквания, са взети атакуваните решения, като гласуването им е
съгласно притежаваните идеални части от общите части(вж. списъка за
регистрация и формулярите за гласуване).
Според представеното съобщение по чл.16, ал.7 ЗУЕС, на 23.03.18г
протокола от горното ОС е изготвен и всеки заинтересован е могъл да получи
заверено копие от председателя на УС(вж. и протокола от 23.03.18г).Срещу
съдържанието му е постъпило възражение по реда на чл.16, ал.9 ЗЕУС от Ат.
и Д.М., в което, наред с останалото, оспорват кворума.
2
От представения протокол от ОС на етажните собственици на „К.С.“ от
14.03.15г се установи, че е одобрена нова таблица с актуализиран размер на
идеалните части на етажните собственици от общите части на сградата,
“изготвена от вещо лице и вписана в АК-Б.“(вж.т.2). Последната е
представена на събранието от св.Я.М., обосновавайки нуждата от нея с
необходимостта да се отразят всички построени обекти в комплекса, което
счита за единствено решение от легална и практическа гледна точка, „тъй
като сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите
части на сградата не е равен на 100%“.Изтъква последното като пропуск,
който налага своевременното му отстраняване и коригиране.
Не се спори, че така одобрената таблица е изготвена от инж. К. и според
отразените в нея общи части са проведени последващите ОС от 12.03.16г и
17.03.17г(вж. протоколите).Преди това е ползван „Оценителски опис на
отделните части на апартаментен хотел “Ч.с.“, гр.Б. от 22.03.07г“, изготвен от
инж.Д.Р..
От заключението на вещото лице К. се установи, че всички нотариални
актове на етажните собственици отразяват площите на самостоятелните
обекти и припадащите им общи части, съгласно изготвената таблица на
инж.Р., възложена му от „Ч.с. Р.Н.“ООД.
Докато таблицата на инж.К. е изготвена 2014г, възложена му от същия
възложител и отразеното в нея вече не съответства на нотариалните
актове.Експерта констатира нанесени нови обекти на етажната собственост в
кадастралната карта.
Същевременно описаните в таблицата от 2015г обекти и
съответстващите им идеални части от общите части на сградата в протокола
от атакуваното ОС, са съгласно така одобрената от ОС през 2015г таблица с
изчисленията на инж.К..Вещото лице К. е категорична, че всички гласувания
на ОС през 2016г, 2017г и атакуваното през 2018г, съответстват на
посочените от инж.К. проценти от общите части.
Анализирани са и показанията на св.Я.М. и св.св.К.-Б., които отразяват
развитието на отношенията между страните преди, по време и след ОС от
16.03.18г.
3
Назначената пред настоящия състав тройна съдебно-техническа
експертиза подробно отговаря на поставените въпроси от страните, в
зависимост от които сочи различни стойности на притежаваните проценти от
общи части на присъствалите на процесното ОС.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства, касаещи
развитието на отношения след оспореното ОС.
При тези данни РС правилно е отхвърлил иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС за
отмяна атакуваните решения от ОС на 16.03.18г.Изложените в тази връзка
съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани
на закона,теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на
чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, свеждащи се до
неправилност на първоинстанционното решение, поради следното:Протокола
от 14.03.15г на ОС съдържа изискуемото от закона съдържание, редовен е от
външна страна и в т.2 материализира недвусмисленото одобрение на новата
таблица с актуализиран по реда на чл.17, ал.5,т.1 ЗУЕС размер на
притежаваните от етажните собственици идеалните части от общите части на
сграда.Същият липсват данни(а и твърдения) да е оспорван по реда на чл.16,
ал.9 ЗУЕС, респ. по чл.40 ЗУЕС, вкл. от ищците. Следователно, протокола е
стабилизиран и се ползва спрямо етажните собственици(вкл. гласувалите
против, неучаствалите, лицата, които по-късно стават етажни собственици,
третите лица и съда) с обвързваща доказателствена сила, присъща на
свидетелстващите документи, като удостоверява извършените действия и
взети решения(така Р8/24.02.15г по гр.д.№4294/14г, І ГО; Р78/13.05.15г по
гр.д.№6829/14г, І ГО на ВКС и др.).Именно въз основа на така гласуваното
решение по т.2 са проведени впоследствие Общите събрания през 2016 и
2017г, отново без каквито и да е оспорвания и възражения на идеалните части
от общите части на сградата.
При това положение прилагането на одобрените в т.2 от ОС от 2015г
квоти при определяне кворума и гласуването(вж. заключението на вещото
лице К.) настоящи състав счита, че не е в разрез със закона, а в пълно
съответствие с него. Изхождайки от характера и правната същност на
решенията на ОС, с техните обективни и субективни предели, незачитането
4
им в казус като разглеждания е израз на правен нихилизъм.
Заявените за първи път оспорвания от ищците на квотите от общите
части на сградата едва на събранието от 16.03.18г по същество е повдигане на
вещноправен спор.Последния в случая не се разрешава с доказателства за
техния обем, а от разрешаването спора за собствеността им, който е
преюдициален спрямо по иска по чл.40 ЗУЕС(Опр.№187/29.10.20г по ч.гр.д.
№3178/20г, І ГО ВКС и др.).
Спорът за собственост не е част от предмета на производството по чл.40
ЗУЕС което се свежда до проверка законосъобразността на процедурата по
свикване, провеждане на ОС на ЕС и материалната законосъобразност на
взетите решения.За да се отрекат правата на сочените етажни собственици да
участват в процесното ОС на ЕС с идеални части, различни от определените в
решението от 14.03.15г, следва да са отречени със сила на пресъдено нещо,
формирана по собственически спор.Доколко това не е сторено, те следва да се
приемат за такива, каквито са одобрени с т.2 от ОС от 2015г.Последното
понастоящем е факт в правната действителност със съответните последици,
които следва да се съблюдават от правните субекти.
Поради това настоящия състав не възприема заключението на тройната
експертиза,чийто констатации за по-малкия обем идеални части от
възприетите на атакуваното ОС,освен че съдържат правни изводи, не държат
сметка и за решението от 14.03.15г.Докато заключението на вещото лице К.
го съобразява и след съпоставката му с останалия доказателствен
материал,сочи че е приложено при установяване кворума и гласуването на
атакуваното ОС.Ето защо доводите за нарушена процедура по чл.15, ал.1 и 3
ЗУЕС.
Що се отнася до оплакванията за неправилно приложение на чл.17, ал.4
и 5, т.1 ЗУЕС, то практически същите касаят решението по т.2 от ОС на
14.03.15г, което по вече изложените съображения е стабилизирано и не
подлежи на проверка за законосъобразност, още по-малко на ревизия.
Неоснователни са доводите за нарушение нормата на чл.17, ал.2, т.3
ЗУЕС и чл.38 ЗС.Твърдените в случая промени в обектите, а оттам и в
процентите от общите части в сградата, също са извън предмета на
5
настоящото производство.Разрешаването на спора може и следва да се
извърши по друг ред – административен или исков(чрез собственически
искове, вкл. негаторен – за възстановяване на предишното състояние и пр.),
изхода от който ще може да бъде съобразен в процеса по чл.40 ЗУЕС.
Анализа на събрания доказателствен материал, по отделно и в
съвкупност, не установи поддържаните от ищците пороци на оспореното
ОС.За пълнота следва да се отбележи, че на отмяна подлежат само позитивни
решения, не и такива, с които се отхвърлят предложения за решения, тъй като
съда не може да замести волята на ОС(Р39/19.02.13г по гр.д.№657/12г, І ГО на
ВКС и др.).Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства
не са в състояние да променят горните изводи и да подкрепят въззивната теза.
В този контекст атакуваното решение по чл.40 ЗУЕС ще следва да се
потвърди.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
По частна жалба вх.№509345/23.10.20г на Етажната собственост:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.
Ищцовото възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
ответното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Преценката на
фактическата и правна сложност на делото, обусловена от доказателствените
факти и обективиращите ги доказателства, правопораждащите факти и пр.,
сочат на пълно съответствие между платеното възнаграждение за адвокат и
положените от последния усилия при упражняване на процесуалните права, с
оглед ответната защита.Ето защо РС неправилно е редуцирал ответното
адвокатско възнаграждение, което налага отмяна на обжалваното
определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, ведно с отхвърлителната
част на основното решене досежно адвокатското възнаграждение и
присъждането му в поискания размер от 3 000лв.
На отмяна подлежи и частта досежно присъдените от РС 400лв
адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.8 от Наредба №1/04г, тъй като
понастоящем е отменена от ВАС.
6
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат на ЕС направените по
делото разноски и пред настоящата инстанция за осъществявано процесуално
представителство в размер на 3 000лв и 400лв платен депозит на тройната
експертиза.Разликата до присъдения от въззивния състав пълен размер на
възнаграждение на експертите от 1 300лв не се установи да е платена от ЕС,
както в указания 7-дневен срок(вж. протокола от с.з. на 24.06.21г), така и до
постановяване на настоящото решение, поради което не следва да се
овъзмездява от ищците.
Впредвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК,
направените в него разноски не подлежат на овъзмездяване, поради което
платените 300лв за изготвяне на частната жалба и 15лв за държавна такса си
остават за сметка на сторилата ги страна.По тези причини частичното
уважаване молбата по чл.248 ГПК не води до редуциране присъдените в
полза на противната страна суми(Опр.№627/18.02.14г по ч.гр.д.№ 696/14 г.,
Г. К., ІІІ ГО; Опр.№114/20.05.16г по ч. гр. д.№1847/16г,І ГО; Опр.
№196/12.06.15г по гр. д.№9/15г, І ГО;Опр.№683/21.12.15гпо ч.гр.д.№5089/15г,
ІІІ ГО на ВКС и др.).
На овъзмездяване подлежат също така и разноските на ЕС в
обезпечителното производство, свеждащи единствено до платени 15лв
държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното Б.ския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №1585/30.04.20г на РС[1]Р. по гр.д.№374/18г, в
частта му досежно присъдените 400лв адвокатско възнаграждение по чл.7,
ал.8 от Наредба №1/04г и в отхвърлителната част относно останалото
адвокатското възнаграждение, както и определение №503962/08.10.20г на РС-
Р. по гр.д.№374/18г, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК ..., П. Дж. Дж., р...., **********Арл.
Стю. Дж., р...., **********dquo;М...“ ЕООД, ЕИК ..., „Н и П М.Б.“ ЕООД,
ЕИК ..., „К.А.“ ЕООД, ЕИК ..., да заплатят на Етажна собственост „К.С.“,
находяща се в гр. Б., м.„С.И.“, следните суми: 3 000лв, представляваща
7
разноски за адвокатско възнаграждение в пъроинстанционното производство;
общо 3 400лв, представляващи разноски пред настоящата инстанция и 15л
разноски в обезпечителното производство, като ОТХВЪРЛЯ исканията за
разноски в първата и настоящата инстанция в останалите им части.
ПАТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8