Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на девети юли през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6878 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „Р./Б. /” ЕАД гр. С.против М.Д.М. М.К., гражданка на ***. В молбата се
твърди, че с договор за студентски кредит от 07. 05. 2015 год.
ищцовото дружество е отпуснало на ответницата кредит в
размер на 82 144, 92 лв. Твърди се, че съгласно чл. 1. 1 от договора
кредитът е бил предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя
такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в размер на 6 845, 41
лв. Твърди се, че съгласно чл. 2. 1 от договора крайният срок за погасяване на
кредита е 05. 02. 2032 год. Твърди се, че кредитът е бил усвоен от
кредитополучателя по следния начин:
на 07. 05. 2015 год. е била усвоена сума в размер на 6 845, 41 лв.
и на 17. 09.
2015 год. е била усвоена сума в размер на 6 845, 41 лв. Твърди се, че
в чл. 4. 2 от договора е
уговорено, че при погасяването на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен
период от 81 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05. 02. 2022
год., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по
кредита. Твърди се, че съгласно чл. 4. 4 от договора по време на гратисния
период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се
капитализира годишно към главницата. Твърди се, че съгласно чл. 3. 1 от
договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фискирана
годишна лихва в размер на 7 %. Твърди се, че съгласно чл. 3. 2 от договора при забава в
плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката лихва
за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, за времето
на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Твърди се, че
съгласно погасителен план кредитът е следвало да бъде погасяван на 120 равни
анюитетни месечни вноски, дължими до 5- то число от съответния месец, считано
от 05. 03. 2022 год. до
05. 02. 2032 год. Твърди се, че банката е изпълнила всички свои
задължения съгласно договора. Твърди се, че съгласно чл. 6. 1 от договора
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не предостави на банката документ от съответното висше училище
или научна организация, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с
право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. Твърди се, че
за учебната 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. ответницата не е предоставила на
банката посочения по- горе документ, което съгласно чл. 6. 1 от договора
представлява случай на неизпълнение. Твърди се, че с настоящата искова молба
ищецът упражнява правото си да обяви цялата ползвана и непогасена сума за
предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата
молба от ответницата. В заключение ищецът моли съда да осъди ответницата да му
заплати сумата от 16 576, 68 лв., представляваща главница, и сумата от
444, 81 лв., представляваща лихва за периода от 08. 05. 2018 год. до 25. 09.
2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Вземането на „Р./Б. /” ЕАД гр. С.произтича от договор за студентски
кредит с дата 07. 05. 2015 год. По силата на този договор ищецът е предоставил
на ответницата кредит в размер на 82 144, 92 лв. Уговорено е, че кредитът се предоставя на
кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя,
всяка в размер на 6 845, 41 лв. Посочено е, че договорът влиза в сила от
датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита 05. 02.
2032 год. Съгласно чл. 6. 1 от договора банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не предостави на банката
документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяващ
качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър
за два поредни семестъра. По делото е безспорно, а това се установява и от
заключението на вещото лице Т.И., че за учебните 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018
год. ответницата не е предоставила на ищцовото дружество документ от
категорията на горепосочените. От приложеното по делото писмо от 03. 07. 2019
год. на ректора на ***гр. П. се установява също така, че ответницата е напуснала
по свое желание учебното заведение, за което е издадена заповед № 581/ 25. 03.
2016 год. При съобразяване на горните обстоятелства е ясно, че е налице
неизпълнение от страна на ответницата на нейни задължения по договора за
кредит, което от своя страна е обусловило реализирането от страна на ищцовото
дружество на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тук е мястото
да се отбележи, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката- ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител, както е в случая,
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник /така: решение № 198-
2019- I
т. о./. Размерът на
задължението на ответницата след обявената предсрочна изискуемост се установява
от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно: сумата от 16 576, 68 лв.,
представляваща главница, и сумата от 444, 81 лв., представляваща лихва за
периода от 08. 05. 2018 год. до 25. 09. 2018 год.
С
оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца „Р./Б. /” ЕАД е налице вземане срещу ответницата М.Д.М. М.К. в размер
на горните суми. Горното обуславя основателността на предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове и налага пълното им уважаване.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените деловодни разноски в размер на 2 108, 07
лв.,в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.М. М.К., гражданка на ***,
родена на *** год., с паспорт № ***, издаден на *** год., с постоянен адрес: ***, да заплати на „Р./Б.
/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, следните суми:
-сумата от 16 576, 68 лв., представляваща
изискуема главница по договор за студентски
кредит от 07. 05. 2015 год., ведно със законната
лихва, считано от 27. 09. 2018 год. до изплащане
на сумата;
-сумата от 444, 81 лв., представляваща лихва
за периода от 08. 05. 2018 год.
до 25. 09. 2018 год.,
и
-сумата от 2 108, 07 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: