РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „А”
въззивен състав,
в публичното заседание на петнадесети февруари
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. дело № 14732 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „С. Г. Груп ” ООД срещу решението на СРС, 35 ти състав от
29.05.2015г. по гр.д. № 26178/2013г., с която е отхвърлен предявения по реда на
чл. 415, ал.1 ГПК иск на дружеството срещу Й.В.В. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване на парично притезание в размер на 108, 84 лв., представляващо
неизплатена стойност на използвани далекосъобщителни услуги в периода 18.12.2009г.-17.01.2010г. и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 33,19 лева лихва за забавеното плащане на главницата
в периода 06.02.2010г.- 22.01.2013г.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно. В нарушение на материалния и процесуалния
закон съдът приел, че договорът за цесия е недействителен, а за недоказано, че процесното вземане е цедирано и ответникът -
уведомен за цесията.
Въззиваемият Й.В.В. оспорва жалбата.
Съдът, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В
отговор на оплакванията по жалбата излага следното:
Ищецът се
легитимира като кредитор на ответника с договор за цесия от 21.03.2011г., с
който са му прехвърлени вземанията на „К.Б.М.” ЕАД , произтичащи от договори за
мобилни услуги по приложение № 1 от договора. В договора е налице изрично
упълномощаване за цесионера той да извърши съобщаването за цесията на
длъжниците на цедента „К.Б.М.” ЕАД от името на цедента. Приложение №1 към
договора за цесия или извлечение от него не е представено. За факта, че предмет
на договора за цесия е и вземане срещу ответника на цедента, произтичащо от
договори за мобилни услуги и / или апарати на за лизинг, е представено
удостоверение от 04.06.2013г., издадено от служител на „К.Б.М.” ЕАД. В него не
се сочи размера на вземането.
Договорът
между ответника и „К.Б.М.” ЕАД е за мобилни услуги, от 29.01.2004г., със срок от
1 години, сключен при предварително установени от мобилния оператор Общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел с подписване на договора.
Ищецът е
представил фактура № ********** / 18.01.2010г., издадени от далекосъобщителния
оператор, в която е обективирано вземане „ за предишни периоди“ от 14, 34 лева
и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги от 94,45 лева.
Тази фактура, противно на оплакванията по жалбата, не представлява
доказателство за съществуването на удостоверените в тях вземания, тъй като
представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращ
изгодни за издателя му факти. Без значение е, че фактурите са съставени
съгласно Закона за счетоводството. Фактурата е първичен счетоводен документ, с
който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й.
Съгласно чл.113,ал.1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно
да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга.
Издаването на фактурата обаче не доказва, че доставката на услугата е
осъществена. Доказателствена сила за това обстоятелство фактурата би имала в
случай, че е подписана от потребителя, което би означавало извънсъдебно
признание от негова страна, че е получил от оператора услугите на стойност,
посочена във фактурите. След като това не е така и липсват други доказателства,
които да установят, че операторът е предоставил съответните услуги, следва да
се приеме, че е недоказано възникването на вземането му за цената им.
Ответникът не е признал, че е ползвал услугите на „К.Б.М.” ЕАД, а плащането им е задължение на
потребителя, дължимо след предоставяне
на уговорените услуги, съгласно чл. 27,
ал. 1 от Общите условия към процесния договор.
С отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично е възразил, че не дължи
вземанията по фактурата, защото е изправна страна по договора. Следва в тази
връзка да се има предвид, че ищецът не е посочил
фактическите основания, породили заявеното вземане в общ размер на 108, 84 лева
, което претендира като едно вземане. Фактурата не е елемент от фактическия
състав на сделката - издаването й не поражда вземането. Ето защо, посочването
на номера на фактурата, в която е отразена дадена главница, не представлява
посочване на основанието на вземането по смисъла на чл. 127 т.4 ГПК. Не
представлява такова и общо заявеното, че произтичат от договор за мобилни
услуги.
Тъй като цесията представлява
деривативен придобивен способ, при несъществуване на спорното материално право,
цедентът не е изпълнил своето договорно задължение да прехвърли вземането,
предмет на договора за цесия, поради което спорното материално право не е
постъпило в патримониума на цесионера. В този смисъл ирелевантно се явява
обстоятелството дали извършената цесия на несъществуващо парично вземане е
породила действие за длъжника, т.е. дали надлежно му е било съобщено за това
частно правоприемство от цедента – арг. чл. 99, ал. 4 ГПК, в какъвто смисъл има
правни доводи, поддържани с въззивната
жалба. За пълнота, в техен отговор настоящата инстанция приема да е налице
валидно уведомяване, когато длъжникът е уведомен от цесионера, ако последният
действа като пълномощник на цедента, както е в случая. Длъжникът е уведомен за
цесията с получаване на препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, сред които и пълномощно, и уведомление за цесията, извършено от ищеца
като пълномощник на цедента - лист 31 от делото на СРС. Без значение е, че
уведомяването не се е случило преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Като настъпило в хода на процеса, то следва да се зачете по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК, съгласно трайно формираната съдебна практика по чл.290 ГПК.
Неоснователно
е обаче оплакването на въззивника срещу извода на първоинстанционния съд за
недоказаност на факта, че с процесния договор за цесия са прехвърлени именно
вземания към ответника. Приложенията към
договорите за цесия, в които се индивидуализират цедираните вземания, не са
представени по делото. Изготвеното от служител на „К.Б.М.” ЕАД удостоверение е
негодно да докажат предмета на цесията, в това число, че са цедирани именно вземания срещу ответника. От
една страна, удостоверението не съдържа нито индивидуализиращи белези на
конкретен договор, нито такива на конкретни задължения, включително и техния
размер. От друга, то е съставен от трето
за спора лице частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена
стойност относно удостовереното в тях обстоятелство. Предметът на договора се
доказва със самия договор, а не с писмени свидетелства на една от страните за
неговото съдържание.
С оглед
изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с тези на СРС, въззивният съд
следва да потвърди решението му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 35 ти състав от
29.05.2015г. по гр.д. № 26178/2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.