Решение по дело №13076/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 09.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 13076 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 345061 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 21505/2017 г. на СРС, 120 състав, e признато за установено по предявените от К.А.Д., Б.К.А., С.К.А., Н.К.А., Д.К.А., Д.К.А. и Н.К.Д., всички в качеството си на наследници на К.А.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземания, претендирани от ответното дружество от ищците в качеството им на наследници на К.А.Д., починал на 16.12.2012 г., а именно: сумата от 1064,37 лева – главница по фактури за м. март, април, май, юни и септември 2008 г., м. февруари 2009 г. и за м. май и юни 2011 г., както и лихва в размер на 421,10 лева за същия период, респективно за всеки от ищците по 152,05 лева главница и по 60,16 лева лихва, не подлежат на принудително изпълнение, поради погасяването им чрез погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С решението са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу К.А.Д., Б.К.А., С.К.А., Н.К.А., Д.К.А., Д.К.А. и Н.К.Д., всички в качеството си на наследници на К.А.Д., искове с правно основания чл. 86 ЗЗД за присъждане на суми от по 46,42 лева, представляващи лихви върху неплатени задължения за електрическа енергия с общ размер от 1064,37 лева за периода 20.06.2014 г. 20.06.2017 г. С решението „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на К.А.Д., Б.К.А., С.К.А., Н.К.А., Д.К.А., Д.К.А. и Н.К.Д. сумата от 2180 лева за разноски или по 311,43 лева за всеки ищец.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът по насрещната искова молба „Ч.Е.Б.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага съображения за неговата недопустимост поради постановяването му по непредявен иск, тъй като правното основание на предявения иск е било чл. 92 ЗЗД, както е уговорено и в чл. 35 от Общите условия към сключваните договори. Сочи, че давността е прекъсната за вземането за неустойка след 20.06.2014 г. и същата не е текла за периода, в който наследниците не са уведомили дружеството, че техният наследодател е починал и същите са ползвали електрическа енергия, поради което не следва да се счита, че са били освободени от постигната договореност за заплащане на потребената енергия. Излага, че е била налице нередовност на исковата молба поради допуснато в нея противоречие и следва да се счита, че претендираното вземане представлява неустойка за всеки просрочен ден. Счита, че дори главницата да е погасена по давност, неустойките за забава за последните три години са дължими. Намира, че чл. 114, ал. 4 ЗЗД дерогира разпоредбата на чл. 119 ЗЗД. Сочи съдебна практика в която се приемало, че е допустимо вземанията за главницата и лихвите да се подчиняват на различни давностни срокове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците по насрещния иск К.А.Д., Б.К.А., С.К.А., Н.К.А., Д.К.А., Д.К.А. и Н.К.Д., в който жалбата се оспорва като неоснователна. Считат, че в насрещната си искова молба дружеството не се позовава на чл. 92 ЗЗД, а има предвид само обезщетение за забава в размер на законната лихва, като дори е посочило, че правното основание на претендираното вземане е чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излагат, че в чл. 35 от Общите условия също е уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва и опитът за уточняване на насрещната искова молба представлява недопустимо изменение на иска. Посочват, че ищцовото дружество не е имало възражения срещу доклада, в който искът е бил квалифициран по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Намират за правилни изводите на съда за погасяване по давност на акцесорните вземания, тъй като те са обусловени от главното вземане. Претендират разноски.

По делото е постановено определение от 12.04.2018 г., с което е отхвърлена молбата на „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която се излага, че адвокатското възнаграждение трябва да е не повече от 600 лева общо, тъй като насрещните страни се представляват от един и същи адвокат, нямат противоречиви интереси, самият адвокат е претендирал едно възнаграждение за всички искове, които са предявени с обща искова молба, без да се касае за фактическа и правна сложност на делото. Излага, че отговорността за разноски има за цел възстановяване на реално направени разходи, а не обогатяване на адвоката. Претендира разноски.

В отговор на частната жалба К.А.Д., Б.К.А., С.К.А., Н.К.А., Д.К.А., Д.К.А. и Н.К.Д. считат същата за неоснователна, тъй като по делото са представени доказателства за извършени плащания на възнагражденията. Излагат, че всеки от тях има самостоятелно право на иск и съответно право на отделно адвокатско възнаграждение. Претендират разноски.

Решение № 345061 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 21505/2017 г. на СРС, 120 състав, в частта, в която са уважени предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Обжалваното решение е правилно в обжалваната част и като такова следва да бъде потвърдено.

Основният спорен момент е, дали предявеното от „Ч.Е.Б.“ АД с насрещната искова молба вземане представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва или неустойка.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Основните функции на неустойката по арг. чл. 92, ал. 1 ЗЗД са обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Целта на предвидената неустойка е на първо място да обезпечи изпълнението, в случай на забава - да обезщети вредите от нея, без да е необходимо кредиторът да ги доказва до размера на неустойката, а също така и да санкционира неизправната страна, която, ако не бе допуснала неточното изпълнение, не би търпяла и неблагоприятните последици, произтичащи от тази клауза. Неустойката представлява форма на договорна отговорност, която като съглашение и задължение има акцесорен характер. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорно задължение, чието изпълнение тя обезпечава.

Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника и представлява обезщетение за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение, като размерът ѝ е съизмерим със законната лихва.

Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Неустойката под форма на лихва се дължи наред с главното задължение, но само при неточното му изпълнение и то, ако неустойката е уговорена за обезщетяване на вредите от вида и за конкретното неизпълнение.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава.

Давността за уговорена неустойка започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Тригодишният срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД се брои от последния ден, за който е била начислена неустойка.

В чл. 35 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия - на "Ч.Е.Б." АД е уговорено, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден. С оглед на горните разсъждения и изричната уговорка настоящият състав намира, че правилно претендираното вземане е било квалифицирано по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като обезщетение за забава. Въпреки, че дадената от страната правна квалификация не е задължителна за съда, следва да се отбележи, че като правно основание на предявената претенция е посочен чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Действително в насрещната искова молба има известно противоречие, тъй като се говори както за обезщетение за забава, така и за неустойка, но тълкувайки уговореното в чл. 35 от Общите условия съдът намира, че правилно районният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като направените във въззивната жалба уточнения не следва да се вземат предвид, тъй като същите представляват опит за изменение на предявения иск във въззивната инстанция. Не на последно място следва да се изтъкне, че в доклада по делото съдът е описал фактите и квалифицирал предявения насрещен иск като такъв по чл. 86 ЗЗД, по който доклад "Ч.Е.Б." АД не е имало възражения.

Претендирани са суми за лихва за забава върху главните вземания за периода 03.2008 г. – 06.2011 г., които с решението по делото съдът е приел за погасени по давност. Решението в тази част не е било обжалвано и е влязло в сила. Така с оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните вземания независимо, че давността за всички тях не е изтекла. Погасяването по давност на главното вземане влече след себе си погасяване по давност и на акцесорното такова.

По отношение на подадената частната жалба съдът намира същата допустима и основателна.

По делото са предявени седем обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с една искова молба, подписана от трима процесуални представители. Представен е един договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П.Х., адв. С.Р.и адв. Р.М., от една страна и Н.Д., действаща като пълномощник на останалите ищци. Представен е един отговор на насрещна искова молба, подписан от тримата процесуални представители, съответно един договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П.Х., адв. С.Р.и адв. Р.М., от една страна и Н.Д., действаща като пълномощник на останалите ищци. В съдебно заседание пред първата инстанция като процесуален представител на всички ищци се е явил адв. С.Р.. В решението си съдът е приел, че претендираните възнаграждения не са прекомерни, тъй като се касае за представителство на всеки един ищец по отделно и ги е присъдил в пълен размер.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК възнаграждение за процесуално представителство се дължи за един адвокат. Действително се касае за седем предявени иска, но следва да се отчете обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са предявени с една искова молба, подписан е един договор за правна защита и съдействие, като извършените от процесуалния представител действия са едни и същи по отношение на всички ищци, без същите да са изисквали повече усилия с оглед обстоятелството, че се касае за повече лица на страната на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че с оглед направеното възражение за прекомерност дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат на ищеца следва да се намали до минимално предвидения размер в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно 333,98 лева. По същия начин следва да се постъпи и по отношение на претендираното възнаграждение за защита срещу подадения насрещен иск. По отношение на него е приложима същата разпоредба от НМРАВ, но минималният размер на възнаграждението е 304,50 лева. Така общо дължимото възнаграждение на ищците за процесуалното им представителство в първоинстанционното производство се равнява на общата сума от 638,48 лева, над която сума следва да се отмени постановеното по делото решение в частта за разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ЗЗД разноски за въззивното производство следва да бъдат присъдени на въззиваемите, които са претендирали такива в размер на 980 лева, платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. С оглед направеното възражение за прекомерност, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и съобразявайки изложените по-горе мотиви съдът намира, че на въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на 304,50 лева за въззивното производство.

По отношение на частното производство разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като в производството по спор за разноски, допълнителни такива не следва да се калкулират.

По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 345061 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 21505/2017 г. на СРС, 120 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ над сумата от 638,48 лева до 2180 лева общо или над 91,21 лева до по 311,43 лева за всеки ищец.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345061 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 21505/2017 г. на СРС, 120 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на К.А.Д., ЕГН **********, Б.К.А. ЕГН**********, С.К.А. ЕГН**********, Н.К.А. ЕГН **********, Д.К.А. ЕГН **********, Д.К.А. ЕГН********** и Н.К.Д. ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 304,50 лева – разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

          

                                 2.