Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 11.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1284 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“- АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу В.Б.И., с искане съдът да
признае на основание чл.124, ал.2 ГПК,
че ответницата следва да заплати на ищеца сумата в размер на 771,79 лв.
/седемстотин седемдесет и един лева и 79 ст./ представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“В. ”, бл**вх**ап**от които главница в размер на 591,15 лв., за
месеците юли.2016 г., юли.2017 г.,октомври.2017 г. , включително; законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 180,64лв. за периода от 09.09.2016 г. до 29.10.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата от 591,15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда. Следователно заявената искова претенция по своя характер е осъдителна
такава.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който
е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е
релевантната нормативна база.
В исковата молба е посочено, че с
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката
действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на
клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна
собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите
условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към
настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от
същата различни условия за уреждане на взаимотношенията
между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество
по силата на общите условия, действали към процесния
период като собственик на имота в топлоснабдената
сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата
на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Изрично
е описано, че облигаиионноправните взаимотношения между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по
силата на приети и одобрени общи условия.
Тъй
като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Задължението
на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а
съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за
дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия
и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и
една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора
подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер
на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който
купувачите натоплинна енергия да заплащат месечните
дължими СУМИ за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане иа периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.
В
случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на
ответника. Представени са извлечение от
сметка към дата 29.10.2019 г. и заверено
копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както
и Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***том
*дело №***от 17.10.2014 г. на Нотариус И.И..
Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и
съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.
Представени са и писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез
процесуалния й представител- адв. Ф.. В отговора е посочено, на първо място, че счита
предявените искове за недопустими, тъй-като
съгласно Удостоверение за сключен
граждански брак серия № ****** от 15.01.2010г., издадено въз основа на Акт за
граждански брак № **** от 15.01.2010г., В.Б.И.
е сключила граждански брак със С.Д.И.на 15.01.2010г., г. и се касае за възмездна сделка по време на брака
на ответницата и като страна по делото следва да бъде конституиран и съпругът й
С.Д.И., с ЕГН: ********** и с адрес: ***.
С настоящия отговор прави възражение
за неконституиран необходим другар по делото- съпругът на ответницата, с който
е сключила граждански брак преди придобиване на имота. По делото не са
конституирани всички необходими другари на страната на ответника, т.е. ищецът
не е предявил иска си срещу всички пасивно легитимирани страни. В този смисъл
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127. ал.1, т.2 от ГПК. Прави
възражение за за неконстигуиран
необходим другар по делото- съпругът на ответницата, с който е сключила
граждански брак преди придобиване на имота. По делото не са конституирани
всички необходими другари на страната на ответника, т.е. ищецът не е предявил
иска си срещу всички пасивно легитимирани страни. На следващо място, оспорва
изцяло предявените претенции, КАКТО ПО ОСНОВАНИЕ, така и по размер. Прави
възражение за недължимост на вземанията на
дружеството за периода юли 2016г. юли 2017г. и октомври 2017г. включително,
поради обстоятелството, че ответницата и ищцового
дружество не е било налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот. находят се в град П., ул. „В.”, бл**вх...В”, ап**Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№***том***per. № *** дело №*** от 19.07.2016г.. нотариално заверен от
М.М.- Нотариус с район на действие: Районен съд- П.,
вписана под №***В.Б.И. и съпругът й С.Д.И.са продали процесното
жилище на И.М.Й.. Ето защо и ответницата
не е била потребител на топлинна енергия за претендирания
период. Твърди, че сумите се дължат от
новия собственик. Оспорва твърдението, че ответницата е в договорни отношения с
ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот.
Предвид изложеното, облигационното правоотношение е между топлопреносното
предприятие и собственика, респективно вещния ползвател на имота, а не между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра
по партидата от друга. Между страните по делото нямало сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в който да бъде уговорена доставка на същата,
както и задължение от страна на доверизелката ми за
заплащането й. Т.е. между ищеца и ответника не е възниквала облигационна
връзка, по силата на която последният да се явява потребител /клиент/ на ищеца,
относно доставена от него топлинна енергия.
Посочва, че съгласно принципа на
разпределение на доказателствената тежест в процеса,
съгласно чл. 146, т.5 от ГПК, върху ищецът следва да се възложи ДА ДОКАЖЕ по
несъмнен и категоричен начин, че топлинната енергия за тонлоснабдяване
на жилището, на общите части и за топла вода, са били доставяни от топлоснабдителното дружество на ответника, както и че
същият е „потребител“ на ТЕ по смисъла на ЗЕ. С посочването на разпоредбите на
Общите условия и цитирането на ЗЕ, не може да се приеме, че претенцията за дължимосг е основателна и доказана. Липсвали каквито и да
било доказателства за предоставяна, както се твърди в исковата молба, топлинна
енергия, още по- малко се установява от доказателствата към исковата молба, че
тази топлоенергия е била ползвана. Оспорва обстоятелството, че е доставяна
топлоенергия за процесния период за посочения
апартамент, че същата е ползвана от ответницата и респ.. чс
основателно не е заплатена на ищцовото дружество.
Оспорва, че дответницата е в договорни отношения с ищеца за доставка
на топлоенергия и топла вода за процесния имот и за процесния период- юли 2016г., юли 2017г. и октомври 2017г.
включително. Изразява изрично несъгласие с месечните начисления за процесния период. От представеното по делото извлечение от
сметка относно неплатени в срок задължения, произтичащи ог
доставка на топлинна енергия, твърди, че не ставало ясно, дали действително е
подавана цитираната топлоенергия, липсват каквито и да било първични документи
относно подаваната мощност към топлоразпределителната
система на сградата, която съответно е остойностена
по единична цена за единица мярка. Прави възражение и за за
изтекла погасителна давност на част от претендираното
вземане, а именно за месец юли 2016г.., поради което моли съдът да го отхвърли като погасено по давност.
Оспорва
записванията в приложената като доказателство извлечение от сметка за потребявана топлоенергия и оспорвам изцяло факта, че в процесния апартамент е консумирана топлоенергия в
посочените в писмените доказателства количества, респ. посочените суми не се
дължат. Оспорва предявените искове по основание и размер, и всички приложени
към исковата молба документи, включително твърденията на ищеца за наличието,
обхвата и приложимостта на Общите условия. Оспорва, че ответницата е собственик
на процесното жилище, и че е в договорни отношения с
ищеца за доставка на топлоенергия за нроцесния имот и
за процесния период.. Дори съдът да приеме, че горното
не е основание да отхвърли исковете на ищеца, то заявява, че и ищеца да е
сключил договор с лицето избрано по реда на чл. 139. б. б от Закона за
енергетиката, то за конкретния случай такъв не е представен по делото и не може
да се вземе становище по подобно изявление. Тежестта на доказване съобразно ГПК
е у пищовага страна и недоказванего
на твърденията и обстоятелствата, на които основава претенциите си. водят до
отхвърляне на иска. (чл. 154 от ГПК)
Претендираната
сума твърди, че е недължима и съгласно чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006г.. относно ефективността при
крайното потребление на енергия и енергийни услуги, която отменя Директива на
Съвета 93/76/ЕИО, изискваща сметките да се изготвят от енергоразпредслителните
дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с
енергия на дребно, въз основа на реалното енергийно потребление, като
информацията следва да е предоставена по ясен и разбираем начин. В изпълнение
на нормата, месечната сметка следва да осигурява необходимата информация, която
да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на
текущите енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките, въз основа на
действителното потребление, следва да бъдат изготвяни толкова често, за да
позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. В
противоречие на тези императивни разпоредби, топлофикационното предприятие
изготвяло прогнозни сметки по презумирани количества
топлоенергия, която не е била месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена на адреса. Въз основа на лицензионния режим и
решението на ДКЕВР, относно месечното отчитане на топлоенергия, сумата е
недължима и на това основание, като съставена в нарушение на законовите
изисквания.С оглед гореизложеното счита, че ищецът не е доказал претенцията си,
поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главния иск за главницата, обосновава неоснователност и на
иска за обезщетение за забава върху същата. В тази връзка се явява
неоснователна и недоказана, и претенцията на ищеца за заплащане на разноски по
делото. Моли съдът да постанови съдебно решение, е което да отхвърли
изцяло,така предявената искова претенции, като неоснователна и недоказана.
Представя писмени доказателства, а именно-Удостоверение за сключен граждански
брак серия № ****** от 15.01.2010г.; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***том***peг. № *** дело
№*** от 19.07.2016г., нотариално заверен от М.М.-
Нотариус с район на действие: Районен съд- П., вписана под № 063 в регистъра на
НК.
По делото по искане на ищцовата страна и във връзка с разпределените в нейна
тежест факти, са били ангажирани
множество писмени доказателства, като са били приети и заключенията по
назначени по делото СИЕ и СТЕ.
В проведеното по делото с.з. след
изслушване на заключенията по същество но спора процесуалните представители на
страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на исковата претенция.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са от
страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.2 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът с доклада си, обявен за окончателен по
делото е извършил и разпределение на доказателствената
тежест, като е посочил следното: 1). По
иска с правно основание чл. 124, ал.2 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на
ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и
съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко
– продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи
условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим
имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се
дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от
избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между
нея и ищеца договор. Указал е на ищеца, че не сочи доказателства за
съществуването през исковия период на облигационно правоотношение между него и
ответника, относно твърдяната доставка на топлинна енергия през релевантния
период до исковия топлоснабден имот, начина на
формиране на цената ѝ и на отделните компоненти, включени в нея, както и
за отчитането на топлинната енергия с изправно и сертифицирано СТИ в абонатната
станция и за разпределението ѝ от ФДР, въз основа на съответните
договори, както и досежно квотите в съсобствеността
относно имота за всеки от ответниците. При
установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата съдът е посочил,
че е да докаже, че е погасила претендираните
вземания, за което не сочи
доказателства. Както и че сумите са погасени
по давност /частично/. По иска с правно основание чл. 124, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответницата е да докаже, че всеки е погасил дълга на падежа, за което
не сочи доказателства. Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогасяващи факти. Ответникът не сочи
доказателства са извършено плащане на претендираните
суми. Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си. По
основателността:
Ищецът
“Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос
на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Следователно облигационната
връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е указал на страните
подлежащите на доказване факти от същите, за което по делото за били изслушани
и приети СТЕ и СИЕ. Видно от заключението на СТЕ по делото, се касае за топлофициран имот, до който през процесния
период е доставяне процесното количество топлинна
енергия, като топломерите са преминали през съответните метролочини
проверки. Същевременно, видно от заключението по СИЕ, то се установява и
размерът на претенциите, който напълно кореспондира с описаното в исковата
молба.
Тоест спорът по
делото между страните се концентрира върху обстоятелството, дали ответницата е
в облигационна връзка с Дружеството през процесиня
период и дали същата дължи процесните суми, като се
сочи от представителя й- адв. Ф., че ответницата е отчуждила
имота на трето за спора лице, за което по делото е представено заверено копие
от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № ***том***peг. № *** дело №*** от 19.07.2016г.,
нотариално заверен от М.М.- Нотариус с район на
действие: Районен съд- П., вписана под № 063 в регистъра на НК, видно от който
се установява, че на 19.07.2016 г. ответницата и нейният съпруг /в брачна
връзка от 2010 г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак/ са продали процесния имот на трето за спора лице- И.М.Й.. Същевременно
от представеното към исковата молба от ищцовата
страна писмено доказателство- Заверено копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***том *дело №***от 17.10.2014 г. на
Нотариус И.И., се установява, че ответницата е
закупила имота от трето за спора лице – Л.Ц.Г..
Тъй- като имотът е бил закупен по време на брака на ответницата със С.Д.И.,
то имотът следва да се приеме, че е бил придобит при условията на СИО. Именно
като такъв двамата са го продали и по силата на горецитирания
нот.акт от 19.07.2016 г. Следователно за периода
от 17.10.2014
г. до 19.07.2016 г. имотът е бил притежаван от двамата съпрузи в режим на
СИО. Ищецът е предявил иска си срещу единият от
двамата, като предвид обстоятелството, че съгласно чл.32 СК разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата
е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за
породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и
разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания
насочени срещу солидарни длъжници сам определя към
кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници
отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови
претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна
енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, в
случая, че се докаже че имотът е бил собствен на ответницата през целия иков период, като по делото обаче се доказва че същата е
съсобственик на имота за периода от
17.10.2014 г. до 19.07.2016 г. или само за 19 дни от исковата претенция.
Съдът намира, че
ответникът, като съсобственик на процесния имот за прозесния период от 19 дни- се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
общите части (чл. 14*ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.***ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е
видно, че договорът между страните по
делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието
съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението
на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните
дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на
всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите
контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност
на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на
отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на
дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота,
която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на
топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими
за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна
зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация
и др. подобни.
Следва да се
отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и
съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми
за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34
от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от
съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. услугата „дялово разпределение“ е въведена от
момента на подписването на Договор № 307/19.03.2002 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС.Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесня
период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
вещото лице посочва, че не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Смята, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените
текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени,
към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
Вещото лице е
онагледило експертното си заключение и със съответни таблични изчисления. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като обективно, пълно и обосновано и го
поставя в основата на своите решаващи изводи.
Видно от съдебно-
икономическата експертиза на в.л. Я.П. на ищцовото
дружество се дължи сумата от общо 771,79
лв. /седемстотин седемдесет и един лева и 79 ст./ представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“В. ”, бл**вх**ап**от които главница в размер на 591,15 лв., за
месеците юли.2016 г., юли.2017 г.,октомври.2017 г. , включително; законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 180,64лв. за периода от 09.09.2016 г. до 29.10.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата от 591,15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда. Следователно заявената искова претенция по своя характер е осъдителна
такава. Сумите са доказани по размер, но същевременно, видно от цитираните
по-горе писмени доказателства, и от дотук изложеното, се налага извод, че предвид че претенциите са заявени са месеците
юли.2016 г., юли.2017 г.,октомври.2017 г. , включително; то ответницата е била
собственик на имота само до 19.07.2016 г. Тоест същата би дължала евентуално
само сумата за 19 дни потребена енергия за месеца,
като за останалите посочени месеци, претенцията е неоснователна, тъй-като
имотът е бил превхърлен на трето за спора лице, което
е станал собственик на целия имот и срищу което
претенцията не е насочена и следователно за посочените месеци следва да бъдъ отхъврена като недоказана.
Що се отнася до процесните 19 дни, то следва да се
посочи, че макар и доказана тази
претенция е недължима, тъй като ответната страна е направила възражения за
погасяване на сумата по давност, като съдът намира, че за процесния
месец и в частност дни, претенцията действително е погасена по давност и не се
дължи от ответницата. Това е така тъй-като според Тълкувателно решение № 3 от
2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на
потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156
от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената,
определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски.
В този смисъл вземането за главница представлява периодично плащане по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се
прилага тригодишна давност. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (същите не са приложни по делото, но са
служебно известни на съда) е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията.
Началният момент
на тригодишния давностен срок е датата на падежа на
вземанията, т. е. давността за м. юли
2016 г. е изтекла на 31.08.2019 г., като исковата молба е депозирана на 24.02.2020 г., тоест след изтичане на давностния срок. Следователно, и тази претенция е неосователна, но на друго основание- а именно погасяването
по давност на сумите.
Следователно,
исковете, както главните, така и акцесорните такива
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода
на спора разноски се следват на
ответната страна по делото, като същата е представила по делото списък на
разноски по чл.80 ГПК, а именно претендира разноски в размер на 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства по
делото. Предвид изложеното съдът намира, че следва да присъди на ответницата претендираните разноски по делото.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу В.Б.И., за
осъждане на ответницата на основание
чл.124, ал.2 ГПК, да заплати на ищеца сумата в размер на 771,79 лв.
/седемстотин седемдесет и един лева и 79 ст./ представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“В. ”, бл**вх**ап**от които главница в размер на 591,15 лв., за месеците
юли.2016 г., юли.2017 г.,октомври.2017 г. , включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 180,64лв. за периода от 09.09.2016 г. до 29.10.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата от 591,15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: