Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на осми април две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 585/2020 г. по описа на съда
Производството по
делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Л.С.Н., за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1199,80 лв. – неплатени погасителни вноски за периода от 21.04.2017 г. до 21.06.2018
г., по договор за стоков кредит № ******* сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 275,73
лв. – обезщетение за забава за периода от 02.08.2019 г. до 12.03.2020 г., които
вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 20.12.2016 г. и индивидуален договор към него за цесия от
20.06.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 363/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между
ответникът и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 17.06.2016 г. е сключен
договор за потребителски за стоков кредит № *******, като се сочи, че кредитът е отпуснат
за цената на стоката, закупена от потребителя в , поради което сумата е преведена
директно към търговеца, от който кредитополучателят е закупил стоката, като в
конкретния случай е предоставен кредит в размер на 1649,00 лева, преведен по
сметка на търговеца. на дата 17.06.2016 г. В исковата молба се излага, че страните
са постигнали съгласие да бъде върната
на кредитодателя главница в размер на 1797,81 лв. които представлява сборът от
следните компоненти: чиста стойност на кредита 1649,00 лв. и застрахователна
премия 148,81 лв. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора посочената сума- главница на 24 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора – 30 % и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 614,67
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 2412,48 лв., която съгласно клаузите на договора
за кредит е платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 100,52 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 21.07.2016г.,
а последната е с падеж на 21.06.2018 г. Сочи се, че съгласно сключения договор
при забава на плащанията се дължи и обезщетение за забава, поради което е
начислена сума в размер на 388,07 лв. за периода от 21.11.2016 г. до 12.03.2020
г. Твърди се, че процесните вземания са
прехвърлени от кредитодателят на ищеца по силата на рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 20.12.2016 г. и индивидуален договор към
него за цесия от 20.06.2017 г., за което прехвърляне е уведомен длъжникът по
чл. 99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че длъжниците следва да се счита за
уведомен с връчване на препис от исковата молба за отговор. Моли се за
уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в
който се излагат доводи за неоснователност на исковите претенции, тъй като процесния
договор за стоков кредит бил сключен под заплахи от трето лице, за което ответникът
уведомил РУ Панагюрище, където била образувана проверка. Твърди се, че края на
м. юни 2019 г. ответникът получил инфаркт, поради което нямал спомени за
подробности около случилото се. Излага се, че е житейски нелогични да си закупи
телефон за процесната сума при положение, че няма достатъчно финансови средства
и че е технически неграмотен. Моли се да се постанови решение, с което да се
обяви нищожността на процесния договор за стоков кредит и да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 31.08.2020
г., а исковата молба е подадена на 30.09.2020 г.
На 17.06.2016г. между ответникът Л.Н. и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит № *******, по
силата на който дружеството е отпуснало на ответника сумата в размер на 1649
лв., за закупуването на стока: мобилен телефон и аксесоари, която сума
ответникът се задължил да върне на „Уникредит Кънсюмър Файненс” ЕАД на 24 месечни
вноски, всяка в размер на 100,52 лв. с падеж 21 число на всеки месец и падеж на
първата вноска – 21.07.2016 г. С договора бил уговорен и годишен лихвен процент
в размер на 30 % и годишен процент на разходите в размер на 34,49%. Уговорено е,
че усвояването на кредита е чрез директен превод на отпуснатата сума по сметка
на търговеца-продавач. Към така сключения договор са приложени и общи условия,
подписани от кредитополучателя, както и погасителен план.
От приета по делото фактура № ********** се установява, че ответникът Н. е
закупил стоката мобилен телефон apple iphone 6s,
64 GB space gray с продажна цена в
размер на 1649 лв., която продажна цена е
заплатена с кредитна карта.
По делото е приложен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.06.2017 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.06.2017 г. сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненс” ООД и ответника -„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД- цесионер, по силата,
на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в
Приложение 1 към договора, като наред с
това цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената
цесия по см, на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От приложено по делото Приложение № 1 от 20.06.2017 г. към договор за
продажба на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненс” ЕАД – цедент и „АСВ“ ЕАД
се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер
на 1805,56 лв., от които 1656,64 лв. главница и 239,92 лв. лихва
От представена по делото обратна разписка (л. 40 от делото) се установява, че уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД е изпратено
до длъжника Н., но същото се е върнало като непотърсено.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че на основание договора за кредит на
ответника е предоставена сумата в размер на 1649,00 лв., която сума е преведа
на по сметка на търговеца – Технополис на 17.06.2016 г. В своето заключение
вещото лице е посочило, че общото задължение по договора за кредит е 2412,48
лв., включващо 1649 лв. – главница по кредита, 148.81 лв.- застраховка и 614,
67 лв. – договорна лихва. Вещото лице е посочило, че от ответника за погасяване
на кредита са правени плащания в периода от 25.07.2016 г. до 31.05.2017г. или
погашения в общ размер на 450 лв., като в периода след дата на цесията са
направени погашения в общ размер на 699,00 лв. – за периода от 04.07.2017 г. до
02.08.2019 г. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване
въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
При релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия,
по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му,
валиден договор за потребителски кредит №
******* от 17.06.2016 г., по който е предоставена на ответника сума пари и
нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата
главница; както и че посоченото вземане е прехвърлено на ищеца. Ответникът
следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, на които
основава своите правопогасителни възражения.
От приложен по
делото договор за потребителски кредит № ******* от 17.06.2016 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Л.Н. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на
ответника сумата в размер на 1649,00 лв., която ответникът се задължил да върне
на 24 месечни вноски, последната с падеж 21.06.2018 г., всяка в размер на 100,52
лв. Уговорен и ГПР. Съгласно чл. 9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ето защо следва да се приеме, че между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“
ЕАД и Л.Н. е сключен договор за потребителски кредит
по см. на чл. 9 ЗПК.
В отговора на исковата молба е направено възражение за унищожаемост на
договора, поради сключването му под заплаха, чл. 30 ЗЗД, като е посочено, че ответникът
е бил заплашен от трето лице, като му бил насочен нож и бил принуден да сключи
процесния договор. За установяване на посоченото обстоятелство по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П.К. ***, от чийто
показания се установява, че през 2016 г. е заемал длъжност „полицейски инспектор“,
като посочва, че през 2016г. в РУ Панагюрище получили жалба от Ц. К., в която
били изложени твърдения, че същата живее на съпружески начала с Л.Н., като
решили да продадат имот намиращ се в гр. Панагюрище, за което пуснали обявя.
Вследствие на това три пъти идвали едни и същи лица от гр. Велинград да гледат
имота, като не са се разбрали за цената. В жалбата било посочено, че третият
път лицата са принудили Н. *** в магазин „Технополис“, за да им купи телефон,
който бил взет по насилствен начин от него, а Н. бил изхвърлен от автомобила.
Посоченото в жалбата било потвърдено от Н. и К. при разпит извършен от свидетеля
К., което озадачило свидетел К., тъй като Технополис е голям магазин, който
разполага с охрана. По делегация били разпитани трите лица в гр. Велинград,
като в подробни обяснения и тримата посочили, че действително са гледали имота,
не са се разбрали за цената и Н. им предложил да им купи телефон, като те му
дадат сума от 800 лв. След това са закарали Н. до магазина, като са го изчакали
отвън, той закупил телефон за по-голяма сума, те му дали 800 лв. и си тръгнали.
Свидетелят посочва, че няма информация какво се е случило в последствие с жалбата.
Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – постановление
за отказ от образуване на наказателно производство.
По делото е прието като доказателство постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 13.12.2016 г. на прокурор при РП –
Панагюрище, от което се установява, че РП- Панагюрище е приел, че не са налице
данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като показанията на
свидетелите разпитани в гр. Велинград са непротиворечиви.
С оглед целокупния събран по делото доказателствен материал съдът намира,
че недоказани останаха доводите изложени от ответника в отговора на исковата
молба. Както в съдебното производство, така и в образуваната преписка по описа
на РП – Панагюрище не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят твърденията
изложени от ответника. Установи се от събраните по делото доказателства, че на
основание подадената жалба е извършена щателна проверка още през 2016 г., като недоказани
са останали твърденията за наличие на заплаха. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че сключеният договор за стоков кредит се явява действителен и ответникът
дължи връщане на отпуснатата сума – главница, която е предмет на настоящото
производство. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и от
събраните по делото доказателства да бе установено, че процесния договор е унищожаем,
то на основание чл. 34 ЗЗД ответника бил дължал връщане на даденото по
договора, респ. връщане на отпуснатата главница.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Л.Н. е налице валиден договор за стоков кредит,
вземанията по който са надлежно прехвърлени от кредитодателя на ищеца, на основание
договор за цесия, като длъжникът е уведомен за станалата цесия с връчване на
препис от исковата молба за отговор, доколкото към нея е приложено уведомление
по чл. 99, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика, която изцяло
се споделя от настоящия съдебен състав. Ето защо ищецът се явява материално
легитимиран носител на вземането за главница, което претендира.
По отношение на размера на претенцията: от събраните по делото доказателства
– приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е
направил плащания за погасяване на вземането в общ размер на 1149 лв. (450 лв.
преди цесията и 699 лв след цесията), т.е. вземането за главница остава непогасено
за сумата от 500 лв. (1649 лв. – размер на
кредита минус 1149 лв.- размер на плащанията), до която сума следва да се уважи
искът за главница.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, която лихва за периода от 02.08.2019г. (преустановяване
на плащането от ответника) до 12.03.2020 г. (искането на ищеца съобразно
принципът за диспозитивното начало в гражданския процес) е в размер на 31,11
лв., до която сума следва да се уважи предявеният иск, с оглед, че лихва за
забава се дължи единствено по отношение на неплатената част от дължимата
главница, която е в размер на 500 лв.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед
за изпълнение не подлежи на обезсилване, при отхвърляне на иска предявен по
реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед
относно главницата и лихвата за забава.
По отношение
на разноските:
При
този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане
на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно
предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 50 лв. Ето защо полза на ищеца, съобразно
уважената част от исковите претенции ( 1475,53лв. – предявени, 531,11 лв.-
уважени) следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на
28,62 лв., от които 17,99 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 10,62 лв. –
държавна такса.
Относно
разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., в полза
на ищеца съобразно уважената част от исковите претенции ( 1475,53лв. –
предявени, 531,11 лв.- уважени) следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 140,54 лв., от които 35,99 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 25,37 лв. – държавна такса и 79,18 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД по отношение на Л.С.Н. ЕГН: ********** с адрес: *** че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парично вземане в
размер на 500 лв. –
неплатени погасителни вноски по договор за стоков кредит
№ ******* от 17.06.2017г. сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба -10.07.2020 до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 31,11
лв. – обезщетение за забава за периода от 02.08.2019 г. до 12.03.2020 г., които
вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 20.12.2016 г. и индивидуален договор към него за цесия от
20.06.2017 г., ведно с приложение № 1, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 363/2020 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над
уважения размер от 500 лв. до предявения размер от 1199,80 лева, както и иска
за лихва за забава над сумата от 31,11 лв. до предявения размер от 275, 73 лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Л.С.Н. ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
********* сумата
в размер на 28,61
лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 140,54 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред
Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: