№ 80
гр. Б., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100046 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,К. А. ,действаща лично и чрез проц.представител,адв.Г.К. от
АК-В. ,твърди в исковата си молба че през есента на 2020г., живеела в
България и се запознала посредством онлайн комуникация с ответника, който
тогава живеел и работел в Г. (гр.М.).
В предходен период ищцата също живяла и работила там, като в
следствие новото запознанство и увещанията и обещанията на ответника, се
съгласила отново да отиде в Г., където да заживее заедно с ответника.
Така през м.февруари 2021г. се преместила и започнала работа на
предишното си работно място в гр.В..
През м.юли 2021г. ответникът също се преместил да живее при нея в
квартирата й в гр.В. .Заживяли заедно, както ищцата му помогнала да получи
работа при нейният работодател, работели на едно и също място.
През м.октомври 2021г. със средства и от двамата закупили лек
автомобил, с който дошли до България.
Наложило ищцата да остане за по-дълго в гр.Б., за да се грижи своята
майка по време на и след заболяване от КОВИД. Между страните имало
договорка, ответника да се върне с автомобила в Г., за да уреди нова работа и
наеме нова квартира в гр.Р..
През м.декември 2021г. на посочените в Банково удостоверение №***
дати, ищцата превела от личната си банкова сметка в личната такава на
ответника посочените суми, които суми следвало да послужат за
предплащане на наема и депозита за апартамент в гр.Р., където да живеят, а и
където през 2022г. според уговорките им - и двете им деца.
Ответникът макар и в брак, убеждавал ищцата, че се развежда и че има
към нея сериозни намерения да живеят като семейство.
1
Преди коледните празници на 2021г. ответникът се завърнал с
процесният автомобил от Г. в гр.Б. ,който регистрирал на негово име, като
променил и адресната си регистрация ,по постоянен адрес на ищцата в гр.Б..
Последният започнал да уговаря ищцата,да останат да живеят в гр.Б., в
нейното жилище, което частично да ремонтират като оползотворят пратените
му суми и да го превърнат в техен дом.
Последното не било осъществено, т.к. м.февруари 2022г., ответникът
напуснал жилището с автомобила ,като местоживеенето и
местопребиваването му било неизвестно за ищцата.
Предвид на това за ищцата бил породен правен интерес от предявяване
на настоящият иск за връщане на даденото на отпаднало основание в общ
размер на 8813.25 лв. (осем хиляди осемстотин и тринадесет лева и двадесет
и пет стотинки), съставляваща сбора на следните суми – 3917,00лв ,от
03.12.2021г.; - 3917,00лв от 06.12.2021г.; - 979.25лв от 15.12.2021г..
Претендира законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
датата на банковия и превод до окончателното и плащане, като и присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
В условията на евентуалност претендира горепосочените получени от
ответника суми и законните лихви върху тях като неоснователно обогатяване
на ответника за моя сметка по чл.59 от ЗЗД.
В с.з.претенцията се поддържа и от проц.представител на
ищцата,адв.К.,който пледира за уважаване на иска и претендира разноски.
Представя списък с разноските.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК от ответника не е депозиран писмен
отговор.
В с.з. ответника се явява лично,като не оспорва исковата
претенция,заявява,че е получил сумата и ще си плати,предлага извънсъдебно
споразумение за разсрочено плащане.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите на страните ,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори,че през есента на 2020г., ищцата е живеела
в България и се запознала посредством онлайн комуникация с ответника,
който тогава живеел и работел в Г. (гр.М.).
В предходен период ищцата също живяла и работила там, като в
следствие новото запознанство и увещанията и обещанията на ответника, се
съгласила отново да отиде в Г., където да заживее заедно с ответника.
Така през м.февруари 2021г. се преместила и започнала работа на
предишното си работно място в гр.В..
През м.юли 2021г. ответникът също се преместил да живее при нея в
квартирата й в гр.В. .Заживяли заедно, както му помогнала да получи работа
при нейният работодател, работели на едно и също място.
През м.октомври 2021г. със средства и от двамата закупили лек
автомобил, с който дошли до България.
Наложило ищцата да остане за по-дълго в Б., за да се грижи своята
2
майка по време на и след заболяване от КОВИД. Между страните имало
договорка, ответника да се върне с автомобила в Г., за да уреди за нова
работа и нова квартира в гр.Р..
През м.декември 2021г. на посочените в Банково удостоверение №***
дати, превела от личната си банкова сметка в личната такава на ответника
посочените суми, които суми следвало да послужат за предплащане на наема
и депозита за апартамент в гр.Р., където да живеят, а и където през 2022г
.според уговорките им - и двете им деца.
Ответникът макар и в брак, убеждавал ищцата, че се развежда и че има
към нея сериозни намерения да живеят като семейство.
Преди коледните празници на 2021г. ответникът се завърнал с
процесният автомобил от Г. в Б. ,който регистрирал на негово име, като
променил и адресната си регистрация ,по постоянен адрес на ищцата в гр.Б..
Последният започнал да уговаря ищцата,да останат да живеят в гр.Б., в
нейното жилище, което частично да ремонтират като оползотворят пратените
му суми и да го превърнат в техен дом. Последното не било осъществено, т.к.
м.февруари 2022г., ответникът напуснал жилището с автомобила ,като
местоживеенето и местопребиваването му било неизвестно за ищцата.
Не се спори и това,че ответника е получил претендираната сума,както
и това че дължи същата поради невръщането й и неизползването й по
предназначение.
От приложените в кориците на делото писмени доказателства - Банково
удостоверение №***по дати, се установява, че ищцата превела от личната си
банкова сметка в личната такава на ответника посочените суми,
В с.з.по искане на ищцата съдът е допуснал до разпит св.Г. А.
,последната знае за отношенията между страните и това че ищцата,която е
нейна сестра е превела от личната си банкова сметка в тази на ответника
голяма сума пари за наем,защото имали уговорка да живеят заедно в Г..След
това се върнали отново в България и решили да живеят заедно но след това се
скарали и се разделили.
Съдът преценявайки свидетелските показания на св.А. на осн.чл.172 от
ГПК счита че следва да ги кредитира,т.кса еднопосочни,дадени при липса на
противоречия с изяснените по делото факти и отговарят на приетите от съда
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 8813.25 лв. ,претендирана като платена на отпаднало основание.
Съгл.разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание е длъжен да го върне.Фактическият състав на
задължението за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание
вкл.следните елементи,които трябва да са кумулативно проявени-разместване
на имуществени блага от един патримониум в друг ,разместването на блага
да е извършено с оглед реализиране в бъдеще на определена цел,която и двете
страни -пострадалият и получилият имущественото благо-искат да постигнат
и целта да се е осъществила,но в последствие основанието да е отпаднало с
3
обратна сила,като освен това е необходимо причината за това да не се
реализира търсената от страните цел да не се корени в поведението на
страната,дала имущественото благо.
В конкретния случай съдът приема,че ищцата е изправна
страна,доколкото е заплатила уговорената сума в размер на 8813,25 лева,
първоначално за наем а в последствие останала за да се реализира ремонт на
жилището обитавано съвместно от страните и това обстоятелство безспорно
е установено по делото.
За да е налице неизпълнение на договореното обаче което да обуслови
развалянето на договорката и връщане на даденото от него на отпаднало
основание е необходимо още ответната страна да не е изпълнила
задължението си по него,която предпоставка в случая е и налице,поради
следното:
От събраните по делото доказателства се установи,че ищцата е превела
по банков път на различни дати процесната сума.Основанието за превода ,от
личната й банкова сметка е била договорка между нея и
ответника,последният след получаването й да наеме жилище което двамата
да обитават във *** Г..Поради това че последният е решил да се завърне и
двамата да заживеят съвместно в нейно жилище в гр.Б. договорка за наемате
на жилище в Г. отпаднала.Независимо от това сумата получена от ответника
не била върната на ищцата.Нещо повече ответника предложил на ищцата с
дадените му пари да направят ремонт на нейното жилище ,което също не било
сторено поради това че през месец февруари 2022г. ответника напуснал
съвместно обитаваното жилище и гр.Б. и за ищцата бил в неизвестност .
При така установеното съдът приема,че ответникът не е изпълнил
задължението си по договореното,поради което и съдът приема,че е налице
неизпълнение на договореното от страна на ответника,поради което и е
налице валидно от страна на ищеца право да претендира връщане на
даденото на отпаднало основание.
С оглед на което предявеният иск е основателен,доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД,доколкото ,има законова забрана
за търсене на право,съгл.ал.2 от текста ,предвид предявеният в настоящото
производство иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД,то същият като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в размер на
352,53 лева,представляваща ДТ за образуване на делото,1250,00 лева за
адвокатско възнаграждение или общо сумата в размер на 1602,53лева.
Адвокатското възнаграждение е договорено и изплатено в съответствие
с чл.7,ал.2,т.2 от Тарифа №1/2004г.,поради което съдът не следва да го
прецизира.
Предвид горното, съдът,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА, на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, Д. Д. И. с ЕГН*** от с.Я.***,
обл.Г. ул.“П.С.“ № 5,да заплати на К. А. А. с ЕГН********** от гр.Б.,
ж.к.“Б.“, *** ,сумата в размер на 8813,25 лева, която е била получена без
основание него, както следва :сумата в размер на 3917,00 лева получена на
03.12.2021г.,сумата в размер на 3917,00 лева получена на 06.12.2021г. и
сумата в размер на 979,25 лева получена на 15.12.2021г. от ответника,чрез
превод от банковата сметка на ищцата А. ,ведно със законната лихва
,считано от датата на всеки банков превод по всяка една от вноските до
окончателното им изплащане .
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Д. Д. И. с ЕГН*** от
с.Я.***,обл.Г.ул.“П.С.“№5,да заплати на К. А. А. с ЕГН********** от гр.Б.,
ж.к.“Б.“, ***, сумата в размер на 1602,53 лева, представляваща разноски по
делото-352,53 лева, представляваща ДТ за образуване на делото и 1250,00
лева за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от К. А. А. с
ЕГН********** от гр.Б., ж.к.“Б.“, ***, иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д.ч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5