№ 122
гр. , 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100428 по описа за 2021 година
Предявени са два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „АКПЗ“ ЕООД чрез процесуалния
представител на дружеството юрк.Х.А. против К. М. К., с която се иска съдът да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 974.05 лв. - главница по Договор
за паричен заем №*********, сключен на 02.10.2018г. между „И.А.М.“ АД и К. М. К.,
вземането по който е цедирано на 03.08.2020г. на „АКПЗ“ ЕООД; 129.35 лв. – договорна
лихва за периода от 19.10.2018г. до 06.09.2019г.; 148.82 лв. – обезщетение за забава за
периода от 07.09.2019г. до 26.03.2021г., както и законна лихва за забава върху главницата от
26.03.2021г. до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което му е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът К. М. К. е възразил,
поради което, на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, бива депозиран настоящият иск. Твърди се,
че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е Договор за
паричен заем №*********, сключен на 02.10.2018г. между „И.А.М.“ АД като Заемодател и
К. М. К. като Заемател, сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Сочи се, че с подписване на договора Заемодателят се задължил да отпусне на
Заемателя парична сума в размер на 1250 лв., а последният усвоил цялата сума веднага след
сключване на договора. К. М. К. се задължил да ползва и върне заемната сума съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1471.20 лв., ведно с
договорната лихва, на 24 погасителни вноски, всяка в размер на 61.30 лв. (включваща
1
първоначална главница и договорна лихва). Твърди се, че по договора длъжникът е
извършил плащания в общ размер на 676.60 лв. Неизплатената от длъжника дължима
главница се твърди, че е в размер на 974.05 лв., а дължимата неизплатена договорна лихва е
в размер на 129.35 лв. за периода от 19.10.2018г.- датата на първата вноска до 06.09.2019г. -
датата на настъпване на падежа по договора. Твърди се, че длъжникът трябвало да изплати
целия заем на 06.09.2019г.- последната падежна дата, като от тогава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към подаване на исковата молба
сроковете по всички падежи на вноските са отдавна изтекли, а К.К. виновно не изпълнява
задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница в размер на 148.82 лв. за периода от 07.09.2019г.- датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението- 26 март 2021г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Сочи се още в исковата молба, че ищецът е легитимиран да подаде заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и настоящата искова молба, на основание сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и
Приложение №1 към него от 03.08.2020г. между „И.А.М.“ АД и „АКПЗ“ ЕООД, по силата
на които вземането е прехвърлено в ползва на „АКПЗ“ ЕООД изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото не е постъпил отговор и ответникът не е взел
становище по предявените искове, въпреки че е получил препис от исковата молба лично на
03.08.2021г.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира, чрез юрк.Й.М.,
молба-становище, в която моли съда да постанови, на основание чл.238, ал.1 ГПК,
неприсъствено решение срещу ответника К. в случай, че не се яви в първото по делото
заседание. Представителят на ищеца в своята молба взема становище и по съществото на
делото.
Ответникът К. М. К. не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими и основателни.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение, ведно с разпореждане
на съда от 28.07.2021 г. за връчване на препис от исковата молба и указване възможността за
подаване на писмен отговор, с които са му указани и последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването и в съдебно заседание, датата за което
заседание му е съобщена с определение № 208 от 10.09.2021г. за насрочване на делото,
както и отчитайки обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /Договор за
паричен заем №*********/02.10.2018г. между „И.А.М.“ АД и К. М. К.; Рамков договор за
2
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. между „И.А.М.“ АД и „АКПЗ“
ЕООД; Извлечение от приложение №1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични вземания (цесия) от 30.01.2017г. между „И.А.М.“ АД и „АКПЗ“ ЕООД;
Потвърждение за сключена цесия; Уведомление до К. М. К. за извършена цесия;
Пълномощно от изпълнителния директор на „И.А.М.“ АД за „АКПЗ“ ООД/, намира, че
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в
претендирания размер, без решението да се мотивира по същество, съобразно чл.239 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г. ОСГТК съдът, който разглежда иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Съгласно цитираното тълкувателно решение и като се вземе предвид, че и двата иска са
уважени изцяло, на ищеца следва да се присъдят разноски по ч.гр.д. № 255/2021 г. на РС-
Пирдоп в размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение /последното определено от съда при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ/, а по настоящото дело- 175
лв., от които 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в рамките на сумата по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземане на „АКПЗ“ ЕООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „*********“ №29, ет.3
против К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., общ.З., обл. С., ул. „********“ №18 за
сумите: 974.05 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и пет стотинки/ - главница по
Договор за паричен заем №*********, сключен на 02.10.2018г. между „И.А.М.“ АД и К. М.
К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното
заплащане на задължението; 129.35 лв. /сто двадесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 19.10.2018г. до 06.09.2019г., прехвърлени на
ищеца с Приложение №1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. между „И.А.М.“ АД и „АКПЗ“ ЕООД и относно което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 156 от 19.04.2021г. по ч.гр.д. № 255/2021г. по
описа на РС-Пирдоп.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
3
управление: гр.С., ул. „*********“ №29, ет.3 против К. М. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр.З., общ.З., обл. С., ул. „********“ №18 за сумата от 148.82 лв. /сто четиридесет и осем
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/
за периода от 07.09.2019г. до 26.03.2021г., за която сума е била издадена заповед за
изпълнение № 156 от 19.04.2021г. по ч.гр.д. № 255/2021г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.З.,
общ.З., обл. С., ул. „********“ №18 ДА ЗАПЛАТИ на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „*********“ №29, ет.3 сумата 175.00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в настоящото производство (75
лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение), както и 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 255/2021 г. на Районен съд-Пирдоп (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
4