РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 666 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за вземане на ищеца „Застрахователна
компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” N 67 А, от ответника П.Р.Р. ***, при твърдения, че ищецът като застраховател плаща на
22.06.2015г. на увредения собственик „Созопол Бус“ ООД на автобус марка „Ивеко“, модел „35 Ц 14 В“ с рег. N А 9066 КР, застрахователно обезщетение от
343.65 лв. за имуществени вреди от настъпило ПТП.Плащането е по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица N
22115001059470 със срок на валидност от 15.04.2015г. до 14.04.2016г., по която
ответникът като застрахован и водач на МПС на 07.06.2015г. при управлението му
без свидетелство за правоуправление причинява ПТП-то.За ПТП-то е съставен
Протокол за ПТП N 1342305.Ищецът релевира, че
с изплащането на застрахователно обезщетение, в качеството си на застраховател се суброгира в правата на
увреденото лице „Созопол Бус“ ООД и има право да упражни регресното си вземане
спрямо длъжника, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, на
основание чл.274, ал.2 от КЗ/отм/, предвиждащ право на застрахователя да получи
от лицето, управлявало без свидетелство за управление, платеното обезщетение, в
случай на настъпване на пътнотранспортно произшествие, както и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.Ищецът претендира да бъде
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 353.65 лв., от която 343.65 лв.
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане от пътно транспортно произшествие/ПТП/ на 07.06.2015г., причинено от П.Р.Р.
при управление на МПС без свидетелство за правоуправление, и 10 лв.
ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда-14.02.2020г. до окончателното й изплащане.Ищецът
претендира и разноските по делото, в т.ч. и в заповедното призводство, в което
издадената заповед за изпълнение ч.гр.д. N 1243/2013г. по описа на РС-Кърджали
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК предявява установителен
иск за вземането по нея. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но
поддържа иска с писмено становище чрез упълномощения юрк.Г..
Ответникът по иска П.Р.Р. *** не
подава отговор на исковата молба и в съдебно заседание лично признава
изложените в исковата молба обстоятелства.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Искът е предявен за установяване
на вземането, за което е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед N 54/14.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 180/2020г. на РС-Кърджали, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 14.02.2020г.Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен в указания от
заповедния съд едномесечен срок.
Ищецът е застраховал отговорността на
собственика, както и на всяко лице, което на законно основание ползва лек
автомобил марка Фолксфаген, модел Голф, с рег. N К 3564 АХ, за периода от
15.04.2015г. до 14.04.2016г., с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен със застрахователна полица N 22115001059470/14.04.2015г.На
07.06.2015г. така посоченото МПС се управлява от ответника без свидетелство за
правоуправление и съставеният и неоспорен Протокол за ПТП N
1342305/07.06.2015г. от мл.автоконтрольор при Сектор ПП при ОДМВР Бургас го
сочи за причинител на ПТП-то, при което посредством неправилна маневра удря
автобус марка „Ивеко“, модел „35 Ц 14 В“
с рег. N А 9066 КР, собственост на
„Созопол Бус“ ООД.Ангажирана е административно-наказателната отговорността на
ответника, видно от преписка по НП N 150769-002441/08.09.2015г., постъпила от сектор ПП-Бургас при ОД на МВР гр.Бургас, с
налагане на наказание за неправилна маневра, с която допуска ПТП и причинява материални щети както на управлявания от
него автомобил, така и на МПС с рег. N К 3564 АХ, така и наказание
за управление на МПС без свидетелство за управление, след като същото е отнето
по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП.Издаденото за целта НП N 15-0769-002441 от 08.09.2015г. не е
оспорено от ответника и е влязло в сила.В резултат на ПТП-то, при ищеца като
застраховател на застрахования делинквент, е образувана преписка по щета за
причинените вреди на автобус марка
„Ивеко“, модел „35 Ц 14 В“ с рег. N
А 9066 КР, собственост на „Созопол Бус“ ООД, оценени на 343.65 лв. с ликвидационни
разходи от 10 лв., като обезщетение от 343.65 лв. е изплатено на „Созопол Бус“
ООД на 22.06.2015г. с преводно нареждане за кредитен превод.
Ищецът извежда легитимацията си на кредитор на ответника, като твърди, че предмет на вземането му е
платеното на увредения
застрахователно обезщетение по
чл. 272, ал.2 КЗ/отм./. Това задължение за
плащане на обезщетението е възникнало за него при настъпило на 07.06.2015г. застрахователно събитие – ПТП, при което ответникът като застрахован със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, при неправилна маневра удря горепосоченият
автобус и причинява имуществени вреди на собственика му. Доказателствената сила
на протокола не е оспорена, а административно-наказателната отговорност на
ответника е безспорно ангажирана.Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените по реда на закона актове имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Основанието на предявения
регресен иск възниква от фактически състав, който включва освен деликт, при
който застрахованият управлява МПС без свидетелство за правоуправление, и
изплащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице.Това плащане също
е установено и не е оспорено.
Съгласно чл.274, ал.2 от КЗ/отм./
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без
свидетелство за управление. В тази хипотеза, както и в хипотезите на чл.274,
ал.1 от КЗ/отм./ застрахователят се освобождава от задължението по договора за
застраховка към застрахования при задължителното застраховане "Гражданска
отговорност", когато вредите на третите лица са причинени от застрахования
по време на управление на МПС/или са причинени от друго лице, което ползва МПС
на законно основание.
Правото на регрес на
застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице.
В тези случаи, независимо, че е заплатена застрахователна премия и е възникнало
валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават
от гражданската си отговорност.Те не се освобождават и в случаите, когато
свидетелството за правоуправление е отнето към настъпване на застрахователното
събитие.В съдебната практика е прието, че изразът „без свидетелство за
управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ/отм./ означава, че водачът въобще
няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото
свидетелство му е било отнето, както в случая, което обстоятелство не е оспорено
от ответника.Или налице са всички предпоставки за реализиране на правото на
регрес на застрахователя към делинквента.
При това, на основание чл.274,
ал.2 от КЗ/отм./ и по арг. от чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ/отм./ следва да се
признае, че ищецът има спрямо ответника вземане в размер на исковата сума, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, която дата съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а именно 14.02.2020г.
С оглед крайния изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер от
25 лв. за държавна такса, както и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение
за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания материален
интерес определя на 100 лв.В заповедното производство ищецът прави разноски от
25 лв. за държавна такса с присъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт от 50 лв.Така посочените разноски са дължими от ответника.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено спрямо П.Р.Р. с ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, с посочен
адрес за призоваване ***, че „Застрахователна
компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” N 67 А, има
вземане в размер на сумата
353.65 лв., от която 343.65 лв. изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане от пътно транспортно
произшествие/ПТП/ на 07.06.2015г., причинено от П.Р.Р. при управление на МПС
без свидетелство за правоуправление, и 10 лв. ликвидационни разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда-14.02.2020г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед N 54/14.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 180/2020г. на Районен
съд-Кърджали.
ОСЪЖДА П.Р.Р. с ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, с
посочен адрес за призоваване ***, да заплати на „Застрахователна компания Лев
Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Симеоновско шосе” N 67 А, сумата 125 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 75 лв. разноски по
заповедното
ч.гр.д. N 180/2020г. на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: