Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЮНИ АУТО“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Ю. Й. Й., подадена чрез адв. И. З., срещу Решение № 1601 от 14.11.2023 г. по АНД № 3546/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0049132 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС). С потвърдения ЕФ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ и е осъден касаторът за заплати на ОД на МВР - Варна 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се поддържа, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наказанието. Според касатора въззивният съд в противоречие със закона приема, че обжалваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като се сочи, че ЕФ не съдържа посочване на „размер на глобата“, а вместо това съдържа „размер на имуществената санкция“. Изтъква се, че не е предвидено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ЕФ да се налага „имуществена санкция“, а само административно наказание „глоба“, като в подкрепа на това твърдение касаторът се позовава на нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, предвиждаща, възможност за заплащане на 70 на сто от размера на глобата, наложена с ЕФ, но не и на имуществената санкция. Настоява се, че нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и реда, предвидени в ЗДвП, а последните не дават възможност с ЕФ да се наложи „имуществена санкция“. Сочи се и че е предвидено ЕФ да се издаде в отсъствието на нарушител, от което следва, според касатора, че се визира единствено физическо лице, но не и юридическо лице. На следващо място се твърди, че неправилно РС – Варна приема за допустимо неизвестно физическо лице (служител или друг) да извършва справка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което е в противоречие на закона, тъй като чл. 647, ал. 3 КЗ изисква издаването на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, респ. недопустимо е участието на физическо лице, при това анонимно. Искането е да се отмени обжалваното решение и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. В хода на делото процесуалният представител на касатора поддържа изложените в жалбата съображения и направените искания, като изтъква, че доводите на касатора сочат на наличие на разширително тълкуване на наказателните норми, а и ЕФ не е издаден незабавно или до 24 часа след установяване на административното нарушение, поради което административнонаказателната процедура е следвало да бъде осъществена по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Ответникът в касационното производство – ОД на МВР – Варна, с писмени бележки, чрез процесуален представител – гл. юриск. К. Л., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението на РС - Варна. Изложени са съображения за правилност на изводите на районния съд за законосъобразно проведено административнонаказателното производство, за правилно приложение на материалния закон, както и за правилна преценка, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, респ. неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се отправя искане в условията на евентуалност за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на касатора в минималния предвиден размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на съдебния акт на въззивната инстанция като правилно постановен при спазване на процесуалните правила и закона и при липса на основание за неговата отмяна.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са установени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ЮНИ АУТО“ ЕООД срещу ЕФ серия Г № 0049132, с който на дружеството за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Според ЕФ на 22.11.2022 г., в 20:21 ч., обл. Варна, община Аврен, по път първи клас № 9 (извън населено място) в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. Камчия, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60км/ч, с АТСС е установено управление на МПС Ф. Ф., с рег. № [рег. номер], собственост на „ЮНИ АУТО“ ЕООД, със законен представител Ю. Й. Й., регистрирано в РБ и неспряно от движение, заснето с АТСС № 100В948С010800ВD, за което МПС собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За да потвърди ЕФ, районният съд приема следното:

Позовавайки се на доказателствата по делото, е възприета фактическата обстановка, описана в ЕФ за установена.

Не са допуснати процесуални нарушения, свързани със съдържанието на обжалвания ЕФ, който е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и съдържа всички задължителни реквизити, а и фактическите рамки на административното обвинение съответстват на дадената правна квалификация, която е пълна и ясна и съдържа всички релевантни към отговорността разпоредби.

Съдържанието на електронния фиш не оставя съмнение относно субекта на отговорността, а именно юридическото лице „ЮНИ АУТО“ ЕООД, както и относно обстоятелството, че се налага имуществена санкция, поради което не е налице празнота или неяснота в съдържанието на ЕФ, която да съставлява съществено процесуално нарушение.

Съобразено е, че ЕФ не съдържа дата на издаване, но такава е отразена в АИС АНД - 02.12.2022 г., което, според състава на съда, по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице.

За законосъобразен е приет процесуалният ред за реализиране на отговорността на дружеството – чрез издаване на ЕФ, доколкото е в съответствие с чл. 647, ал. 3 КЗ, а и заснемането с процесната АТСС е направено с техническо средство, отговарящо на нормативните изисквания.

За безспорно установено по делото е прието вмененото с ЕФ нарушение, както и че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като е съобразено, че санкцията е определена от законодателя в абсолютен размер и такава е наложена.

Доколкото случаят по нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, то е прието, че не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, във вр. с § 1, т. 4 ДР ЗАНН.

С оглед изхода на спора е осъдено наказаното лице да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на районния съд е правилно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен законосъобразният правен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние. Правилен е и изводът за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН.

Касационната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Санкционираното дружество не оспорва факта, че в качеството си на собственик на процесното по делото МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение, не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи задължителната съгласно чл. 461, т. 1 КЗ застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт се установява и безспорно от събраните от районния съд доказателства.

Неоснователни са твърденията на касатора за липсата на нормативна уредба, визираща възможността на ЮЛ да бъде налагана "имуществена санкция" за установено с АТСС нарушение на КЗ.

В съответствие с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, законодателят е предвидил изрично налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лева за неизпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка ГО, т.е. юридическото лице като собственик на МПС е административнонаказателно отговорно лице.

Съгласно чл. 638, ал. 4 КЗ, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Безспорно по силата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Редът и условията за издаване на ЕФ са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която норма обаче, при установено и заснето управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО, е приложима относно изискванията за съдържанието на ЕФ, редът за уведомяването на лицето, чиято отговорност е ангажирана, срокът и редът за обжалването му. Въведеният в нормата израз: "за налагане на глоба" не би могъл да обоснове незаконосъобразност на издадения ЕФ за налагане на имуществена санкция. Както се посочи, налагането на имуществена санкция е изрично предвидено в чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 КЗ, поради което в хипотезата на чл. 647, ал. 3 КЗ на ЮЛ - собственик на МПС, управлението на което МПС е установено с АТСС, без наличието на сключена задължителна застраховка ГО, се налага предвидената в специалния закон - КЗ размер имуществена санкция, чрез издаването на ЕФ.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ, основани на тезата, че за приложение на тази норма следва АТСС да събира данни и за липсата на действаща застраховка ГО за заснетото МПС. За реализирането на отговорност с ЕФ за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо кумулативното наличие на следните фактически елементи: 1. Наказаното лице да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да липсва сключен договор за застраховка ГО; 3. Да е установено управление на процесното МПС, независимо кой е бил неговият водач; 4. Управлението да е установено с АТСС по реда на ЗДвП. За приложението на нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ, с АТСС следва да е установен единствено фактът на управление на МПС, което МПС да е заснето като елемент от фактическия състав на нарушение, но не и с АТСС да се установява наличието или липсата на данни, че за процесното МПС няма сключена съответната застраховка. Последното се констатира след извършване на справка за конкретното МПС.

Съдът не споделя и възражението на касатора, че доколкото ЕФ не е издаден незабавно след установяване на нарушението или „в някакъв преклузивен срок от 24 часа“, то административнонаказателната отговорност е следвало да бъде осъществена по общия ред – със съставяне на акт за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление. Това възражение е направено едва пред касационната инстанция. От друга страна датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит на ЕФ (арг.: чл. 189, ал. 4 изр. 2 ЗДвП), а моментът на издаване на ЕФ не е релевантен факт за реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение на това дали да е с ЕФ или с наказателно постановление. Освен това в случая темпоралния период между извършването на нарушението (22.11.2022 г.) и издаването на ЕФ (02.12.2022 г.) е сравнително кратък.

Предвид фиксирания в закона размер на имуществената санкция, следва да се приеме, че касаторът е законосъобразно санкциониран и е неоснователно възражението му за несправедливост на определения размер на санкцията.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изхода на спора, следва на основание чл. 68д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1601 от 14.11.2023 г. по АНД № 3546/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „ЮНИ АУТО“ ЕООД, с [ЕИК], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.