О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 461/28.3.2019г.
гр. Пазарджик, 28.03.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 349 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 30г, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/ и е образувано по жалбата на „Гиав интернешънъл груп“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № **, представлявано
от Г.И.Я. против Задължително предписание за забрана № С – 0163/22.03.2019 г.
на Г. Г. Б.– инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните
горива" към Главна дирекция при Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор /ГД при ДАМТН/, оправомощен със Заповед № А – 940/11.12.2017
г. на Председателя на ДАМТН.
В жалбата е
направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорените задължителни предписания, на основание чл. 166, ал. 2,
във връзка с чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ. Твърди се, че допуснатото по закон
предварително изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда.
Като
доказателства по делото, с писмена молба вх. № 2095/28.03.2019 г.,
жалбоподателят е представил: Трудов договор № 01/27.06.2018 г.; Допълнително
споразумение към трудов договор № 01/23.01.2019 г.; Договор за заетост №
60802951811000 от 26.06.2018 г., сключен между Агенция по заетостта и
дружеството жалбоподател за предоставяне на средства от държавния бюджет в
размер на 15 331 лева за едно работно място, предоставени за наето
безработно лице по трудов договор; Анекс № 17 към договор за банков кредит –
овърдрафт № 57/23.03.2006 г., сключен с Уникредит Булбанк АД; Извлечение по
Разплащателна сметка в BGN № 31/26.03.2019 г.; Фактура фабр. № **********/30.03.2018 г.; Фактура
фабр. № **********/30.04.2018 г.; Фактура фабр. № **********/30.04.2018 г.;
Фактура фабр. № **********/30.04.2018 г., както и 13 броя фактури за доставка
на дизелово гориво с получател „Ирели“ ООД; Експертно решение № 3383/171 от
28.09.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД и
магнитно-резонансна томография от № 2255/26.09.2018 г.
Искането по чл. 166, ал.
4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се
поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна
страна, за която наложената със забраната принудителна административна мярка
въздейства върху правната й сфера, поради което е допустимо.
Разгледано по
същество искането е основателно по следните съображения:
Предмет на
оспорване е Задължително предписание за забрана № С – 0163/22.03.2019 г. на Г. Г.
Б. – инспектор, оправомощен със Заповед № А – 940/11.12.2017 г. на Председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Гиав интернешънъл
груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик се
забранява разпространяването от резервоар № 2 на гориво за дизелови двигатели
от 4 051 литра, за което е установено, че не съответства на изискванията
за качество.
Съгласно чл. 30г,
ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи имат право
да прилагат принудителни административни мерки, с които да „забраняват пускането,
разпространението, транспортирането или използването на течни горива, както и пускането
или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива, когато в резултат
на изпитването в стационарна лаборатория и съставен констативен протокол е установено
несъответствие поне на едно от изискванията за качество, определени с наредбата
по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1, независимо от оспорването
по чл. 30в, ал. 1, т. 3“. В ал. 6 на чл. 30г от ЗЧАВ е регламентирано, че подадената
жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка,
т.е. подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Като
изключение от суспензивния ефект на оспорването на административния акт, законът
допуска неговата предварителна изпълняемост, в защита на обществения интерес. Допуснатото
предварително изпълнение на административния акт по силата на даден закон, когато
не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия
да бъде спряно от съда. В чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ не са дефинирани условията, при
които съдът може да постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение. В
специалния закон липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява
основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което приложение
следва да намерят условията, посочени в чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК.
Според
разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия
е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато
предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или
труднопоправима вреда.
В конкретния
случай в жалбата се развиват доводи за това, че забраната за разпространение на
посоченото количество гориво за дизелови двигатели ще нанесе щети, загуби и
пропуснати ползи от материален и морален характер на дружеството, което пък от
своя страна ще влоши и здравословното състояние на управителя на дружеството.
Посочено е, че е възпрепятствано обслужването на клиентите на дружеството,
които са земеделски производители, в кампания по оран и сеитба. Твърди се, че
предварителното изпълнение на административния акт ще доведе до невъзможност да
се осигурят парични средства за осигуровки и работни заплати със съответните
негативни последствия за това. В искането е посочено, че липсата на парични
средства по банковата сметка на дружеството и няколкократният намалял оборот от
продажби обуславят невъзможността за разплащане със сервизни и други обслужващи
звена и доставчици на услуги, което трябва да се осъществи от края на м. март
2019 г.
Условие да бъде
спряно от съда предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен
интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет от порядъка
на посочените в чл. 60 от АПК.
Целта на допуснатото
по силата на специалната норма на чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ предварително изпълнение
е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице
съразмерност между тях и интересите на адресата на акта. С оглед на това в тежест
на оспорващото дружество е да установи, че допуснатото предварително изпълнение
би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.
166, ал. 2 от АПК.
В конкретния
случай съдът намира, че с представените по делото доказателства дружеството
жалбоподател е доказал възможността реално да претърпи значителни такива вреди.
Установи се от съдържанието на представените: трудови договори, договор за заетост,
Анекс № 17 към договор за банков кредит, сключен с Уникредит Булбанк АД; Извлечение
по Разплащателна сметка в BGN № 31/26.03.2019 г., както и фактури да доставки
на дизелово гориво, че молителят има задължения за заплати към персонала, задължения
към доставчици, изплащане на задължения към банки и по договор за заетост,
сключен с Агенция по заетостта, които не биха могли да бъдат изпълнени, тъй като
с предварителното изпълнение на оспорения административен акт, дружеството губи
възможността си да доставя дизелово гориво, което води до прекратяване на дейността
му, а оттам и до невъзможност да се изпълнят поетите договорни задължения. Видно
от т. 6.6. от договора за заетост, сключен с Агенция по заетостта, ако работодателят
прекрати с лице едностранно трудовото правоотношение по причини, които не са свързани
с виновно неизпълнение на трудовите задължения, както и по взаимно съгласие през
периода на настоящия договор, той възстановява изцяло преведените средства за съответното
лице, ведно със законната лихва върху тях. Последното от своя страна води до отговорност
за заплащане на неустойки, невъзможност за изпълнение на поети ангажименти за
наемане на безработни лица по трудов договор, както и до заплащане на обезщетения
на останалите без работа работници и служители. Това би могло сериозно да затрудни
дейността и финансовата стабилност на търговеца.
Предвид на
гореизложеното, съдът намира, че искането е основателно. С оглед данните по делото, настоящият състав счита, че преустановяване
дейността на дружеството до разрешаване на главният спор, би причинило на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона. Представени са доказателства
за настъпващи в периода на действие на предварителното изпълнение падежи на задължения,
респ. плащания които предприятието следва да осъществи и които безспорно биха се
отразили негативно именно върху финансовото му състояние ако през въпросния период
същото не осъществява дейност.
По изложените
съображения, искането съдържащо се в жалбата за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на
основание чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се уважи.
Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - ІІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Задължително предписание
за забрана № С – 0163/22.03.2019 г. на Г. Г. Б. – инспектор в отдел "Инспекция
на качеството на течните горива" към ГД при ДАМТН, с което на „Гиав интернешънъл груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „***“ № **, представлявано от Г.И.Я., е наложена забрана за разпространяването от резервоар №
2 на гориво за дизелови двигатели от 4 051 литра, до приключване на съдебното производство
по обжалване на това предписание с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/