РЕШЕНИЕ
№ 260002
гр. Перник, 22.03.2022 год.
ОКРЪЖЕН СЪД
– ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието
на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 52 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск предявен
ОТ : „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от П. Д. и Д. Ш. -изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З.
-адвокат от САК, със съдебен адрес:***; e-mail: ***: тел.: ***
СРЕЩУ:
1.
Ц.Б.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и
2.
А.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
С ИСКАНЕ:
Да бъде
постановено решение, с което да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците Ц.Б.М., ЕГН **********
и А.И.М., ЕГН ********** солидарно да заплатят на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
/предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П. Д. и Д. Ш., следните
суми: сумата от 56 442, 69 лв.
/петдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща част от неиздължената главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот *** г. в общ размер на 69 806,55 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата па подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на вземането, такси по договора в
размер на 502,82 лв. /петстотин и два лева и осемдесет и две стотинки/ за
периода от 5.10.2017 г. до 20.1.2020 г., представляваща част от общо дължимата
сума за такси по договора в размер на 1513, 06 лв.; сума за имуществени
застраховки в размер на 102, 84 лева /сто и два лева и осемдесет и четири
стотинки/ 30.10.2017 г. до 20.1.2020 г., представляваща част от общо дължимата
сума за имуществени застраховки в размер на 495,04 лв., както и нотариални
разноски в размер на 847,80 лева /осемстотин четиридесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ за периода от 13.9.2017 г. до 20.1.2020 г., както и да
бъдат ОСЪДЕНИ ответниците Ц.Б.М., ЕГН ********** и на А.И.М., ЕГН **********
солидарно да заплатят на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД направените в настоящия
исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 2 315,84 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ - внесена държавна такса и 2 720, 26 лева /две хиляди седемстотин и двадесет лева и двадесет и
шест стотинки/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищеца твърди, че съгласно Договор за кредит за покупка
на недвижим имот *** г. “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД) в качеството му на кредитор е отпуснал на Ц.Б.М., ЕГН ЕГН **********
и на А.И.М., ЕГН **********, в качеството им на кредитополучатели, кредит в
размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, с краен срок на погасяване,
съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит - 228 месеца. В изпълнение на чл.
5, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***7 г. страните
подписали приложение към договора (озаглавено „Приложение към Договор за кредит
за покупка на недвижим имот *** г.”), с което страните удостоверили, че датата
на откриване на заемната сметка е *** г.
Във връзка с
предоставения кредит ответниците са предоставили обезпечение (първа по ред
ипотека) в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № ***, том **, рег. № ***,
дело № 299 от 8.9.2007 г. на нотариус В. Я., вписана в НК под рег. номер ***, с район на действие Районен съд П..
След
учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по Договора за
кредит ответниците са усвоили кредит в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди
лева/, сумата им е била преведена с банково бордеро № ***г..
На основание
чл. 24 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** г. страните по
взаимно съгласие са предоставили на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД право едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от
групата на Eurobank EFG Group, включително на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД.
На *** г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството си на цедент е прехвърлила на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, всички свои
вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** г. Впоследствие с Договор за цесия за прехвърляне на вземания
по договор за кредит от ***г., „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си
на цедент е прехвърлил обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на
цесионер всички вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** г.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и при условията на чл. 24, ал. 1 от
договора за кредит ответниците са уведомени за цесиите чрез уведомления за
прехвърляне на вземания, връчени им чрез нотариус М. М., вписана в НК под
рег. номер ***, с район на действие
Районен съд П..
С двата
договора за цесия се установява, че въпреки първоначалното цедиране на
вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в полза на трето лице, вследствие на
извършена обратна цесия понастоящем ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД отново е
титуляр на всички вземания срещу Ц.Б.М., ЕГН ********** и на А.И.М., ЕГН **********,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** г.
След
сключването на процесния договор за банков кредит отпуснатият кредит е бил
преструктуриран с допълнителни споразумения, както следва: Допълнително
споразумение от *** г.; Допълнително споразумение от *** г.; Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г. и Допълнително
споразумение от *** г.
По силата на
чл. IV от Допълнително споразумение от *** г., чл. 4, ал. 1 от Допълнително
споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г.,
чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 от
Допълнително споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 Допълнително споразумение от ***
г. и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г. главницата по кредита
е преоформена, като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с
кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви и такси по договора са били
служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и
непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат
от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница е нарастнала на
сума в общ размер на 73 373,59 лв.
С
извършеното преструктуриране е било формирано едно ново по размер задължение,
което е допълнително за кредитополучателите и е свързано с неизпълнение на
договореното. Според ищеца било налице постигнато съгласие между страните за
новия размер на дълга, който, след като е преструктуриран, се дължал от
кредитополучателите.
След
извършена справка в счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД било
установено, че към *** г. е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** г., в размер на 52 175, 29
лв. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***
г., при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради непогасяване на
47 вноски за главница, считано от *** г. и 53 вноски за лихва, считано от ***
г., банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от договора за
кредит и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което ответниците
били уведомени с нотариални покани за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, връчени чрез нотариус М. М., вписана в НК под рег. номер ***, с район на действие Районен
съд П.. Нотариалните покани били връчени
чрез залепване на уведомление, поради което ищецът направил справка за
регистрираните трудови договори на кредитополучателите. Установено било, че
кредитополучателят А.И.М. няма регистриран трудов договор, а кредитополучателят
Ц.Б.М. има месторабота в ***, поради което бил направен опит да се връчи
поканата и чрез работодателя, но кредитополучателите отново не били открити и
поканата, според ищеца, се счита връчена на основание чл. 47, ал. ГПК. При
тези предпоставки ищеца твърди, че предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на *** г., след достигане на волеизявлението на банката до
длъжниците.
С настоящата
искова молба ищецът „Юробанк България“ АД претендира частична главница в размер
на 56 442, 69 лв., представляваща част от общо дължимата по договора за кредит
главница в общ размер на 69 806, 55лв. Така претендиралата частична главница в
размер на 56 442, 69 лв. представлява просрочена главница в размер на 19 442,
69 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 37 000 лв.
Във връзка с
отпуснатия кредит ответниците дължат солидарно на банката и неизплатени такси
по договора за кредит, като банката претендира частично сума за такси по
договора в размер на 502, 82 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 20.01.2020 г.,
представляващи част от общо дължимата сума за такси по договора в размер на
1513, 06 лв. Основанието за дължимо на тези такси е чл. 4 от Договора за
кредит.
На основание
чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 3 от процесния договор за банков кредит
банката претендира частично сума за имуществени застраховки в общ размер на
102, 84 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 20.01.2020 г., представляваща част
от общо дължимата сума за имуществени застраховки в размер на 495, 04 лв.
На основание
чл. 78 ЗЗД ищецът претендира, че ответниците дължат солидарно на банката 792,80
лева нотариални разноски за периода от 13.9.2017 г. до 20.01.2020 г., които
претендира в настоящето производство в пълен размер. Те включват нотариални
разноски за подновяване на учредената в полза на банката договорна ипотека и
заплатени нотариални такси за връчването на нотариални покА.за обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния договор за банков кредит.
Ответникът А.И.М., чрез особения си представител, в
законоустановения срок от един месец, е подал отговор, в който изцяло оспорва
исковата претенция. Сочи, че с твърдяното от ищеца преструктуриране на кредита
е формирано едно ново по размер задължение, като в главницата са включени и
изтеклите лихви. За това според особения представител липсвало съгласие на
страните. По силата на допълнителните споразумения, главницата по кредита била
променена, като всички дължими суми – просрочена главница, лихви и такси по
договора били служебно преоформени към редовната непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Така направеното увеличение било нищожно, тъй като водело
до начисляване на лихва върху лихва. Допълнителните споразумения изменяли
съществени елементи на първоначалния договор и не били само негови допълнения.
Съгласно посоченото в отговора изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е надлежно връчено на кредитополучателите, тъй като те
били уведомени посредством нотариални покани, връчени им чрез залепване съгл.
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Залепването като способ за уведомяване не било посочено в
клаузите на договора, поради което и не било допустимо да се извърши по този
ред.
Ответникът Ц.Б.М. в законноустановения срок не е
депозирала отговор.
В
съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител моли да се постанови
решение, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове,
Моли за присъждане на съдебно
деловодните разноски по делото.
В
съдебно заседание особения представител адв. Т. моли да бъде постановено
решение с което да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като във всички
сключени допълнителни споразумения, съществували неравноправни клаузи, за
служебно преоформяне от банката и не може да се приемело за доказано вземането
на банката, както по основание така и по размер.
Съдът, след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа, страна следното:
Не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** г., въз основа на който “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
(предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) в качеството му на
кредитор, е отпуснала на Ц.Б.М., ЕГН **********
и на А.И.М., ЕГН **********, в качеството им на кредитополучатели, кредит в
размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, с краен срок на погасяване,
съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит - 228 месеца.
С Допълнително споразумение от *** г.;
Допълнително споразумение от *** г.; Допълнително споразумение от *** г.,
Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г.,
Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г.,
Допълнително споразумение от *** г. и Допълнително споразумение от *** г.
отпуснатия кредит бил преструктуриран. По силата на чл. 4 от Допълнително
споразумение от *** г., чл.4, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г., чл.
3, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от *** г.,
чл. 3, ал. 1 Допълнително споразумение от *** г. и чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от *** г. главницата по кредита била преоформена. В резултат от
преоформянето размерът на усвоената по кредита главница нараснала в общ размер
от 73 373,59 лв.
Видно от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно с договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** подписан ***г., „Българска пощенска банка” АД
предоставила на Ц.Б.М. и А.И.М. в качеството им на кредитополучатели – кредит в
размер на сумата от 60 000,00лв., от която сумата от 22 500,00 лева за покупка
на недвижим имот- апартамент и 37 500,00 лева за други разплащания, като кредитополучателя
се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срокове и
при условията на договора. Сумата в размер на 60000,00 лева била усвоена на ***г.
по разплащателна сметка на Ц.Б.М. - IBAN ***. Дължимата от кредитополучателя
годишна лихва за предоставения кредит включвала сбора на Базов лихвен процент
на БПБ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период за
начисляване на лихвата. Към момента на сключване на договора БЛП на БПБ АД за
жилищни кредити в лева бил в размер на 7%. Лихвата се начислявала от датата на
усвояване на кредита. При просрочие на дължими погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя се задължил да плати лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от
10 пункта.
Кредитополучателя се задължил да заплати
на банката и такси във връзка с получения кредит както следва: Такса за
управление -1,5%, върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при
първо усвояване на кредита. В началото на всяка следваща година, считано от
откриване на заемната сметка кредитополучателят заплаща на банката, годишна
такса за управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница към
същата дата. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви бил 228 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка. Дата на откриване на заемната сметка била ***г. съгласно
приложение към договор за банков кредит. Кредита следвало да се погасява на
равни /анюитетни/ месечни вноски включващи лихва и главница с размер на всяка
вноска от 476,52 лева, която била дължима
на 5-то число от месеца.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните се договорили да
променят лихвата по кредита в размер на 7,5%.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните констатират, че към ***г
задължението на кредитополучателят е в размер на 58637,85 лева от които както
следва: 100,65 лева просрочена главница, 475,18 лева просрочена лихва, 57981,21
лева редовна главница и 80,81 лева редовна лихва, поради което се договорили за
въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката,
като кредитополучателят се задължил да извърши еднократно погасяване на кредита
със сума в размер на 584,67 лева. След еднократно погасяване на кредита със
сума в размер на 584,67 лева, разликата между погасената сума и общия сбор,
била преоформена чрез натрупване към редовна главница.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните констатират, че към ***г
задължението на кредитополучателят е както следва: 260,89 лева просрочена
главница, 1014,34 лева просрочена лихва, 60292,16 лева редовна главница и 25,00
лева просрочени такси, поради което се договорили за въвеждане на облекчен ред
за погасяване на съществуващите вземания на Банката. Кредитополучателят се
задължил да извърши еднократно погасяване на кредита със сума в размер на
350,00 лева. След еднократно погасяване на кредита със сума в размер на 350.00
лева, разликата между погасената сума и общия сбор, била преоформена чрез
натрупване към редовна главница, като кредитополучателят ползвал и 12 месечен
период на облекчено погасяване на Общия дълг., за който период върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва 6,86% и 350,00 лева месечна вноска отразено в
Погасителен план.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните се съгласили да се
прекрати действието на въведеното облекчено за погасяване на Общия дълг и
банката изготвила нов погасителен план.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните след като
констатирали, че към ***г задължението на кредитополучателят е както следва:
1258,37 лева просрочена лихва, 61400,44 лева редовна главница и 68,00 лева
просрочени такси, се съгласили, че
всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно от Банката чрез
натрупване към редовната главница, а кредитополучателят ще ползвал 6 месечен
период на облекчено погасяване на Общия дълг., за който период върху дълга се
начислявала фиксирана годишна лихва 3,83% и 200,00 лева месечна вноска отразено
в Погасителен план.
С Допълнително споразумение от *** г.
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните след като
констатирали, че към ***г задължението на кредитополучателят е както следва:
280,95 лева просрочена главница, 1348,04 лева просрочена лихва, 62714,33 лева
редовна главница и 225,18 лева просрочени такси, се споразумели да се въведе
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на
Банката, като всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно от
Банката чрез натрупване към редовна главница, като кредите получателят ползвал
6 месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг., за който период върху
дълга се начислява фиксирана годишна лихва 4,03% и 215,00 лева месечна вноска
отразено в Погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване
се начислявала годишна лихва сбора на Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни
кредити в лева плюс договорена лихвена надбавка в размер на 1,05 пункта. Дълга
се погасявал съгласно Погасителен план към допълнително споразумение от ***г.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните след като
констатирали, че към ***г задължението на кредитополучателят е както следва:
280,95 лева просрочена главница, 1218,98 лева просрочена лихва, 65038,53 лева
редовна главница и 98,02 лева просрочени такси, се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на Банката и че всички плащания във връзка с кредита се
преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовна главница, като
кредитополучателят ще ползвал 6 месечен период на облекчено погасяване на Общия
дълг., за който период върху дълга се начислявала годишна лихва в размер равен
на действащия Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева намален
с 9,78 пункта и 40,00 лева месечна вноска отразено в Погасителен план. След
изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва като
сбора на Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева плюс
договорена лихвена надбавка в размер на 2,11 пункта. Дълга се погасявал
съгласно Погасителен план към ДС от ***г. Към ***г. БЛП в лева е в размер на
10,5%.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните след като
констатират, че към ***г задължението на кредитополучателят е както следва:
1210,08 лева просрочена лихва, 65 038,53 лева редовна главница и 98,00 лева
просрочени такси, се съгласили за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на Банката и че всички плащания във връзка с кредита се
преоформят служебно от Банката чрез натрупване към редовна главница, като
кредитополучателят ще ползвал 6 месечен период на облекчено погасяване на Общия
дълг , за който период върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен на
действащия Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева намален с
9,78 пункта и 40,00 лева месечна вноска отразено в Погасителен план. След
изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва сбора
на Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева плюс договорена
лихвена надбавка в размер на 2,11 пункта. Дълга се погасявал съгласно
Погасителен план към ДС от ***г. Към ***г. БЛП в лева е 10,5%.
С Допълнително споразумение от ***г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** страните след като
констатирали, че към ***г задължението на кредитополучателят е както следва:
630,35 лева просрочена главница, 2619,21 лева просрочена лихва, 66018,72 лева
редовна главница и 66,00 лева просрочени такси, като кредитополучателят се
задължил да внесе еднократно за погасяване на кредита сума в размер на 250,00
лева, след което ще се ползва с 6 месечен период на облекчено погасяване на
Общия дълг след което всички плащания във връзка с кредита ще се преоформят
служебно от Банката, чрез натрупване към редовна главница. Кредитополучателят
ще ползва 6 месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг., за който
период върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен на действащия
Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева намален с 5,78 пункта
и 253,00 лева месечна вноска отразено в Погасителен план. След изтичане на
периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва сбора на Базов
лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева плюс договорена лихвена
надбавка в размер на 2,94 пункта. Дълга се погасявал съгласно Погасителен план
към ДС от ***г. Към ***г. БЛП в лева е 10,25%.
Вещото лице в Приложение 1 към
изготвеното заключение е отразило цялото движение по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г. за периода от
усвояване на кредита ***г до ***г./ датата на последна вноска съгласно Договор
за кредит за покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от **г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г.
главницата е в размер на 73373,59 лева.
В Таблица- приложение 1, неразделна част от заключението на вещото
лице са отразени всички начисления и извършени плащания по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г. По Договор за кредит
за покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г. Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.
Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г. са
извършени плащания по главница в размер на 2307,14 лева по дати и суми посочени
в Таблица приложение 1. Съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г. и
Допълнително споразумение от ***г. капитализирана главница в размер на 1259,90
лева.
Към извършване на проверката по кредита
вещото лице сочи, че не е осчетоводена предсрочна изискуемост.
Вещото лице дава заключение, че Съгласно
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от
***г., Допълнително споразумение от ***г., допълнително споразумение от **г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г.,
неплатената просрочена главница с падежирали вноски от ***г. /ДС от **г/ до ***г.
била в размер на 19 442,69 лева /от 76-та вноска до 148-ма вноска/ по дати и
суми отразени в Таблица Приложение 1 и непадежирали вноски /салдо по кредита 50
363,86 лева.
В случай, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита неплатената главница е в размер на 69 806,55 лева по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от
***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.
Неплатени от страна на кредитополучателя
съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***, Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение
от ***г., Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г.
били такси в размер на 1 513,06 лева и
за периода от ***г. до ***г. в размер на 502,82 лева.
Неплатени суми за имуществени застраховки от
кредитополучателя съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г. и
Допълнително споразумение от ***г. били в размер на 495,04 лева, за имуществени
застраховки за периода от ***г. до ***г. са в размер на 102,84 лева.
Неплатени суми по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот ***, Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г. за направени
нотариални разноски за периода от ***г. до ***г. били в размер на 847,80 лева
В счетоводството на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД във връзка с Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***, Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително
споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г. са осчетоводени по
хронология и аналитичност движението по кредита съобразно сключения договор и
девет броя допълнителни споразумения към договора.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа
експертиза, като безпристрастно и компетентно изготвено и основава фактическите
си изводи въз основа на него.
При така установените фактически обстоятелства по
делото, съдът приема от правна страна следното:
В исковата молба
изрично се заявява, че целият непогасен остатък от задължението по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот *** г. за главница е в размер на сумата от 56 442, 69 лв., както и 502./82 лв. – такса по договора за периода от
05.10.2017г. до 20.01.2020г.; 102.84 лв. – имуществена застраховка за периода
от 30.10.2017г. до 20.01.2020г., и 847.80 лв. – нотариални разноски за периода
от 13.09.2017г. – до 20.01.2020г. Сочи се, че кредита е станал предсрочно
изискуем поради трайно просрочие на дължимите месечни вноски, а именно на 47
вноски главница, считано от ***г. и 53 вноски лихва считано от ***г., банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на нотариални покани на
осн. чл. 47 от ГПК, като предсрочната изискуемост настъпила на ***г., поради което Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и е за осъждане на ответника да заплати дължими суми по
обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** г.
В тежест на ищеца – търговец е да
докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, предоставяне
на сумата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** г., настъпилата
предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на длъжника за нея,
както и размерът на претендираните вземания по отделни пера; тежестта на
доказване, че клаузите са индивидуално уговорени пада изцяло върху търговеца.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както
и дължимостта на вземането по възражението за прихващане по основание и размер.
По делото не се спори за наличието
на валидно правоотношение между страните по делото, възникнало въз основа на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот *** г., както и че въпреки първоначалното
цедиране на претендираното с исковата молба вземане, въз основа на „обратна
цесия“ ищецът отново е станал титуляр на всички вземания произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***
г.
При преценка
действителния размер на задължението съдът дължи служебно съгласно чл.7, ал.3 ГПК, а и въз основа на изрично въведените от особения представител на ответника
възражения, произнасяне относно валидността на сключените между страните
допълнителни споразумения за периода от ***г.
до ***г., с които съществено са променени клаузите на първоначалния
договор, в резултат на което извършеното преструктуриране на кредита
представляващо увеличение, чрез събиране на лихва върху лихва, наличието на
неравноправни клаузи в Договор за кредит за покупка на недвижим имот касателно
промяната на лихвения процент по договора, капитализирането на просрочени лихви,
начисляването на лихвена надбавка и такси по кредита, както и за настъпването
на предсрочната изискуемост на вземането..
По делото с
отговора на исковата молба е оспорена валидността на сключените между страните
допълнителни споразумения за периода от ***г.
до ***г., с които съществено са променени клаузите на първоначалния
договор, в резултат на което извършеното преструктуриране на кредита
представляващо увеличение, чрез събиране на лихва върху лихва било нищожно и
нямало правно действие, поради което za съдът следва на
От представените по делото
доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ се установява реално
усвояване на сумата от 60 000.00 лева, доколкото със същата е реализирана
целта на договора, а именно: договор за покупка на недвижим имот ***. С иосочената сума е заверена сметката на
длъжника
От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че действително не е налице редовно плащане на
уговорените по договора месечни вноски. В хода на извършената проверка в
записите по счетоводните сметки вещото лице установява, че неплатената
просрочена главница с падежирали вноски от ***г. /ДС от ***г./ до ***г. е в
размер на 19 442.69 лв. /то 76–та вноска до 148–ма вноска/, и непадежирали
вноски салдо по кредита 50 363.86лв. Следователно поради установеното
неизпълнение на задълженията по процесния договор, основанието по чл.18, ал.2
от договора за кредит, се явява доказано от ищеца, поради което съдът приема,
че в полза на кредитополучателя е възникнало потестативното право за обяви
задълженията по договора от ***г. за предсрочно изискуеми изцяло, с което да
отнеме преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя. Безспорно
е, че доколкото не е настъпила крайната падежна дата по договора, е необходимо банката ищец да обяви
предсрочната изискуемост на длъжника като в тази връзка мотивите на ВКС във
връзка с приложение на чл.60, ал.2 ЗКИ, съдът намира за напълно съответни. С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните
институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане
на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема,
че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. С решение №148/02.12.2016г. по т.дело
2072/2015г. на Първо т.о. на ВКС, съдът приема, че волеизявлението на банката -
кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В тази насока ищецът ангажира писмени доказателства като
се позовава на нотариална покана за изпълнение /л.98 и л.101/ и разписки,
удостоверяващи обстоятелствата, при които връчването е извършено чрез залепяне
на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Кредиторът не е ограничен относно
избора на способ за връчване на съобщения, но изявлението следва изхожда от
законния му представител или упълномощен представител. В конкретния случай
поканата за изпълнение изхожда от адв.П. Б. По делото е представено пълномощно
с нотариална заверка на подписите от ***г., с което изпълнителния директор и член
на управителния съвет на банката – Д. Б. Ш. и прокуриста М. И. В., заедно
представляващи на банката упълномощават младши адвокат П. Б. да изготвя,
подписва и изпраща от името на търговеца до длъжници на банката покани за
доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на предсрочна изискуемост на
просрочени вземания, нот.покани за доброволно изпълнение и за обявяване на
предсрочна изискуемост. По отношение на начина на връчване е налице е изрична правна норма – чл. 50 ЗННД,
съгласно която нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната
кантора да връчва съобщения и книжа при условията и реда на чл. 37 – 58 ГПК
/определение № 141 от 02.02.2010г. по ч. т. дело № 496/2009г. на ВКС, ТК, I
т.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК/. Разпоредбите на ГПК не установяват
срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи
на призоваване чрез залепване – посещения в рамките на повече от месец са
необходими за правилното приложение на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК, но не
и за призоваването по реда на чл. 47 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не
поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не
може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението /в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 84 от 05.06.2014г. по т. дело № 1220/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.,
постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 517 от 05.07.2011г.
по ч. т. дело № 187/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 296 от
24.04.2013г. по ч. т. дело № 736/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и цитираното в него
определение № 565 от 28.10.2009г. на ВКС по ч. гр. д. № 577/2009г., ГК., III
г.о., определение №194/30.03.2018 по дело №2171/2017 на ВКС, ТК, II т.о. и др.
съдебни актове/. Преценката за наличие на предпоставките по чл. 47 ГПК се
извършва въз основа на отбелязванията върху нотариалната покана, а съобразно
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 47 от 17.02.2011г. по
ч. т. дело № 719/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., удостоверяването на
обстоятелствата, относими към връчването следва да се съдържа в самото
съобщение за връчването върху нотариалната покана и конкретно да е посочена
причината, обусловила приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК. Със същото съставът на
ВКС е приел, че не е достатъчно нотариусът само да отбележи, че връчването на
екземпляр от поканата е съгласно чл. 47 ГПК, защото само от тази констатация не
може да се установи дали са били налице законните предпоставки за връчване по
този ред. Видно от представеното нотариално удостоверяване и приложения към
него протокол за извършени действия при връчване на поканата до всеки един от длъжниците
/л. 98 и 101/ е посочено, че уведомлението е залепено на адреса на длъжника,
който съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес с оглед извършена от
нотариуса справка в Национална база данни „Население”; отбелязани са и
причините, поради които нотариусът е предприел връчване по реда на чл. 47 ГПК –
посещения на адреса в различни часове на деня и ненамиране на адресата в
рамките на един месец, както и ненамиране на лице, което е съгласно да получи
съобщението; изрично е посочено, че екземпляр от уведомлението е поставен в
съответната пощенска кутия. Ето защо поканата за изпълнение, изпратена до
длъжника от адвокат Б. с уведомление за пристъпване към принудително събиране е
съобщена валидно на длъжника и е породило потестативното право на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора,
което настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на
обективния факт и субективния – упражненото от кредитора право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо – чрез
нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което
следва да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се
приеме, че нарочното волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е
достигнало до знанието на длъжника чрез изпращане на нотариална покана, на дата
***г. – за длъжника Ц.Б.М. и на ***г. за длъжника А. И.М.. С оглед на което за
ответниците е възкликнало задължение за заплащането на цялата главница по
договора за кредит, установена съгласно заключението на вещото лице /при
съобразяване с извършените погашения/ в общ размер от 69 806.55 лева.
Предмет на регулация в чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ на БНБ, действаща
към момента на сключване на последното допълнително споразумение от ***г., е дефиниране на преструктурирането на рискови
експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и
условията за това. В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се
счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са
изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от
влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в
срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други
обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на
споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга
(главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост,
рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение
на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните
лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана
експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е
удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или
лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по
условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че
ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи
влошаване във финансовото състояние на длъжника. Видно от цитираните
разпоредби, ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл.13 от
цитираната наредба е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на
невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено
финансово състояние. В ал.2 на чл.13 от Наредбата акцентът също е върху това,
че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката,
като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към
длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в
увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за
длъжника условия (рефинансиране) и други. /
Принципно с допълнителното споразумение може да бъде
сключено за преуреждане на задълженията на длъжника за определен период от
време и преструктуриране на
предоставения кредит.
В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не
се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба №
9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати
бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с
преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно
чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Таксите по своя характер не са лихви, поради
което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви.
/ В този
смисъл Решение № 66 / 29.07.2019 год. по т. дело № 1504 / 2018г. на II т.о./
С разпоредбата на чл.12, ал.1 от договора банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата на
банката за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в шв.франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20 от
договора. Измененията влизат в сила от деня на приемането им от съответните
банкови органи и са задължителни за
страните по договора. Клаузите на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от
договора от 2008г. регламентират правото на кредитора да променя едностранно
размера на базовия лихвен процент на основания, които не са предвидени в
договора. Със заключението на вещото лице се установи, че за периода от ***г.
до ***г. е налице извършвана промяна в ГЛП по кредита в посока неговото
увеличаване, както и намаляване в резултат на промяна в БЛП и договорната
надбавка. Вещото лице е констатирало, че промяната е извършена след
няколкократно анексиране на договора.
За да бъде квалифицирана като неравноправна договорна
клауза за възнаградителна лихва, тя не следва да попада в обхвата на
изключващите неравноправността разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗЗП, които гласят, че са равноправни следните
уговорки: клауза, която дава право на търговецът да променя условията на
договора на непредвидено в него основание, когато доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие
че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по
договора има правото незабавно да прекрати договора; клауза, която дава право
на търговецът да променя условията на договора на непредвидено в него
основание, респ. клауза, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора е равноправна по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги и клауза, която дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, при условие че клаузата е законосъобразна
и методът за промяна/за индексиране на цените е описан подробно и ясно в
договора.
За
предпоставките за квалифицирането по чл. 143 от ЗЗП на клаузи за увеличаване на
лихвените нива като неравноправни има богата съдебна практика както на ВКС,
така на Съда на ЕС, с които са тълкувани нормите на Директива 93/13/ЕИО,
постановена чрез анализ на дерогиращите норми на ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 на чл. 144 от ЗЗП /с които
се въвеждат аналогичните норми на Директива 93/13/ ЕИО/. Единствено
добросъвестното уговаряне на правилата и условията за промяна на лихвените нива
е предпоставка за приложното поле на изключващите неравнопоставенността норми чл. 144, ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗЗД /решение от 26 април
2012 година по дело Invitel, C-472/10,
решение от 21 март 2013 г Vertrieb по дело C-92/11 , решение от 26
февруари 2015 г.по дело Matei, C‑143/13
и решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ІІІ г.о.,
решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г 4 г.о., Решение №95 от
13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о, Решение № 205 от 07.11.2016 год. по т.д. № 154 по
описа за 2016 год. на ВКС, Търговска
колегия, състав на І т.о., Решение № 165 от 02,12,2016 г. на ВКС, ТК, първо
търговско отделение по т.дело № 1777/2015г. и Решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС,, Търговска колегия,
І отделение по т.д.№ 535 по описа за 2016.г/. От горепосочените съдебни актове
и преюдициални заключения се изгражда извод, че е добросъвестна и поради това
допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но
само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата/лихвообразуващите
показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да представляват част
от съдържанието на договора или на общите условия; 2) тези обстоятелства следва
да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора, тяхното определяне
или приложение да не е поставено под неговия контрол. Те следва да се определят
от свободното въздействие на пазара или от
публична институция/външен за доставчика орган. 3) информацията за
лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна, за да може потребителя да направи собствени
изчисления и прогнози. Субективният елемент при формиране на лихвеното ниво не
може да бъде изключен в случаите, в които плаващата компонента на цената на
кредита се формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори,
специфични за конкретната банка и определяни от нея без да са публично
достъпни; 4) да е налице методика за промяна на лихвата, т.е. да е ясен начинът
на формиране на лихвата. За да е налице методика за начина на увеличаване на
лихвените нива, обвързваща страните по кредитното правоотношение е необходимо
тя да представлява ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура,/математическа формула/алгоритъм/ посочваща: вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/ или индикатори и/или други обективни величини или комбинация между
тях/. Когато кредиторът се позовава на такива обективни фактори, при липса на
изчислителна формула тяхното влияние по отношение промяната на лихвата се поставя под негов
контрол /той може в негов субективен интерес да използва като лихвообразуващи
само факторите, които към момента на изчисляване на лихвата са на висока
стойност/. Затова изброяването в договора или в общите условия на обективни
фактори, без включването на методология не е достатъчно да бъде определено
поведението на търговеца като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят
характеристиката си на независещи от неговата воля. Именно външните причини,
които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт
на търговеца и или доставчика на финансови услуги са основанието законодателят
да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея. Тези
условия са в пряка връзка с изискванията
на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 във
вр. с чл. 143, т. 18 от ЗЗП за ясно и разбираемо формулиране на условията по
договорите за кредит. Единствено при изпълнение на тези изисквания могат да се
приложат дерогиращите правила на ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и по ал. 4 на чл. 144 от ЗЗП и
клаузите за възнаградителна лихва да се определят като равноправни. В този
смисъл е прието и в решения от 26 април 2012 година по дело Invitel,
C-472/10, от 21 март 2013 г Vertrieb по
дело C-92/11 и от 26 февруари 2015 г.по
дело Matei, C‑143/13, с които е изведено, че механизмът и основанията за
промяна на възнаградителната лихва и другите разходи по кредита трябва да са
съставени на ясен и разбираем език и да са включени в съдържанието на договора.
Липсата на обективен характер и на основателност на причината за изменението,
както и непосочването на конкретните външни фактори/показатели за изменението
не могат да се компенсират от уведомяването за промяната и с правото на прекратяване
на договора, поради което такива клаузи не попадат в приложното поле на
дерогиращата неравноправността норма на чл. 144, ал.2, т. 1 от ЗЗП /В този
смисъл изрично при позоваване на практиката по дело C-92/11г. Решение № 98
от 25.07.2017 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение по т.д.№ 535 по
описа за 2016г./.
Доколкото в
конкретния случай не се доказва индивидуално договаряне на хипотезите, при
които банката би могла да предприеме едностранна промяна на БЛП, напротив при
липса на изрично предвидени условия за това, следва да се приеми, че процесните
клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност, като създават значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с което
последният бива увреден. Това обуславя нищожността на процесните клаузи поради
неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно заключението на
вещото лице преди подписване на първото допълнително споразумение дължимите
месечни вноски по първоначалния погасителен план са главница в размер на 58 081.65лв
и лихва в размер на 555.99лв. Доколкото, обаче, внесена от длъжника сума не е
достатъчна за погасяване на всички падежирали задължения, то липсва надплащане
на суми по задълженията, съответно такива, с които да бъде извършено прихващане.
При
произнасянето си съдът съобразява нормата на постановеното в т.2 от ТР №3/2019
г. по ТД №3/2017 г.на ОСГТК на ВКС – „Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.“, което е намерило отражение в единият
от дадените варианти на заключението по ССчЕ. Също така предвид
обстоятелството, че е прието, че сключените допълнителни споразумения, с които
се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез прибавянето им
към главницата – действие забранено от закона, освен при договорености между
търговци, то следва да се приеме, че задълженията ще се определят като размер
без да се вземат капитализирането на лихви с допълнителните споразумения. Ето
защо съдът приема, че дължимите по договора суми са 58 081.65 лв. главница
502.82лв. – такси, 102.84 лв., застраховки, 847.80 лв. нотариални такси. Следва
да се има предвид обаче, че с ИМ се претендира единствено заплащането на
главница в размер на 56 442, 69 лв.
/петдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата па
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането,
такси по договора в размер на 502,82 лв. /петстотин и два лева и
осемдесет и две стотинки/ за периода от 5.10.2017 г. до 20.1.2020 г.,
представляваща част от общо дължимата сума за такси по договора в размер на
1513, 06 лв.; сума за имуществени застраховки в размер на 102, 84 лева
/сто и два лева и осемдесет и четири стотинки/ 30.10.2017 г. до 20.01.2020 г.,
представляваща част от общо дължимата сума за имуществени застраховки в размер
на 495,04 лв., както и нотариални разноски в размер на 847,80 лева
/осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ за периода от
13.9.2017 г. до 20.1.2020 г . Предвид изложеното съдът приема, че предявеният
иск е основателен по отношение на ответниците до претендираниця размер от 56 442, 69 лв. главница и 502.82
лв. такси по договора и сумата 102.84
лв. – имуществена застраховка и нотариални такси в размер на 847.80лв., тъй
като не може да се произнесе свръх петитум.
По исканията за присъждане на разноски сторени в
настоящото производството, съдът за да
се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на делото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат,
направените в хода на настоящото производство разноски. Същия
претендира и доказва разноски в размер на сумата от 2315.74 – заплатена
държавна такса с платежно нареждане от ***г.; сумата от 2266.88 лв. – внесен депозит за особен
представител и сумата 500.00 лв. – внесен депозит за вещи лица; заплатено
възнаграждение в размер на сумата от 2 720.26лв., платежно нареждане от ***г.
и фактура за данъчно събитие № ***г., поради което и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора и уважаване на исковата претенция в пълен размер
следва да му бъдат присъдени в общ размер на сумата от 7 802.88 лв.
Водим
от изложеното СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Ц.Б.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и А. И.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. -изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет, сумата от 56 442, 69 лв.
/петдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща част от неиздължената главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот *** г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата па подаване на настоящата искова молба – 28.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 502,82 лв. /петстотин и два лева и осемдесет и
две стотинки/ представляваща дължими такси по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** г., за периода от 5.10.2017 г. до 20.1.2020 г., както и сума
в размер на 102, 84 лева /сто и два лева и осемдесет и четири стотинки/
представляваща дължите вноски по имуществена застраховка по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот *** г., за периода
30.10.2017 г. до 20.1.2020 г., както и нотариални разноски в размер на
847,80 лева /осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ за
периода от 13.9.2017 г. до 20.1.2020 г., направени във връзка с Договор за
кредит за покупка на недвижим имот *** г.
ОСЪЖДА
Ц.Б.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А. И.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от П. Д. и Д. Ш. -изпълнителни директори и
членове на Управителния съвет, сумата от 7 802.88
лв. / седем хиляди осемстотин и два лева и 88 ст. / представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: