№ 14110
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110170394 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу
него е образувано изп. д. № ... при ЧСИ В.. Това изп. дело било образувано по издаден в
полза на „...“ЕООД изпълнителен лист от дата 25.03.2016 г. за следните суми: 2650.43 лв.
главница, законна лихва за периода 29.08.2016 г. до 07.07.2021 г. в размер на 1305.34 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, 1297.67 лв.
неолихвяемо вземане, 610.39 лв. разноски, 258.90 лв. разноски в изпълнителното
производство и такса в размер на 687.66 лв. по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ. Ищецът поддържа, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по
давност, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Правния
интерес от завеждане на иска срещу „... БГ“ АД обосновават с твърденията, че същият бил
взискател по изпълнителното дело, макар че не бил правоприемник на ...“ЕООД.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че са извършвани
изпълнителни действия от категорията на прекъсващите давността. Претендира разноски.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания
са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била
прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10 се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като
обявява Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия, (независимо от
това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на
частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), които представляват: насочване на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
такива изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист от дата 25.03.2016 г. в полза
на „...“ ЕООД за следните суми: 2650.43 лв. главница, законна лихва за периода 29.08.2016
г. до 07.07.2021 г. в размер на 1305.34 лв., ведно със законната лихва върху главницата до
2
окончателното плащане, 1297.67 лв. неолихвяемо вземане, 610.39 лв. разноски, 258.90 лв.
разноски в изпълнителното производство и такса в размер на 687.66 лв. по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, е било образувано изп. д. № ... при ЧСИ В..
Видно от присъединеното в настоящото производство изп. д. № ... при ЧСИ В.,
получило нов номер- .... на ЧСИ К. с молба от 24.09.2018 г. настоящият ответник е поискал
да бъде конституиран като взискател в същото, на основание извършена цесия. Относно
последното ответникът е представил договор за прехвърляне на вземания от дата 08.08.2018
г., ведно с Приложение, обективиращо конкретното вземане спрямо А. А.. От представените
по делото пълномощно от „...“ и уведомление за извършена цесия, съдът прави извод, че
настоящият ищец е бил уведомен редовно за извършената такава, съобразно константната
съдебна практика.
Видно от материалите по изпълнителното дело на 11.05.2016 г. от страна на
съдебния изпълнител са били изпратени няколко запорни съобщения.
Съдът намира за доказани и основателни доводите на ответника, че след тази дата
също са извършвани действия, с който се прекъсва давността. От представеното по делото
копие на изп. дело е видно, че с молбата за конституиране от 24.09.2018 г. новият взискател
и настоящ ответник е пискал насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника,
което е действие, годно да прекъсне давността, съобразно гореизложеното. Последвали са
молба в същия смисъл от 26.02.2020 г. и такава от 06.07.2021 г. за налагане на запор върху
трудово възнаграждение. В този смисъл предприемани са регулярни действия от
категорията на прекъсващите давността и такава към момента на подаване на исковата
молба не е изтекла.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да се присъдят 100 лв. разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от А. Л. А., ЕГН ********** срещу „... БГ“ ЕАД, ЕИК ****
искове правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД и с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване недължимост
на следните суми: 2650.43 лв. главница, законна лихва за периода 29.08.2016 г. до
07.07.2021 г. в размер на 1305.34 лв., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното плащане, 1297.67 лв. неолихвяемо вземане, 610.39 лв. разноски, 258.90 лв.
разноски в изпълнителното производство и такса в размер на 687.66 лв. по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист от дата
25.03.2016 г.
ОСЪЖДА А. Л. А., ЕГН **********, да заплати на „... БГ“ ЕАД, ЕИК **** на
3
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4