ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Перник, 04.05.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.05.2020 г., Ш-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 121 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод частна въззивна жалба от С.В.Д., с ЕГН: **********, от ***, чрез адвокат Е.Д.Й. със съдебен адрес:***, против Определение № 1508 от 23.10.2019 г. постановено по гр.д. № 2211 по описа на Районен съд Д. за 2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Молят съда да го отмени и върне делото на РС Д. за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат съображения.
Окръжен съд Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Пред Районен съд Д. е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 4 от ГПК. В исковата си молба
ищецът е посочил, че е заинтересована страна по изп. дело № 20147420400069 по описа за 2014 г. на ЧСИ В.А.,
като собственик на имот, предмет на
публична продан по същото изпълнително дело, а освен това е участвал и в
първата публична продан, проведена в периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г. Жалбоподателят твърди, че ЧСИ В.А. е
изготвила по изпълнителното дело документи, които според него са с
невярно съдържание: 1. Протокол от *** г., с който ЧСИ е констатирала, че в
срока на продажбата от 23.02.2017 г. до
23.03.2017 г. в служба „деловодство" на РС К. не са се явили наддавачи и
не са постъпили по опрределения процесуален ред никакви наддавателни
предложения; 2. Протокол от *** г., с който се предприемат действия за втора по
ред публична продан на недвижимия
имот за времето от 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г.; 3. Протокол от *** г., е който се приема, че втората
по ред публична продан за времето ог
30.04.2018 г. до 30.05.2018 г. е приета за редовно прогласена и 4. Протокол от
31.05.2017 г., с който се извършва втора по ред публична продан за
времето от 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г.
Поискал е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че посочените протоколи, изготвени от ЧСИ А. по посоченото изпълнително дело са с невярно съдържание.
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е счел, че за ищеца липсва правен интерес, който може да бъде защитен по реда на ал. 4 от чл. 124 от .
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
В случая е направено е искане да бъде признато за установено, че ЧСИ В.А. е изготвила по изпълнително дело 20147420400069 по описа за 2014 г. документи (4 броя протоколи), които са с невярно съдържание. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявения иск с възможността да иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК на влязлото в сила Решение № 228/08.08.2019 г. по в.гр.д. № 249/2018 г. на ОС К., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от *** г., издадено по изп. дело № 20147420400069 по описа на ЧСИ В.А., рег. № ***, с район на действие ОС К., както и с възможността да търси отговорност от ЧСИ А. за вреди, претърпени от нейното процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Въззивната частна жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по мотивите изложени от Районен съд Д., които настоящият въззивен състав изцяло възприема и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
За пълнота на изложението и с оглед наведените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи и следното:
Производството по чл. 124, ал. 4 от ГПК е установително и наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за воденето му. Разпоредбата на чл. 56 от прогласява като общ принцип правото на защита при нарушаване или застрашаване на права или законни интереси, но не урежда начините и средствата за реализирането на тази защита - последното е предоставено за уреждане от обикновения законодател, разполагащ с определени правомощия при законодателното нормиране. Законодателят е в правото си да уреди както съдебна, така и извънсъдебна защита, а така също - конкретните способи за тази защита. В случаите на съдебна защита законодателят може да предвиди дали тя ще се осъществява по наказателно правен ред, по административно правен ред или по гражданско правен ред, както и чрез какво конкретно правно средство тя ще се реализира. По-специално, когато е предвидена искова съдебна защита в преценката на законодателя е чрез какъв вид иск тя ще е възможна - установителен, осъдителен или конститутивен. Защитата чрез първите два иска е предоставена на всяко лице, което твърди, че негово право е нарушено или застрашено, а защитата чрез конститутивен иск - само на лице, което законът изрично предвижда възможността да предявява подобен иск.
Съгласно нормата на чл. 124, ал. 4 от ГПК всеки може предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, когато има интерес от това - с други думи: всеки може да оспори истинността на документ, без значение от това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди, че засяга правната сфера на оспорващия. С ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК. В мотивите към решението на Общото събрание на ГТК на ВКС е съобразено, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото си по исков ред да установява неговата неистинност, когато правният интерес се обосновава с висящия процес, в който е направен пропускът. Аналогично е и положението, когато възможността на ищеца да оспори документа по делото, по което е представен, още не е преклудирана. Основният принцип, на който се основава даденото по т. 1 от цитираното ТР разрешение е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл. 133 от ГПК преклузия. Следва да се отбележи, че в производството по в.гр.д. № 249/2018 г. на ОС К., жалбоподателят С.В.Д. не е оспорил посочените в исковата молба протоколи изготвени от ЧСИ. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че с Решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на I гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че защитата на длъжника при нищожни и неправилни действия на частния съдебен изпълнител по въвод във владение може да се осъществи освен чрез обжалване действията му и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 от ЗС, а не чрез иск за установяване нищожност на действия на частния съдебен изпълнител. Този извод е основан на чл. 358 от ГПК, който допуска владелческа защита за всеки, чието владение е отнето по нареждане, или със съдействието на съдебния изпълнител независимо дали тези действия подлежат на обжалване, и дали са обжалваеми, а в производството съдът проверява тяхната законосъобразност.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и относно липсата на правен интерес от предявения иск, тъй като в производство срещу ЧСИ по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, съдът при наведени от жалбоподателя доводи за неистинност на процесиите протоколи ще се произнесе в мотивите на решението си или с отделен диспозитив относно истинността на посочените документи.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1508 от 23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2211 по описа на Районен съд – Д. за 2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.