№ 238
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503173 по описа за 2020 година
С решение № 3026 от 14.05.2020 г., по гр.д. № 12503/17 г., СГС, І-5 с-в,
осъжда ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1
КЗ на Х. П. Т. сума от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му С. Х. Т., настъпила при
ПТП на 20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2.11.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля претенцията за законна лихва за
периода от 2.10.2017 г. до 2.11.2017 г.
Със същото решение се осъжда ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Х. П. Т. и П.Х. П., наследници на
починалата в хода на процеса И. П. Т., сума от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина
й С. Х. Т., настъпила при ПТП на 20.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 2.11.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
до сумата от 120 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от
2.10.2017 г. до 2.11.2017 г.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени за сумите над
1
80 000 лв. и съответно над 50 000 лв., е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, като се сочи, че съдът неправилно е определил
размера и не е отчел приноса на пострадалия (от поне 30 %). Твърди, че
последният е следвало да се движи по затревената площ, която не е била
ограничена за ползване. Сочи, че пострадалото лице е възприело товарната
композиция, но въпреки това се движел по платното. Претендира отмяна в
обжалваната част и разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от П. Х. Т. и Х. П. Т., като е
обжалвано решението, в частта, в която искът на И. Т. е отхвърлен за сумата
над 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв. Намира, че решението не е спазило чл.
52 ЗЗД в тази си част, че не е основателно да се приема, че Т. е търпяла болки
и страдания в по-кратък период, като подчертава, че само две години след
загубата на сина си е починала и тя. Изтъква се, че тя не е успяла да се прости
с детето си, поради тежкото си здравословно състояние, и именно поради това
е имала нужда от помощ и подкрепа от сина си. Претендира присъждане на
още 40 000 лв. и разноски.
Застрахователят е подал писмен отговор, с който възразява срещу
жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците Х. П. Т. и И. П. Т. (починала и заместена в процеса от ищеца Х.
П. Т. и сина си П. Х. Т. ) твърдят, че на 20.03.2017 г. настъпил инцидент, при
който загинал синът им С. Х. Т., като пешеходец ударен от товарен
автомобил, управляван от водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Твърди се, че пешеходецът се движел в лентата
на товарния автомобил, срещу посоката му на движение, и когато бил зад
него, превозното средство потеглило назад и го блъснало. Ищците преживели
шок от трагичната загубата на сина си (вкл. поради факта, че бил двукратно
прегазен и обезобразен), с който живеели заедно и на когото разчитали. За
2
обезщетяване на неимуществените вреди претендират от застрахователя сума
в размер на по 120 000 лв. ведно със законната лихва от 2.10.2017 г. - датата
на исковата молба и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Възразява срещу механизма и намира, че инцидентът е
съпричинен, тъй като с поведението си – движейки се по пътното платно,
пострадалият е допринесъл в значителна степен за ПТП. Оспорва искането за
лихви.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 20.03.2017 г. настъпил инцидент, в който участвал
водач, със застрахована при ответника гражданска отговорност, и в резултат
на който загинал наследодателя на първоначалните ищци (техен син), като
пешеходец.
Св. Д. Ц. Д., очевидец на ПТП, разказва, че водачът на товарната
композиция спрял на пътя в посока гр. Червен бряг за да попита за адрес.
Обяснили му, че е подминал отклонението. Междувременно покрай него в
същото платно, но в противоположна посока, движейки се до бордюра,
преминал пешеходецът. Водачът на МПС вместо да продължи напред, както
му указали, дал „назад“ тъй като бързал и прегазил пешеходеца. Свидетелят
сочи, че не е било осигурено лице, което да подава сигнал дали пътя е „чист“.
Твърди още, че на място няма банкет или тротоар и няма спомен някога да е
имало.
Приетата САТЕ е дала заключение, че инцидентът е настъпил при
движение назад на товарния автомобил, като с дясната задна част на МПС е
ударен пешеходеца. След падането му автомобилът преминал през тялото му,
в двете посоки. Посочено е, че водачът е имал техническата възможност да
вижда пешеходеца, преминаващ от дясната страна на кабината на огледалата
за близко стоящи препятствия до кабината. От дясното огледало е можел да
го вижда през цялото време на движение от предната част на кабината до
задната част на полуремаркето. Като причини за ПТП е посочено, че водачът
3
е следвало да контролира и следи за наличие на препятствия по пътното
платно или други участници в движението, като се убеди преди маневрата за
движение на заден ход, че такива няма, а при невъзможност да вижда зад
автомобила е следвало да осигури човек, който наблюдава пътното платно зад
МПС. Мястото на удара е настъпило на около 1,5 м навътре върху платното за
движение считано от неговия край. След като пешеходецът е преминал по
дължината на автомобила, той е застанал зад превозното средство и вече не е
бил видим за водача, но според вещото лице водачът е бил длъжен да
съобрази присъствието му, тъй като е преминал покрай товарната
композиция. Тъй като се е движел плътно в края на платното според САТЕ
пешеходецът не е допринесъл за инцидента.
Св. И. М. Т., съпруга на по-големия син на ищците, разказва, че при
съобщаване на трагичната вест, на родителите дали успокоителни. И. била с
влошено здраве, тя спряла дишането и й дали лекарства. Х. изпаднал в
паника, стоял на улицата и чакал сина си, и чак на погребението разбрал
какво се случва. И. не присъствала на погребението тъй като била на апаратно
дишане, но поискала да й снимат мястото, където е погребан сина й.
Преместили я да спи в неговата стая, на неговото легло, дрехите му още били
в гардероба, пазели всички вещи и тя нищо не давала да се премести.
Държали две негови снимки до леглото й. Х. всяка вечер излизал в 5 часа й го
чакал да се прибере, още се грижел за животните му, ходел на гроба всеки
ден. С. живеел с родителите си и се грижел за тях, пазарувал, водел ги по
лекари, бил до тях през цялото време. Сега Х. трябвало да се грижи за И.,
което било свръх силите му. Всеки ден говорели за С., не можели да
преодолеят скръбта си, получили психически разстройства и вземали
лекарства.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размера на
обезщетението, дължимо на И. Т. и дали принос за вредните последици от
ПТП има самият загинал.
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищците са родители на
загиналият при ПТП С. Т., на 48 г., че инцидентът е настъпил поради виновно
4
и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при жалбоподателя-застраховател, както и относно механизма
на произшествието.
Въз основа на събраните доказателства настоящият състав приема, че
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредните последици от
пострадалото лице е неоснователно. За да е налице принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно,
съгласно последователната съдебната практика (решение № 169/28.02.12 г. по
т.д. № 762/10 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011
г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Установено е по делото, че процесният инцидент е
настъпил на улица в населено място, при движение на заден ход на товарната
композиция. Пешеходецът се е движел правомерно – срещуположно на
посоката на движение на превозните средства, като няма доказателства, които
да установят, че на място е имало годен за ползване тротоар или банкет – в
обратна насока са свидетелските показания. След разминаването на спрялото
превозно средство и пешеходеца, последният е продължил движението си зад
товарния автомобил. Към този момент превозното средство вече не е било
възприемано от пешеходеца като източник на опасност и същият е имал
задължението да насочи вниманието си към други евентуално приближаващи
срещу него автомобили. В този момент водачът е предприел увреждащата
маневра „движение на заден ход“, която не е следвало да бъде предвидена от
пострадалия, тъй като за него не е съществувало задължение да съобразява
собственото си поведение с неочаквани промени в посоката на движение на
това превозно средство. Водачът на МПС е нарушил чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, тъй като е започнал движение на заден ход, без да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение за другите участници в движението. Предвид обстоятелството,
че пешеходецът е преминал край превозното средство в посока, в която е
започнато движението на композицията, водачът е бил длъжен да съобрази
наличието на друг участник в движението на пътя, и при изпълнение на
задължението си непрекъснато да наблюдава пътното платно зад превозното
средство (което с оглед характера на товарния автомобил не е било напълно
5
възможно само с огледала за обратно виждане), той е бил длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Като не е изпълнил това си,
вменено от закона задължение, водачът на МПС е единственият виновен за
настъпване на инцидента. Ето защо възражението за принос, въведено от
застрахователя, е неоснователно. (Така и според решение № 140 от 19.01.2016
г. по гр.д. № 3035/2015 г., САС, І с-в, недопуснато до касация с определение
№ 51 от 16.01.2017 г. по т. д. № 61263/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Що се касае до размера на обезщетението, дължимо на майката на
загиналия, съдът приема, че същото следва да се определи в размер на
120 000 лв., така както е претендирано в насрещната въззивна жалба. За този
си извод въззивният съд съобрази, че към момента на инцидента ищцата И. Т.
е била в тежко здравословно състояние, което обаче не й е пречело да
възприеме трагичните събития, респ. да преживее болката и страданието от
загубата на детето си. Отделно от това събраните доказателства установяват,
че ищцата е понесло много тежко загубата, още повече, че не е била в
състояние да се погрижи сама за траурните процедури на сина си и не е
можела да присъства на погребението му. Като отчете относимите критерии,
определящи обезщетението, а именно – възрастта на загиналия, възрастта на
родителя към този момент, нуждата на Т. от помощ, която й е била
осигурявана от загиналия, близките им отношения, съвместното съжителство,
момента на настъпвана на инцидента (2017 г.), обществено икономическите
условия към него и съдебната практика, съдът намира, че съобразно
принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, сумата от 120 000 лв. съставлява
надлежно обезщетение.
По съображения изложени по-горе, относими съответно и за другият
ищец – Х.Т., баща на загиналият, следва да се приеме, че сумата от 120 000
лв., определена от СГС се явява подходящо обезщетение.
При така формираните изводи решението на СГС следва да се отмени в
частта, в която искът на първоначалната ищца И. Т. е отхвърлен за разликата
над 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв., като в полза на заместилите я в
процеса правоприемници се присъди допълнително сумата от 40 000 лв.
Решението следва да се потвърди в обжалваната от застрахователя част - за
присъдената като обезщетение сума над 80 000 лв. до 120 000 лв. на Х.Т., и
6
над 50 000 лв. до 80 000 лв. на И. Т.. Решението следва да се отмени в частта,
в която в тежест на ищците са възложени разноски в размер на 1093, 33 лв.
Застрахователят следва да заплати допълнителни държавни такси в размер
общо на 2400 лв., а в полза на адв. Я.Д. - допълнително възнаграждение от
3460 лв. за двете инстанции. В полза на ищците застрахователят следва да
доплати разноски в размер на 50,84 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3026 от 14.05.2020 г., по гр.д. № 12503/17 г., СГС, І-5 с-
в, в частта, в която се отхвърля предявения от И. П. Т. (заместена в процеса
от Х. П. Т. и П.Х. П.) срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сума от 80 000 лв. до сумата от
120 000 лв., както и в частта, в която Х. П. Т. и П. Х. Т. са осъдени да
заплатят в полза на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски в размер на 1093,
33 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖАД ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Х. П. Т., ЕГН **********, и П.Х. П., ЕГН
**********, наследници на починалата в хода на процеса И. П. Т.,
допълнително сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С. Х. Т., настъпила
при ПТП на 20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
2.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която в полза на И. П. Т.
(заместена в процеса от Х. П. Т. и П.Х. П.) е присъдена сумата над 50 000 лв.
до сумата от 80 000 лв. и в частта, в която в полза на Х. П. Т. е присъдена
сумата от 80 000 лв. до 120 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати в полза на бюджета
на съда сумата от 2400 лв. като държавни такси.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Х. П. Т. и П.Х.
7
П. разноски допълнително в размер на 50,84 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на адв. Я.Д.
допълнително възнаграждение в размер на 3460 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8