№100
гр.
Велико Търново, 6.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и
втра година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К., разгледа докладваното от съдия
Костова касационно НАХД №10101/2022 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на П.К.П. *** против Решение №51/24.03.2022 г.,
постановено по НАХД №861/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с
което е потвърдено Наказателно постановление №21-1275-002046/17.11.2021 г. (НП) на
началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на
касатора за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и са му отнети 10 контролни
точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012
г.
В касационната жалба се
релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, които съдът
квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Като основно възражение е посочено, че ГОРС не е проявил необходимата
процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, не е анализирал събраните доказателства, не е
изложил мотиви защо приема за безспорно установена фактическата обстановка в
АУАН и не е обсъдил направените възражения. Счита, че липсва тъждество между
посочената като нарушена правна норма и словесното описание на нарушението. От
съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт. В открито съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призван, не се представлява, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
решението е постановено при правилно изяснена фактическата обстановка след
задълбочен анализ на доказателствата и при правилно приложение на материалния
закон. Споделя доводите на съда, с които НП е потвърдено. Предлага решението да
бъде оставено в сила.
Административният съд – Велико Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение №51/24.03.2022 г., постановено по НАХД №861/2021 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено НП
№21-1275-002046/17.11.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Велико Търново, с което на П.К.П. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
За
да постанови този правен резултат, ГОРС е установил фактическата обстановка,
като от значение за спора е следното. НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН въз основа на Постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 14.10.2021 г. по пр. пр. вх. №6711/2021 г. по описа на ВТРП
срещу П.К.П. *** за това, че на 21.07.2021 г. в 09:09 ч. в гр. Стражица същият
е управлявал челен товарач марка „Everun“, модел „ER08“, със сериен №19221,
собственост на „Петър Николов“ ЕООД, който не е бил регистриран по надлежния
ред. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като
на водача е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за 6 месеца. НП е връчено на П. на 08.12.2021 г., който го е оспорил с
жалба до ГОРС на 09.12.2021 г.
Въззивният
съд е установил, че съставеният в деня на нарушението АУАН серия GA №
417977/21.07.2021 г. и процесното НП са съставени от компетентни органи в
съответните срокове и съдържат предвидените законови реквизити. В НП деянието е
описано пълно, ясно и конкретно и кореспондира с дадената правна квалификация.
Съгласно събраните по делото доказателства ГОРС е приел, че П. е извършил
деянието виновно, при форма на вината – небрежност. Отчетено е, че санкционната
норма на 175, ал. 3 от ЗДвП има за свои адресати именно водачите на МПС, които
не са регистрирани по надлежния ред, независимо дали те са собственици на
превозното средство. Направен е извод, че фактът на извършване на нарушението,
авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Извършена е преценка, че при налагане на
административното наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН, като не става ясно по какви причини кумулативно предвидените
наказания са определени в минималния законов размер. Районният съд е отчел
липсата на смекчаващи вината обстоятелства и наличието на отегчаващи такива и е
направил извод, че съотношението им обуславя налагане на наказание глоба и
лишаване от право над средния предвиден в закона размер. Независимо от това е
съобразена липсата на правомощие за увеличаване на размера им от ГОРС и е
оценено, че същите са в рамките на предвиденото в административнонаказателната
норма. Посочено е, че на основание чл. 189з от ЗДвП съдът не дължи произнасяне
по чл. 28 от ЗАНН. Изложени са мотиви за законосъобразното отнемане на
контролни точки. След като е отговорил на всички наведени възражения и е
осъществил пълен контрол за формална, процесуална и материална
законосъобразност, ГОРС е приел, че НП не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства, включително и тези от прокурорската преписка, и разпита на
актосъставителя и на свидетеля на нарушението. Твърденията на касатора, че въззивният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат
споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както
и всички, наведени от санкционираното лице доводи и възражения, за което са
изложени обосновани и подробни мотиви. Констатациите на РС съответстват на
доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения
процесуален ред на НПК. РС е интерпретирал правилно показанията на свидетелите,
които са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и
на които не са противопоставени други доказателствени средства. Изложил е
мотиви защо ги кредитира. П. не е представил доказателства нито в подкрепа на
твърденията си, нито такива, разколебаващи достоверността на ангажираните в
административната преписка документи. РС е изпълнил необходимото, за да изясни
делото обективно, всестранно и пълно. Фактическите констатации на съда са
резултат на изводи, които следват нормалната логика и причинни връзки между
явленията. Обосновани са с приетите доказателства, които в своята съвкупност не
са противоречиви, достатъчни са и водят до еднозначен извод, че нарушението е
осъществено от касатора. Безспорно е установено, че на посочената дата и място,
в посочения час П. е осъществил състава на санкционираното нарушение. Освен
това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Както се каза решението на ГОРС е
правилно, но за прецизност следва да се допълни следното. Действително при
проверка на 21.07.2021 г. е установено, че П. е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – деяние, което бележи както признаците на престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, така и на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗдвП. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН като са констатирани
признаци за извършено престъпление, материалите за него са изпратени на
прокурор и административно-наказателното производство е прекратено. Спорното НП
е съставено в хипотезата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН едва след отказа
на ВТРП да образува досъдебно производство. НП е съставено без АУАН и такъв не
е част от административно-наказателната преписка именно защото прокурорът е
установил, че деянието не съставлява престъпление и е отказал образуването на
наказателно производство. Едва след произнасянето на ВТРП, доколкото деянието
изпълва състава на административно нарушение преписката е изпратена на
компетентен орган за административно-наказателно процедиране. В случая по
изключението, предвидено в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, НП е издадено въз основа на
постановление за отказ на ВПРП, а не както е по общия ред – след съставяне на
АУАН. В тази връзка без правно значение са мотивите в съдебното решение относно
законосъобразното изготвяне на АУАН. Това обаче не е съществен порок, който да
обоснове наличието на отменително касационно основание.
При подробно изяснена фактическа
обстановка въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора,
които изцяло се споделят, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата
инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, те не следва да се
повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. При неизпълнение на това задължение се прилага
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП която гласи, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Надлежен ред за
регистриране на МПС е редът предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В процесния случай касаторът е имал качеството на
водач на МПС, а административно-наказателно отговорното лице по смисъла на чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е именно лицето, управлявало МПС, както се чете в
оспореното решение. Това води до извода, че правилно е ангажирана неговата
отговорност. Фактите еднозначно сочат, че управляваният от него автомобил не е
бил надлежно регистриран, а и това обстоятелство не е било спорно пред районния
съд. С тази постъпка касаторът е нарушил правилото за поведение, въведено с
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е описано в НП коректно и
непротиворечиво се разбира, че П. е наказан, защото е управлявал МПС, което
няма надлежна регистрация, точно както изисква санкционната норма на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. На деянието е дадена правилна правна квалификация. Тези
съображения са достатъчни, за да бъдат отхвърлени възраженията на касатора, че
липсва тъждество между правната норма и словесното описание на нарушението.
В рамките на служебна проверка по чл. 218
от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено
без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е
неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №51/24.03.2022 г., постановено по НАХД №861/2021 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
2.