№ 10419
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110159538
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Ф.Т., гражданин на Руската федерация с дата на раждане
********** г., представляван от своята майка и законен представител А. Т.,
гражданин на Руската федерация с дата на раждане 30.09.1986 г. срещу
„фирма” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет LB226 по направление
летище Москва, Внуково (VKO) – летище Бургас (BOJ), планиран за
01.06.2018 г., ведно със законна лихва от 14.05.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2021 г. по ч. гр. д. № 26815/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът Ф.Т., чрез законния си представител А. Т., твърди, че с
ответника е сключил договор за въздушен превоз полет LB226 по
направление летище Москва, Внуково (VKO)- летище Бургас (BOJ), планиран
за 01.06.2018 г. Излага твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение
от над 3 часа. Поддържа, че в деня на полета ищецът се е явил навреме за
полета и е преминал успешно всички контролни и регистрационни проверки.
Твърди се още, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз
за ищеца е възникнало право на парично обезщетение в претендирания
размер, тъй като разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл.
7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.- полети над 1500 км.
Поддържа, че ответникът е признал вземането, тъй като в рамките на работна
среща от 21.04.2021 г. при видео-конферентен разговор ответникът е изразил
1
съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение с цел заплащане на
дължимите обезщетения на пътниците от процесния полет, като в проекта на
споразумението била включена претенцията на ищцата в Списъка на
пътниците и дължимите суми. Ищецът твърди, че, въпреки опитите за
извънсъдебно уреждане на отношенията, до датата на образуване на делото
плащане не било постъпило, което обосновавало правния му интерес да
заведе настоящото исково производство. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„фирма” ЕООД, в който ответното дружество оспорва исковете по
допустимост и основателност. Поддържа, че искът е недопустим поради
липса на представителна власт, като оспорва истинността на адвокатското
пълномощно. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като
поддържа, че се прилага краткият 2-годишен давностен срок съгласно чл. 135
ЗГВ. Твърди, че между страните не е възникнало облигационно отношение,
тъй като не е сключвал договор за въздушен превоз. Оспорва авторството на
приложения към исковата молба билет. Посочва, че същият не следва да бъде
приобщен по делото като доказателство, доколкото не е представен писмен
превод. Оспорва ищцата да е изпълнила задължението си като пътник да се
яви навреме за полета, а именно не по-късно от 45 минути преди излитане.
Релевира възражение срещу твърденията на ищеца за извънсъдебно
признание на вземането. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни
хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи
обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като
две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп
до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да
обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на
регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен
превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г.
по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване
относно приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО се е
произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07,
с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване
на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно
разясненията в посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/
2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен
2
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час
на пристигане по разписание. В тази връзка при закъснение на полет между
1500 км. и 3500 км., пътниците имат право на обезщетение в размер на 400
евро на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламента, което се претендира
в настоящото производство.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по така предявения
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година е да установи следните обстоятелства: наличието на договорни
правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез
посредничеството на турооператор; закупен билет за полет .... по направление
летище Москва, Внуково – летище Бургас, с посочените в ИМ параметри
/начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо
пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от планирания/ вкл.,
че ищецът се е явил своевременно за началото на полета и се е качил на
същия.
В настоящия случай, въпреки изричните указания на съда в тази насока,
не са представени от страна на ищеца самолетен билет и/или бордна карта в
превод на български език, от които да се установява че ищецът Ф.Т. има
закупен билет за полет .... по направление летище Москва, Внуково – летище
Бургас планиран по разписание за 01.06.2018 г. Представеното с исковата
молба като доказателство № 1 – „Електронен билет” не е заверено с „вярно с
оригинала” и не е представено в превод на български в указания от съда срок.
Категоричен извод за наличие на облигационни отношение между страните
по сключен договор за въздушен превоз във връзка с процесния полет не
може да се направи и от представената електронна кореспонденция за
заплащане на над 150 извънсъдебни претенции, която също не е заверена от
ищеца с „вярно с оригинала” в указания от съда срок.
Доколото е налице изрично оспорване от страна на ответното
дружество в тази насока, липсват представени по делото доказателства, от
които да се установява наличие на договорни правоотношения между
страните за въздушен превоз за полет .... по направление летище Москва,
Внуково – летище Бургас планиран по разписание за 01.06.2018 г. Предвид
недоказването на първата кумулативна предпоставка за възникване на право
за обезщетение, не следва да се обсъждат останалите твърдения за явяване
навреме, изпълнение на полета със закъснение повече от 3 часа. С оглед
гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Т., гражданин на Руската федерация с
дата на раждане ********** г., представляван от своята майка и законен
представител А. Т., гражданин на Руската федерация с дата на раждане
30.09.1986 г. срещу „фирма” ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
3
управление гр. /населено място/ „.....” № 1 иск с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за
установяване съществуване на вземане от 400 евро, представляващо
обезщетение за закъснение на полет LB226 по направление летище Москва,
Внуково (VKO) – летище Бургас (BOJ), планиран за 01.06.2018 г., ведно със
законна лихва от 14.05.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 31.07.2021 г. по ч. гр. д. № 26815/2021 г. по описа на СРС, 166
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4