Р Е Ш Е Н И Е
№……… ./
.08.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
четиринадесети юли през две хиляди и двнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело №
1037 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на А. Д. Т. срещу решение № 5456 от
05.12.2019г., постановено по гражданско дело № 10000 по описа за 2018г. на
Районен съд – Варна, в частите, с които е определен режим на личен контакт на
детето Р.Т., р. на 17.12.2017г. с бащата А.Т. и размера на издръжката в полза
на детето, дължима от бащата.
Във
въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно,
необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че по делото са събрани доказателства,
от които се установява, че между детето и бащата има силна емоционална връзка,
като докато родителите са живяли заедно
в едно домакинство,бащата е полагал непосредствени грижи за детето, поради
което не е необходимо определяне на период за опознаване между тях. Счита, че
определянето на разширен режим ще допринесе за надграждане на връзката и
запазването на привързаността, което е и в интерес на детето. Излага също, че
при определяне на режима на лични контакти, съдът не е взел предвид
заключението на СПЕ, в което е посочено, че в поведението на майката се
забелязват черти на отчуждаващ родител, поради което по-честите контакти на
детето с бащата биха допринесли за предотвратяване на синдром на родителско
отчуждение. Не е съобразено, че в интерес на детето е да общува по-често с
бащата, отколкото да е под надзора на баба си по майчина линия. По изложените
съображения моли решението в тази част да се отмени като се определи режим на
лични отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в
неделя, с преспиване; всяка втора, четвърта и пета седмица от всеки месец от 16
часа до 20,30 часа във вторник и четвъртък; всяка първа и трета седмица от 16
часа до 20,30 часа в сряда; един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; на рождения ден на детето – 17.12. всяка четна година;
на рождения ден на бащата – 26.03.
По
отношение на издръжката заявява, че определената издръжка, в размер на 280лв.,
представлява 50% от получаваното от него възнаграждение, което прави непосилно
заплащането й. Твърди, че получава месечен доход в размер на 625лв., от който
следва да се отчисляват суми за заплащане на сметки, храна и наем за жилище.
Счита, че дължимата от него издръжката следва да е в размер на 200лв., който е
съответстващ и на нуждите на.
В срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата М.М. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че съдът е определил достатъчно
разширен режим на лични контакти на детето с бащата, независимо от това, че по
делото са представени доказателства за осъществено домашно насилие от негова
страна спрямо детето и въпреки, че в дома на бащата няма условия, подходящи за
отглеждане на детето.
М.М. е
подала насрещна въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд
решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за детето
за минал период от 03.04.2018г. – 24.06.2018г. и е определен режим на личен
контакт на детето с бащата. Излага, че съдът неправилно и необосновано е приел,
че за посочения период бащата се е грижил и издържал детето. При определяне на
режима на личен контакт не са взети предвид представените доказателства за
осъществено домашно насилие от страна на ответника спрямо детето и майката,
както и относно липсата на условия за отглеждане на детето в дома на бащата.
Сочи също, че трудовата ангажираност бащата предполага отсъствие от страната за
продължителни периода от време, поради което ще е невъзможно да се осъществява
режима на контакти. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части и уважаване на иска за издръжка за минало време в
предявения размер, както и определяне на режим на лични контакти на детето с
бащата, както следва: до навършване на 7 годишна възраст на детето - всяка
втора и четвърта седмица от месеца в неделя от 11 часа до 18 часа и 15 дни през
лятото, когато майката не е в платен отпуск, а след навършване на 7 години да
се определи разширен режим.
С писмен
отговор, А. Д. Т. оспорва насрещната въззивна жалба, като неоснователна.
Варненският
окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от А.Д.Т.
срещу М.С.М., иск с правно основание чл.127,ал.2 от СК. Претендира се
упражняването на родителските права по отношение на детето Р.А.Т., р. на ***г.
да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим
на лични контакти между майката и детето и майката да бъде осъдена да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 150 лева месечно, считано от датата на
исковата молба.
Ищецът
излага, че от връзката си с ответницата имат родено общо дете- Р., р. на ***г.
След раздялата на страните през м. април 2018г., детето живее при майката,
която се грижи за него. Излага се, че детето живее с майка си и баба си по майчина
линия, която страда от психично заболяване, употребява алкохол, в следствие на
което ставала агресивна и предизвиквала скандали пред детето. Поради това, че
ответницата работи на смени и до късно вечер, често се налагало ищеца да взема
детето от детска гР. и да прекарва с него време след 17 часа. Често майката
оставяла детето на грижите на баба му. Ищецът твърди, че е финансово стабилен,
работи като строител с работно време от 9 часа до 17 часа и може да разчита на
помощ от родителите си за да се грижи за детето. Счита, че е в състояние да
осигури на детето добри условия и среда за правилното му развитие и
възпитание..
В срока по
чл. 131 ГПК М.М. е оспорила предявените искове като неоснователни, като твърди,
че от раждането на детето, за него са се грижили тя и майка й. По време на
съжителството им, ищецът проявявал грубо отношение към ответницата и детето.
Употребява алкохол в комбинация с различни медикаменти, след което ставал
агресивен и осъществявал насилие, включително и физическо спрямо ответницата.
На 03.04.2018г. ищецът извършил акт на насилие, за което по молба на М.М. е
образувано производство по реда на ЗЗДН. Ответницата счита, че притежава
родителски капацитет за да се грижи за детето, което е силно привързано към
нея. Твърди, че поведението на бащата и
трудовата му заетост, която предполага продължителни периоди на отсъствие от
страната, както и факта, че не е устроен битово сочат, че той не е в състояние
да се грижи за детето.
М.С.М. е
предявила иск с правно основание чл.127, ал.2 СК срещу А.Т. за определяне
местоживеене на детето Р. при майката; за предоставяне на упражняването на
родителските права спрямо детето на майката и определяне режим на лични
отношения на бащата, с детето: бащата да има право да вижда и взема и връща
детето от дома на майката всяка втора и четвърта седмица от месеца в неделя от
11 часа до 18 часа и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, след навършване на 7 годишна възраст на детето; бащата да
заплаща в полза на детето Р., месечна издръжка в размер на 280 лева, считано от
подаването на насрещния иск ведно със законна лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване; претендира и заплащане на издръжка в полза на
детето за минало време за периода 03.04.2018г. – 30.08.2018г. – 10.08.2018 г.,
в размер на 1400 лева.
С писмен
отговор, А.Т. е оспорил предявените, като неоснователни. Оспорва твърденията,
изложени в насрещната искова молба, че е осъществявал насилие спрямо
ответницата. Твърди, че М.М. е инциирала производство по реда на ЗЗДН, за да
ограничи контактите му с детето. Твърди, че по време на съжителството му с М.М.
е работил различни периоди от време в чужбина, за да осигури по-добри условия
за нея и детето им. Скандалите и неразбирателството между страните са
предизвиквани от майката на М.. Излага също, че към момента майката работи на
смени и е поверила грижите за детето на неговата баба по майчина линия, който
не е в състояние да полага адекватни грижи.
С
постановеното по делото решение упражняването на родителските права по
отношение на детето Р., е предоставено на майката Мрияна С.М.; определено е
местоживеене на детето при майката;
определен е режим на контакти на бащата А.Т. с детето Р., както следва:
до навършване на седемгодишна възраст на
детето - всяка първа, трета и пета седмица от месеца от
11.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, на рождения ден
на бащата – 26 март, както и две седмици през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; след навършване на седемгодишна възраст на детето
-всяка първа, трета и пета седмица от месеца
от 11.00 часа в събота до 20.00
часа в неделя с преспиване, на рождения ден на бащата – 26 март, както и един
месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск. А.Т. е
осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 280лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба и е отхвърлен иска на М.М. за издръжка в
полза на детето за периода 03.04.2018г. – 24.06.2018г. в размер на 1400лв.
Решението
се обжалва в часттите, с които е определен режим на лични контакти на детето с
бащата, размера на определената за бъдеще издръжка и е отхвърлен иска за
издръжка за минало време.
В останалите части, решението
не е обжалвано.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
удостоверение за раждане № 20140909, издадено въз основа на акт за раждане №
909 /22.12.2014г., страните са родители на детето Р.А.Т., роден на *** г.
Не е спорно
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че родителите
не живеят заедно от м. април 2018г. Детето живее при майката, която полага и
прпеките и непосредствени грижи за него.
От
представените по първоинстонционното дело трудов договор, допълнително
споразумение се установява, че М.М. работи по трудово правоотношение на пълно
работно време – 8 часа в търговски обект и получава трудово възнаграждение в
размер на 566лв. Пред въззивната инстанция е представено копие от допълнително
споразумение от 02.01.2020г. и месечен график, от които се установява, че М.М.
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв., работи в търговски
обект, на петдневна работно седмица, 8 часов работен ден по график – три дни от
11 часа до 20 часа, 1 ден от 11- до 19 часа и един ден от 11 до 16 часа.
Майката,
детето и неговата баба живеят в жилище под наем в гр.Варна. Детето посещава
детска гродина „Слънчо“, гр.Варна през учебната 2017г/2018г..
По делото е
представен договор за наем на жилище, от който се установява, че А.Т. живее в
жилище, находящо се в гр.Варна ж.к. Трошево, за което заплаща месечен наем в
размер на 300лв.
От
представеното пред въззивната инстанция копие от трудов договор
№3/16.12.2019г., се установява, че А.Д.Т. работи по трудово правоотношение и
получава трудово възнаграждение в размер на 625лв.
В
представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Варна се посочва, че непосредствени грижи за детето полага
неговата майка, с помощта на разширения семеен кръг. Майката и детето живеят в добре уреден дом, в
който има подходящи условия за отглеждането на детето. Р. е силно привързана към
майка си. Бащата също обитава дом с много добри битови условия,. Между
родителите има сериозни противоречия и конфликт, като е налице и издадена
заповед за защита от домашно насилие по отношение на М.М.. При проведените разговори
със социалния работник М.М. е заявила, че работи като продавач –консултант в
магазин и се осигурява на минимална заплата, но реално получавания доход е в
размер над 1000лв. А.Т. е заявил, че от м.април 2018г. работи по трудово
правоотношение като зидаро-кофражист, осигурява се на минимална заплата, но
реално получава доход около 2000лв.
От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд СПЕ се установява, че
детето Р. е със съответно за възрастта му физическо и психично развитие. То е
емоционално привързано към майка си и авторитетната фигура на бащата.
Едновременно показва близост към двамата родители. Детето не показва страхове
или тревоги спрямо конкретна родителска фигура. Не се забелязва поведение на
отношение, което маже да се определи като синдром на родителско отчуждаване.
Вещите лица са посочили, че в поведението на майката се забелязват черти на
отчуждаващ родител.
От показанията на изслушаните по делото свидетели А.К., Р.П.,
Д.К. и Р.П. /майка на ответницата/, се установява, че М. и А. са разделени от
пролетта на 2018г. Докато са живели заедно между тях имало неразбирателства и
скандали. Детето живее с майка си, която полага преките грижи за него. В същото
жилище, живее и бабата по майчина линия. Бащата вижда и взема детето,
което привързано към него. Майката не е
възпрепятствала срещите, които след постановяване на привременни мерки, са се
осъществявали в рамките на определения от съда режим. Свид. К. е заявила в
показанията си, че детето й се е похвалило, че баща му е купил играчки, а свид.
Петрова, че бащата му е купил спортен екип и маратонки. Свид. Петрова/майка на
ответницата/ посочва в показанията си, че е имала през 2018г. здравословен
проблем и е посещавала дневен стационар с диагноза „депресия“, но в момента не
приема медикаменти.
По първоинстанционното дело е прието удостоверение,
издадено от УМБАЛ „Света Марина“, Варна, от което се установява, че свид.
Петрова е била настанена за лечение в дневен стационар в периода 19.03.2018г. –
11.04.2018г.
Приобщено е и гр.д. № 5303/2019г. на ВРС, по което е
постановено решение, с което е уважена молба на М.М., действаща лично за себе
си и като законен представител на детето Р.за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо А.Т.
за срок от три месеца.
Родителите
са призовани да се явят в съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59,
ал.6 СК. М.М. е заявила, че бащата няма желание да се вижда с детето. Детето
познава баща си и има желание да го вижда. Майката счита, че детето трябва да
контактува с бащата.
А.Т. не се
е явил в съдебно заседание, за да бъде изслушан от съда.
В ППВС
№1/74г. е разяснено, че определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права, по изричната разпоредба на чл.59 СК става, като се държи
сметка за интереса на децата. В понятието „интерес на децата“ се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, материалните интереси на
детето – обезпечаване на жилище, битови условия, представителство и др.. С
постановлението е указано на съдилищата, че като изхождат от обстоятелствата на
конкретния случай, трябва да се определят така личните отношения между
родителите и децата, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на тези
отношения. Необходимо е определените мерки да не стават допълнителен източник
на недоразумения и спорове между родителите.
Мерките за лични контакти трябва да бъдат определени преди всичко в
интерес на децата. Интересът на детето с оглед правилното му психическо и
емоционално развитие налага то да контактува и с двамата родители. Разбира се,
че интересът на детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на
съда, който следва да има предвид и обсъди всички наведени възражения за
наличието на такъв.
В
конкретния казус се установява, че
детето има емоционална връзка с двамата родители; двамата родители са в
състояние да полагат адекватни грижи за детето, като бащата твърди, че
определения режим на контакти с него до навършване на седемгодишна възраст и
след това е неподходящ, предвид това, че между него и детето има изградена
връзка, живели са в едно домакинство и той може да полага адекватни грижи за
детето. В интерес на детето е то да има по-чести контакти с бащата.
Настоящият състав
на съда намира, че определения с първоинстанционното решение режим на лични
отношения е подходящ и съответства на
интереса на детето да поддържа пълноценен контакт с двамата родители. Дадена е възможност на детето да контактува с
баща си в почивните дни на три седмици от всеки месец, с преспиване в дома на
бащата, като до навършване на 7 години и 15 дни през лятото. Реализирането на
така определения режим осигурява на детето от възможност свободно и пълноценно
да общува с бащата през дните, които той не работи и има възможност да отдели
вниманието и грижите, които са необходими, съобразно възрастта му. Определения
режим осигурява в достатъчна степен интереса на детето във връзка съблюдаването
на ежедневния му обичаен режим и осигуряване на пълноценна връзка с двамата
родители. Осигурява се възможност за
чести и последователни контакти на детето с бащата без то да се откъсват от
дома си. Откъсване на детето предвид ниската му неучилищна възраст – то е на 6
години и посещава детска гР., от позната му среда за по-продължителни периоди
от време би довело до дискомфорт в емоционалното му състояние. Предложения от
бащата в исковата молба алтернативен режим на контакти през почивните дни на
всяка първо и трета седмица от 19 часа в петък до 19 часа в неделя, всяка
втора, четвърта и пета седмица от 16 часа до 20 часа вторник и четвъртък; първа
и трета седмица от 16 часа до 20,30 часа в сряда и един месец през лятото би
лишило детето от пълноценен контакт с майката в дните и вечерните часове, в
които тя не е на работа и би създало
грешни представи относно ролята на родителите в ежедневния му живот.
Посочените
опасения на въззивника, че при реализиране на определения режим на личен
контакт, за в бъдеще е възможно да се прояви синдром на родителско отчуждаване
и, че детето ще бъде оставено на грижите на бабата по-майчина линия не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че и
двамата родители са с добър родителски капацитет. Детето е силно привързано и
към двамата и в негов интерес е да продължи да поддържа пълноценни отношения с
всеки от родителите. Към момента на разглеждане на делото от настоящата
инстанция, определения режим на лични контакти се осъществява, бащата се среща
и взема детето, като не се установява поведение на майката, което да
възпрепятства контактите на детето с бащата или да отчуждава детето. Майката
лично полага грижи за детето, като притежава нужния родителски капацитет.
Оказването на подкрепа при грижите за детето от разширената семейна среда, не
представлява предоставяне на детето под надзор на други лица.
Съдът
намира за неоснователни и изразените от въззиваемата М. опасения, че
определения режим на контакти е неподходящ поради недостатъчна обезпеченост на
бащата с жилище, с условия, подходящи за детето. От данните по делото се
установява, че детето има емоционално връзка с двамата родители и бащата,
притежава желание, възможност и капацитет да полага лично грижи за задоволяване
на елементарните ежедневни битови потребности на детето.
Съдът
счита, че посочения режим на лични контакти на детето с бащата осигурява в
достатъчна степен интересите на детето и възможност за съхраняване на емоционалната
близост с него.
По
отношение на издръжката за детето: С оглед установените възможности на
родителите да осигуряват материално и социално-битово детето и размера на
получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната му обща месечна издръжка е
в размер на 400лв. Майката следва да поеме по-малката част – 120лв., предвид
обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето. Бащата
следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 280лв. При
определяне размера на дължимата от бащата издръжка, съдът взема предвид
обстоятелствата, че същия работи, получава редовни месечни доходи. Освен това той
е в трудоспособна възраст, като липсват данни за влошено здравословно
състояние, което да е пречка да упражнява труд и не дължи издръжка на други
лица. Същият е заявил, че е финансово стабилен и получава доход от около
2000лв. месечно. Първоинстанционното решение
в частта относно определената издръжка, дължима от бащата следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното
решение, в частта с което е отхвърлен иска за осъждан ена бащата да заплати
издръжка за минало време за периода от 03.04.-24.06.2018г. е правилно и
заканосъобразно и следва да се потвърди. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че в посочения период, бащата е купувал на детето
дрехи и играчки, храна и при срещите им е водил детето в место за забавление,
подходящи за неговата възраст.
Предвид
изхода от спора, разноските следва да останат така, както са направени за всяка
една от страните.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5456 от
05.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 10000 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, в частите, с които е определен режим за осъществяване на
лични контакти между бащата А.Д.Т. с ЕГН ********** и детето Р.А.Т., родено на *** г., както следва:
бащата да взема и връща детето в дома на майката до навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка
първа, трета и пета седмица от месеца
от 11.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване, на рождения ден на бащата – 26 март, както и две
седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; след
навършване на седемгодишна възраст на детето -всяка първа, трета и пета
седмица от месеца от 11.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с
преспиване, на рождения ден на бащата – 26 март, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; А.Д.Т. с ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на детето
Радина, чрез неговата майка и законен представител М.С.М. месечна издръжка в
размер на 280лв., считано от 25.06.2018г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, дължима на всяко пето число на месеца, за който се
дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от М.С.М., в качеството й на
майка и законен представител на Радина А.Т., родена на ***г., срещу А.Д.Т.
иск за заплащане на сумата от 1400лв., представляваща дължима издръжка
за минало време за периода 03.04.-24.06.2018г.
В останалата час решението не е обжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :