№ 61
гр. Кюстендил, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В.С. от АК-с.,
в качеството й на пълномощник на М. Н. ДР. с ЕГН ********** и ДР. ИВ. ДР.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр.Б., ул.„***********“ ****,
*****, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.с., общ.С., бул.
„*********“ **********, ********, *******, *******, чрез адв.С., против
решение с №260295 от 21.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено
по гр.д.№1708/2020г. по описа на този съд.
С обжалваното решение, КнРС е определил по иска с правно
основание чл.128 ал.1 от СК, предявен от М. Н. ДР. с ЕГН ********** и ДР.
ИВ. ДР. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Б., против Н.В. И. с ЕГН
**********, с адрес в с.Г., ул.„**************“ ********* и И.К.Х. с ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„***********“ ********, ********, *******,
**********, мерки за лични отношения на М. Н. ДР. и ДР. ИВ. ДР., с тяхната
внучка Й.И. Д., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от ***** часа до ******** часа в събота и в неделя от *****
часа до ******** часа, без преспиване и без присъствието на майката, както и
**** (********) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, с право на преспиване, от ******** часа на **********
1
август до ****** часа на ****-ти август, а когато този период съвпада с
отпуска на майката, режимът на контакти да се изпълнява от ***** август
************** август или за времето от ****** до *** юли, като по
споразумение страните да могат да определят по-разширен режим на
контакти от така определения.
Решението се обжалва изцяло с оплаквания, че същото е неправилно,
тъй като при определяне на режима на лични отношения на жалбоподателите
с детето съдът не е съобразил най-добрия му интерес, не е взел предвид
доказателствата по делото, при което се счита, че е постановил необоснован
съдебен акт, противоречащ на материалния закон и на трайната съдебна
практика. Жалбоподателите сочат, че по начало правилен е изводът на
районния съд, че в интерес на детето Й. е пълноценно да общува с роднините
си по бащина линия, които не биха пречили на хармоничното й развитие, но
намират, че съдът не е взел предвид конкретните обстоятелства по делото
относно благоприятните данни за личността на ищците и условията на
отглеждане, които могат да му осигурят, както и наличието на несъответствие
между местоживеенето на ищците и това на детето. Прави се оплакване, че
съдът е изхождал от общи съображения, без да отчете конкретните данни
относно действителния интерес на детето Й. и без да съобрази, че същата, с
оглед възрастта, разполага с 3 и половина ваканционни месеци, а бабата и
дядото живеят в гр.Б. – морски град с множество възможности за отдих и
развитие, където биха могли да й осигурят добри условия за живеене –
самостоятелна стая и специална грижа и отношение. В този смисъл се
изразява несъгласие с продължителността на определения режим от ****
последователни дни през лятото, който жалбоподателите считат, че накърнява
интереса на детето. Също така, жалбоподателите, позовавайки се на своето
собствено право да общуват с детето, противопоставимо и спрямо родителя,
който не упражнява родителските права, в случая бащата на детето – техен
син, възразяват и срещу определения споделен режим на лични отношения с
детето между тях и бащата. С доводи, че определеният с обжалваното
решение режим е крайно недостатъчен и нецелесъобразен, с оглед интереса
на детето за поддържане на пълноценна връзка с неговите баба и дядо по
бащина линия и, че съдът, при все, че е посочил, че взема предвид този
интерес, е постановил решение, в разрез с него, се прави искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и за постановяване на такъв, с който въззивният съд
да определи режим на лични отношения, съобразен с най-добрия интерес на
детето.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата И.Д. не е подал
писмен отговор.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата – Н. В. В., чрез
пълномощника си адв.С.Т. от АК-К., е подала писмен отговор. В отговора се
изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
2
В отговора се изразява несъгласие с доводите във въззивната жалба,
свързани с пороци и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че
жалбоподателите допускат смесване на правата, които имат по чл.128 от СК с
тези, които имат родителите по чл.127 във вр. с чл.125 от СК. Възразява се, че
чл.128 от СК не дава право на бабата и дядото да променят местоживеенето
на детето, като се счита и, че не е налице хипотеза на чл.128 ал.3 от СК, при
която бабата и дядото да заместят родителя, който не упражнява
родителските права при контактите му с детето, тъй като бащата няма
заболяване или временно отсъства. Счита се, че оплакванията в жалбата не са
съобразени с приетия по делото социален доклад и с правото и на майката да
прекарва време с детето през почивните дни, както и с установените в доклада
факти относно условията, при които детето живее и степента на задоволяване
на неговите потребности от всякакво естество. Въззиваемата счита, че
обжалваното решение е постановено при задълбочена преценка и след
обсъждане на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване на
най-добрия интерес на детето при извършен индивидуален подход.
Определените дни на лични отношения, според въззиваемата са правилни, с
оглед това майката да не бъде лишавана от правото да общува с детето през
почивните дни и с оглед потребността детето да се подготвя пълноценно за
учебния процес. Също така се счита, че с оглед предоставеното на бащата
право да прекарва 30 последователни дни през лятото с детето, уважаването
на искането на жалбоподателите да прекарват с Й. 20 последователни
календарни дни, на практика би лишило майката от контакт с дъщеря й в
продължение на ******* през летните месеци. Определеният от районния съд
режим на лични отношения, според В., е съобразен още и с ниската възраст на
детето, с различното и отдалечено местоживеене на същото спрямо това на
неговите баба и дядо, а още и с правото на детето на свободно време и лично
пространство през свободните дни в месеца, извън времето, през което
общува с баща си.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочената въззивна жалба, намери, че въззивната жалба е допустима,
като подадена в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Постановеното от РС-Кюстендил решение е валидно и допустимо, но
неправилно и като такова следва да се отмени и да се постанови друго, с
което да бъде определен различен режим на лични отношения между
жалбоподателите и тяхната внучна Й., който извод въззивният съд мотивира
със следното:
В обжалваното решение са отразени фактическите изводи на
първостепенния съд, основани на събраните по делото доказателства, които
изводи относно релевантните за спора обстоятелства се възприемат от
въззивната инстанция в пълнота.
Така, установено е по делото, че М.Д. и Д.Д. са баба и дядо по бащина
3
линия на детето Й.И. Д., родено на ************., понастоящем на четири
години. Същите са с местоживеене в гр.Б..
Установено е също така, че родителите на детето - Н.В. и И.Д. от
няколко години са разделени, като с влязло в сила решение
№130353/03.06.2019г. на СРС по гр.д.№80954/2018г. по описа на този съд
родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване
на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето, а на бащата е
определен режим на лични отношения с малолетната, който след навършване
на тригодишна възраст на детето е следният: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от ******* в петък до ******* в неделя с
преспиване, като са определени контактите и през коледните, новогодишните
и великденските празници, а също и ******** през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като взимането и връщането
на детето става от и в дома на майката.
Понастоящем майката и детето живеят в с.Г., общ.К., а бащата – в гр.с..
Също така, доказано е по делото, че бабата и дядото на Й. след
раздялата между родителите са срещали трудности в това да осигурят някаква
регулярност в срещите с детето. Имало е и трудности и в изпълнението на
съдебното решение по отношение на контактите между бащата и детето. Към
настоящия момент са налице данни, че режимът на лични отношения на
бащата с детето се спазва, както и, че обичайно през времето, в което детето е
в гр.с. при своя баща, там пребивават и неговите родители - баба и дядо на Й.,
както и, че помежду им вече съществува изградена емоционална връзка. От
социалните доклади и от показанията на свидетелите става ясно, че
жалбоподателите притежават добри нравствени качества и подходящ
личностов, емоционален, а също и материален ресурс така, че да могат да
вземат пълноценно участие и да оказват подкрепа в отглеждането и
възпитанието на детето.
При тези данни, районният съд съвсем уместно е посочил, че при
определяне на мерките относно личните отношения между ищците и тяхната
внучка, каквото право е уредено в чл.128 ал.1 от СК, съдът не е обвързан от
предложения в исковата молба режим, а следва да съобрази висшият интерес
на детето. Задълбочен и всеобхватен е анализът, направен от районния съд
относно водещото понятие за решаване на повдигнатия за разглеждане
въпрос – «интерес на детето». Съдът е посочил, че следва да се отчете и
факта, че родителят, при когото детето живее, родителят, който не упражнява
родителските права и търсещите лични контакти баба и дядо живеят в
различни населени места.
При все правилността и пълнотата на всички, посочени да са
съобразени обстоятелства, въззивният съд счита, че определеният с
обжалваното решение режим следва да бъде отменен и да бъде определен
друг такъв.
Районният съд е постановил, че ищците – баба и дядо на Й. Д., ще имат
4
право на лични отношения с нея всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от ***** часа до ******** часа в събота и в неделя от ***** часа до
******** часа, без преспиване и без присъствието на майката, както и ****
(********) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, с право на преспиване, от ******** часа на ********** август до
****** часа на ****-ти август, а когато този период съвпада с отпуска на
майката, режимът на контакти да се изпълнява от ***** август
************** август или за времето от ****** до *** юли, като по
споразумение страните да могат да определят по-разширен режим на
контакти от така определения.
Решението е неправилно, от една страна поради обстоятелството, че
регулярните контакти, които определя в рамките на почивните дни, се явяват
в противоречие с постановените мерки на лични отношения между бащата и
детето с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№80954/2018г. по описа на
СРС, при което се създава правно положение, допускащо различни субекти
по едно и също време да имат правото да осъществяват контакти с детето,
като при това в решението липсва регламент от къде следва да се вземе то и
кой е субектът, който следва да осигури предаването му. От друга страна – в
частта относно контактите през лятото липсва указание времето на същите да
не съвпада с годишния отпуск не само на майката, но и с този на бащата.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от СК, дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според
предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато
отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Бабата и дядото разполагат с това право на самостоятелно,
свое основание, различно от правото на родителя, който не упражнява
родителските права и/или от правото на родителя, чиито възходящи
родственици са. Възприемайки посоченото, въззивният съд намира, че при
установяване, че интересът на детето изисква определяне на мерки на лични
отношения с ищците, тези отношения следва да бъдат определени при
зачитане правото на бащата да общува с детето така, както е предписал с
влязлото в сила решение СРС, и съобразяване с възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност, а също и необходимостта
детето да посещава детска градина и с конкретния режим на същото; с
правото на упражняващия родителските права родител да общува с детето си
и през почивните дни и не на последно място – с постоянното местоживеене
на детето, съответно на бабата и дядото.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието
"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл.59 ал.4 от СК, вр.
чл.124, чл.125 и др. от СК се налага извода, че интересът на детето се свежда
5
до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т.3 от ППВС №1/12.11.1974г., което не е
изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл.128 от СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на §1 т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър
интерес на детето". Начинът по който е дефинирано съдържанието на това
понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-
разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Както е посочил и районният съд, интересът на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в
интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.
По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
При наличните по делото данни, въззивният съд се солидаризира с
аргументите на първата инстанция в посока, че интересът на детето Й.
изисква то да общува със своите баба и дядо по бащина линия, като това
общуване няма да препятства нормалното му възпитание и развитие,
напротив - такъв контакт е полезен за изграждане на собствената му
идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност. Правилното
физическо, психическо, емоционално и духовно израстване на детето е
изисква същото освен грижите на своите родители, да получава и грижите и
любовта на своите баба и дядо.
Като се изхожда от установеното, че всеки първи и трети уикенд от
месеца детето следва да осъществява лични контакти със своя баща в гр.с. и
като се съобрази и правото на майката да общува с детето през почивните
дни, въззивният съд счита, че на жалбоподателите – баба и дядо на Й., следва
да се предостави правото да контактуват с детето всяка четвърта събота от
месеца. При отчитане на обстоятелството, че постоянното местоживеене на
6
детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това
налага пътуване, а двете населени места са значително отдалечени, то съдът
счита, че личните им контакти могат и следва да бъдат осъществявани само в
така посочения почивен ден от седмицата, за времето от **** до ******, като
контактите бъдат осъществявани на територията на община К.. На този етап, с
оглед данните по делото, че независимо, че постоянното местоживеене на Д.и
е в населено място, значително отдалечено от това по постоянното
местоживеене на бащата, същите обикновено присъстват и на срещите на
бащата с детето, то съдът не намира потребност да регламентира поетапно
разширяване на горепосочените контакти във времето, като съобразява и
изричното изявление на ищците, че желаят контактите да са без преспиване,
което, с оглед разстоянието между гр.Б. и с.Г., не би било целесъобразно да
бъде осъществено в рамките на един цял уикенд, в който детето да пътува
ежедневно, при положение, че всеки първи и трети такъв то ще пътува до
гр.с. при бащата.
По отношение на времето, което детето да прекарва при баба си и дядо
си през лятото, въззивният съд счита, че определената от КнРС
продължителност от **** последователни дни напълно съответства на
интереса на детето, което има правото да прекарва и 20 дни с бащата, като
отделянето му от обичайната му семейна среда и от майката за по-
продължителен период не би се отразило благоприятно върху него, при все
възможността да пребивава в морски град. Тези **** дни следва да бъдат
последователни, с преспиване при бабата и дядото през месеците юни, юли
или август и да не съвпадат с платените годишни отпуски, както на майката,
така и на бащата.
Детето следва да бъде взимано и връщано от и в дома на майката.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и
да бъде постановено друго в посочения по-горе смисъл.
Независимо от формалната отмяна на обжалваното решение, с оглед
естеството на производството, въззивният съд намира, че направените от
страните разноски следва да останат за тяхна сметка така, както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение с №260295 от 21.12.2020г. на Районен съд-
К., постановено по гр.д.№1708/2020г. по описа на този съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по иска с правно основание чл.128 ал.1 от СК, предявен
от М. Н. ДР. с ЕГН ********** и ДР. ИВ. ДР. с ЕГН **********, двамата с
7
адрес в гр.Б., против Н.В. И. с ЕГН **********, с адрес в с.Г., ул.
„**************“ ********* и И.К.Х. с ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.
„***********“ ********, ********, *******, **********, мерки за лични
отношения на М. Н. ДР. и ДР. ИВ. ДР., с тяхната внучка Й.И. Д., с ЕГН
**********, както следва: всяка четвърта събота от месеца, за времето от
**** до ******, като контактите бъдат осъществявани на територията на
община К., както и **** последователни календарни дни през лятото –
месеците юни, юли или август, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката и на бащата, с право на преспиване, като за осъществяване на
личните отношения детето бъде взимано и връщано от и в дома на майката.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8