№ 200
гр. гр.Н., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100048 по описа за 2022 година
Предявени са:
1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД за
прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски
кредит с № ***** от ****г.
1.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит с № ***** от ****г.;
1.2. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.
2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „А.Т.“ ЕООД
за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за предоставяне на
поръчителство от ****г..
2.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 2: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на
поръчителство от ****г.;
3. насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ.
Ц.;
3.1. при условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 от ЗЗД от „К.“ ЕАД срещу
ЗЛ. ЦВ. Ц..
Ищцата ЗЛ. ЦВ. Ц. е предявила срещу ответника „К.“ ЕАД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски
1
кредит с № ***** от ****г., при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит с № ***** от ****г. и при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г. Предявен е иск срещу
ответника „А.Т.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност поради противоречие със закона на Договор за предоставяне на поръчителство от
****г., а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност поради противоречие с
добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. Ищцата сочи, че сключила с
„К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., а въз основа на чл. 4, ал. 1 от него
сключила с „А.Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. Излага, че
договорът за потребителски кредит противоречи на чл. 19, ал. 4, чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Развива подробни съображения в тази насока. Излага доводи и за конкретно противоречие на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора с цитираните текстове. Намира, че същата противоречи и на
добрите нрави, като излага съображенията си за това. Счита, че посочената клауза, както и
Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. противоречат на чл. 143, ал. 1 и чл. ***, ал. 1
от ЗЗП, като развива съображения за противоречие с добрите нрави и на договора за
поръчителство. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.Т.“ ЕООД е подаден отговор, с който се твърди
неоснователност на исковете. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцата е можела да избере
да сключи необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като не е била задължена да
сключва договор с дружество – гарант. Оспорва се твърдението, че възражението по договора за
поръчителство следвало да бъде включвано от „К.“ ЕАД в ГПР. Развиват се доводи в тази насока.
Оспорват се твърденията, че ищцата е въведена в заблуждение. Твърди се, че договорът за
поръчителство е съвсем отделен. Сочи се, че не е налице липса на насрещна престация по този
договор. Обръща се внимание, че ищцата е имала възможност да се откаже от него. От съда се
иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД е подаден отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват. Обръща се внимание, че сключването на договор за поръчителство е
възможност, а не задължение. Излагат се аргументи в тази насока. Оспорва се ищцата да е била
въведена в заблуждение. Сочи се, че договорът за поръчителство е съвсем отделен. Отправя се
изявление за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като се сочи, че за
периода 30.10.2021г. – 01.03.2022г. не са заплащани вноски. От съда се иска да отхвърли
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ. Ц. е предявен насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата от 458,07 лв.,
представляваща частична претенция за главница по Договор за потребителски кредит с № ***** от
****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция. При условията
на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата
от 458,07 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция. Ищецът по насрещния иск сочи, че на ****г. бил
сключен соченият договор, след като Ц. кандидатствала онлайн за отпускане на кредит. Излага, че
договорът се сключил под формата на електронен документ с посочена крайна дата за погасяване
на сумата – 10.02.2023г. Сочи, че договорът бил сключен при спазване на ЗПФУ и ЗЕДЕП. Излага,
2
че дружеството предоставило на Ц. заем в размер на 2772,07 лв., при лихвен процент от 39,81 % и
годишен процент на разходите – 47,94 %. Сумата следвало да се върна на 24 месечни вноски от по
169,33 лв. всяка. Твърди се, че лицето многократно е търсено с цел извънсъдебно уреждане на
отношенията. Сочи се, че Ц. е заплатила изцяло 7 погасителни вноски и частично осмата, като към
момента на предявяване на насрещния иск са падежирали 6 вноски, а непогасените задължения
към 01.03.2022г. са в размер на 2173,49 лв. – главница за периода 30.10.2021г. – 28.02.2023г.,
697,59 лв. – договорна лихва за периода 30.10.2021г. – 28.02.2023г. и 16,17 лв. – обезщетение за
забава за периода 01.11.2021г. – 01.03.2022г. С насрещната искова молба се отправя волеизявление
за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Излага се, че дори договорът за
кредит да е недействителен, то Ц. дължи връщане на чистата стойност по кредита – 2173,49 лв. С
тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.
В дадения срок по чл. 131 ГПК от З.Ц., чрез процесуалния й представител, е подаден
отговор на насрещната искова молба, с който предявеният насрещен иск се оспорва. Сочи се, че тя
не е дала повод за завеждане на такъв иск. Поддържат се доводите за нищожност на договора за
потребителски кредит. От съда се иска да отхвърли насрещната искова претенция. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предварителен въпрос във връзка с предявените от ищцата срещу ответниците искове:
В основата на всеки от предявените от ищцата срещу двамата ответници искове се поставя
общ въпрос, а именно за валидността на клауза, свързана с определяне на отделно възнаграждение
по сключен договор за поръчителство. По този въпрос съдът прави следните изводи:
Следва да се обърне внимание, че макар договорът за кредит № ***** от ****г. (на л. 6 – л.
8 от първоначално образуваното гр. д. № 8879/2021г. по описа на Районен съд Бургас) и договорът
за поръчителство от ****г. (на л. 54 – л. 57 от делото) да са сключени отделно, то е очевидна
договорната обвързаност между кредитора и поръчителя. В такава насока на първо място е
уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да
се сключи с одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Освен това договорът за
поръчителство е сключен в същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането й
директно на заемателя – чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е й
обстоятелството, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“ са „свързани лица“ (второто дружество е едноличен
собственик на капитала на първото). Дългът по кредитното правоотношение и този по договора за
поръчителство (с оглед цитираните обстоятелства) следва да се разглеждат като едно цяло. Ето
защо задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.
По този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. По арг. от чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от
18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %.
В договора е вписан такъв процент от 47,94 %, като с прибавяне на сумата от 3282,48 лв. (по
136,77 лв. на месец видно от приложение № 1 към договора за поръчителство) безспорно
разходите ще надвишат 50 %. От своя стрна последното води до нищожност на клаузата,
предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство – арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В
множество съдебни актове въззивната инстанция е имала повод да се произнесе в същата насока –
3
Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас,
Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд
Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд
Бургас и много други.
С оглед дадения отговор на този предварителен въпрос, съдът прави следните фактически и
правни изводи по предявените по делото искове.
По предявения от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски
кредит с № ***** от ****г.:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
потребителски кредит с № ***** от ****г., е сключена, както и твърденията си, че договорът
противоречи на закона.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
(относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части.
В случая нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство – чл. 4, ал. 1 от
Договора за кредит, поради което не влекат след себе си нищожност на целия договор и
предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на целия договор
е неостнователен.
По предявения от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД в условията на евентуалност на иска по пункт
1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със
закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
потребителски кредит с № ***** от ****г., е сключена, както и твърденията си, че клаузата на чл.
4, ал. 1 от договора противоречи на закона.
Както се установи клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в частта й, в която се
вменява задължение на ищшцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението, е нищожна,
тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да доведе до годишен процент
на разходите, който надвишава определения от закона. Поради тази причина и на основание чл.
21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна като противоречаща на цитираните
законови разпоредби – нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ето защо предявеният
иск следва да бъде уважен.
С оглед уважането на иска за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит,
не се е сбъднало условието за разглеждане на следващия по ред евентуален иск - по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на
чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., поради което същият не
следва да бъде разглеждан в рамките на настоящото производство.
4
По предявения от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „А.Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за предоставяне
на поръчителство от ****г.:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
предоставяне на поръчителство от ****г., е сключена, както и твърденията си, че договорът
противоречи на закона.
С оглед дадения по-горе на съществения правен въпрос по делото, съдът намира, че
предявеният иск е основателен, тъй като чрез цитирания договор, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, се заобикаля правилото, свързано с максимално допустимия годишен процент на разходите
по договора за кредит. Тук следва да се отбележи, че клаузите, свързани с възнаграждението по
договора за поръчителство са съществен елемент от него (това е в пряка връзка и с основанието на
този договор – като обезпечение по договора за кредит), поради което нищожността на тази клауза
по смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК влече нищожност на целия договор за поръчителство и същият
не би бил сключен от страните (без цитираното възнаграждение съобразно приложение 1 към
договора за поръчителство, а именно по 136,77 лв. на месец за периода на действие на договора за
кредит или общо 3282,48 лв.), поради което целият договор е нищожен и предявеният иск следва
да бъде уважен като основателен.
С оглед уважането на иска за нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от
****г., не се е сбъднало условието за разглеждане на следващия по ред евентуален иск - по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на Договор
за предоставяне на поръчителство от ****г., поради което същият не следва да бъде разглеждан в
рамките на настоящото производство.
По предявения насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „К.“ ЕАД срещу
ЗЛ. ЦВ. Ц.:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и Ц. е бил сключен Договор за
потребителски кредит с № ***** от ****г., че е настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните суми за главница, както и размерът им. В тежест на ответницата, при доказване на
горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.
Съдът на основание чл. ***, ал. 1, т. 3 от е отделил като безспорно между страните, че
между тях е налице облигационни връзки - Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.
Както се установи по първия от предявените искове, съдът приема, че договорът не е
нищожен, като нищожна е единствено клаузата на чл. 4, ал. 1 от него в посочените по-горе части,
поради което в останалите части договорът е породил валидна облигационна връзка между
страните.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на
ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. предпоставка за изискуемост
на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора
настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да
уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по
5
реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от
09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Както е прието с Решение № 152 от
22.01.2020г. по т.д. № 3131/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС волеизявление до
длъжника следва да е налице дори договорът за кредит да е сключен с небанкова институция.
Същевременно за надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия
за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът
следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния
ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и
цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. В светлината на
изложеното съдът намира, че предсрочната изискуемост е съобщена надлежно на ищцата
(ответница по насрещния иск) за пръв път в рамките на настоящото дело, тъй като волеизявление
на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на исковата молба по насрещния иск. Видно
е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея, е връчена на ищцата, чрез процесуалния й
представител на 11.04.2022г. (съобщение на л. 39 от делото). Ето защо съдът приема, че на тази
дата от „К.“ АД е обявена предсрочната изискуемост на вземанията му по договора за кредит, тъй
като З.Ц. не оспорва, че е преустановила плащанията по договора, а и от неоспорена и приета по
делото справка (на л. 100 от делото) се установява, че от 10.11.2021г. Ц. преустановила
плащанията по договора, поради което към 11.04.2022г. не са били заплатени 6 вноски по договора
за кредит и се е сбъднало условието на чл. X.3.1 от него за обявяването на предсрочно
изискуемост. В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело № 1272/2015г. по описа на II търг.
отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д. № 2118 от 2019г. по описа на I търг.
отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено
от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на
препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна практика и след като съобрази
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска – на 11.04.2022г.,
е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница по договора за кредит.
Видно е, че с оглед обявената предсрочна изискуемост е настъпила изискуемостта на цялата
главница по договора за кредит, която надхвърля (с оглед факта, че не са платени изцяло вноски за
главница от 9-та до 24-та в размер на по 169,33 лв.) сумата от 458,07 лв., поради което предявеният
частичен иск за присъждане на сумата от 458,07 лв. е основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на обявяване на предсрочната изискуемост (която следва
предявяването на насрещния иск) – 11.04.2022г.
С оглед уважането на насрещния иск не се е сбъднало условието за разглеждане на
следващия по ред евентуален иск - по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 от ЗЗД от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ. Ц.,
поради което същият не следва да бъде разглеждан в рамките на настоящото производство.
При този изход на делото, на всяка от страните следва да се присъдят разноски, съобразени
с уважените претенции.
От исковете на ищцата срещу „К.“ АД е уважена единствено евентуалната претенция за
нищожност на точно определена клауза от договора за кредит. В случая ищцата е заплатила
държавна такса по смисъла на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК само върху главния предявен
иск – за нищожност на целия договр (4 % върху стойността на дължимата за връщане по
погасителния план сума от 4063,92 лв.). Ето защо с оглед неоснователността на иска, за който е
6
заплатена държавна такса, такава не следва да се присъжда в полза на ищцата по този иск. Видно
от договора за правна защита и съдействие (на л. 63 от делото) ищцата е била представлявана в
процеса безвъзмездно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата – като
възнаграждението е посочено общо за иска за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за
кредит и иска за нищожност на договора за поръчителство. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (с оглед общия
интерес по тези два иска) на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер 460 лв.
Тук следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС (Определение № 10 от 13.01.2020г. по
ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС) възнаграждението по Наредба № 1 от
9.07.2004г. е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния
спор, а не броят на предявените искове. Т.е. по иска срещу „К.“ АД следва да се определи
възнаграждение в размер на 230 лв., което да бъде присъдено в полза на адвоката, а съгласно
трайната практика на ВКС достатъчно в случая е удостоверяването на „близки“ отношения между
адвоката и клиента да е отразено в договора, като същото не подлежи на самостоятелно
установяване в хода на исковия процес.
По предявения иск срещу „А.Т.“ ЕООД в полза на адвоката също следва да се присъди
сумата от 230 лв. (с оглед посоченото по-горе). Същевременно по този иск не е заплатена
държавна такса, като същият е докладван като главен с доклада по делото, обявен за окончателен в
съдебното заседание, в което делото е приключило, поради което държавната такса следва да се
определи с настоящия съдебен акт и ответникът (с оглед изхода на този иск) да бъде осъден на
основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Районен съд Н. държавна такса в размер на 131,30
лв.
С оглед уважаването на насрещния иск ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „К.“
АД сумата от 50 лв. – държавна такса по насрещния иск. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 180 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца по
насрещния разноски е 230 лв., които следва да му бъдат присъдени. Във връзка с тези разноски
следва да се отбележи, че ищцата (ответник по насрещния иск) е станала повод за завеждане на
делото, тъй като с предявения иск за нищожност на договора е изразила ясно волята си, че не
желае да плаща задълженията по него.
7
На ответника „А.Т.“ ЕООД не се дължат разноски с оглед изхода на делото – обявяване на
нищожност на договра с него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.", за
обявяване на нищожен поради противоречие със закона на Договор за потребителски кредит с №
***** от ****г., сключен между ЗЛ. ЦВ. Ц. и „К.“ ЕАД.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, срещу
„К.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *,
Бизнес център "Б.", клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от
****г., сключен между ЗЛ. ЦВ. Ц. и „К.“ ЕАД, в частта й, в която се вменява задължение на
ищшцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо
лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението – поради противоречие със закона.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, срещу
„А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."В." № *** (сграда *), ет.
*, Бизнес център "Б.", Договор за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен между ЗЛ.
ЦВ. Ц. и „А.Т.” ЕОО – поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център
"Б.", сумата от 458,07 лв.– част от цялата дължима предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит с № ***** от ****г., ведно със законната лихва от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 11.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „К.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център
"Б.", да заплати на адвокат Д.В. М. от АК П., с адрес в гр. П., ул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап. *, сумата от
230 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „А.Т.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."В." № *** (сграда *), ет. *, Бизнес център
"Б.", да заплати на адвокат Д.В. М. от АК П., с адрес в гр. П., ул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап. *, сумата от
230 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес
в гр. Н., кв. „К.“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на . „К.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.", сумата от 230 лв.,
представляваща разноски по предявения насрещен иск, от които 50 лв. – държавна такса и 180 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК . „А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."В." № *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.", да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н., сумата от 131,30 лв. – дължима по
делото държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9