Р Е Ш Е Н И Е № 260007
Гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 69 по описа за 2021 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Л.М.Т. е предявила срещу „Д.“ АД обективно съединени искове
за плащане на сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2020 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на
17.03.2020 г. настъпило ПТП в гр. К., причинено от С.Н.Л., водач на л. а. „БМВ
530 ХИ“ с рег. № СВ1212МН, в резултат на което пострадала ищцата в качеството
ѝ на пешеходец - намирала се на тротоара на ул. „Мизия“ пред № 2, когато
изведнъж била ударена отдясно от лекия автомобил, който бил паркиран по
диагонал и заемал част от тротоара. Водачът на лекия автомобил С.Н.Л. предприел
маневра движение на заден ход, но не забелязал ищцата, поради което станал
причина за процесното ПТП. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л. а.,
който предприел маневрата на заден ход в нарушение на правилата за движение по
пътищата - без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението. В
резултат на ПТП ищцата получила телесни увреждания, описани в исковата молба
като вид и медико-биологичен характер, във връзка с които търпяла болки и
страдания и психически стрес, както и ѝ било проведено лечение, за което също
са изложени фактически твърдения в исковата молба. Тъй като относно автомобила
имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, като са
представени доказателства за предявена от ищцата извънсъдебна претенция пред
застрахователя и за постановен отказ по нея, но не са изложени никакви
фактически твърдения в тази връзка.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение, навежда твърдение, че първоначално е
постановен отказ по предявената пред него извънсъдебна претенция, а
впоследствие /след постъпване на изискани от РП - Костинброд материали от ДП/ е
определено обезщетение в размер на 8000 лв. и е указано на ищцата да посочи
банкова сметка, *** ѝ задължение не било надлежно изпълнено от нея /била
посочена банкова сметка ***, но пълномощното не съдържало нотариална заверка на
подписа, каквото е изискването на чл. 338 КЗ, съответно била отново изискана
информация за банкова сметка ***, но такава не била предоставена/, поради което
обезщетението не е платено. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, оспорва и
причинната връзка между ПТП и част от описаните увреждания, а именно деформиран
и усилен белодробен рисунък, сянка с неравни очертания и хетерогенен характер,
оспорва и наличието на изключителна вина на сочения като виновен водач. Оспорва
и медико-биологичния характер на твърдените като причинени на ищцата телесни
увреждания, както и твърдения интензитет на описаните болки и страдания.
Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение и възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, основано на твърдението, че тя се е намирала
на пътното платно непосредствено зад процесното МПС, попадайки в опасната му
зона за спиране, освен това автомобилът бил с включена светлинна сигнализация,
указваща маневра на заден ход, поради което ищцата е имала възможност да
забележи това преди водачът на автомобила да забележи нея и е можела да изчака
приключването на маневрата, но не е следила пътната обстановка. Навежда и
самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове, вкл. такива във
връзка с непосочването на банкова сметка ***.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно
наличието на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваното от С.Н.Л. МПС, действал към датата на ПТП.
Установява се по делото /от
ищцата не е оспорено наведеното твърдение на ответника, а той е представил и
доказателства - уведомление от 14.12.2020 г./, че първоначално по предяванета от ищцата
извънсъдебна претенция е постановен отказ, но впоследствие е определено обезщетение
в размер на 8000 лв., като същото не е платено поради ненадлежно изпълнение задължението
на ищцата да представи банкова сметка.
***вто-техническа експертиза и
от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Механизмът на
ПТП е следният: На 17.03.2020 г. около 17.35 ч., светлата част на денонощието,
в град К. на улица „Мизия“ пред жилищен имот № 2 бил паркиран л. а. „БМВ 530“ с
рег. № СВ1212МН, управляван от С. М.Л.. Десните колела на автомобила се
намирали върху оформеното затревено тротоарно пространство, а левите се
намирали върху платното за движение. Водачът на автомобила седнал на
шофьорската седалка, привел двигателя в работен режим и предприел действия по маневра
за движение на заден ход, при която се придвижил в посока назад около 1 м.,
където ударил намиращата се на тротоара зад задната дясна част /заден десен
калник/ на автомобила пешеходка Л.М.Т.. От удара тя била извадена от равновесие
и паднала на терена. От техническа гледна точка ПТП би могло да се избегне, ако
водачът на л. а. преди да започне движение назад се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По делото няма данни дали ищцата е била с
лице или с гръб към автомобила, съответно не може да се отговори на въроса в
кой момент тя е имала възможност да възприеме движението на автомобила. Вещото
лице е изложило по-скоро житейски предположения в тази връзка, а именно, че ако
ищцата се е намирала с лице към задната част на автомобила, би имала възможност
да възприеме факта, че автомобилът ще тръгне да се движи назад, отчитайки светлинния
сигнал, намиращ се в задната част автомобила /и ако знае какво индикира този
сигнал/. Ако ищцата е била с гръб към задната част на автомобила, единствено по
шума от двигателя би могла да възприеме движението на атомобила, но този шум не указва посоката на движение на
автомобила.
От заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на лявата лакътна кост с дислокация на костните фрагменти,
наложило оперативно лечение; мекотъканно увреждане в зоната на фрактурата, изразяващо
се в кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките тъкани. Рентгенновата
находка на белия дроб е с хроничен характер и няма връзка с ПТП. По повод
фрактурата ищцата е била подложена на оперативно лечение - кръвна репозиция и
метална остеосинтеза. Поради значителния костен дефект е извършена и
автоостеопластика. Оперативното лечение за репозиция и фиксация с
реконструктивна плака е било наложено от характера и тежестта на фрактурата. Била
е приложена и терапия с антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи. Към момента
ищцата е с възстановени функции на крайника, няма дании за настъпили
усложнения, но е налице остатъчно леко ограничение на движението в лявата
лакътна става. В резултат на травмата и последвалата оперативна интервенция е
засегната сетивната инервация на крайника, поради което ищцата изпитва
изтръпване на пръстите, което ще се наблюдава продължителен период от време. В
резултат на фрактурата ищцата е изпитвала значителни по интензитет болки и
страдания, като болезнеността първоначално е била спонтанна, а впоследствие с
напредване на възстановителните процеси - при допир и движение, като е
продължила в рамките на три-четири месеца. Към момента могат да се наблюдават
болки при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще
са доживотни. Обичайният срок за възстановяване от такава травма е около 3-4
месеца. По делото няма данни за извършени контролни прегледи, няма данни и за
извършени рехабилитационни процедури, като непровеждането на такива може /по
принцип/ да удължи възстановителния период. В случая предвид характера на
увреждането – тежка фрактура, наложила автоостеоплатика, която пък от своя
страна води до изменения в конфигурацията на костта, остатъчното леко
ограничение на движението в лявата лакътна става би останало и при проведена
рехабилитация.
От показанията на
свидетелите се установява следното:
Свид. Й. –
очевидец на ПТП, установява, че през м. март 2020 г. около 16.30 – 17.00 ч.
/свидетелят не помни точни дата и час/ на прибиране от работа видял на улицата
свой комшия да говори с някаква жена, като в същия момент л. а. „БМВ“ върнал
назад и бутнал жената, която се намирала вдясно зад автомобила, на тротоара.
Преди да даде заден ход автомобилът бил паркиран, като десните му гуми били на
тротоара, а левите – на пътя. При тръгването задните му светлини били включени.
След удара жената се държала за дясната ръка и казвала, че я боли много.
Водачът на л. а. я качил в автомобила, за да я заведе в болница.
Свид. Л. установява, че докато майка
му и кръстникът му си говорели на тротоара пред дома на втория, той решил да
направи маневра, за да обърне автомобила и да качи майка си, но при връщането
на заден ход не я видял и я ударил с колата. Преди удара автомобилът бил с
дясната страна на тротоара, а с лявата - на улицата. Майка му се намирала зад
автомобила, на тротоара. След удара залитнала надясно и при слизането си от
автомобила свидетелят видял, че се е
подпряла на дясната ръка. Оплакала се от силни болки, затова тръгнали
към болницата.
Свид. Л. установява, че след ПТП
ищцата престояла 4-5 дни в болница, след което лечението ѝ продължило в къщи.
Свидетелкта се грижела за нея, защото не можела да се обслужва, да се облича, да
се храни. Изпитвала много силни болки, през първите 20 дни не можела да спи, приемала
болкоуспокояващи. Започнала да си служи с дясната ръка чак през лятото – месец
юни. И до ден днешен не ползвала пълноценно тази ръка, имала болки от време на време
при промяна на времето и при натоварване на ръката.
Представените по
делото писмени доказателства също са в подкрепа на изложените по-горе факти.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество –
частично основателен - до размера от 18000 лв., до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв. следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
Налице е
извънсъдебно признание на този иск от страна на ответника до размера от 8000
лв. /съгласно твърденията на самия ответник първоначално е постановен отказ по
предявената пред него извънсъдебна претенция от ищцата, но впоследствие е определено
обезщетение в размер на 8000 лв.; същото не е платено на ищцата само поради
неизпълнение от нейна страна на задължението да посочи банкова сметка/. ***
уважаване и само на това основание.
Съдът намира обаче, че в случая справедливото
и достатъчно да обезщети ищцата за търпените от нея неимуществени вреди
обезщетение е в по-голям размер, а именно такъв от 18000 лв. Съображенията на
съда са следните:
Съобразно обсъденото по-горе
извънсъдебно частично признание на иска
главният иск е изцяло доказан по основание. Спорен е само размерът на
същия.
Само за пълнота следва да се
посочи, че и от събраните по делото доказателства се установи доказаността на
иска по основание – установи се, че са налице елементите на фактическия състав
на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по
делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са
причинени телесни увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания;
установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от С.Н.Л..
Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и
причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания.
Установи се и вината на С.Н.Л. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от С.Н.Л. МПС, сключен с
ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на
ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че именно такъв от 18000 лв. би бил справедлив и
достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има
предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са
характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически
загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид
следните конкретни обстоятелства: Следва да се има предвид на първо място видът
и характерът на получените от ищцата телесни увреждания –счупване на лявата
лакътна кост с дислокация на костните фрагменти, наложило оперативно лечение;
мекотъканно увреждане в зоната на фрактурата, изразяващо се в кръвонасядане,
съчетано с травматичен оток на меките тъкани. Безспорно тези увреждания са
причинили на ищцата болки и страдания. Те са били значителни по интензитет,
като болезнеността първоначално е била спонтанна, а впоследствие с напредване
на възстановителните процеси - при допир и движение, като е продължила в
рамките на три - четири месеца. Следва също да се вземе предвид, че характерът
на увреждането е наложил оперативно лечение и престой в болница. Болничният
престой е наложил ограничения и неудобства за ищцата поради необходимостта от
спазване на установен болничен режим и ограничение на контактите, на този
престой не е бил продължителен и ограниченията и неудобствата му не са били
по-големи от обичайните. Безспорно горните факти са влошили качеството на живот
на ищцата през целия възстановителен преиод. Следва също да се отчете и това,
че към момента ищцата е с възстановени функции на крайника, няма дании за
настъпили усложнения, но е налице остатъчно леко ограничение на движението в
лявата лакътна става. В резултат на травмата и последвалата оперативна
интервенция е засегната сетивната инервация на крайника, поради което ищцата
изпитва изтръпване на пръстите, което ще се наблюдава продължителен период от
време, освен това се наблюдават болки при физическо натоварване на крайника и
при промяна на времето, които ще са доживотни. Не се установи по делото ищцата в
резултат на уврежданията, получени при ПТП да е получила деформиран и усилен
белодробен рисунък двустранно и визуализираща се в дясно долно белодробно поле
сянка с неравни и ретуширани очертания и хетерогенен характер /видно от
заключението на вещото лице рентгеновата находка е с хроничен характер и не е
свързана с ПТП/. Съответно при
определяне на обезщетението съдът не отчита тези увреждания на здравето, отчета
само гореописаните увреждания и търпените от тях болки и страдания, отнасяйки
ги и към възрастта на ищцата – 62 г. към датата на ПТП, която възраст
предполага по-тежко преживяване на случилото се.
Съобразно така обсъдените
конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед
критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 18000 лв. би
била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в
резултат на причинените ѝ телесни увреждания /съответно е основателно
възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователни са възраженията
на ответника за съпричиняване от страна на ищцата, основано на твърдението, че
тя се е намирала на пътното платно непосредствено зад процесното МПС, попадайки
в опасната му зона за спиране, освен това автомобилът бил с включена светлинна
сигнализация, указваща маневра на заден ход, поради което ищцата е имала
възможност да забележи това преди водачът на автомобила да забележи нея и е
можела да изчака приключването на маневрата, но не е следила пътната
обстановка. Установи се от доказателствата по делото, че ищцата се е намирала
на тротоара и не е осъществила никакво поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователни са и
възраженията на ответника досежно медико-биологичния характер на причинените на
ищцата телесни увреждания и интензитета на търпените болки и страдания.
Установи се от доказателствата по делото какви по вид и медико-биологичен
характер увеждания са причинени на ищцата, установи се и интензитетът на
търпените болки и страдания, не се установи поведение на ищцата /изразяващо се
според ответника в непровеждане на контролни прегледи, последващи консултации с
ортопед и търсене на последваща спициализирана медицинска помощ и рехабилитация/,
което да е дало отражение на оздравителния процес и на интензитета на търпените
болки и страдания. Действително от заключението на вещото лице – медик се
установява, че няма данни по делото ищцата да е извършила назначените контролни
прегледи, както и да е извършвала рехабилитация, но същевременно не се
установява в резултат на това при ищцата да са настъпили някакви усложнения или
да се е удължил срокът за нейното възстановяването – напротив, възстановила се
е в обичайния за такава травма срок, а непровеждането на рехабилитация няма
отношение към остатъчното леко ограничение на движението в
лявата лакътна става.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е частично неоснователен - следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на иска. По отношение периода на
дължимост съдът намира, че обезщетението за забава се дължи от датата, на която
е представена банкова сметка ***. Установи се по делото, че определеното на
ищцата обезщетение в размер на 8000 лв. по предявената от нея извънсъдебна
претенция пред застрахователя не е било платено поради ненадлежно изпълнение на
задължението на ищцата да представи банкова сметка. ***т ответника в отговора
на исковата молба доводи в насока, че застрахователят се е освободил от последиците
на забавата си поради забава на ищцата да изпълни задължението си да посочи
банкова сметка /***. 380, ал. 3 КЗ и чл. 96, ал. 1 ЗЗД/. И доколкото в
изпълнение на указанията на съда банкова сметка ***. с. з. на 15.10.2021 г., то
от тази дата ищцата вече не е забава, съответно ответникът е в забава от същата
дата.
С оглед изхода
на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на
разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса за
производството по делото, направила е разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в
размер на 5 лв. за д. т. за издаване на съдебно удостоверение. С представения
списък по чл. 80 ГПК се претендират разноските за възнаграждения на вещи лица,
не се претендират тези за д. т. за
издаване на съдебно удостоверение. Съответно съразмерно с уважената част
от исковете на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 154.29 лв. за
възнаграждения на вещи лица. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира
и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което
размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на
исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 1580 лв. /както се и
претендира/. Съответно съразмерно с уважения размер на исковете следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 812.57 лв. Това възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на адв. Н..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в
размер на 20 лв. за възнаграждение на призован свидетел. С представения списък
по чл. 80 ГПК се претендират тези разноски. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски за възнаграждения на вещи
лица и на призован свидетел в размер на 155.43 лв. С представения списък по чл.
80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който
максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /в редакцията, действаща към датата на провеждане на устните
състезания по делото/ е 540 лв. С оглед обаче диспозитивното начало в процеса,
съдът не може при определяне на дължимото съразмерно с отхвърлената част от
исковете юрисконсултско възнаграждение да изхожда от размер, по-голям от
претендирания /а именно 300 лв./. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете
и претенцията на ответника на същия следва да се присъдят разноски в размер
на 145.71 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 720 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.“
АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б. И.и Ж. К., да
плати на Л.М.Т. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 15.10.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените Л.М.Т. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Д.“ АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
Б. И.и Ж. К., обективно съединени искове за плащане на сумата от 35000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
17.03.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 18000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 35000 лв. /тридесет и
пет хиляди лева/, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от 15.10.2021
г. до окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО /по отношение на пълния размер от
35000 лв. на главния иск/ акцесорния иск
за плащане на обезщетение за забава периода от датата на ПТП до 14.10.2021 г.
/вкл./.
ОСЪЖДА „Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните
директори Б.И.и Ж.К., да плати на Л.М.Т. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от
154.29 лв. /сто петдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Ж. К., да плати на адв. С.К.Н. – К. от САК сумата от 812.57
лв. /осемстотин и дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Л.М.Т. по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.М.Т. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Д.“ АД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И.и Ж. К., сумата от 155.43 лв. /сто петдесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 145.71 лв. /сто четиридесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните
директори Б. И. и Ж. К., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: