Решение по дело №2554/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Глобал Ритейл Холдинг” ЕООД представлявано от Д  А, срещу решение № 1397 от 02.10.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201852/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201318/ 11.01.2023г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.153 ал.3 от КТ на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението на РС е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че събраните по време на проверката писмени доказателства са опровергани от гласните такива, което води до извод за отсъствие на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.

В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв. Ж поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли при установяване нарушение на материалния закон, решението на Районен съд Варна да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде отменено обжалваното НП на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, а при установяване на съществени процесуални нарушения допуснати във въззивната инстанция, решението отменено и делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представените доказателства за това.

Ответната страна редовно призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Глобал Ритейл Холдинг” ЕООД, против наказателно постановление №03-2201318/11.01.2023г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.153 ал.3 от КТ на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

ВРС е установил от фактическа страна, че след извършена проверка от служители на ИТ Варна, на обект магазин „Паркмарт“ стопанисван от „Глобал Ритейл Холдинг” ЕООД , находящ се в гр. Варна бул.“Княз Борис І“ №152 било констатирано, че в обекта като касиер работи лицето А Т . Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 30.11.2022г. до 06.12.2022г. включително. В качеството си на работодател „Глобал Ритейл Холдинг” ЕООД не е осигурил седмична почивка не по-малко от 24 часа на работника Т . Нарушението било извършено на 06.12.2022г. Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на констатациите в АУАН издал срещу дружеството процесното НП, с което била ангажирана отговорността за нарушение по чл. 153 ал.3 от КТ и на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.. В хода на съдебното производство била разпитана свид. Г. показания на която съдът кредитирал като дадени безпристрастно и обективно. До разпит била допусната свид. Т . Същата твърдяла, че не помни точно кога е работила и почивала през процесния период. На въпроси на страните същата отговорила, че е почивала на 02.12.2022г. В тази връзка съдът не кредитирал показанията на свидетелката, поради противоречие със събраните писмени доказателства.

От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, в това число, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Правилен е извода на въззивният съд, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере, какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.

Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.153 ал.3 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2 (не по-малко от 36 часа), но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

В случая по делото са събрани категорични доказателства, че в настоящия случай и спрямо Т  това задължение на работодателя не е било спазено, поради което и санкционната норма е била правилно приета за нарушена. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на Т  като вътрешно противоречиви. Действително свидетелката заявява, че не помни точно кога е работила и почивала през процесния период. След това отговаря, че е почивала на 02.12.2022г. и се е ориентирала кога е почивала през месец декември по изготвен график, но видно от представените и приети като писмени доказателства графици същата е работила на 02.12.2022г. Дружеството не е ангажирало непротиворечиви доказателства за твърдението за допусната техническа грешка в графици и отчетни форми.

Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото законодателство от дружеството е извършено за първи път и правилно наказанието е наложено в предвидения минимален размер от 1500, 00 лева.

Районният съд е приел, че случая не е маловажен, което се споделя и от настоящия касационен състав. Обществената опасност на деянието е висока, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по-уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като "маловажно".

Районният съд е изложил обстойни и последователни мотиви, с които обосновава обективната съставомерност на санкционираното деяние и към които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-то от АПК настоящият състав препраща.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1397 от 02.10.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201852 по описа на ВРС за 2023г.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: